ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛАДОВЪ-ДЕНЪ. 3 страница

Сое земе, сое майка,

Сое майка, милна брата,

Милна брата, милна сесра. 70

_________

Като пѣяла мома-та горня-та пѣсна, утивала друга мома, коя-то като срещнувала оная коя-то брала цвете-то и пѣяла, запевала слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 8

Чуешъ ли, Зима, чуешъ,

Чи си е Лета Бога фафъ гора?

Слелъ ми е веке утъ небе,

Та ми е седналъ фафъ пещера

Пратилъ си вчера испратилъ, 5

Пратилъ си златна тоега,

Златна тоега на бана,

Да си та, Зима, гони,

Туку си бана ни дойде.

Бана си курбанъ коле, 10

Курбанъ коле голабче-та,

Лета си Бога фали

Та си е мене пратилъ

Даде ми златна тоега,

Да си та, Зима, гоне. 15

Я що ми, Зима, думашъ?

Ша фъркнешъ ли, Зима, на небе,

На небе, Зима, при Бога,

Да та заключи фъ зандана,

Де ти е милънъ брата, 20

Милънъ брата Слана юнакъ?

Ил' да та удре пу глава,

Да си та глава одробе,

Да ми плачешь, заплачешь?»

Зима хи Юда говори: 25

«Моме ле, малка моме,

Язъ си, моме, ни фоде,

Ни фоде, моме, на небе.

Снигна ми Бога заръчелъ,

Да си утъ поле ни стана, 30

Чи си е поле пусту,

Пусту е поле, запустену,

Клету е поле, поклету!

Юда на поле да са ни шета,

Юнакъ на поле да ни стъпне, 35

Пиле на поле да ни фъркне,

Мома на поле да ни уре,

Юнакъ стаду да ни пасе;

Я ти, моме, що ми думашъ,

Що ми думашъ и говоришь. 40

Хаде си слези на поле.

Сесра ми тука долу,

Сесра ми малка Ветрица,

Силънъ ми ветъръ ша дуне, 45

Силънъ ми ветъръ студънъ;

И язъ си, моме, искарувамъ

Златна тиника утъ пещере,

Та си вие бела снега

Дуръ да са гора побелее, 50

Дуръ да си, моме, замръзнешъ!

Млада си йоще зелена;

Я си ми слези на поле».

Малка са мома налютила,

Налютила разедила, 55

Златна тоега искарала

Та си хи глава удробила.

Писна ми Юда, заплака!

Дуръ си ми Бога чуе,

Та ми утъ пещере излезе 60

Та си при мома дойде.

Мома му глава накичи,

Бела му китка на глава.

Та си е фъ гора лету.

Лету е фъ гора, пролету. 65

Зима, ми Юда виде.

Виде ми Юда фъркна,

Фъркна ми Юда на небе,

На небе фъ сарае.

Де ми е Снигна Бога; 70

Та си е пита, говори:

«Юду ле Зима ле,

Каилъ ли си, Юду,

Каилъ ли си, ни си каилъ,

Да та фърле фафъ зандана, 75

Де ти е милънъ брата,

Милънъ брата Слана юнака?

Ил' да ми изметъ чинишь?

Я ти са мольба моле

Да си ни слевашъ на Дунавъ, 80

На Дунавь на поле;

Ду сега е поле пусту,

Пусту е поле, запустену;

Утъ сега веке ни е:

Бана си поле заселилъ, 85

Заселилъ поле, приселилъ;

Какъ си е крайна-земе

Плодита йоще топлита,

Па си е пусту поле

Плодиту йоще топлиту;— 90

Дуръ да си летне църну пиле,

Църну пиле лестувица;

Да ни пу са нажелилу,

Нажелилу натъжилу,

Чи си земе уставилъ». 95

Зима му дума говори:

«Боже ле Снигна ле,

Я си, Боже, каилъ ни ставамъ

Да на фъ зандана фърлишъ,

Де ли е милънъ брата, 100

Милънъ брата Слана юнакъ;

Изметъ ти, Боже, чинамъ.

Туку си каилъ ни ставамъ

Да си е бана на поле,

Да си ми поле засели, 105

Що ни е поле пусту,

Пусту ни поле, запустену;

Да си фъркне църну пиле,

Църну пиле лестувица;

Лу да си е тешка зима, 110

Тешка зима снегувита;

Да си моми ни уратъ,

Да ми стаду ни пасе.

Дуръ да са на бана дудее

Да устави пусту поле, 115

Да устави да си бега,—

Па да си иде на Край-земе;

Де му е стара майка,

Стара майка, милна брата,

Милна брата, милна сесра». 120

Снигна са Бога разеди,

Разеди са налюти са,

Та йотключи зандана-та,

Та си фърли Зима Юда,

Та ми веке ни излезе. 125

Плаче ми Юда вика ми

Да е чуе Снигна Бога,—

Белкимъ му са нажелилу,

Нажелилу натьжилу,

Да е прати на земе-та, 130

На земе-та на поле-ту;

Туку Бога ни е чуе,

Лу ми седи фафъ сарае.

________

Старецъ-тъ заедно съсъ мома-та слевалъ тамо гдѣ-то колели курбанъ-тъ; старецъ-тъ билъ накиченъ съсъ бели цвете, кои-то му ги набрала мома-та; щомъ го видели селени-те паднували на земя-та та му селемъ давали, а мома-та пѣела слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСН А 9.

Бана ле бана кралю,

Курбанъ си бана колелъ,

Колелъ си голабче-та,

Лета си Бога фалилъ,

Мольба му са си молилъ, 5

Да ни ми седи на Край-земе;

Я да си дойде на поле,

Да си е лету, пролету.

Дойде ми Бога фафъ гора,

Йоще ми каилъ ни станалъ 10

Да си слезе на поле.

Даде ми бана златна тоега,

Прати ма бана фафъ гора,

Бели самъ цвете брала,

Бела самъ китка вила; 15

Срета ма Юда сретнала,

Сретнала ма Зима Юда,

Зима Юда Самувила;

Доста са Юда налютила,

Налютила разедила, 20

Чи ма е чула фафъ гора

Чи самъ гласумъ гласнала

«Иди си, Зима, иди си,

Лету си веке дойде,

Лету йоще пролету. 25

Хаде ми, Зима, хаде;

Хуй, ни ми зима, хуй!

Лета ми Бога слезалъ,

Слезалъ ми на поле;

Златна тоега пратилъ, 30

Пратилъ тоега на бана;

Бана ми тоега даде,

Да си та, Зима, гоне».

Какъ ми е Юда чула,

Силънъ ми ветъръ дунала, 35

Силънъ ми ветъръ, фуртуни;

Бела ми снега зафърле

Да си ма фъ гора замръзне,

Да си ма ледъ поледне;

Я самъ, бана, писнала, 40

Писнала самъ, заплакала.

Чулъ ма е Лета Бога,

Чулъ ма е Бога зачулъ,

Та ми фъ гора дойде,

Та му самъ глава накичила. 45

Виде ми Юда дугледа,

Та си ми фъркна на небе;

Сега ми Юда фъ зандана,

Де хи е милънъ брата,

Милънъ брата Слана юнакъ. 50

Лета си Бога върна

Да си ми фъ пещере флезе,

Да си на поле ни слезе;

Па му са самъ мольба молила

Да си съсъ мене дойде; 55

Чи да гу, бана, видишъ,

Дарба ма, бана, дарувашъ,

Дарувашъ ма деветъ пенеза,

Деветъ пенеза деветъ алтана;

Язъ си ти китка давамъ, 60

Китка си йоще ни виделъ.

Китка е утъ Край-земе,

Утъ Край-земе утъ поле,—

Де ми са моми урали,

Де са юнаци шетали 65

Та ми са стаду пасли.

Йоще ми Бога думалъ

Чи си веке ни дума.

Снигна е Бога на небе,

На небе фъ сарае; 70

Сега му курбанъ колешъ,

Вета му книга пеешъ,

Вета книга, вета песна,

Да ни ми са налюти,

Да ни ми са разеди, 75

Да си йотключи зандана,

Да си испусне Слана юнака,

Слана юнака, Зима Юда,

Па да ги на поле прати

Да си виетъ бела снега, 80

Да си е люта зима,

Люта зима снегувита;

Курбанъ си, бана, колелъ,

Колелъ си деветъ крави,

На Снигна са си мольба молилъ, 85

Да си ни прати Слана юнака

Да си вие бела снега;

Па му курбанъ колешъ,

Вета му книга пеешъ,

Вета книга, вета песна, 90

Та са веке ни люти.

Сега ми на небе чека,

На небе фъ сарае,

Да си му курбанъ колешъ,

Да му пеешъ вета книга, 95

Вета книга, вета песна.

_________

Като испѣвала мома-та горня-та пѣсна, сички-те са собирали та давали на мома-та по 5—10 пари, а тия хми къцнувала отъ китка-та, съ коя-то билъ накиченъ старецъ-тъ, и пѣяла слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 10.

Бана ле бана,

Юнаци млади иргене,

Моми ле мили друшки,

Била самъ била,

Днесъ ми три нидели, 5

Била самъ на Край-земе.

Стара ма майка питала,

Питала ма прашила,

Да л' си е поле пусту,

Пусту ми поле, запустену? 10

Да л' ми са моми на поле,

Малки моми, млади юнаци?

Да л' си ми моми уратъ,

Юнаци ми стаду пасатъ?

Я' хи самъ дума продумала, 15

Продумала приговорила:

«Мале ле стара мале,

Пусту ми поле, запустену,

Я ми е поле плодиту;

Туку е люта зима, 20

Люта зима снегувита

Cегa, мале три месеца;

Та ми са моми ни излели,

Ни излели на поле-ту,

На поле са йоще ни урали. 25

Та са на бана нажелилу,

Нажелилу натъжилу;

Плаче ми бана фъ сарае,

Чи си е града ни градилъ».

Чула ми стара майка, 30

Та си ми флезе фъ бахче-ту,

Бели цвете ми брала,

Бели цвете улетни,

Та ми ги даде, подаде.

Та ми вели ютговори: 35

«Иди си, моме, иди,

Иди си, моме, на поле,

На поле на Дунавъ;

Качи са, моме, на гора,

На гора на планина; 40

Намера, моме, намирашъ,

Лета ми Бога та найдешъ,—

Чи ми фъ сарае седи,

Сарае му златна пещере,

Та си му глава кичишъ, 45

Та си е лету на поле,

Лету йоще пролету.

Слева си Бога на поле,

Де ми е бана седналъ;

Де ми са малки моми, 50

Малки моми, млади юнаци;

Лу да си китка видеть,

Ни хми са желну желилу,

Ни хми са тъжну тъжилу,

Я си та дарба даруватъ, 55

Даруватъ та девотъ пенеза,

Деветъ пенеза деветъ алтана;

Та си хми китка давашъ,

Китка си фъ къща носетъ.

Бела хми китка на порти, 60

Eгa хми са нажелилу,

Нажелилу натъжилу,

Чи си земе уставили,

Плодита земе, топлита,

Да си ми китка видетъ, 65

Ни ми са веке желили,

Ни ми са веке тъжили,

Ка да си са на Край-земе;

Ка да ми моми двашъ уратъ.

________

Като раздавала мома-та на сички-те отъ китка-та и испѣвала горня-та пѣсна, дохождалъ хоже-та отъ село-то съсъ книга въ рока-та му; кметъ-тъ закалалъ единъ овенъ, а хоже-та отварелъ книга-та и моми-те пѣяли слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 11

Снигна ле Боже ле,

Знаешъ ли, Боже, ни знаешъ

Чи ти е бана думалъ,

Думалъ ти йоще говорилъ?

Лу да си зандана ютключишъ, 5

Да си заторишъ милна слуга,

Милна слуга Слана юнака,

Да гу на поле ни пращашъ

Да си вие бела снега,

Я да си е лету, пролету; 10

Да си грее ясну слънце,

Какъ си грее на Край-земе

Да си уратъ малки моми,

Да си уратъ, да си сеетъ;

Млади юнаци на егнулу, 15

Фъ кушере сури агнета;

Па ти курбанъ коле,

Та ти пее вета книга,

Вета книга, вета песна;

Мольба, ти са, Боже, молилъ, 20

Мольба му си, Боже, чуелъ!

Сега ти курбанъ коле,

Курбанъ коле деветъ ювна,

Та си пее вета книга,

Вета книга, вета песна; 25

Я ти са мольба моли

Да са веке ни лютишъ,

Да са веке ни разедишъ,

Да си зандана ни ютключишъ,

Да испуснешъ милна слуга, 30

Милна слуга Слана юнака,

Да си дойде на полету

Да си вие бела снега;

Да испуснешъ Зима Юда,

Зима Юда Самувила, 35

Да си дуне силънъ ветъръ,

Силънъ ветъръ и фуртуни,

Чи са на бана нажелилу,

Нажелилу натъжилу,

Та ти курбанъ ни коле, 40

Ни ти пее вета книга,

Вета книга, вета песна.

Стара е вета старита,

Стара е вета утъ Край-Земе,

Утъ Край-Земе и утъ царе. 45

Има е царе на небе,

Седелъ ми сега малу,

Cегa малу деветъ години,

Та му е Бога даде;

Кой ми курбанъ коле, 50

Да си пее вета книга,

Вета книга, вета песна.

Курбанъ му е на, небе,

На небе при Бога:

«Боже ле Боже ле, 55

Вета е вила ветише,

Хруй ми ceфuma,

Сефита, удита,

Вей ми санита,

Урумъ ми тата, 60

Тата ми финита,

Трай ми далита,

Вета е вила ветише».

Я ти, Боже, вета книга,

Вета книга, вета necнa! 65

Лета е Бога на поле,

Сега е лету, пролету,

Утрумъ ми рану предъ слънце

Малки ми моми на поле,

Та ми уратъ и ми сеетъ; 70

Млади юнаци на поле,

На поле на егнилу,

Та ми стаду пасатъ;

Какъ си ти слуга плаче,

Слуга ти Слана юнакъ, 75

Сесра му Зима Юда,

Зима Юда Самувила,

Аку ти са, Боже, нажелилу,

Нажелилу натъжилу,

Чи хми са фъ зандана дуделу,— 80

Прати ги, Боже, тука долу,

Тука долу фафъ гора-та,

Фафъ гора-та планина-та,

Де си е гора запустена,

Де ми моми ни уратъ, 85

Де ми стаду ни пасе».

Бана ми курбанъ коле,

Бана са мольба моли;

Дуръ си ми Юда летна,

Летна ми Юда фъркна, 90

Летна ми Юда на Дунавъ,

Та са рукна, подрукна:

«Бана ле бана ле,

Доста курбанъ колешъ,

Доста са мольба молишь! 95

Курбанъ ти на небе,

На небе при Бога,

Мольба ти Бога чуе!

Йоще си зандана заключилъ,

Седемдесе катанци ударилъ, 100

Да ми ни излезе милна му слуга,

Милна му слуга Слана юнакъ,

Милна му сесра Зима Юда,

Зима Юда Самувила;

Дуръ да застигне Заревъ-денъ, 105

Заревъ-денъ, Заревъ-месецъ,

Двашъ ми на поле да жнеешъ;

Двашъ юнаци на поле,

На поле на егнилу,

Де ми са руди агнета. 110

Сега веке гозба да гостишъ,

Да ми гостишъ млади юнаци,

Млади юнаци, малки моми;

Да ни ми са йоще желетъ,

Да ни ми са йоще тъжетъ, 115

Чи си земе уставили,

Плодита земе, топлита.

Вутре ми рану уратъ;

Ни си е поле пусту,

Пусту ми поле, запустену, 120

Я си е мощне плодиту.

Плодит у йоще топлиту;

Юда ми веке летнала,

Юнакъ ми веке стъпилъ;

Църну ми пиле ни фръкналу, 125

Църну ми пиле лестувица;

Белкимъ си Богумъ милънъ,

Милънъ йоще думелънъ,

Та си ти пиле фъркне,

Църну ми пиле лестувица». 180

_________

Като закалалъ кметъ-тъ курбанъ-тъ и испѣвала мома-та горня-та пѣсна, спущали са деветъ моми и отхождали въ село-то та срукували человѣци-те на курбанъ; кои-то съсъ манже утивали та са гощавали на чеири-те или у друго мѣсто, кое-то било нарочно за това определено. Кога-то срукували моми-те пѣяли слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 12

Чуйте ми млади юнаци,

Млади юнаци, малки моми!

Лета е Бога слезалъ,

Слезалъ е Бога на поле,

Та си е лету, пролету, 5

Утрумъ ми рану ясну слънце.

Малки ми моми на йорань,

На йорань, на копань;

Млади ми юнаци на егнилу,

Суру ми ягне фащатъ, 10

Та ми курбанъ колетъ:,

Какъ си е лету, пролету

Тука ми долу на Край - Земе,

Па си е лету на поле;

Ни ми е поле пусту, 15

Пусту ми поле, запустену,

Лу си е веке плодиту;

Юда ми на поле летнала,

Юнакъ ми на поле стъпилъ;

Йоще ми пиле ни фъркналу, 20

Църну ми пиле лестувица;

Я си е Бога каилъ станалъ,

Да си ми летне църну пиле,

Църну пиле лестувица,

Да си ми летне, да си ми фъркне. 25

Бана му сърце дръгмалу,

Та си курбанъ колелъ;

Сега са гозба гости. —

Та си на бана пратилъ

Тука ми веке фафъ града, 30

Фафъ града фафъ селу,

Да си ва покана кане.

Кой ми на гозба дойде,

Вутре ми рану йоще предъ зора,

Лу да ми слънце изгрее, 35

Ша ми слезе на поле;

Юнаци ми стаду пасатъ;

Я ми са моми на йорань,

На йорань, на копань.

Да ми видетъ диви юнаци, 40

Фальба са юнаци пофалили

Чи ми стаду пасатъ,

Тие ми стаду ни видели!

Да ми видетъ диви моми,

Фальба са моми пофалили 45

Чи си уратъ на поле-ту,

Чи си уратъ и си сеетъ;

Па си месетъ чиста леба,

Чиста леба, чиста пита.

Та ми думать и говоретъ: 50

Бре, ни са моми утъ земе,

Я ми са моми утъ небе,

На небе са моми Баици,

Та ми слели на земе,

Да си учетъ малки моми 55

Да си уратъ, да си сеетъ;

Да си месетъ чиста леба,

Чиста леба, чиста пита;

Да ни са фъ гора шетатъ,

Да ни си трева пасатъ»! 60

Чули ми юнаци, малки моми,

Та ми на Дунавъ слели,

Да си ги бана гости

Дуръ си ми слънце грейне,

Дуръ си ми слънце зайде. 65

_________

Моми-те като испѣвали горня-та пѣсна, сички-те отъ село-то слевали на онова мѣсто кадѣ-то била гозба-та, и тамо са гощавали до вечерь-та; на трапези-те моми пѣяли слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 13.

Дойде ми бана на поле,

Пусту ми поле, запустену,

Запустену, затренену.

Дива ми крале подивенъ,

Чи ми на поле ни уре, 5

Чи ми на поле ни сее;

Дивенъ е крале подивенъ,

Чи ми са фъ гора шета

Та ми трева пасе,

Какъ ми пасе сиву стаду! 10

Я си е мощне хиниетинъ,

Хиниетинъ инатчие,

На бана глава ни повада,

Селемъ му йоще ни дава;

Я си бере силна войске, 15

Та ми на поле излезе,

На поле на юрдие,

Та ми са борба бори;

Юнакъ е Дива надъ юнаци,

Та си му борба трае 20

Дуръ да си бана надбори;

Хеле му Бога ардамъ сторилъ. —

Пратилъ си Юда Самувила

Та си му срела даде;

Съсъ срела си борба надбори. 25

Та му фъ сарае седна.

Майка му са нажелилу,

Нажелилу натъжилу;

Прати му бела книга,

Бела книга църну писму: 30

«Мили ми сину бана кралю,

Бре, си уставилъ Крайна-Земе!

Крайна е Земе плодита,

Плодита, топлита;

Ти си ми, сину, ни виделъ, 35

Ни ми си виделъ люта зима,

Люта зима снегувита.

Де си ми, сину, утиде,

Пусту е поле, запустену,

На поле е люта зима, 40

Люта зима снегувита;

Та ми моми ни уратъ,

Юнаци ми стаду ни пасатъ.

Тука ми, сину, на Край-Земе, 45

Дуръ да ми дойде Заревъ месецъ,

Двашъ ми юнаци на поле,

На поле на егнилу,

Двашъ ми кушере на поле,

Фафъ кушере сури агнета; 50

Двашъ ми са моми на поле,

На поле на жетва,

Двашъ ми жнеетъ бела пшеница;

Белу ми грозде бератъ;

Юнаци ми са на точилу, 55

Руйну ми вину пиетъ,

Руйну ми вину тригодишну.

Нажелилу ми са натъжилу,

Чи си земе уставилъ,

Та си на поле утиде, 60

Пусту ми поле, запустену:

Де ми Юда ни летнала,

Де ми юнакъ ни стъпилъ,

Де ми пиле ни фъркналу;

Де си е люта зима, 65

Люта зима снегувита.

Хаде ми, сину, върни са,

Да си фъ сарае седишъ,

Фъ сарае, сину, при майка;

Чузда е земе усилна, 70

Усилна, неволна».

Майка му дума говори,

Я ми са бана ни жели,

Ни са жели ни са тъжи,

Чи си ми йоще ни виделъ, 75

Ни ми виделъ люта зима,

Люта зима снегувита.

Та си на майка говори:

«Мале ле, мила мале,

Пусту ми поле доста уралну. 80

Сега самъ фъ сарае седналъ,

Пещере ми сарае;

Я си граде нова града,

Нова града нишенлие,

Нова града нова Котлива. 85

На поле ми Дунавъ тече,

На поле са река вие,

Вие са река кату змие,

Та ми тече фафъ море-ту,

Река ми е ду белъ Дунавъ, 90

Море ми е църну море,

Кат' си ми е на Край-Земе;

Кат' да си самъ на Край-Земе,

Та ни ми са, мале, нажелилу,

Нажелилу натъжилу; 95

Ни си ида на Край-Земе,

Да си седна фафъ сарае,

Фафъ сарае и при тебе».

Прати си бана бела книга,

Бела книга църну писму, 100

Прати си книга на майка.

Та си събра масторе-те,

Масторе-те дюлгере-те,

Да му градетъ нова града,

Нова града нова Котлива. 105

Снигна са Бога налютилъ,

Налютилъ са разедилъ,

Чи му курбанъ ни колелъ;

Та си прати милна слуга,

Милна слуга Слана юнака, 110

Съсъ юнака Зима Юда,

Зима Юда Самувила,

Та ми вие бела снега,

Вие ми снега малу млогу,

Малу млогу три месеца; 115

Та ми е люта зима,

Люта зима снегувита;

Бана ли утъ сарае ни излезе,

Нова ми града ни гради.

Та му са веке нажелилу, 120

Нажелилу натъжилу;

Та си писна, заплака,

Заплака, завика!

Дуръ са на Бога нажелилу,

Та си прати Юда Самувила 125

Та му дума говори:

«Бана ле кралю,

Дуръ си на Бога курбанъ ни колешъ,

Да му са мольба молишь,

Лета ми Бога ни слева, 130

Ни слева Бога на поле,

Ясну ми слънце ни грее,

Ни ми е лету на поле,

Ни ми е лету, пролету;

Нова си града ни градишъ, 135

Нова града нишенлие;

Та ти са, кралю, дуделу,—

Дуръ да си веке идешъ

На Край-земе, при майка».

Чуе ми бана Юда, 140

Чуе ми Юда Самувила;

Та си на Бога курбанъ коле,

Вета му книга пее,

Вета книга, вета, песна.

Снигна са Бога нажелилу, 145

Нажелилу, натъжилу,

Та си зандана йотключи

Милна си слуга заключи,

Милна си слуга Слана юнака;

Милна му сесра заключи, 150

Милна му сесра Зима Юда,

Зима Юда Самувила.

Слезе ми Лета Бога,

Слезе ми Бога на поле,

Ясну ми слънце блесна, 155

Блесна мй слънце грейна,

Та ми е лету на поле,

Лету ми йоще пролету.

Малки ми моми на йорань,

На йорань, на копань; 160

Млади юнаци на поле

Сиву ми стаду пасатъ;

Дуръ да ми дойде Заревъ-денъ,

Заревъ-денъ, Заревъ-месецъ,

Двашъ ми юнаци на поле, 165

На поле на егнилу,

Двашъ ми са сури агнета,

Сури агнета фафъ кушере;

Двашъ ми са моми на поле,

На поле на жетва, 170

Двашъ ми пшеница жнеетъ;

Белу ми грозде бератъ;

Млади юнаци на точилу

Руйну ми вину пиетъ,

Руйну ми вину тригодишну, 175

Вину ми пиетъ хору ми играетъ;

Малки ми моми песна пеетъ,

Песна хми руевита.

Диви юнаци на поле,

Диви юнаци подивени, 180

Фальба си юнаци фалетъ

Чи ми стаду пасатъ,

Йоще ми стаду ни видели,

Та ги на стаду учетъ;

Диви ми моми на поле, 185

Диви ми моми подивени,

Фальба си моми фалетъ

Чи си уратъ на поле-ту,

Чи си уратъ и си сеетъ;

Чиста си леба месетъ, 190

Чиста леба чиста пита.

Думать си моми говоретъ,

Ни са моми утъ земе;

Я са моми утъ небе,

На небе са моми Баици, 195

Та ми слели на земе,

Да си учетъ малки моми

Да си уратъ, да си сеетъ;

Да си месетъ чиста леба,

Чиста леба, чиста пита; 200

Да ни са фъ гора шетатъ,

Да ни си трева пасатъ!

Я ми е бана на поле,

Срукалъ си масторе,

Масторе дюлгере, 205

Та си гради нова града,

Нова града нишенлие;

Градилъ си града малу млогу,

Малу млогу три месеца;

Града му нова Котлива. 210

Седналъ ми веке фъ сарае,

Та ми съсъ свирка свири.

Църну ми пиле фъркна,

Църну ми пиле лестувица.

Какъ си гу бана виде, 215

Пита си пиле праша:

«Църну ми пиле лестувица,

У' де ми, пиле, фъркашъ?

У' де ми, пиле, идешь?

Що ми е, пиле, на Край-Земе, 220

На Край-земе фъ Котлива града?

Пиле му дума говори:

«Бана ле, бана кралю,

Майка ти свирка чула;

Свирка ти майка знае, 225

Та хи са, бана, нажелилу,

Нажелилу натъжилу,

Да ни ти е на поле неволе,

Неволе усилна?

Да ни ти е люта зима, 230

Люта зима снегувита?

Та ма е, бана, пратила

Да ти неволе виде;

Я ни ти е неволе,

На поле-ту лету, пролету. 235

Крайна е земе плодита,

Плодита, топлита.

И поле ти плодиту,

Плодиту, топлиту,

Кат' да е Крайна-земе. 240

Сега при майка ша ида,

Да си хи, бана, цирна,

Чи ни ти е неволе».

Бана хи дума, говори:

«Лесту ле църну пиле, 245

Да ни ми си, лесту, на поле,

Доста ми, лесту, неволе;

Ни ми фоди при майка;

Я ми фъ сарае летай,

Летай ми, лесту, циркай». 250

Хаде ми, бана, хаде,

При майка, бана, ша фъркна;

Па на поле ша дойда,

Да си летувамъ, да си лестувамъ;

Вутре ми рану да ма чекашъ, 255

Вутре ми рану предъ слънце».

Рече ми пиле фъркна ми,

Фъркна ми пиле на Край-земе,

На Край-земе фъ сарае.

Та си на майка цире: 260

«Мале ле стара мале,

На поле ми лету, пролету;

Ясну ми слънце грее.

Малки ми моми на йорань,

На йорань, на копань; 265

Млади юнаци на поле,

На поле ми стаду пасатъ;

Бана ми града градилъ,

Нова ми града нишенлие,

Нова града нова Котлива, 270

Та ми фъ сарае седналъ.

Ни му е веке неволе!

Я да си, мале, летувамъ,

Да му летувамъ фъ сарае,

Кат' да си е на Край-земе. 275

Ни ми е, мале, давалъ

Да си дойда при тебе.

Я му самъ цирнала говорила,

Лу да ти фъ сарае дойда,

Да си ти, мале, цирна, 280

Що ми е усторилъ на поле;

Па му на поле ида,

Та му на поле летувамъ,

Та му на поле лестувамъ.

Сега ма, мале, чека». 285

Майка хи дума говори:

«Хаде ми, лесту, фъркни,

Иди ми, лесту, на поле,

Та му фъ сарае летувай,

Летувай, лесту, лестувай. 290

Па му на бана неволе

Чи ни си е на Край-земе;

Туку ми йоще ни знае

Що ми е сторилъ направилъ

Чи си е земе уставилъ: 295

Чузда е земе усилна,

Усилна, неволна».

Па си ми пиле летна,

Летна ми пиле на поле,

На поле фъ сарае. 300

Цирна ми пиле фъ сарае,

Та си гу бана чуе.

Па си гу пита праши:

«Лесту ле, лестувица,

Що ти е майка думала, 305

Думала говорила»?

Питала ма, бана, прашила.

Що ми си, бана, усторилъ,

Усторилъ, бана, направилъ;

Що ти е, бана, неволе, 310

Та си ми свирка свиришъ.

Язъ хи самъ, бана, думала,

Нищу ти, бана, неволе,

Неволе, бана, усилна;

Чи ти е лету на поле, 315

Лету ти йоще пролету,

Кат' да си на Край-земе.

Па ми е майка говорила:

«Хаде ми, лесту фъркни,

Иди ми, лесту, на поле, 320

Та му фъ сарае летувай,

Летувай, лесту, лестувай.

Па му на бана неволе

Чи ни си е на Край-земе;

Туку ми йоще ни знав 325

Що ми е сторилъ направилъ

Чи си е земе уставилъ:

Чузда е земе, усилна,

Усилна неволна».

Ти си ми, лесту, летувай, 330

Летувай, лесту, фъ сарае,

Летувай, лесту, лестувай,

Та ни ми е неволе.

Река ми на поле тече,

Река са на поле вие, 335

Какъ ми са змие вие.

Река ми е ду белъ Дунавъ,

Какъ си е Дунавъ на Край-земе;

Поиск по сайту: