ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ КОЛЧУВЪ-ДЕНЪ.

Въ село-то на пѣснопѣецъ-тъ Баня, както казва, едно врѣмя зима-та на денъ на святи Никола, сѣкой единъ селенинъ утивалъ на река-та „Кара су” и фащалъ риба, или си купувалъ отъ пазаръ-тъ, та си зготвювалъ и гощавалъ кого сакалъ отъ махала-та; тъй правилъ сѣкой единъ селенинъ; но отъ селска страна самъ кметъ-тъ са пременувалъ съ харни-те и за въ праздникъ дрехи, и закарувалъ три до деветъ моми та утивалъ на „Кара су” и съ дърво направено като курабче ловилъ риба, а моми-те стоели на край река-та и пѣяли слѣдоюща-та пѣсна.

ПЕСНА 1

Колчу ле юначе ле,

Ушъ Хина ми крале фафъ сарае,

Та си либи първе либе

Първе либе дюлберъ Мила,

Либи си е малу млогу 5

Малу млогу три мисеца;

Я си е веке ни либи,

Чи м у са нажелилу

Нажелилу натъжилу

Шетналъ са фафъ гора-та 10

Фафъ гора-та планина-та.

Та си ловилъ дребна лова

Дребна лова факли еребици;

Утъ гора-та на море-ту,

Та ми седналъ на бречина, 15

Та си седелъ и са чудилъ.

Де си виде перка риба

Чи си плива на море-ту;

Та си наетъ сторилъ

Да си фане перка риба, 20

Да е носи на майка си,

Да му готви вечере-та,

Фтегна рока да е фане,

Я са риба потеглила,

Та си е крале ни виде 25

Де утиде де си плива,

Та заплака и завика.

Де гу чуе Юда Самувила,

Та си слезе на море-ту,

Та му дума и говори: 30

«Царю ле Хина кралю,

Що си седналъ на море-ту

Та си плачешъ и си викашъ?

Та ни фодишъ фафъ сарае

Фафъ сарае при майка си. 35

Сега та майка чека

Да ти готви вечере-та,

Да ти сложи трапеза-за,

Да ми седнешъ да вечерешъ,

Я ти си седналъ на бречина 40

Та ми плачешъ и ми викашъ:

Хаде, кралю, иди си!

На майка са нажелилу

Нажелилу натъжилу.

Вчера самъ била фафъ сарае, 45

Та та е люту клела

Клела та люту приклевала

Ичь хаиръ да ни видишъ!

Чи са си доста забавилъ:

Три дни си фъ гора седелъ 50

Та си лова ловилъ.»

Юду ле Юду Самувилу,

Фъ гора самъ, Юду, ни седелъ,

Дребна самъ лова ни ловилъ,

Я са самъ доста шеталъ 55

Низъ поле-ту и гора-та,

Та самъ море ни виделъ:

Какъ са шетахъ фафъ гора-та

Та си видехъ слану море,

Та си седнахъ на бречина. 60

Море самъ доста бендисалъ,

Я са море ни плива;

Чи самъ виделъ перка риба,

Та самъ рока спусналъ,

Я са е риба скрила; 65

Та са чудумъ чуде

Що да праве що да сторе:

Сорце ми на море-ту,

Та си при майки ни фоде,

Ни хи носе дребна лова 70

Да ми готви вечере-та.»

Юда му вели ютговори:

«Царю ле Хина кралю,

Нищу си, царю, ни виделъ

Та ти е сорце на море-ту; 75

Я да си море испливашъ

Да си идешь на поле-ту,

Да си видишь пусту поле

Пусту поле запустену

Какъ си йоще ни урали 80

Ни урали ни са сели—

Крале ми е дивенъ подивенъ,

Чи са шета пу гора-та

Та си трева пасе,

Какъ си пасе сиву стаду!— 85

Я си е поле доста уралну,

Чи да си, кралю, урешъ,

Чи да си, кралю, сеешь,

Двашь ми, кралю, жнеешъ.»

Ай ти Юду Самувилу! 90

Мое са земе заселила,

Та ми са юнаци закарали,

Та ми са плачба плакали;

Сега са чуде що да праве,

Чи си поле ни устана— 95

Та ми, Юду, думать

Чи да си море испливамъ,

Ша си виде пусту поле

Пусту поле запустену,

Я са море ни плива! 100

Ни самъ виделъ перка риба

Де утиде що станала—

И язъ, Юду, да си пливамъ

Ша са даве фафъ море-ту:

Сега, Юду, що да праве 105

Що да праве що да сторе?

Какъ да ида на поле-ту?

Чи си море ни пливамъ.

Юда му вели ютговори:

«Царю ле, Хина кралю, 110

Язъ ти, царю, думамъ

Що да правишъ що да сторишъ.

Кураба Бога на небе-ту

На небе-ту на езеру-ту,

Та си прави курабе-те, 115

Какъ си фодетъ Дефове-те

На небе-ту при Бога,

Да му изметъ чинатъ,

Ясна звезда са налютева

Налютева разедева, 120

Та хми изимъ ни дава

Да си флезатъ фафъ сарае,

Я ги праща на езеру-ту

Да са банетъ да са миетъ,

Езеру-ту си е доста сланиту, 125

Да са плива ни са плива;

Кураба бога каилъ става

Та си праща милна сина,

Милна сина Колчу юнакъ,

Та ги кара съсъ курабе-те, 130

Та са банетъ фъ езеру-ту,

Та са банетъ и са миетъ

Дуръ да хми лику изгрее

На лику хми ясна звезда,

Та си флеватъ фафъ сарае, 135

На Бога си изметъ чинатъ.

Я знаешь ли що да правишь?

Кураба Бога каилъ ни ставалъ

Да си прати милна сина,

Милна сина Колчу юнакъ,

Да гу прати на земе-та 140

На земе-та на море-ту,

Да гу прати съсъ курабе,

Да си учи седемъ крале

Седемъ крале седемъ бана,

Да си пливатъ на море-ту, 145

Та си никой ни пливалъ,

Никой си море ни испливалъ,

Никой си лова ни ловилъ,

Дребна лова перка риба.

Да си идешь, царю, фафъ сарае, 150

Вутре си е личенъ денъ,

Та та чека стара майка

Да ти зготви вечере-та,

Да ми седнешъ на трапеза

Да ми вечере вечереть. 155

Eгa си слънце изгрее,

Eгa си звезда блесне,

Да си рукнешъ ду три масторе

Ду три масторе иргенче-та,

Що са мома ни мамили 160

Що са мома ни лъгали,

Да ги пратишъ фафъ гора-та

Да ти секатъ дъру финисеву,

Да ти праветь малку курабче

Малку курабче и ковчече, 165

Да си флезешъ фафъ курабче,

Та си пливашъ фафъ море-ту

Та си ловишъ перка риба;

На Бога си курбанъ колешъ

Курбанъ колешъ перка риба, 170

Та си гостишъ юнаци-те

Юнаци-те и моми-те —

На Бога са мольба молишъ

Да си прати милна сина,

Милна сина Колчу юнакъ, 175

Да гу прати на море-ту

На море-ту съсъ курабе

Малу млогу девендесе,

Да та учи да си пливашъ

Да си пливашъ на море-ту, 180

Да си правишь курабе-те;

Та да идешъ на поле-ту

Що си е пусту запустену,

Да уткарашъ млади юнаци

Млади юнаци малки моми, 185

Да си уратъ да си сеетъ.

Бога ти, царю, мольба чуе,

Та си праща милна сина,

Милна сина Колчу юнакъ,

Праща си гу съсъ курабе 190

Съсъ курабе на море-ту,

Та та учи да си пливашъ

Дуръ да идешъ на поле-ту.

Какъ си градишъ нова града

Нова града нишенлие, 195

Да си правишъ личенъ-денъ

Личенъ-денъ Колчувъ-денъ,

На Колчу курбанъ колешъ

Курбанъ колешъ перка риба,

Та си гостишъ ду млади юнаци 200

Млади юнаци малки моми—

Туку, царю, на година

Курбанъ да си колешъ;

Чи да си курбанъ ни колешъ,

Разедилъ са Кураба Бога 205

Разедилъ са налютилъ са,

Какъ си пливашъ на море-ту,

Праща си Юди Самувила

Юда самувила Юда ветревита,

Та си дуе силанъ ветаръ 210

Силанъ ветаръ и фуртуни,

Та ти са курабе удавилъ,

Падналъ си фафъ море-ту,

Бела ти снага фафъ море-ту.»

Рече Юда ни утрете 215

Та си фъркна на море-ту,

Ни е виде Хина царе

Де утиде, де си фъркна—

Самъ си царе на бречина,

Та си стана утиде си 220

Утиде си при майка.

Майка гу люту съдила

Съдила гу и думала:

«Сину ле Хина кралю,

Бре що са си бавилъ 225

Сега веке три нидели?

Аку си лова ни наловилъ

Йоти ми са си ни върналъ?

Я самъ ядове набрала.

Крале хи нищу ни говори, 230

Лу хи даде дребна лова,

Чи си е личенъ денъ,

Та му зготви вечере-та;

Седна ми царе на трапеза

Та ми вечере вечере. 235

Йоще ми слънце ни изгрелу,

Йоще звезда ни блеснала,

Та си рукна ду три масторе

Ду три масторе иргенче-та,

Йоще мома ни мамили, 240

Йоще мома ни лъгали,

Та ги прати фафъ гора-та,

Утсекли му дъру финисеву

Та гу фъ сарае донели;

Та си правили малку курабче 245

Малку курабче и ковчече,

Правили гу направили.

Малку курабче на море-ту,

Малку курабче и ковчече,

Хина крале фафъ курабче, 250

Та си плива на море-ту

Та си лови перка рыба,

Ловилъ ми е малу млогу

Малу млогу три нидели,

Пу море са шедба шета, 255

Я са веке ни плаши—

Да му е курабе утъ небе-ту

Утъ небе-ту и утъ Бога,

Ша исплива море сланиту

Та ша иде на поле-ту — 260

Та си фана перка риба,

Та са върна фафъ сарае.

Курбанъ коле перка риба

Курбанъ коле на Кураба Бога,

Та си гости юнаци-те 265

Юнаци-те и моми-те,

На Бога са мольба моли:

«Ой Боже ле, мили Боже,

Прати си, Боже, милна сина,

Милна сина Колчу юнакъ, 270

Прати гу, Боже, на море-ту

На море-ту съсъ курабе,

Малу млогу девендесе курабе,

Да ма учи да си пливамъ

Да си пливамъ на море-ту, 275

Да си праве курабе-те,

Да си иде на поле-ту

Що си е пусту запустену,

Да откарамъ млади юнаци

Млади юнаци малки моми, 280

Да си уратъ да си сеетъ;

Да си пратишъ, Боже, тое сина,

Да си иде на поле-ту,

Ша си праве личенъ-денъ

Личенъ-денъ Колчувъ-денъ, 285

На Колчу си курбанъ коле

Курбанъ коле перка риба,

Та си госте ду млади юнаци

Ду млади юнаци малки моми.»

Царе са мольба моле, 290

Бога му мольба чуе,

Та си прати милна сина,

Милна сина Колчу юнакъ,

Прати си гу на море-ту,

Прати си гу съсъ курабе 295

Малу млогу девендесе;

Царе ми е на море-ту

Та си флезе фафъ курабе,

Училъ гу Колчу научилъ

Научилъ гу да си плива 300

Да си плива на далеку,

Дуръ излезе на поле-ту

Съсъ юнаци и съсъ моми;

Наградилъ си нова града—

Та си прави курабе-те, 305

Та си учи юнаци-те

Да си пливатъ пу море-ту,

Да си праветь курабе-те.

Па си лови дребна лова

Дребна лова перка риба 310

Заправилъ е личенъ-денъ

Личенъ-денъ Колчувъ-денъ,

Та си курбанъ коле

Курбанъ коле перка риба,

Та си гости юнаци-те 315

Юнаци-те и моми-те.

Малки моми песна си испели,

Съсъ песна си царе фалили!

Чи си е море пливалъ,

Чи си курабе правил, 320

Та си фодилъ пу земе-та,

Та си юнаци научилъ,

Да си праветъ курабе-те

Да си пливатъ пу море-ту.

Утъ тога е песна устанала, 325

Та са пее фъ наше града

Фъ наше града, фъ наше селу.»

___________

Дуръ да налови риба старий-тъ и дуръ да са върнатъ въ село-то моми-те пъяли горня-та пѣсна; кога-то утиваливъ село-то жени-те зготвювали риба-та въ една къща; сѣкой единъ си готвилъ дома си риба, но пакъ имали хадетъ първо сѣкой единъ утивалъ въ къща-та гдѣто са готвила риба-та, коя то фащалъ кметъ-тъ, и като ялъ отъ нея малко колко за накусъ, утивалъ дома си, та срукувалъ отъ комшии-те и са гощавалъ; една мома утивала по комшии-те та срукувала като пѣяла слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 2.

Е, ми вие мили брате

Мили брате мили сесри!

Вие сте йоще ни чули

Ни сте чули ни видели?

Днесъ си е личенъ-денъ 5

Личенъ-денъ Колчувъ-денъ.

Слезе Колчу утъ небе-ту

Утъ небе-ту утъ сарае,

Слезе Колчу фъ наше града.

Закара си Хина царе 10

Закара гу низъ поле-ту

Та гу кара на море-ту,

Та му дума и говори:

«Царю, царю, Хина кралю,

Какъ си, царю, фафъ сарае, 15

Ни знаешъ ли, царю,

Ни знаешъ ли ни си чулъ?

Вутре ми е личенъ-денъ

Личенъ-денъ Колчувъ-денъ,

Та ми са си, царю, заклевалъ 20

Заклевалъ приклевалъ,

Чи си ми курбанъ колешъ,

Курбанъ колешъ перка риба,

Та си гостишъ юнаци-те

Юнаци-те и моми-те: 25

Сега ми, царю, седишъ

Та са чудумъ чудишъ

Да идешъ ли на море-ту

Да идешъ ли да ни идешъ?

Аку ми са чудумъ чудишъ 30

Курбанъ да ми ни колешъ,

Разедилъ са бабайку ми,

Бабайку ми Кураба Бога,

Разедилъ са налютилъ са,

Какъ си пливашъ на море-ту, 35

Праща си Юда Самувила

Юда Самувила Юда ветревита,

Та си дуе силанъ ветаръ

Силанъ ветаръ и фуртуни

Та ти са курабе удавилъ, 40

Падналъ си фафъ море-ту,

Бела ти снага фафъ море-ту!

Хаде, царю, на море-ту

Да си ловишъ дребна лова

Дребна лова перка риба.» 45

Царе ми утиде на море-ту,

Та си флезе фафъ курабче,

Та гу кара Колчу юнакъ,

Налови си дребна лова

Дребна лова перка риба; 50

Сега си е фафъ сарае

Та си курбанъ коле,

Та си гозба гости—

Та ма прати хабержийка

Да ва кане да ва рукамъ: 55

Кой си фъ сарае ни дойде,

Да си плива на море-ту

Що си правилъ курабче-ту,

Дунала е Юда Самувила.

Дунала е силанъ ветаръ 60

Та си курабче подробила,

Та са курабче удавилу,

Падналъ си фафъ море-ту;

Кой си дойде фафъ сарае,

Кой си седне на трапеза 65

Да си гу царе гости,

Хаиръ има и утъ Бога

И утъ Бога утъ Кураба;

Чи си праща Колчу юнакъ,

Какъ си плива на море-ту, 70

Какъ си плива съсъ курабче,

Разедила са Юда Самувила

Юда Самувила Юда ветревита,

Дунала си силанъ ветаръ

Силанъ ветаръ и фуртуни, 75

Йоще са курабе ни удавилъ,

Иоще си фафъ море-ту ни падналъ,

Пристигналъ си Колчу юнакъ,

Спусналъ си десна рока

Та си курабче утемналъ, 80

Ни са дави фафъ море-ту

Фафъ море-ту фафъ вода-та.»

_________

Кога-то щели вейке да са събиратъ въ къща-та на онойзи който калесувалъ нѣколко момчета и моми, мома-та отъ къща-та турела трапеза-та, та седнува-ли, та яли и пили, а три моми пѣяли слѣдоюща-та пѣсна.

ПЕСНА 3.

Еште ми юнаци пиите ми,

Еште ми перка риба,

Пийти ми руйну вину

Руйну вину тригодишну,

Па си фальба фалите 5

Фалите си Хина крале!

Чи си е курбанъ колелъ,

Курбанъ колелъ на Кураба Бога,

Та му са мольба молилъ,

Да си прати милна сина! 10

Милна сина Колчу юнакъ,

Да гу прати на море-ту,

Да гу учи да си плива,

Да исплива море сланиту,

Та да иде на поле-ту 15

Що си ми е запустену,

Дека никой ни ми фодилъ

Дека юнаци ни урали,

Дека моми ни сели.

Йоще Бога каилъ ни ставалъ, 20

Да си прати милна сина,

Да гу прати на море-ту;

Лу си прати Юда Самувила,

Та му дума и говори:

«Царю ле, Хина кралю, 25

Що са, кралю, мольба молишь.

На Бога си курбанъ колешь?

Бога ти мольба ни чуе.

Чи си каилъ ни ставашъ,

Да са клетва приклевашъ; 30

Eгa идешъ на поле-ту,

Да си карашъ млади юнаци

Млади юнаци, малки моми,

Да си градишъ нова града,

Чи си правишь личенъ-денъ, 35

Личенъ-денъ Колчувъ-денъ;

На Бога си курбанъ колешь,

Курбанъ колешь: перка риба,

Та си гостишь юнаци-те

Юнаци-те и моми-те; 40

Да са, царю, заклевать,

Чи си правишь личенъ-денъ.

Личенъ-денъ Колчувъ-денъ;

Да си слезешь на море-ту,

Да са рукнешъ и подрукнешъ; 45

Е, ти море, море сланиту!

Съсъ тебе са, море, заклевамъ!

Да си прати Бога милна сина,

Милна сина Колчу юнакъ,

Да гу прати на море-ту, 50

Да ма учи да ма научи,

Да си праве курабе-те,

Да си пливамъ пу море-ту;.

Та да ида на поле-ту,

Да си граде нова града; 55

Аку ни си праве личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Колчувь-денъ,

Какъ си пливамъ пу море-ту,

Да си дуне силанъ ветаръ

Да потроши курабче-ту, 60

Да са удави фафъ вода-та,

Да си падна фафъ море-ту,

Да ми гние бела снага.»

Какъ му дума Юда Самувила,

Какъ му дума и говори; 65

Хина ми царе каилъ станалъ.

Та утиде на море-ту,

Та са рукналъ и подрукналъ,

Съсъ клетва са на море приклевалъ.

Та ми Бога каилъ станалъ; 70

Та си пратилъ милна сина

Пратилъ гу на море-ту,

Та си училъ Хина царе,

Училъ гу веке научилъ, 75

Да си прави курабе-те,

Да си плива пу море-ту.

Испливалъ си море сланиту;

Виделъ си пусту поле,

Пусту поле запустену, 80

Виделъ гу бендисалъ гу;

Па са върна фафъ сарае;

Та закара млади юнаци

Млади юнаци, малки моми,

Уткара ги на поле-ту, 85

Та си поле засели,

Засели гу; присели гу,

Награди си нова града,

Нова града нишенлие;

Заурали млади юнаци,- 90

Заурали на поле-ту,

Засели малки моми,

Засели бела пшеница.

Та заправи Хина царе,

Заправи си личенъ-денъ, 95

Личенъ-денъ Колчувъ-денъ;

Налови си дребна лова,

Дребна лова перка риба;

Та си курбанъ коле,

Та си гозба гости. 100

Та ви заръкъ заръче,

Какъ са е клетва заклевалъ,

Заклевалъ са приклевалъ,

Чи си прави личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Колчувъ-денъ; 105

И ви е са клетва заклевате,

Заклевате, приклевате.

Той си на Бога курбанъ коле,

Чи гу училъ научилъ,

Да си прави курабе-те, 110

Да си плива на море-ту;

Я вие си крале фалите,

Та му курбанъ колете;

Чи ва училъ научилъ,

Да си правите курабе-те, 115

Да си пливате пу море-ту;

И си ва дукара на поле-ту,

Що си билу запустену,

Запустену ни заселену;

Дека юнакъ ни фодилъ, 120

Дека Юда ни стъпнала,

Дека пиле ни фъркналу;

Да сте били на Край-земе,

Доста са земе заселила

Заселила, приселила, 12

Та са сте карба карали;

Единъ другумъ са сте били,

Били са сте, секли са сте,

Съсъ срела са сте срелили,

Съсъ камене са сте зафърлели; 130

Та са сте на царе плакали.

Та и царе що да прави;

Фърлелъ ва фафъ зандана,

Пращалъ ва на юрдие

На юрдие, на поле-ту, 135

Утъ де са сте ни върнали.

________

Друга пѣсна испѣвана вѣчерь-та

ПЕСНА 4.

Летнала Юда прилетнала,

Летнала Юда Самувила,

Летнала си уть небе-ту;

Чи си е Бога пратилъ,

Пратилъ си е утъ сарае, 5

Та ни съсъ Юда заръчелъ,

Заръчелъ ни поръчелъ:

Eгa-си е личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Колчувъ-денъ;

Да си фалим Колчу юнакъ: 10

Да му колем' курбане-те,

Курбане-те перка риба;

Да си гостим' юнаци-те

Юнаци-те и моми-те;

Я съсъ Колчу да си фалим, 15

Да си фалим' Хина крале;

Да му курбанъ колем';

Чи на научилъ: на море-ту

Да пливаме да фодиме.

Закаралъ на утъ Край-земе, 20

Дукаралъ на на поле-ту,

Що си билу запустену;

Та сме поле заселили

Заселили, приселили.

Хуй, хуй, Хина кралю. 25

Фала ти на земе-та!

Ясна ти душе на небе-ту!

Колчу. билъ юнакъ синъ на Бora, кой-то слезалъ на земя-та, и научилъ чоловѣци-те да праветъ кураби и да ходетъ но море-то.

Хина: билъ нашь царь отъ Крайна-та земя, кой то първъ пъть зафаналъ да ходи но море-то, и отъ него послѣ са научили чоловѣци-те да праветъ кураби.

Бречина: крайо-тъ на море-то.

Перка: риба голема въ море-то.

Сланито: много големо.

Финисево: било дърво много яко, отъ кое-то пра­вили курабе-те: такво дърво ныма тука.

Ковчече: съндъче.

XX.

Поиск по сайту: