ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ МАСИНЪ-ДЕНЪ

Едно врѣмя въ село-то на пѣснопѣецъ-тъ пролеть-та на 23 Априлiя на день на Гергювъ-день колели курбанъ на Бога; cѣкoй единъ готвилъ по едно ягне дома си и са гощавали; а отъ село-то закалали деветь овна, кои-то ги колели на поле-то въ поднозiе-то на гора-та гдѣ-то са събирали много моми та ги готвили, но огань не навалели, но три моми кришомъ да ги не види никой навалели огань-тъ подъ казане-те, и са скривали въ гора-та; други-те моми подстикали огань-тъ и играели около казане-те та пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА1.

Боже ле Боже йогница!

Зимна са Бога налютилъ,

Зимна Бога Снегина,

Налютилъ са разедилъ,

Тешка са зима задала 5

Тешка зима снегувита,

Бела снега на поле-ту—

Малки са моми ни излели

Ни утишли на седенки.

Сегá зима поминала, 10

Застигналъ си млада Масина

Млада Масина млада Асуица,

Та сме утъ града излели,

Ни сме, Боже, на поле-ту,

Я сме, Боже, фафъ гора-та; 15

Деветъ сме моми и девойки,

Се сме една на майка.

Носиме, Боже, фафъ гора-та

Сека моми царна пуйса,

Фъ десна рока ясна книга, 20

Царна пуйса позлатена,

Ясна книга посребрена,

Позлатилъ ги наше царе

Наше царе млада Има,

Какъ си форкналъ на небе-ту 25

На небе-ту и при Бога—

Слелъ си Има на земе-та,

Съсъ кмета си говорилъ

Говорилъ си и си думалъ,

Думалъ му и гу канилъ 30

Курбанъ да ти коле,

Стара пета да гувее:

Да ти коле царни пуйки

Царни пуйки позлатени.

Сега на пратилъ стара кмета, 35

Пратилъ на тука долу,

Тука долу на поле-ту,

На поле-ту ду гора-та,

Песна ти, Боже, пееме:

«Стара ти кмета курбанъ коле 40

Курбанъ коле царни пуйки

Готвиме ги царанъ пуйникъ

Готвиме сега малу

Сега малу три нидели,

Та си фъ гора седиме — 45

Йоще сме, Боже, ни ели,

Ни сме ели ни сме пили

Сега ни са веке приелу,

Сега ни са веке припилу,

Та са чудумъ чудиме— 50

Йоще ти курбанъ колеме

Колеме ти царни пуйки,

Готвиме ги царанъ пуйникъ,

Я си йогань немаме:

Порачелъ ни стара кмета 55

Порачелъ ни зарачелъ,

Да си йогань ни валиме.

Боже ле, Боже Иогница,

Мольба ти са, Боже, молиме:

Седишъ, Боже, на високу 60

На високу на небе-ту

На небе-ту фафъ сарае,

Де си ти е ясенъ йогань,

Всекни си, Боже, ясенъ йогань

Да запалишь ясну сланце, 65

Да изгрее на земе-та

На земе-та на поле-ту,

Да са готви царанъ пуйникъ,

Готви са фъ трениците,

Да си фсекне силанъ йогань 70

Да готвиме царни пуйки

Царни пуйки позлатени,

Заклалъ ги стара кмета,

Да седнеме на трапеза

Да седнеме да ядиме, 75

Да ядиме царанъ пуйникъ,

Да пиеме руйну вину

Руйну вину тригодишну;

Какъ си грее ясну сланце

Да си гони люта зима 80

Люта зима снегувита,

Чи ни са, Боже, дудела!

Ни сме прели на седенки,

На седенки и на тлънки—

Пееме ти, Боже, ясна песна, 85

Съсъ песна та фалиме.

Па си чекаме фафъ гора-та

Да изгрее ясну сланце,

Да уреме на поле-ту,

Да купаеме на лозе-ту— 90

Живу пиле да си форкне

Да си форкне низъ поле-ту—

Лу ни са, Боже, дуделу

Та си фъ гора ни седине.

Има царе си зарачелъ 95

Зарачелъ е и порачелъ:

Да са шетнем' низъ поле-ту

На поле ти курбанъ колеме,

Курбанъ ти колеме суру агне

Суру агне усуресту 100

Усуресту пепелиту,

Суру агне едно на майка,

Пееме ти ясна книга

Та си та фальба фалиме!

Чи си йогань светнувашъ 105

Ясну си сланце упалешъ,

Та изгрева на небе-ту

Та си грее на поле-ту

На поле-ту фафъ гора-та;

Пееме ти ясна песна 110

Ясна песна ясна книга,

Писалъ е наше царе

Наше царе млада Има —

Какъ си седелъ на небе-ту

На небе-ту три години 115

На Бога изметъ чини—

Блага Бога ублагналъ си,

Та си гу дарба дарува

Дарува гу ясна книга

Ясна книга позлатена, 120

Фъ ясна книга ясна песна;

Иоще му Бога зарачелъ:

Какъ си слева на земе-та,

Аку си му на сорце неволе,

На Бога курбанъ да коле, 125

Да му пее ясна песна,

Ясна песна ясну сланце,

Хемъ да му са мольба моли,

Та му нищу ни станалу,

Неволе му растанала.» 130

Бога му зарачь зараче,

Царе му дума приговорилъ:

«Боже ле мили Боже,

Дарувашъ ма ясна книга,

Я си йоще ни знамъ 135

Да си пее ясна книга,

Ясна книга ясна песна,

Да ми е неволе на сорце,

Неволе ми са ни растанала.

Дуръ тога гу Бога училъ 140

Училъ гу научилъ—

Та си пее ясна книга

Ясна книга ясна песна.

Йоще му заракъ зараче:

Eгa слезе на земе-та 145

На земе-та на поле-ту,

Да си найде деветъ моми.

Деветъ моми и девойка,

Деветъ моми една на майка,

Да ги кара фафъ сарае, 150

Да ги има за неволе:

Да ги учи ясна песна

Дуръ на Бога да са молетъ.»

Утъ небе-ту царе на земе-та,

Фъ десна му рока ясна книга, 155

Блеснала си зернала си

Какъ си зернува ясна зора.

Шетналъ са царе низъ града,

Закаралъ си стара кмета,

Та си тера деветъ моми, 160

Деветъ моми една на майка,

Та си номера намерилъ,

Та на има фафъ сарае —

Та, на учи ясна песна,

Училъ на, Боже, научилъ. 165

Cегa ни, Боже, мольба чуешъ!

Мольба ти са молиме на поле-ту

На поле-ту на ливаде.

Да са готви царанъ пуйникъ.

Та си чекаме малка мома, 170

Чекаме е фафъ гора-та

Сега малу три нидели,

Йоще си мома ни дойде,

Йоще ни хаберъ ни носи

Дал' ми изгрела ясна зора 175

Ясна зора и зорница.

Съсъ зора ясну сланце,

Дал' си поминала люта зима

Люта зима снегувита.

Зададе са ясну лету 180

Ясну лету и топливу—

Зима са веке дудела

На юнаци и на моми,

На иргене на иргенки. 185

________

Утрина-та рано още до кога-то не изгрело слънце-то предъ зора-та ходили много моми въ гора-та да чекатъ пролеть-та, а онѣзи три-те моми, кои-то павалели огань-тъ кришомъ, ходили въ гора-та и испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 2.

Малка мома фафъ сарае

Фафъ сарае на небе-ту,

Та си утъ сарае ни излела

Сегá малу шесть месеца,

Ни ми Слела фафъ гора-та 5

Чи е гора побелела

Побелела уснегнала.

Зимна са Бога налютилъ,

Зимна Бога Снегина,

Налютилъ са разедилъ 10

Та си юнакъ пратилъ,

Фафъ рока му бела каната,

Та си фарле бела снега

Та си гора побелилъ,

Дуръ си гора запустилъ. 15

Малка мома Дурга Юда

Дурга Юда Самувила

Сегá веке си излезе

Та са шета низъ гора-та,

Дарба хи е фафъ роки-те, 20

Дарба хи е бели цвете

Бели цвете урпица билька,

Билька фарле низъ гора-та

Та си рука ду небе-ту:

«Чуйте ми деветь моми 25

Деветъ моми и девойки,

Курбанъ сте, моми, колели

Царни пуйки позлатени,

Курбанъ сте колели на Йогница,

Пели му сте ясна песна, 30

Съсъ песна му са сте молили,

Да изгрее ясна звезда,

Ясна звезда ясна зорница,

Да изгрее ясну сланце—

Седите ми на поле-ту 35

Сега малу три нидели

Та сте йоще ни видели.

Зададе са Барва Юда

Барва Юда Барвица месецъ,

Барва са Юда накичила, 40

Накичила са бели цвете

Бели цвете бели китки;

Фафъ роки-те златна тоега

Златна тоега костевица,

Та си гони люта зима 45

Люта зима снегувита

«Бегай, зиму, бегай

Чи си лету дойде

Лету веке пролету»—

Рече Юда ни утрече 50

Фарлила си златна тоега

Златна тоега костевица,

Нагрела ма ясна зора,

Съсъ зора ясну сланце.

Па си флезе Барва Юда 55

Флезе ми фъ пещере-та

Фъ пещере-та фафъ бахче-ту,

Та си бере бели цвете

Бели цвете бели китки,

Фафъ кошница бели цвете 60

Бели цвете билька урпица,

Та си Бели ютговори:

«Фодите ми деветъ моми

Деветъ моми и девойки

Фодите ми фафъ бахче-ту, 65

Чи си ва дарба дарувамъ

Бели китки бели цвете,

Да си глава накичите,

Да са фальба фалите

Чи е лету застигналу 70

Лету йоще и пролету,

Съсъ лету Барвица месецъ.»

Чули ми деветъ моми

Деветъ моми и девойки

Чи си пее малка мома, 75

Малка мома Дурга Юда

Дурга Юда Самувила,

Шетнали са фафъ гора-та

Та е намера намерили:

На глава хи бели цвете 80

Бели цвете бели китки,

Фафъ рока хи златна кошница,

Фафъ кошница бели цвете

Бели цвете бели китки

Бели цвете и урпица,

Шета са Дурга низъ гора-та 85

Та си фарле бели цвете

Бели цвете бели китки,

Я си йоку ни мернува

Да погледа малки моми

Малки моми и девойки; 90

Дурь хи са моми замолили

Да хми даде бели цвете

Бели цвете бели китки.

Дуръ тогá ги погледнала

Та ги дарба дарува, 95

Та хми глава накичила,

Па хми дума и говори:

«Ой ми вие деветъ моми

Деветъ моми и девойки. 100

Я ми са, моми, накичите

Съ бели цвете на глава-та

Съ бели цвете съ бели китки.

Доста ми сте фафъ гора седели —

Слезите ми тука долу 105

Тука долу на поле-ту

На поле-ту фъ Бела града

Фъ Бела града фафъ Калица,

Де ва чека Има царе,

На дори ми веке слелъ; 110

Намерилъ си суру агне,

Суру агне усуресту

Усуресту пепелиту.

Суру агне едно на майка,

Та ва чека фафъ сарае, 115

На Бога гу курбанъ колете,

Ясна му песна пеете

Та си фалите ясна зора,

Ясна зора ясну сланце

Чи изгрелу на земе-та, 120

Ссъ сланце иде бела пшеница

Бела пшеница белу грозде;

Та са земе позлатила

Позлатила посребрила,

Фафъ сарае чисту злату 125

Чисту злату белу сребру:

Сички гу фальба фалетъ,

Сега гу вие фалите,

Сега му вие курбанъ колете».

Деветъ са моми накичили, 130

На глава хми бели цвете

Бели цвете бели китки.

Следи моми тука долу

Тука долу на поле-ту

На поле-ту фъ Бела града 135

Фъ Бела града фафъ Калица,

Де ги чека Има царе;

На дори му суру агне.

Суру агне и суресту

Суру агне пепелиту. 140

Я си на дори курбанъ ни коле,

Лу ги кара фъ пещере-та;

Малки са моми нажелилу

Нажелилу натажилу

Чи ги кара фъ пещере-та, 145

Я си ги царе смирева

Та хми дума и говори:

«Ой ле вие деветъ моми

Деветъ моми и девойки,

Що ви са жельба нажелилу 150

Нажелилу натажилу?

Йоти ми вие ни молчите

Да ни ви са Бога налютилъ

Да ни ви са Бога разедилъ?

Чи на дори курбанъ да колете, 155

Ни си фоди суру агне

Ни си фоди на небе-ту

На небе-ту и при Бога,

Чи си Бога каилъ ни става

Да му са курбанъ коле 160

Фафъ сарае и на дори.»

Дуръ си моми замолчели,

Та хми веке ни дума

Ни дума ни говори.

Та си моми курбанъ колетъ 165

Курбанъ колетъ суру агне,

Суру агне усуресту

Усуресту пепелиту,

И му пеетъ ясна песна,

Та ги царе гозба гости 170

Малу млогу три нидели.

Па ги царе ни пратилъ,

Я ги кара фафъ сарае,

Та хми прави златну Уралу,

Та си уратъ фафъ бахче-ту, 175

Та си сеетъ бела пшеница

Бела пшеница, белу грозде;

Три месеца поминали,

Зажнали ми бела пшеница,

Забрали ми белу грозде. 180

Утъ тога ми хадетъ уставалъ

Та са пее тае песна,

Та си фоди малка мома

Да са шета низъ гора-та

Да си рука да си дума 185

«Иди си зима иди си

Да си дойде лету

Лету и пролету».

_______

Другий-тъ день събирали са онѣзи деветъ моми въ къща-та на хоже-та, та месили чисти пити за курбанъ-тъ и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 3.

Боже ле мили Боже,

Фала ти, Боже, на земе!

Училъ си, Боже, наше царе

Наше царе млада Има

Да си уре на поле-ту 5

Да си уре да си сее,

Да си жнее бела пшеница;

Па гу си Боже училъ,

Да си меси чиста пита

Чиста пита чиста леба. 10

Седелъ Има що ми седелъ,

Вакатъ му веке дойде

Да си слезе на земе-та,

Да си учи малки моми

Малки моми и девойки— 15

Ни му, Боже, стигналу

Чи си училъ да си урать

Да си урать да си сеетъ,

Да си жнеетъ бела пшеница,

Да си бератъ белу грозде; 20

Я ги йоще училъ,

Да си месетъ чиста пита

Чиста пита чиста леба,

Да си праветъ руйну вину

Руйну вину тригодишну, 25

На моми си думалъ

Думалъ и говорилъ:

«Еле вие деветъ моми

Деветъ моми и девойки,

Богумъ си курбанъ колете, 30

Стара му вета гувеете,

Та са гозба гостите—

Я си немате чиста пита

Чиста пита чиста леба

Да си за Бога подавате. 35

Та ви са Бога налютилъ

Налютилъ разедилъ:

Сега ва, моми, уче,

Да месите чиста пита

Чиста пита чиста леба, 40

Какъ си курбанъ колете;

И за Бога да подавате.

Туку ви са мольба моле,

Да ни ми са йоще годите,

Да ни ми са йоще жените. 45

Да ни ми юнакъ либите

Дуръ да дойде фратна Юда

Фратна Юда Самувила,

Юда ва дарба дарува,

Та ви дава златни криле, 50

Да фаркнете на високу

На високу фафъ гора-та

Фафъ гора-та фъ пещере-та;

Фъ пещере-та Бога Йогница,

Та му изметь чините 55

Малу млогу три години,

Чи си каилъ станалъ.

Курбанъ коле стара кмета

Курбанъ коле суру агне.

Суру агне усуресту 60

Усуресту пепелиту,

Я си йога нь ни фсекналь

Да си готви суру агне.

Да си ва гозба гости;

На Йогница са нажелилу 65

Нажелилу натажилу,

Йогань фсекня на небе-ту

Йогань падна на поле-ту,

Та си йогань навалилъ,

Готвили сте суру агне 70

Та са сте гозба гостили,

Та сте яли и сте пили.»

Рече царе ни утрече

Форкна си фъ Бела града

Фъ Бела града фафъ Калица... 75

Деветъ моми уставали,

Деветъ моми и девойки,

Устанали на поле-ту,

Иоще си е личенъ-день. 80

ДРУГА ПЕСНА 4.

Зададе са фратна Юда

Фратна Юда Самувила

Та са рукнá и подрукнá:

«Деветъ моми и девойки

Лу де да сте тука да сте. 5

Дурга Юда дарба ва дарила

Та ви глава накичила,

Накичила ва бели цвете

Бели цвете бели китки,

Та си зима поминала 10

Тешка зима снегувита,

Зададе са лету пролету.

Излели сте на поле-ту

На Бога си курбанъ колете

Та гу фальба фалите, 15

Йогань фсекналъ на небе-ту

Попалилъ си ясну сланце

Та изгрелу на земе-та,

Съсъ сланце ясну лету,

Та сте хаберъ чинили 20

Фъ Бела града дуръ на царе,

Та е царе курбанъ колелъ

Курбанъ колелъ суру агне,

Суру агне усуресту

Усуресту пепелиту. 25

Сега ма Бога пратилъ

Да си ва дарба даре:

Лепнувамъ ви златни криле,

Та си фаркате на високу

На високу фафъ гора-та 30

Фафъ гора-та фъ пещере-та,

Де ми седи Йогница Бога,

Седналъ ми фъ пещере-та

Сега веке три нидели—

Дуделу му са самъ самичекъ. 35

Никой му изметъ ни чини:

Брата му са налютилъ,

Ни му праща милна сесра

Да му точи студна вода

Да си гу служба служи. 40

Фъ уста му ясенъ йогань;

Седите му фъ пещере-та

Сега малу три години,

Точите му студна вода

Та гу служба служите, 45

Та му йогань угасевате

Да ни пали ясну сланце.

Да ни са сланце налютилу

Мощне люту да изгрее

Да присуши ду Белъ Дунавъ, 50

Да повенатъ пшеници-те:

Поминали три години

Та са веке годите

Та си юнакъ либите».

Рече Юда ни утрече 55

Лепна хми златни криле,

Лепна хми на мишници,

Фаркнали си на високу

На високу фафъ гора-та

Фафъ гора-та планина-та. 60

_________

Въ тойзи си день събирали са деветъ моми, и пременували други три малки моми до на 15: години, и ги откарували въ гора-та въ нѣкоя пещеря, гдѣто утивалъ по-напрешь хоже-та; моми-те седели тамо три дни съсъ хоже-та, и послѣ са връщали дома си; кога-то карали три-те моми пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 5.

Е, ти стара кмета,

Чулъ ли си ни си чулъ?

Йогница Бога фафъ гора-та

Фафъ гора-та фъ пещере-та,

Де ми седи самъ самичекъ; 5

Чи му са брата налютилъ,

Ни му праща милна сесра

Да му точи студна вода;

Сега са веке налютилъ,

Чи му са нажелилу 10

Нажелилу натажилу,

Йогань вие утъ уста-та

Да попали ясну сланце,

Дуръ да сланце налюти,

Дуръ да сланце разеди 15

Да присуши ду белъ Дунавъ,

Да повенатъ пшеници-те

Пшеници-те и седби-те.

Пратилъ си фратна Юда

Фратна Юда Самувила, 20

Та ти са мольба моми,

Да си пратишъ деветъ моми

Деветъ моми и девойки

Да му седетъ фъ пещере-та

Малу млогу три години, 25

Да му точетъ студна вода,

Ясенъ му йогань фафъ гора-та

Та си йогань погасева.

Ни са пали ясну сланце

Ни са пали ни са люти.» 30

Чулъ ми е стара кмета,

Та си собралъ малки моми

Малки моми и девойки,

Пременилъ ги наредилъ,

Та ги пратилъ фафъ гора-та 35

Фафъ гора-та фъ пещере-та

Та хми дума и говори:

«Хаде вие малки моми,

Малки моми и девоики,

Хаде ми идите фафъ гора-та. 40

Седите ми фъ пещере-та

Малу млогу три години,

На Бога си точите студна вода

Та гу служба служите;

Я да ни ви са нажелилу 45

Нажелилу натажилу, -

Язъ ви самъ юнаци намерилъ,

Не Лу да са утъ гора варнете,

Ша ва годе, ша ва жене—

Сички ва фальба фалетъ 50

Чи си дойде фратна Юда

Фратна Юда Самувила

Та си ва дарба дари,

Та ви лепна златни криле;

Да ни сте каилъ станали 55

Да фаркнете фафъ гора-та

Да седнете фъ пещере-та,

И Бога са налютилъ,

Ясенъ си йогань фсекналъ

Ясну си сланце попалилъ, 60

Та си грее мощне люту

Мощне люту налютену

Дуръ да присуши ду белъ Дунавъ,

Дуръ да повенатъ пшеници-те;

Сега веке да ва види, 65

Ни са веке люти,

Лу си пие студна вода

Та си йогань погасева;

Ни са люти ясну сланце

Я си грее мерну умериту 70

Дуръ да зрейнатъ пшеници-те.

_________

Кога-то влизали три-те моми фъ пещера-та, кадѣ-то билъ старий-тъ хоже пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 6.

Е, ти Боже мили Боже,

Ти са си, Боже, налютилъ

Налютилъ, йоще разедилъ,

Чи та брата ни сайдисалъ,

Ни ти пратилъ милна сесра 5

Да ти точи студна вода

Да та служба служи,

Да си йогань погасевашъ

Що са вие фафъ уста-та:

Никой ми, Боже, ни знаелъ! 10

Видела та фратна Юда

Фратна Юда Самувила,

Форкнала си фъ Бела града,

Та си на царе думала

Думала говорила, 15

Да собере деветъ моми

Деветъ моми и девойки,

Да ги прати фафъ гора-та

Фафъ гора-та фъ пещере-та.

Има царе що да прави. 20

Собралъ си малки моми

Малки моми и девойки.

Та ги кара фафъ гора-та;

Я да ни си моми баветъ,

Срета ги сретила фратна Юда 25

Фратна Юда Самувила,

Лепнала хми златни криле,

Та си, Боже, фаркнали,

Сегá, флеватъ фъ пещере-та;

Я ти, Боже, излези 30

Излези, Боже, на порти-те

На порти-те на капните,

Да си фанешъ малки моми,

Да ги фанешъ за рока-та,

Чи ми са, Боже, плашетъ 35

Та ни флеватъ фъ пещере-та:

Па ти са мольба молиме

Да ги, Боже, ни бавишъ,

Чи хми веке вакатъ дойде

Да са годетъ, да са женетъ,» 40

Хай ми, хай ми

Бога ми излезе

На порти-те на капии-те.

Та си фана малки моми

Малки моми и девойки. 45

Фана ги за рока-та,

Та му изметъ чинатъ.

Студна му вода точетъ

Та си гу служба служетъ,

Та си йогань погасева. 50

Ни ми грее ясну сланце

Ни ми грее налютену

Налютену нажежену,

Та ми тече ду Белъ Дунавъ

Та са краветъ пшеници-те, 55

Ни ми са йоще повенали

Довенали посахнали;

Излели ми малки моми

Излели ми на поле-ту

Та ми жнеетъ бела пшеница. 60

Мольба ти са, Боже, молиме,

Да си моми ни бавишъ:

Да ти седетъ малу млогу

Малу млогу три години—

Па да ги пратишъ фъ Бела града, 65

Да си видетъ стара майка,

Чи хи са веке нажелилу

Нажелилу натажилу

__________

Три-те моми седели фъ пещере-та съсъ хоже-та три дни, и тога пакъ утивали деветъ моми, та ги закарували и пѣели слѣдоюща-та пѣсна.

ПЕСНА 7.

Царю, царю млада Има,

Подай са, царю, излези

Да си видишъ малки моми

Малки моми и девойки.

Седели са три години 5

Фафъ гора-та фъ пещере-та,

На Бога си изметъ чинили.

Точили му студна вода

Та гу служба служили.

Та ни са налютилъ, 10

Ни са, царю, разедилъ,

Лу си пиелъ студна вода

Та си йогань погасевалъ—

Ни ми грелу ясну сланце

Ни ми грелу налютену 15

Налютену нажежену

Да присахне ду белъ Дунавъ.

Да повене пшеници-те.

Варнали са малки моми

Малки моми и девойки, 20

Я ми са плачба плачетъ:

Ни си юнакъ намерилъ

Да ги годишъ да ги женишь:

Чи си каилъ ни ставать

Да си либетъ юнакъ надъ юнаци 25

Да ни си е млада войвода!

Да ни хми, царю, намеришъ,

Eгa си е личенъ-день

Личенъ-денъ ду година,

Курбанъ ти ни колетъ: 30

Ни ти колетъ суру агне

Суру агне усуресту

Усуресту пепелиту.»

Яхна царе барза-та коне,

Та са шетна низъ поле-ту 35

Та причека малки моми

Малки моми и девойки.

Фъ сарае му трима войводи,

Трима войводи се юнаци,

Угоди ги ужени ги. 40

Та ми седетъ фафъ сарае,

Млади си юнаци либетъ,

На царе изметъ чинатъ,

На трапеза служба служетъ. 45

Иогница: былъ Богъ кой-то давалъ топлина-та като пращалъ огань на сланце-то.

Зимна: билъ Богъ кой-то съдилъ на зима-та, пращалъ и снегове-те и студъ-тъ.

Снегина: билъ слуга на Зимна Бога, и го пращалъ по гори-те да фърле снегъ-тъ.

Масина: значи Богъ на лѣто-то или Лѣтна Бога.

Асуица: мѣсецъ на наши-те дедове, и отъ него зафащала пролеть-та.

Църна пуйса: било пиле голѣмо, кое-то наши-те дедове хранили дома си, и го имали за курбанъ, както са сега кукошки-те.

Ясна книга: значи най-свята.

Има: билъ нашь царь, кой-то училъ человѣци-те да уратъ, да сеетъ, и други занаяте; а той са научилъ отъ Юди-те на небе-то.

Треници: казане.

Тлънки: тканье.

Църънъ пуйникъ: нарицали оная манже, коя-то готвили на курбанъ-тъ съсъ пиле пуйса.

Дурга: била отъ Богици-те на небе-то.

Урпица: билька миризлива, коя-то излева най-напрешь пролеть-та, и кога-то я видеть человѣци-те казуватъ че е вейке пролеть.

Бървица месецъ: опредѣленъ билъ за празднуванье на Бърва Юда.

Костевица: значи коккалена.

Кошница: кофнида.

Мернува: мерка.

Бела града: билъ прочуенъ че доходали Юди-те въ него, та учили Има царя занаяте-то

Калица: значи Белъ.

ЗА МАСИНЪ – ДЕНЪ

(Отъ другио пѣвецъ).

Едно время пролеть-та на 1-ый Априлiя колели курбанъ отъ село-то три крави, а сѣкой единъ готвилъ кукошки и са гощавали; крави-те като ги турели да са гответъ, ни валили огань, но една малка мома много тайно никой да не знае навалела огань, а други моми подвързани съ очи те за да не гледатъ играли хоро около казане те, и испѣвали слѣлоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 1.

Боже ле Йогне Боже,

Поминала тешка зима

Тешка зима снегувита,

Застигналъ е Магата

Магата Асуита. 5

Излели сме фафъ гора-та

Деветъ моми се девойки,

Чи сме една у майка,

Сека мома църна пуйка,

Сека мома ясна книга, 10

И се злату позлатени,

Позлатилъ ги Има царе,

И съсъ царе си говорилъ,

Курбанъ да ти коле

Църни пуйки позлатени— 15

Курбанъ, Боже, ти колеме

Църни пуйки позлатени,

Пееме ти ясна песна.

Фафъ гора-та седиме

Малу млогу три нидели; 20

Яди ни са пие ни са,

Колеме ти църни пуйки,

Готвиме ги ядиме ги,

Лу си йогань немаме.

Мольба ти са молиме, 25

Какъ си седишъ на небе-ту

Фъ йогнени те сарае,

И да фсекнешъ люта йогане

Да попалишъ ясну слънце,

Да изгрее на земе-та 30

На земе-та фафъ гора-та,

Силна йогне да си фсекне

Да готвиме църни пуйки,

Да ядиме да пиеме;

И да си прогона тешка зима 35

Тешка зима снегувита,

Чи ни са веке дудела.

Пееме ти, Боже, фалиме-та!

И чекаме фафъ гора-та

Да изгрее ясну слънце, 40

Да уреме низъ поле-ту,

Да копаме низъ лозiе-та,

Що е живу да просфетне

Да са шета низъ поле-ту.

Ни седине веке фафъ гора-та, 45

И на праща Има царе

Да са шетаме низъ поле-ту,

На поле-ту курбанъ ти колене,

Колеме ти суру агне

Що е едно у майка, 50

И ти пееме ясна книга,

Та та фальба фалиме!

Чи съсъ тое светла йогне

Ясну слънце са попале

И изгрева на земе-та 55

На земе-та фафъ гора-та;

Ясна песна ти пееме

Ясна песна ясна книга,

Що е писа Има царе

Eгa беше на небе-ту 60

На небе-ту три години

И на Бога изметъ прави—

Вишну Бога ублагилъ са,

Та гу дарба дарева

Ясна книга позлатена 65

И фафъ книга ясна песна;

Какъ си слева на земе-та,

На душе му неволе,

На Бога курбанъ да коле,

Да му пее ясна песна, 70

Що е ясна кату слънце,

И да му са мольба моли,

И неволе му растанала;

Вишну гу дарба дарева,

Има царе му продумалъ, 75

Боже ле Вишну Бога,

Давашъ ми ясна книга

И ма дарба даревашъ:

Що да праве ясна книга?

И да ми е неволе, 80

Ни си пее ясна песна,

И неволе ми са растанала.

Вишну Бога си гу ючи,

Та си пее ясна книга.

И му заръкъ заръче, 86

Какъ си слева на земе-та,

Да си найде деветъ моми,

Деветъ моми една у майка,

Да ги има фафъ сарае

И да му са за неволе: 90

Да ги ючи ясна песна

И на Бога да са молетъ,

Та му са неволе растанала.

Слезалъ царе утъ небе-ту,

Фафъ ръки му ясна книга. 95

Узарила са усенила са,

Я са шетна низъ града

Та си тера деветъ моми

Що са една у майка —

Насъ е намера намерилъ, 100

И на ималъ фафъ сарае

Та на ючи ясна песна:

Мольба, Боже, ша ни чуешъ!

И чекаме малка мома

Фафъ гора та три нидели, 105

Хаберъ да ни носи:

Узарила са звезда зорица

И изгрелу ясну слънце,

Поминала тешка зима

Тешка зима снегувита, 110

Зададе са утопливу лету.

_____________

На другий-тъ денъ утрина та още рано предъ да изгрее слънце то предъ зорница та ходили много моми въ гора-та и чека ли пролеть-та, и мома-та, коя-то валела тайно огань-тъ, пакъ тайно ходила въ гора-та, и испѣва­ла слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 2.

Излева си мома утъ сарае,

Малка мома Дургана Юда,

Та са шета низъ гора-та,

Баксишъ носи фафъ ръки-те,

И си носи билька коприца, 5

Билька фърле низъ гора-та

Гласумъ рука ду небе-ту:

«Чуете ли деветъ моми

Що сте курбанъ колели

Църни пуйки позлатени? 10

На Йогне сте курбанъ колели,

Пели му сте ясна песна

Та му са сте мольба -молили,

Да изгрее звезда зорница,

Да изгрее ясну слънце, 15

Фафъ гора-та ми седите

Та сте иоще ни видели.

Зададе са Първа Юда

Първа Юда Първи месецъ,

Накичила са бели китки 20

Бели китки и цървени;

Златна тоега фафъ ръки-те

Прогонила тешка зима

Тешка зима снегувита

«Бегай, зиму,бегай 25

Чи си дойде веке лету!»

Рекла йоще ни утрекла

И изгрева звезда зорница,

И изгрева ясну слънце.

Първа Юда фафъ сарае, 30

Подава хи златна пенчира,

Фафъ пенчира бели китки

Бели китки и цървени,,

И ми дава билька коприца

Дарба моми да ва даре: 35

Билька да си фърлемъ низъ гора-та

Да са накичите, моми, да са ухивате,

Та и гора да са ухиви,

Чи е лету застигналу,

Застигналъ е Първи месецъ.» 40

Какъ ми чуетъ деветъ моми,

И излели утъ гора-та

Та си тератъ малка мома

Малка мома Дургана Юда —

Намера е намерили 45

Съ бели китки на глава-та,

Фафъ ръки-те златна пенчира,

Фафъ пенчира бели китки,

Какъ са шета низъ гора-та

И си фърле билька коприца; 50

Моми хи са мольба молетъ

Да хми даде бели китки

Бели китки и цървени.

И мома ги дарба дарева,

Та хми дума и говори: 55

«Накичите ми са малки моми

Бели китки на глава-та.

Я фафъ гора да ни седите,

Да слезете долу на поле-ту

Фъ Кайле града, 60

И ва чека Има царе.

Намера намерилъ суру агне,

Суру агне едно у майка,

И ва чека фъ Кайле града,

На Бога гу курбанъ колете, 65

И му пеете ясна песна,

Ясну слънце фалите!

Какъ изгрева на земе-та

И съсъ негу сичку иде,

Бела пшеница белу грозде, 70

Злату праща на земе-та,

Чисту злату белу сребру:

И какъ фальба да са ни фали!

Курбанъ да му са коле.»

Деветъ моми са накичили 75

Бели китки на глава-та

Бели китки и цървени,

Фафъ ръки-те билька коприца

Сичка земе са уфисала!

Слели моми на поле-ту 80

На поле-ту фъ Кайле града,

Де ги чека Има царе.

И ги кара фафъ земна пещере,

Та на Бога курбанъ колетъ

Курбанъ колетъ суру агне, 85

Суру агне едно у майка,

И му пеетъ ясна песна,

И царе ги гозба гости

Малу млогу три нидели.

И хми прави златну уралу, 90

Та си уратъ фафъ бахче-ту,

И си сеетъ бела пшеница

Бела пшеница белу грозде;

Йоще три нидели поминали,

И си жнеетъ бела пшеница, 95

И си бератъ белу грозде —

Та си месетъ чиста леба,

И си праветъ руйну вину.

Утъ тога е хадетъ устаналъ,

Да са пее тае песна, 100

И да фоди малка мома

Да са шета низъ гора-та,

Та и гласумъ да си рука

«Иди си, зима, иди си

Да си дойде лету.» 105

VIII.

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ

УГАВИТА-ДЕНЕ.

Пролеть-та около Гергювъ-денъ колели курбане; деветъ моми утивали фъ гора-та при стадо-то, и фащали деветъ ювна или ягне-та за курбанъ-тъ; тези моми испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 1.

Пасешъ, стаду, фафъ гора-та,

Я ни слевашъ на поле-ту

На поле-ту на ниви-те;

Чи фъркнала Сура Ламие

Погасила сичку поле: 5

Погасила пшеници-те

И реки те присушила!

И на стаду са заканила,

Чи е стаду фафъ гора-та

Та ни слева на поле-ту, 10

«Чекай, стаду, почекай

Дуръ да дойда фафъ гора-та,

Ша та руна на поле-ту

Да са давишь фафъ белъ Дунавъ!»

Мощне са си, стаду, уплашилу 15

Та ни слевашъ на поле-ту.

Фала, стаду, на Гручу войвода,

Чи е слезалъ утъ небе-ту

Съсъ йогнена сабе фафъ ръки-те,

Та погуре Сура Ламие, 20

Ни са виде що станала.

Свърти са, стаду, запрей са.

Да ти видим' деветъ ювна,

Деветъ ювна се факлати

И факлати се югичи, 25

Да си слезать на поле-ту

На поле-ту и фафъ града

И фафъ града фафъ сарае,

Бъденъ си е веке вечерь.

Царе ми седи на йогнище, 30

На Бога си йогань вали,

Самъ е царе палитъ,

Палить си е на игна Бога,

Та му курбанъ коле

Деветъ ювна сé факлати, 35

Мои и си курбанъ сечеме,

Та си готвиме манже бъдница

Дуръ са йогань сейналъ,

Па са гозба гостиме,

Бога си фала фалиме! 40

Чи е пратилъ Гручу войвода

На поле-ту на ниви-те,

Сура Ламие ни саидисалъ,

Погуре é погуби é:

Три са реки истекли 45

Проникнали пшеници-те,

Реки-те са протекли

И фафъ гора пресну млеку,

Та на Бога ва курбанъ колеме».

Та са стаду свърте 50

И свърте са и запре са.

Излели са деветъ ювна,

Деветъ ювна сé факлати

Сé факлати сé югичи,.

Та ги моми закарали 55

Фъ сарае ги уткарали

Фафъ сарае и при царе.

Царе си е на порти-те,

Пременилъ са наредилъ са,

Та причека малки моми. 60

Съсъ ръка си злату вие

Та си злати деветъ ювна,

Позлати ги нареди ги,

Рогове-те позлатени,

И хми метна златна махрама. 65

Припели са моми запели са,

И излезе първу любу

Та си ги дарба дари

Утъ бахче-ту бели цвете

Бели цвете златни китки, 70

Та си моми накичили,

Та са моми пременили:

Вутре си е цветенъ месецъ,

И съсъ месецъ слънце изгрелу

Та си грее фафъ сарае, 75

Та са царе приготовилъ

Йогань да си вали,

Курбанъ да си коле.

Запели са малки моми. 80

__________

Кога-то закарували овни-те и дохождали въ къща-та на старий-тъ селенинъ, кой-то ги причекувалъ като билъ премененъ съ най-харни те дрехи,испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 2.

Ой ти царю и везирю,

Препаши си, царю, златна махрама,

На Бога си мольба молишъ,

На йогнище йогань валишъ,

Сейна йогань дуръ на Бога, 5

Златну дъру на йогнище;

Йоще йогань са ни валилъ,

Сама Бога да си слезе

Сама Бога на йогнище,

Да си вали сейна йогань, 10

Палитъ му си на йогнище,

Та му курбанъ колешъ

Деветъ ювна се факлати

Се факлати и югичи,

Подавашъ ни златна ноже, 15

Та ги сечеме залугъ пу залугъ,

На йогнище ги готвиме,

Сейна огань сейна манже,

Кой ми еде и ми пие

Причекалъ си цветень месяцъ: 20

Пшеница му фафъ хамбаре,

Руйну вину фафъ дреница,

Пресну млеку фафъ ведрица,

Пресну сирене фафъ цедила.

____________

Старий-тъ селенинъ Палитъ назоваемъ припасувалъ са съ едно чисто платно, и турелъ дърва та на огань-тъ, по­сле излѣвали моми те, и тога той кришомъ турелъ огань, и са запалели дърва та, тога рукнувалъ моми те и хми казувалъ че самъ Богъ повѣлилъ на слънце то какъ си грее да капали огань-тъ; той на огнище-то колелъ курбанъ-тъ, а моми те го секли залогъ по залогъ и го готвили като испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 3.

Боже, Боже, мили Боже

Царе ти са Боже моли,

Да си слезешь на йогнище,

Дека си е златну дъру,

Да си валишъ сейна йогань, 5

Хеле му си мольба услушелъ.

Самъ си, Боже, ни слезалъ,

Я си прати ясну слънце

Та си грейна на йогнище,

Та си вали сейна йогань, 10

Палитъ ти е млада царе;

Седналъ си на йогнище

Та ти курбанъ коле

Деветъ ювна и факлати,

Сé факлати сé югичи, 15

Нее ти курбанъ сечеме

Сечеме гу залугъ пу залугъ,

Готвиме гу сейна манже,

Сейна йогань сейна манже;

Я ти са мольба молиме, 20

Кой си яди и си пие

Да причека цветень месецъ:

Пшеница му фафъ хамбаре,

Руйну вину фафъ дреница.

Пресну млеку фафъ ведрица, 25

Пресну сирене фафъ цедила;

Кой ни еде и ни пие,

Съсъ клетва гу приклевашъ:

Какъ е царе на йогнище

Та си йогань вали, 30

Той да си е у дома си,

Да си свие бели ръки

Да ги свие и да плаче

И да плаче и да вика,

Чи си месецъ ни причекалъ, 35

Цветень месецъ Угавита:

Чи си нема бела пшеница

Бела пшеница фафъ хамбаре.

И си нема руйну вину

Руйну вину фафъ дреница; 40

Стаду му е фафъ гора-та,

Задули са ветрове-те

Ветрове те самувили-те,

Съ ветрове-те Сура ламие

Поела му сиву стаду, 45

Та си нема пресну млеку

Пресну млеку фафъ ведрица,

Пресну сирене фафъ цедила.

Пели моми и припели са,

Готвили си сейна манже, 50

Седнали си на трапеза.

Подрукна са царе зарукна са,

Бре юнаци малки моми,

Кой ми дойде фафъ сарае

Фафъ сарае на йогнище, 55

Гозба да гу госте.

Да ми еде сейна манже:

Пшеница му фафъ хамбаре,

Руйну вину фафъ дреница,

Пресну млеку фафъ ведрица, 60

Пресну сирене фафъ цедила.

ЗА УГАВИТА – ДЕНЪ

(Саще отъ другь пѣвецъ).

Едно время въ село-то на пѣснопѣецъ-тъ, една стара баба кога-то вейке било пролеть утивала въ гора-та съсъ моми и испѣвала слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 1.

Кали Кали Баваница

Слези Кали фъ наше града.

Цвете ранишь китки виешъ,

Сега Кали афъ бахче-ту

Цвете берешъ китки виешъ, 5

Да са Кали веке ни бавишъ.

Фафъ гора са малки моми

Малки моми и девойки,

Де та чекатъ сега малу

Сега малу три нидели, 10

Слези Кали накичи ги;

Чи са наетъ сторили:

Три нидели са седели,

Йоще три нидели да седетъ,

Па да си ги Кали ни накичишъ, 15

Да хми дадешъ бели цвете

Бели цвете утъ бахче-ту,

Ни са вращать у дома си,

Чи хми са зима дудела!

На седенки ни излели, 20

Платну си ни белили,

Тенки си дари ни ткали;

Чи ги праща стара майка

Се фафъ гора фафъ планина

За йогань си дърва бератъ 25

________

Въ гора-та баба-та накичела моми те съсъ китки, а тие пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 2.

Слела е Кали Баваница,

На глава хи златна тремина,

Фафъ тремина бели цвете,

Съсъ ръки си китки вие

Накичила малки моми 5

Малки моми и девойки —

Низъ гора си цвете сее,

Рукнала са подрукнала:

«Иди си, Зима, иди

Лету, Зима, да си доиде, 10

На моми са зима дудела,

Мощне си люта снегувита!

На седенки ни излели,

Платну си ни белили,

Тенки си дари ни ткали.» 15

Песна ми, Зима, чуешъ,

Чи самъ Слела утъ небе-ту

Низъ гора си цвете сее,

Малки самъ моми накичила,

Та са лету зададе: 20

Скрий са, Зима, фафъ сарае,

Заключи си марсоле-те

Марсоле-те ледници-те,

Ледници-те снегове-те,

Чи си веке ни съдила.

___________

Филка Милушка: вѣрували едно врѣмя че тия дохождала отъ небе-то съ Богово дозволенiе и прогнювала зима-та.

Руже: тринтафилъ

Летна Бога: вѣрували че той билъ съдилъ на слънце-то, и му повѣлелъ да изгрева и да става лето.

Първа дене: билъ определенъ на Първа Юда предста-телка на пролеть-та.

Летница: било направено въ гора-та, въ коя-то колели курбане-те само на Лѣтна Бога.

Усениви: много миризливи.

Руе: билъ Богъ предстатель на лозiе-та.

Руинъ-денъ: праздникъ на Руе, и колели курбанъ наши-те дедове кога-то искарували ново вино; на това праздникъ играели хоро съсъ свирки и тъпане.

Йогневили: значи йогань искаруватъ.

Храмина: прескутникъ.

Ужина: ножь, съ кой-то колели курбане-те.

Ясно пиле: колели курбанъ само презъ лето то; ясно са зовело, защо то го фащали само кога-то грело слънце то, инакъ не го колели курбанъ, и не билъ приетъ на Бога.

Траница: казанъ.

___________

Руна: значи бутамъ.

Югиче: овни-те кои-то карали стадо-то кога-то пасло въ гора-та.

Дреница: значи съдътъ, въ кой-то стоело вино-то.

Угавита: лѣтенъ ветеръ топлий.

_________

Йогне Богъ; вѣрували наши-те дедове че той съдилъ на слънце-то и на топлина-та, понеже той му давалъ све­тило и топлина за да грея на земя-та.

Maгаma: билъ най-големий-тъ месецъ на година-та.

Асуита: билъ праздникъ големъ на Бога определенъ.

Има: билъ царь на наши-те дедове, за кого-то вѣрували че лафувалъ съ Бога, и той написалъ ясна книга по Богово внушенiе, и я далъ на человѣци-те да са молетъ на Бога.

__________

Дургана: била Богине на небе-то.

Коприца: била билька миризливи, съ коя-то моми-те причекували лето-то.

Пьрва Юда била Богине на небе-то; била мома отъ коя-то и слънце греело, послѣ станала звезда.

Първи месецъ: билъ определенъ въ празднуванiе на Първа Богине.

Пенчира: значи нѣщо плетено за цвете като кошница.

Ухивате: радувате.

Кайле: билъ градъ големъ, въ кой-то седелъ Има царе; много пъте тука слевали змеюве-те отъ небе-то и ги гощавалъ Има царе.

Уфисала: размирисала.

_________

Кали: била предстателка на лето-то.

Баваница: била Юда, коя-то преминовала врѣме-то.

Ранишъ: значи къцашъ.

Тремина: панеръ, саханъ.

Марсоле: капешки-те, кои-то замръзнуватъ зимно врѣмя какъ си капетъ.

Ледница: значи ледове.

_________

IХ.

ЛИЧЕНЪ - ДЕНЬ

СИРИНЪ - ДЕНЬ.

Кога-то наши-те дедове празднували Сиринъ-денъ хо­дили седемъ моми въ гора-та гдѣ-то били стада-та на сички-те селене; за това ги събирали сички-те въ гора-та на едно место, и моми-те испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 1.

Зададе са личенъ-денъ

Личенъ-денъ Сиринь-денъ,

Съсъ денъ иде Сира-Бога,

И съсъ Бога Гора Юда

Гора Юда башъ чобанка, 5

Слели ми са фафъ гора-та,

Дека си е Ноню юнакъ

Та си пасе сиву стаду.

Сира Бога фъ пещере-та,

Гора Юда фафъ гора-та, 10

Афъ десна ръка златна кавала,

Афъ лева ръка златна тоега,

На юнакъ вели ютговори:

«Варай, Ноню, чобанъ Ноню,

Три години, Ноню, фафъ гора-та 15

Три години стаду пасешь,

На ти стаду умалева!

Та ми са си, Ноню, плакалъ,

Тъжба ми са си, Ноню, тъжилъ.

Чи ти са стаду ни плоди, 20

Лу ти йоще умалева.

Та ми Ноню думиле,

Та ми са, Ноню, нажели

Нажели ми са натъжи ми са,

На Бога са мольба моле, 25

И на Бога на бабайку,

Eгa си гу служба служе

И си пие студна вода,

Вода съ ръка да пърсне

Да си пърсне на тое-ту стаду, 30

Та да ти са стаду наплоди.

Бога ми мольба ни чуе,

Туку ми са разедилъ,

Разедилъ ми са налютилъ ми са,

Утмалъ ми дума приговори: 35

«Ой, ле моме Гора Юда,

Йоти ми са мольба молишь?

Три години Ноню фафъ гора-та

И си пасе сиву стаду,

Какъ си ми е личенъ-денъ 40

Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,

Юди самодиви фъ пещере-та

Излели са фафъ гора-та,

Намерили чобанъ Ноню,

Терали му суру агне, 45

Суру агне ни хми дава,

Терали му пресну млеку,

Пресну млеку ни хми дава!

Юди ми курбанъ ни колетъ,

Пресну млеку ни ми едатъ, 50

Та ни ми е веке личенъ-денъ

Личенъ-денъ Сиринъ-денъ:

Пресну млеку ни сирили,

Ни ми яли фафъ гора земена.

Юди слели на поле-ту, 55

На поле са юнакъ намерили

Чи си пасе сиву стаду,

Малу стаду триста овци,

Едно си му суру агне.

Юди му велетъ и говоретъ: 60

«Ой ле юнакъ младъ чобанинъ,

Знаешъ ли 'ли ни знаешъ?

Вутре си е личенъ-денъ

Личенъ-денъ Сиринъ-денъ:

И на Бога курбанъ колеме, 65

Та ти са мольба молиме,

Да ни дадешъ суру агне,

Да ни дадешъ пресну млеку,

Суру агне курбанъ колеме,

Пресну млеку сириме, 70

На Сира Бога са молиме,

Да ти плоди сиву стаду:

Триста овци ми пасешь,

Три хиледи да ми пасешъ.»

Младъ чобанинъ вели ютговори: 75

«Ой ле вие Юди Самодиви,

Що си паса сиву стаду,

Едно ми е суру агне,

Самъ си гу курбанъ коле,

Вутре си е личенъ-денъ 80

Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,

Да ви дамъ суру агне,

Ша идете фафъ гора-та

Фафъ гора-та фъ пещере-та,

Язъ уставамъ на поле-ту, 85

На Бога си курбанъ ни коле,

Та ни ми е личенъ-денъ

Личенъ - денъ Сиринъ-денъ.

Eгa си ма бабайку пратилъ

Да му паса сиву стаду, 90

Съсъ клетва ма приклевалъ:

«Eгa си е, сину, личенъ-денъ

Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,

Суру агне да си имашъ,

Аку ни гу курбанъ колешъ, 95

Пресну млеку да ни сиришъ.

Умалналу ти сиву стаду,

Ни си веке младъ чобанинъ.»

Тука долу на река-та

На река-та пещере-та, 100

Аку си ми каилъ ставате,

Да седите на поле-ту

Дуръ да ми изгрее ясну слънце

И съсъ слънце Личенъ-денъ;

Фъ пещере-та курбанъ да колете, 105

Да ви сире пресну млеку,

Дукарувамъ суру агне,

Та си гу курбанъ колете,

Макаръ да ми е само фафъ стаду,

За едно ми Бога деветъ дава. 110

Юди ми каилъ станали,

Та чекали на поле-ту

Дуръ изгрелу ясну слънце,

И съсъ слънце личенъ-денъ

Личенъ-денъ Сиринъ-денъ. 115

Чобанинъ си фана суру агне,

И си цира сиву стаду,

Напълни си ведрица-та

Напъли си пресну млеку,

Утишли ми фъ пещере-та. 120

Юди ми курбанъ колетъ

Курбанъ колетъ суру агне,

Чобанинъ ми сири пресну млеку.

Та ми чобанинъ думиле,

Стаду му са на поле ни плоди, 125

На година едно суру агне!

Какъ ма, мома, служба служишъ

На стаду му вода пърснахъ—

Eгa ми са чобанинъ върнахъ,

Стаду му три хиледи! 130

Я ма Ноню ни саидисалъ,

Фафъ гора ми курбанъ ни коле,

Какъ ма Ноню ни саидисалъ,

Та и язъ гу ни саидисувамъ:

Вутре рану стаду му са примами 135

Та си бега утъ гора-та,

Ни е Ноню башъ чобанин».

Какъ ми дума Бога и бабайку,

Ти ми, Ноню, думилевашъ,

Та му са мольба моле, 140

Да ми слезе фафъ гора-та

Фафъ ropa-та фъ пещере-та.

Та му, Ноню, курбанъ колешъ.

Бога ми е фафъ гора-та

Фафъ гора-та фъ пещере-та, 145

Дека си са Юди Самодиви,

Вутре си е личенъ-денъ

Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,

Та си Бога мене пратилъ

Да ти терамъ суру агне— 150

Юди Самодиви каилъ ни станали

Да ти тератъ суру агне—

Слънце веке изгрева

Задава са личенъ-денъ 155

Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,

Та ма чека Сира Бога;

Три години ти са стаду ни плодилу,

Сé ти стаду умалевалу;

Да ми дадешъ суру агне, 160

Стаду ти са наплодилу:

Стаду ти е три хиледи,

Станалу ти триста хиледи!

Ютговори чобанъ Ноню:

„Бегай, Юду, побегнала, 165

Искарувамъ люта срела

Та та усрелевамъ на сърце-ту.

Колку ми е стаду умалналу,

Йоще ми терашъ суру агне

Да ми стаду подмамишъ! 170

Сира Бога да е каилъ ставалъ,

Да му коле суру агне,

Наплодилъ ми сиву стаду».

Разеди са Гора Юда

Разеди са, налюти са, 175

Ни утиде фъ пещере-та,

Я си свири златна кавала

И си фърли златна тоега,

Сиву стаду са распелелу.

Чобанъ Ноню ми заплака 180

Та хи вели ютговори:

«Запрей ми, Юду, сиву стаду,

Та ти фащамъ суру агне,

Та ти цирамъ пресну млеку».

Юда му вели ютговори: 185

«Хемъ ми давалъ, хемъ ни давал

Стаду-ти са веке распелелу,

Касметъ ималъ чобанъ Круна

Чобанъ Круна на поле-ту.»

Сиву стаду долу на поле-ту, 190

Та гу пасе чобанъ Круна.

Та утиде Гора Юда

Та му вели ютговори:

«Помабогъ ти чобанъ Круна!

Вутре си е личенъ-денъ 195

Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,

Та си на Бога курбанъ коле

Курбанъ коле фъ пещере-та:

Давашъ ли ми суру агне

Давашъ ли ми ли ни давашъ? 200

Ютговори чобанъ Круна:

«Варай, Юду, Самодива,

Давамъ ти суру агне,

И ти давамъ девендесé ювна,

Руди ювна сé факлати, 205

За мене ги курбанъ колешь,

Да ми са плоди сиву стаду."

Рече йоще ни утрече

Та си фана суру агне,

Предели хи девендесе ювна, 210

Руди ювна се факлати,

И хи цира пресну млеку,

Напълни хи ведрица-та.

Та му Юда вели ютговори:

«Варай, Круна, младъ чобанинъ, 215

Ни самъ, Круна, Юда Самодива,

Лу самъ Гора Юда Самувила;

Що ти дойде сиву стаду,

Стаду си пасалъ чобанъ Ноню,

Потерахъ му суру агне, 220

Потерахъ му, ни ми даде!

Засвирихъ си съсъ златна кавала

И си фърлихъ златне тоега,

Та му стаду побегналу

Та ми слезе на поле-ту, 225

Запаса ми съсъ тое-ту стаду,

Чи си даде суру агне;

Само ти агне фафъ стаду,

Я гу даде на Юди Самодиви

Та гу курбанъ колетъ; 230

Какъ си служе Сира Бога,

Сира Бога бабайку ми,

Вода пърсна на тое ту стаду,

Стаду ти триста хиледи!

Закарай ми девендесе ювна 235

Та ми фоди фафъ гора-та

Фафъ гора-та фъ пещере-та,

Да си видишъ Сира Бога,

Да му сиришъ пресну сирене,

Та ти брани сиву стаду». 240

Чобанъ Круна ни са чуди,

Устави си сиву стаду,

Само стаду на поле-ту,

Та закара девендесе ювна.

Съсъ нег' си е Гора Юда, 245

Та утидé фафъ гора-та

Фафъ гора-та фъ пещере-та.

Подрукна са Гора Юда:

«Тате ле Сира, Боже,

Я пречекай, тате, чобанъ Круна, 250

Чи ти кара суру агне,

Суру агне девендесé ювна,

И ти носи пресну млеку,

Припълнилъ ми цедила-та.

Богъ да бие чобанъ Ноню, 255

Ималъ си е сиву стаду

Малу млогу триста хиледи,

Ни ми даде суру агне!

Засвирихъ си златна кавала 260

Разедихъ са налютихъ са,

И си фърлихъ златна тоега,

Та му стаду распелехъ,

Стаду му са разбегалу

Та си следу на поле-ту

Стаду пасе чобанъ Круна; 265

Потерахъ му суру агне,

Та ми даде суру агне,

Йоще и девендесе ювна

Давендесé ювна сé факлати:

Мольба ти са, тате, моле, 270

Да му плодишъ сиву стаду,

Чобанъ Круна башъ чобанинъ,

Кой му види сиву стаду

Кой му види да завиди!"

Сира Бога вели ютговори: 275

«Ой ти моме Гора Юду,

Кому думахъ и казувахъ!

Чобанъ Ноню ни ма саидисалъ,

Та и язъ гу ни саидисахъ,

Сиву му стаду умалелу: 280

Я ти са си разедила

Разедила налютила,

Распеле му сиву стаду,

Загина му съсъ кураба.

Чобанъ Ноню фафъ гора-та 285

Та си плаче и си вика,

Сърце му сакаменилу,

Бель ми камень фафъ гора-та!»

Рече Бога ни утрече

Зададе са личенъ-денъ 290

Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,

Чобанъ Круна курбанъ коле

Курбанъ коле суру агне,

Йоще коле девендесе ювна

Девендесе ювна се факлати; 295

Седемъ Юди Самодиви

Какъ ми зели ведрица-та

Ведрица-та съ пресну млеку

Та ми сиретъ пресну сирене;

Дуръ са веке Бога засмелъ, 300

Златна му ръка фафъ ведрица

Та усири пресну сирене.

Подали му седемъ Юди

Седемъ Юди Самодиви.

Та си вели ютговори: 305

«Круна ми е башъ чо6анинъ!

Йоще стаду ша му са наплоди:

Колку леса фафъ гора-та

Толку му са сури агне-та!»

Рече йоще ни утрече 310

И си фъркна на небе-ту.

Чобанъ Круна на поле-ту,

Та си пасе сиву стаду,

Три нидели стаду пасе,

Стаду му са наплодилу, 315

Стаду му поле засенилу,

Колку леса фафъ гора-та

Толку му са сури агне-та.

Та ми слезе долу и фафъ града,

Та си фана триста чобане, 320

Та си му стаду пасатъ

Прочулъ са Круна зачулъ са,

Царь ми стана на земе-та.

Сира, Боже, мили Боже!

Ни сме, Боже, Юди Самодиви, 325

Лу сме, Боже, седемъ моми,

Брате ни са башъ чобане

И си пасатъ сиву стаду,

Та на са пратили фафъ гора-та,

Чи ти е личенъ-денъ 330

Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,

Дали ни са суру агне,

Та ти гу курбанъ колеме,

Брате ни са чобанъ Круна,

Ни са брате чобанъ Ноню, 335

Се ти колетъ суру агне.

Мольба ти са, Боже, молиме,

Какъ си пиешъ студна вода,

Какъ та служи Гора Юда

Фафъ гора си вода пърсни, 340

Дека ни са мили брате,

Та хми са стаду наплодилу,

Ду година ти курбанъ колеме

Суру агне, деветъ ювна,

Деветъ ювна се факлати. 345

Тука си е пещере-та,

Фъ пещере-та ду белъ кладнецъ,

Днеска ти е личенъ-денъ

Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,

Та ми седишъ фъ пещере-та, 350

Та си пиешъ студна вода

Студна вода утъ белъ кладнецъ,

Гора Юда служба та служи,

Подава ти златна чеше:

Аку си ми чеше забуришъ, 355

Да намериме златна чеше

И фафъ чеше студна вода.

Мольба ни, Боже, чуешъ

Та си чеше уставилъ,

Да пърскаме сиву стаду, 360

Що гу пасатъ мили брате,

На Круна са башъ чобане,

Та хми са стаду наплодилу:

Ду година ти курбанъ колеть

Суру агне деветъ ювна 365

Деветъ ювна се факлати.

Три дни сме, Боже, фафъ гора-та

Та ни са е дуделу,

Та на чекатъ мили брате.

Ша идеме фъ пещере-та, 370

Белкимъ си уставилъ златна чеше,

Белкимъ си е намера намериме:

Чи ни са брате разедили

Разедили налютили,

Уставетъ на фафъ гора-та 375

Да хми пасемъ сиву стаду.

ЗА СИРИН – ДЕНЪ.

(Отъ другие пѣвецъ).

Въ село Коченъ предъ сто години на Гергювъ-денъ седемъ моми ходили въ гора-та близо до нѣкоя пещеря, и заколювали курбанъ на Бога едно агне, послѣ една отъ техъ кришомъ ходила въ пещеря-та, и оставела една чеше пълна съ вода, и като излевала отъ пещеря-та, испѣвала слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 1.

Подрукна са малка мома

Малка мома Юда Самудива,

Хаде моми мили друшки

Да ва карамъ тука долу

Тука долу въ пещере-та. 5

Днесъ ми слезалъ Сира Бога,

И съсъ Бога Гора Юда

Гора Юда башъ чобанка,

Съсъ кавала фафъ ръка-та,

Та ми флела фъ пещере-та. 10

Какъ са шеталъ Бога фафъ гора-та

Срета сретилъ трима юнака

Трима юнака башъ чобане,

Чи си пасатъ сиву стаду,

Та ги пита и ги праши: 15

«Варай вие трима юнака,

Знаете ли, ли ни знаете?

Днесъ ми е личенъ-денъ

Личенъ-денъ Сиринъ-денъ,

Я ми курбанъ ни колете, 20

Та ви са стаду умалилу».

Трима юнака велетъ и говоретъ:

«Курбанъ ти, Боже, колеме.

Сесри ни са фафъ гора-та,

Дека си е пещере-та, 25

Та си ти курбанъ колетъ».

Засме хми са Сира Бога

Сира Бога Гора Юда,

Та си флезе фъ пещере-та

Засвирила Гора Юда 30

Та си свири и си пее,

И си точи студна вода,

Студна вода утъ белъ кладнецъ,

Та си Бога-служба служи

И му са мольба моли. 35

Какъ си пие студна вода

И фафъ чеше да устави,

Вода фъ чеше да устави

И съсъ вода златна чеше;

Бога хи мольба услушелъ, 40

Та уставилъ студна вода

И съсъ вода златна чеше,

Чеше ми уставилъ

На небе си фъркналъ.

Флезите ми фъ пещере-та 45

Белкимъ си чеше намерите.

Какъ ми чули малки моми

И си флели фъ пещере-та,

Та си тератъ златна чеше,

Йоще чеше ни намерили. 50

Дурь си дойде Юда Самудива

Та ми седна на белъ кладнецъ

На белъ кладнецъ пудъ дъро-ту:

Пудъ дъро-ту златна чеше.

Та хми чеше подаде, 55

Подава ти златна чеше:

И фафъ чеше студна вода,

Уставилъ е Сира Бога.

Послѣ седемъ техъ моми утивали въ пещеря-та и кога-то една отъ техъ щела да намери чеше-та, утивали на некое селско стадо, и испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 2.

Трима брате башъ чобане,

Де сте брате лу де да сте,

Запрейте си сиву стаду

Да ни пасе фафъ гора-та.

Сира Бога баксишъ пратилъ 5

Баксишъ пратилъ златна чеше,

И фафъ чеше студна вода,

Съсъ насъ иде Гора Юда

Гора Юда Самудива,

Та си носи златна чеше. 10

Съсъ вода ви пърска сиву стаду,

Та ви са стаду наплодилу;

Златна хи ръка фафъ ведрица

Усире си пресну сирене.

Какъ ми чули трима брата 15

Трима брата башъ чобане,

Запрели са сиву стаду

Да ни пасе фафъ гора-та.

Замарали деветъ ювна

Деветъ ювна и факлати, 20

Причекали седемъ моми.

Курбанъ колетъ деветъ ювна

Курбанъ колетъ на Гора Юда,

Йоще хи са мольба молетъ:

«Варай Юду Гора Самудива, 25

Свирни Юду съсъ кавала,

Събери ни сиву стаду,

Сама, Юду, да ги цирашъ,

Да ни цирашъ пресну млеку,

Да напълнишъ ведрица-та, 30

Златна ти ръка фафъ ведрица

Да усиришъ пресну сирене,

Да си гостишъ той друшки

Той друшки наши сесри;

Да ни пърскашъ сиву стаду 35

Да гу пърскашъ съсъ студна вода,

Що е носишъ фафъ златна чеше.

Да ми са стаду наплоди,

Та да си та, Юду, фалиме. 40

Като стигнували вейке до стадо-то, една-та отъ техъ, коя-то имала чеше-та и кавала, утивала сама въ стадо-то, и го пърскала съсъ вода-та отъ чеше-та и си доила овци-те; а други-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 3.

Засвири ми Гора Юда

Гора Юда Самудива,

Засвири ми съсъ кавала,

Та ми гора заечила.

Свирка чули пилета-та, 5

Събрали са фафъ гора-та

Та си веке ни фъркатъ,

Я си слушетъ Гора Юда

Какъ си свири и си пее.

Събра си ми сиву стаду, 10

Примами си сиву стаду

Съсъ кавала и съсъ песна.

Дусети са Гора Юда,

Устави си кавале-те, 15

Та си искара златна чеше

Съсъ вода си пърска сиву стаду,

И си пърска и гов

Поиск по сайту: