 |
|
|
Архитектура Астрономия Аудит Биология Ботаника Бухгалтерский учёт Войное дело Генетика География Геология Дизайн Искусство История Кино Кулинария Культура Литература Математика Медицина Металлургия Мифология Музыка Психология Религия Спорт Строительство Техника Транспорт Туризм Усадьба Физика Фотография Химия Экология Электричество Электроника Энергетика |
ЛИЧЕНЪ – ДЕНЪ ЗАРЕВЪ – ДЕНЪ.
Заревъ ми иде утъ гора зелена, Стари ми ветаръ дуналъ,' Подрукналъ са Заревъ утъ гора: «Чуйте ми, моми, фафъ селу, Гуслу ми стигна на нива 5 На нива, моми, фъ хармане. Идите, моми, у стара кмета, Де си е златна лупата, Та си ми вийте бела пшеница, Я си ви дуе стари ветаръ 10 Мене си курбанъ колете Деветъ ювна съ привити рога Съ привити рога и факлати: Йоще ми месецъ ни поминалъ, 15 Личенъ ми денъ Заревъ-денъ». Чули са моми фъ селу-ту Чи си е гуслу на нива На нива фъ хармане. Събрали са моми набрали, 20 Пременили са моми наредили, Та си ми фодетъ у стара кмета, У стара, кмета, у дома му, Та му на порти стоетъ Та си му песна пеетъ: 25 «Варай ми кмета устарела, Я си искарай златна лупата, Прирукналъ са Заревъ утъ гора-та, Задулъ си е стари ветаръ, Гуслу си е на нива 30 На нива фъ хармане, Та си пшеница виеме. Дуръ да са, кмета, върнеме, Да си идешь на стаду И да си фанешъ деветъ ювна, 35 Деветъ ювна съ привити рога, Съ привити рога и факлати, Eгa си е Личенъ-денъ Личенъ-денъ Заревъ-денъ На Заревъ ги курбанъ колеме». 40 Излезе си стара кмета Та си хми даде златна лупата, И си ги прати на гуслу На гуслу на нива. Виетъ си моми завили 45 Бела пшеница утвели — Дуръ си е веке личенъ-денъ Личенъ-денъ Заревъ-Денъ, Па си са фъ селу върнали. Стара ги кмета причека, 50 Златну му въже фафъ рока, Вързалъ си деветъ ювна, Деветъ ювна съ привити рога Съ привити рога и факлати; Златну си въже подаде, 55 Та си ги моми закарали, Та си са моми на хармана. Курбанъ си колетъ деветъ ювна, Деветъ ювна съ привити рога, На Заревъ ги курбанъ колетъ: 60 Чи си е дуналъ стари ветаръ, Бела си пшеница утвели. Играли са моми наиграли, На хору са юнакъ ни фаналъ, Юнакъ си на харманъ ни излезалъ; 65 Лу си седи у дома си, У дома си хору изожда, Самъ си е хору въртелъ, Белкимъ му са ядове разидетъ— Чи е фафъ селу хадетъ уставалъ: 70 Eгa си моми курбанъ колетъ, Юнакъ са на хору ни фаща. _________
Заревъ: билъ юнакъ Боговъ изметчие; за него вѣрували че кога-то слевалъ на земя-та узревало грозде-то по лозие-та, и че той помагалъ на хармане-то като дуелъ ветеръ да виетъ момите пшеница-та. Гусло: значи вършене.
XV. ЛИЧЕНЪ – ДЕНЪ ДРАВИНЪ - ДЕНЪ Едно время въ село-то, предъ сто години, кога-то наши-те дедове чували още харно стари-те хадете отъ дедове-те си, кога-то зафащали да сеетъ по Августа ръже-те, моми-те накичвали урало-то съсъ разни цвете, кое-то урало относели на едно место, кадѣ-то са събирали селене-те, и кадѣ-то старийтъ кмета колелъ курбанъ три крави за споменъ на онойзи, който изнамѣрилъ урало-то и научилъ человѣци-те да уратъ и да сеетъ пшеница; кметъ-тъ колелъ курбанъ-тъ близо до урало-то, а моми-те пѣяли слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 1.
Драве ле юначе ле, Благна ти, Драве, майка Що та е, Драве, родила Родила та, Драве, дуила, Та си ми, Драве, порасналъ. 5 Юнакъ си веке надъ юнаци, Та си ми фодишъ фафъ гора Та си ми трева пасешь! Дуръ ти са веке дуделу, Та си, Драве, заплакалъ 10 Заплакалъ си, Драве, завикалъ: «Боже ле, мили Боже! Що са самъ, Боже, родилъ? Що ма си, Боже, юнакъ далъ Да си ма фалетъ на земе? 15 Я да си фоде фафъ гора Трева, Боже, да си паса,. Па ми са душе ни сити! Та ми са юнаци насмели, Чи са фафъ гора баве 20 Три дни си дома ни фоде, Дома, Боже, при майка; Стара ма майка клела Клела ма, Боже, наговарела, Чи е самъ, Боже, ни саидисалъ: 25 Земи ма, Боже, дигни ма Дигни ма, Боже, на небе, Фъ сарае ти, Боже, седе, Та ти изметъ чинамъ». Рече ми Драве ни утрече 30 Та си е гора заечила Заечила затрескала, Чи си иде Юда Самувила Та му дума и говори: «Драве ле юначе ле, 35 Що си ми, Драве, плачешъ? Що ми са тъжну тъжишъ? Я си при майка иди, Та хи са мольба моли, Да ти шие бели дрехи 40 Бели дрехи ду земе-та, Та да та, Драве, премени; Да та за рока фане, Да та дукара фафъ гора Фафъ гора, Драве, фафъ пещере, 45 Та да са рукне подрукне: «Боже ле, мили Боже! Видишь ли, Боже, гледашъ Чи ми е Драве фафъ гора Фафъ гора фафъ пещере? 50 Мольба са, Боже, моле, Да си пратишъ тое слуга Toe слуга Лана юнака Лана юнака Грую войвода, Да си гу фане за рока, 55 Да гу дукара на небе На небе, Боже, при тебе, Та ти изметъ чини Малу млогу деветъ години. Аку си, Боже, каилъ, ставашъ, 60 Па гу при мене пращашъ, Да ми са, Боже, годи, Да ми са, Боже, жени.» Йоще си майка ни утрекла Гръмналъ си Бога тресналъ, 65 Та ша ми дойде Лана юнакъ Лана юнакъ Грую войвода; Лу да та фане за рока, Ша ми та кара на небе На небе фафъ сарае, 70 На Бога си изметъ чинишъ Малу млогу деветъ години. Та си та пита и праши, Що да та, Драве, учи — Да си ми слезешъ на земе, 75 Да ми учишь юнаци-те. Ти му са, Драве, мольба молишь, Да ти йотключи бахче-ту, Де си е Жива Юда Жива Юда Самувила, 80 Какъ си уре фафъ бахче-ту, Какъ си уре и си сее, И тебе, Драве да си учи, Да та учи да та научи: Какъ си слевашъ на земе-та, 85 Да си учишь юнаци-те Юнаци-те и моми-те, Та ти е фала на земе». Рече му Юда ни утрече Слезе си, Драве, фафъ града 90 Фафъ града при майка. Та си на майка думашъ Думашъ, Драве, говоришь: «Мале ле стара мале, Какъ самъ, мале, фафъ гора, 95 Трева си, мале, паса, Та ми са, мале, дуделу— Та самъ, мале, заплакалъ Заплакалъ самъ завикалъ. Дурь си дойде Юда Самувила 100 Та ми вели ютговори: «Драве ле юначе ле, Що си ми плачешь и викашь? Хаде си иди при майка, Та хи са мольба моли, 105 Да си ти изимъ даде, Да ти шие бели дрехи Бели дрехи ду земе-та; Да та кара фафъ гора-та Фафъ гора-та пещере-та- 110 Бога си праща Лана юнака, Лана юнака Грую войвода, Да та кара на небе-ту; Та си та Бога учи Да си урешъ фафъ бахче-ту, 115 Да си сеешъ бела пшеница». Благна ти, Драве, майка, Чи си е каилъ станала Да та кара фъ пещере-та. 120
До кога-то кметъ-тъ колелъ курбанъ-тъ пѣели горня та пѣсна, а послѣ кога-то сечели месо-то, и го турели въ казане-те да са готви пеели слѣдоюща-та пѣсна.
ПЕСНА 2.
Закарала стара майка Закарала милна сина Милна сина Драве юнакъ, Чи гу е пременила Пременила наредила, 5 Пременила гу съ бели дрехи Съ бели дрехи ду земе-та, Та гу фъ гора уткарала, Фафъ гора фафъ пещере, Та са рукна и подрукна: 10 «Боже ле, мили Боже! Видишь ли, Боже, гледашъ Чи ми е Драве фафъ гора Фафъ гора фафъ пещере? Мольба са, Боже, моле, 15 Да си пратишъ тое слуга Toe слуга Лана юнака Лана юнака Грую войвода, Да гу фане за рока-та, Да гу дукара на небе-ту 20 На небе-ту дуръ при тебе, Та ти изметъ чини Малу млогу деветъ години. Аку си, Боже, каилъ ставашъ, Па гу при мене пращашъ, 25 Да ми са, Боже, годи Да ми са, Боже, жени» Йоще си майка ни утрекла Гръмналъ си Бога тресналъ, Та си дойде Лана юнакъ 30 Лана юнакъ Грую войвода, Та си гу фана за рока, Та гу кара на небе-ту; Я си Драве ни фърка, Та си чуди Лана юнакъ 35 Лана юнакъ Грую войвода Що да прави що да стори. Устави гу фафа гора-та Фафъ гора-та пещере-та, Та си фъркна на небе-ту, 40 На Бога са плачба плаче Чи си Драве ни фърка Ни си фърка на небе-ту. __________
Дуръ да са згответъ манжи-те моми-те и жени-те слагали трапе;зи-те и пѣели слѣдоюща-та пѣсна.
ПЕСНА 3.
Лана ми на небе-ту, Богумъ са плачба плаче, Та му дума и говори: «Боже ле, мили Боже, Сега, Боже, що да праве 5 Що да праве що да сторе? Прати ма, Боже, фафъ гора-та Фафъ гора-та фъ пещере-та, Да закарамъ Драве юнакъ; Та гу фанахъ за рока-та, 10 Я си, Боже, ни фърка Ни си фърка на небе-ту, Па си гу, Боже, уставихъ Фафъ гора-та фъ пещере-та, Та си плаче и си вика». 15 Бога му са нажелилу Нажелилу натъжилу, Та си рукна Жива Юда Жива Юда Самувила, Та хи дума и говори: 20 «Юду ле Жива Самувила, Какъ си имашъ златни криле, Да си дадешъ на Лана юнакъ На Лана юнакъ Грую войвода; Да си слезе фафъ гора-та 25 Фафъ гора-та фъ пещере-та, Де си е Драве юнакъ, Да си фъркне на небе-ту; Чи гу е майка зарекла Зарекла гу и убрекла, 30 Да ми седи фафъ сарае, Та да ми изметъ чини Малу млогу даветъ години». Що да прави Жива Юда Жива Юда Самувила, 35 Искара сизлатни криле, Та ги даде на Лана юнакъ На Лана юнакъ Грую войвода. Слезе си фафъ гора-та Фафъ гора-та фъ пещере-та, 40 Де ми седи Драве юнакъ; Какъ си плаче и си вика Лепна му златни криле, Лепна му ги на мишница— Та гу фана за рока-та 45 Та си фъркна Драве на небе-ту На небе-ту фафъ сарае. Порти му са йотключили, Чи са Драве ни годилъ, Ни са годилъ ни са женилъ, 50 Ни замамилъ малка мома, Та ми понефъ ни сторилъ. Та си на Бога изметъ чини Cегa малу деветъ години. Та му са веке дуделу, 55 Утъ Бога си изимъ тера: Майка ми, Боже, поръчела Поръчела, Боже, заръчела, Да си седе малу млогу Малу млогу деветъ години, 60 Та да ти изметъ чинамъ: Деветъ години поминали Поминали заминали, Па си ма, Боже, ни пращашъ Да си ида при майка, 65 Да са годе да са жене: Що ми са си, Боже, налютилъ? Що ми са си, Боже, разедилъ? Изметъ ти самъ веке чинилъ, Какъ ти изметъ чинилъ 70 Лана юнакъ Грую войвода. ___________
Кога-то седнували на трапеза-та да са гостетъ, на връхъ-тъ турели урало-то накичено съсъ разни цвете-та, а моми-те пѣяли слѣдоюща-та пѣсна.
ПЕСНА 4.
Дума си Драве говори Дума си Драве на Бога, Чи му са Бога разедилъ, Чи му са Бога налютилъ, Бога му вели ютговори: 5 «Драве ле юначе ле, Ни ти са самъ, Драве, налютилъ, Ни ти са самъ, Драве, разедилъ. Изметъ ми си Драве чинилъ Сега малу деветъ години: 10 Що да та Драве, уче Що до та, Драве, науче? Да си слезешъ на земе-та, Да си учишь млади юнаци Млади юнаци малки моми, 15 Да си та фальба фалетъ». Ка си ма, Боже, питашъ: «Нищу ти, Боже, ни сакамъ— Да ми йотключишъ бахче-ту, Да ма учи Жива Юда 20 Да си ора фафъ бахчету-ту, Да си ора да си сее, Чи ми са фъ гора дуделу Да си паса една трева! Бога ти изимъ даде, 25 Та ти бахче-ту йотключи, Та си та Юда учила Учила та научила, Та си урешъ и си сеешъ; Три ми са месеца бавишъ, 30 Та си на земе слевашъ: Научилъ си ду млади юнаци Млади юнаци малки моми. Сега си на поле уратъ, Сега си на поле сеетъ, 35 Тебе си фальба фалетъ! Тебе си курбанъ колетъ! Малки са моми фъ къщи, Бела си пшеница варетъ, Сега са веке задали, 40 На трапеза си пшеница подавать. ________
Кога-то подавали моми-те пшеница-та, сѣкой единъ зевалъ пшеница, и скъцувалъ отъ цвете-то на урало-то, кои-то цвете чували у дома си до друга-та година за да хми дава Господь берекетъ по ниви-те, пѣяли тога слъдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 5.
Малки са моми на трапеза, Варена пшеница подавать, Тебе си, Драве, фалетъ! Тебе си Драве молетъ: Кой си пшеница посега, 5 Съсъ пшеница бели цвете Бели цвете бели китки, На нива хми берекете, На класе хми тое рока Toe рока и деснива, 10 Да са роди бела пшеница, Да са класе улебнали, Да хми са хамбаре приполнили— Ду година ти курбанъ колетъ, Подавать си бела пшеница. 15 _________
Най-сетнѣ моми-те са фащали на хоро та играели около трапеза-та и урало-то, и пѣяли слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 6.
Драве ле, Боже ле, Фала ти на земе! Курбанъ ти фафъ селу, Кмета си курбанъ коле, Курбанъ коле ду три крави 5 Ду три крави елувити— Йоку ти на поле, Рока ти на нива, Да са роди пшеница, Да са лебни класе-те, 10 Да са полни хамбаре-те: Уй ми, уй ми, Драве, Уй ми, уй ми, Боже, Йоще ти фала ду година! Излели са ду три кмета, 15 Курбанъ ти са деветъ крави, Деветъ крави елувити; Моми са пременили Пременили наредили, Та си пшеница подавать. 20 ________ Драве: билъ царь и юнакъ, за кого-то в˜рували че изнамерилъ урало-то. Лана юнакъ: билъ първий-тъ слуга на Бога. ЗА ДРАВИНЪ – ДЕНЪ (Отъ другио пѣвецъ).
ПЕСНА 1.
Подрукна са Злата Майка Подрукна са на небе-ту: «Яени ми звезди асрици, Вутре ми е личенъ-денъ Личенъ-денъ Дривин-денъ. 5 Малки моми на земе-та Събрали са фафъ селу-ту Фафъ селу-ту у стара кмета, Китки виетъ на уралу, Прикичили гу накичили, 10 Дривенъ си фальба фалетъ, Чи е юнакъ надъ юнаци: Училъ ги е научилъ ги Да си уратъ съсъ уралу, Бела пшеница да сееть. 15 Сдържите са, ясни звезди, Сдържите са, фафъ мое сарае, Та ми точите чисти кравни Чисти кравни булевити, Дривенъ ми е фафъ сарае, 20 Та си гу гозба гостите, Съсъ кравни гу фалъба фалите» Събрали са ясни звезди Събрали са фафъ сарае, Заточили чисти кравни 25 Чисти кравни булевити. Дривенъ ми е фафъ сарае Та си гу гозба гостетъ. Па са звезди подрукнали: «Чуйте, моми, на земе-та! 30 Съберите са фафъ селу-ту Фафъ селу-ту у стара кмета, Повийте ми бели китки Та си уралу накичите; Фафъ селу-ту Дривенъ юнакъ 35 Та ми седналъ на уралу, Въ десна му рока чисти кравни Чисти кравни утъ небе-ту, Седналъ ми на трапеза Та си ва гозба гости, 40 Чи му е личенъ-денъ Личенъ-денъ Дривинъ-денъ». Събрали са малки моми Малки моми у стара кмета, На дори му златну уралу, 45 При уралу малки моми, Накичили гу съ бели китки. Спусналъ ми са йогненъ облакъ И съсъ облакъ Дривенъ юнакъ, Дрехи му са позлатили, 50 Та ми седналъ на уралу На уралу на трапеза; Искара си чисти кравни Та си моми гозба гости. Уста му са позлатили 55 Та хми вели ютговори: «Моми ле малки сружи, Я' ми хору поиграйте, На тришь ми хору завъртите Завъртите на уралу: 60 Ду година ми урете Урете ми на поле-ту, Сеете ми бела пшеница, Па ми сте на ситна жетва. _________
Сл˜доюща-та п˜сна исп˜вали тога като играели около урало-то.
ПЕСНА 2.
Мили друшки малки сруйки Днесъ ми е личенъ-денъ Личенъ-денъ Дривинъ-денъ. Слезалъ ми Дривенъ юнакъ, Та ми седналъ на уралу, 5 Подалъ ни е чисти кравни, Гостилъ на е на трапеза, Златну ми уралу посривалъ, Чи ша ми хору играете: Тришь ми хору завъртите 10 На уралу на трапеза, Ду година сте на ситна жетва.
Злата Майка: в˜рували че тия съдила на звезди-те, и тие я имали като майка. Асрици: значи пламенести като пламень-тъ на огань-тъ. Дривинъ-денъ: билъ гол˜мъ праздникъ на наши-те дедове кога-то зафащали хармане-те. Дривенъ: за него в˜рували, че той слезалъ отъ небе-то и научилъ челов˜ци-те да уратъ, и посл˜ да вършеетъ пшеница-та. Сдържите: съберите са. Булевити: значи много бели. Cpyйки: значи друшки. Ситна: съ големи класе. Посривалъ: значи укичовалъ съсъ разни цвете-та, кои-то набирали моми-те.
XVI. ЛИЧЕНЪ - ДЕНЪ ИЗОЧНА - ДЕНЕ.
Кога-та немало дъждъ тримина селени отъ найстари-те събирали моми, и пременовали съ китки една момичка сиракъ отъ баща и отъ майка, та я карали по село-то и п˜ели сл˜доюща-та п˜сна:
ПЕСНА 1.
Боже ле, Игне Боже, Фальба ти, Боже, на земе-та! Чи си, Боже, рану умисли Рану йоще на Изочна-дене, Та йотключи ясни сарае, 5 Де ми спие ясну слънце, Чи утъ тебе изимъ нема Да си грее тука долу Тука долу на земе-та. Та изгрелу ясну слънце, 10 Изгрелу е тука долу Тука долу на поле-ту, Дугодилу ясни зари Ясни зари фъ наще града, Фъ наше града на ниви-те 15 На ниви-те на пшеници-те; Грелу ми е що е грелу Сега малу три нидели, Поле са уземенилу, Пшеница пораснала, 20 Класе-те са расленили. Разеди са Дъжна Бога Разеди са налюти са, Чи са моми ни излели Да закаратъ малка мома, 25 Малка мома бизъ бабайку Бизъ бабайку и бизъ майка, Пременили е' наредили е, Съсъ китки е' накичил Та е карать низъ града гулема, 30 Фоди мома утъ къща на къща Та си е' дарба даруватъ, Студна е вода полевать Утъ глава-та ду ноги-те; Сега моми каилъ ни станали 35 Да закаратъ малка мома, Та са Бога налютилъ, Дребна си роса ни роси; Йоще е наетъ сторилъ: Три години поминали, 40 Дуръ тога си роса роси! Пшеници-те веке повенали Повенали посъхнали. Я ти са мольба молиме, Да заключишь сарае-те, 45 Три дни слънце да ми спие, Да ни грее тука долу Тука долу на поле-ту: Умилилъ са Дъжна-Бога Да йотключи ду белъ кладнецъ, 50 Де му са облаци-те Облаци-те и магли-те, Утъ кладнецъ си вода пиетъ, Та са роса приросили Приросили на поле-ту, 55 Класе те са улебнали; Eгa дойде Небна Юда Небна Юда Самувила, Фъ десна хи ръка златна сърпа, Фъ лева хи ръка лебни класе, 60 Та ти, Боже, курбанъ колене, Бела ти пшеница носиме, Песна ти, Боже, пееме Чи е жетва застигнала; Малки моми на поле-ту 65 Та си жнеетъ и си пеетъ, Съсъ песна та фальба фалетъ! Пели моми ни утпели Мольба хми е на небе-ту. Разеди са Игне Бога 70 Разеди са налюти са, Та си прати угласина Та са рукна и подрукна: «Слънце ле ясну слънце, Лу де да си тука да си! 75 Потръгни си ясни зари Да ни греешъ на земе-та, Чи е поле присъханалу, Присъхнали пшеници-те, Класе-те са расленили. 80 Разедилъ са Дъжна Бога Чи си греешъ сега малу Сега малу три нидели, Та си кладнецъ заключилъ, Прогонилъ е облаци-те 85 Облаци-те и магли-те, Та си вода ни пиетъ, Ни си росетъ дребна роса» Рече у гласит ни утрече, Чуду ми ясну слънце, 90 Та си зари потръгналу, Та си флезе фафъ сарае, Та си еде и си пие. Флелу си фъ худае-та Дека му е първу любу, 95 Та хи спие на скути, Три дни ми слънце спие, Три дни ми слънце ни изгрева. Дъжна Бога каилъ ни станалъ, Ни йотключе ду белъ кладнецъ, 100 Туку са йоще разедилъ: Заключилъ е облаци-те Облаци-те и магли-те, Та ми роса ни росили Сега малу три месеца! 105 Излели са малки моми Излели са низъ поле-ту Та си виетъ бели роки Та си плачетъ и си викатъ, Па хми Бога мольба ни чуе! 110 Излелъ ми е старъ биларинъ Та си на звезда курбанъ коле, Иоще хи са мольба моли: «Звезду ле ясна зору, Какъ си греешъ на високу 115 На високу на небе-ту, Виде ли, звезду, ли ни виде Кой е, звезду, гюнефъ чинилъ Гюнефъ сторилъ дуръ на Бога? Та са е мощне налютилъ, 120 Заключилъ е облаци-те Облаци-те и маглите, Та са ни росили сега малу Сега малу три месеца: Кой е гюнефъ сторилъ, 125 Царе е веке наетъ сторилъ Да му сече руса глава». Курбанъ коле старъ биларинъ На звезда са мольба моли, Та са звезда прорукнала: 130 «Старъ биларинъ мой клавине, Що ми са мольба молишъ Та ми курбанъ колешь? Никой ми гюнефъ ни сторилъ! Фъ ваше града хадетъ устаналъ: 135 Eгa са Бога налютева Та ни роси дребна роса— Събиратъ са малки моми Та са шетатъ низъ града гулема, Де си има малка мома, 140 Малка мома бизъ бабайку Бизъ бабайку и бизъ майка, Пременили малка мома, Пременили е наредили е, Съсъ китки е накичили; 145 Та е карать низъ града гулема, Фоди си мома утъ къща на кыца Та си е' дарба даруватъ, Студна е вода полевать Утъ глава-та ду ноги-те, 150 На Бога е курбанъ! Та са на Бога нажелилу Нажелилу натъжилу, Йотключилъ е бель кладнецъ, Напили са облаци-те 155 Облаци-те и магли-те, Заросили дребна роса; Сега моми каилъ ни станали, Малка мома ни закарали, Та са е Бога налютилъ, 160 Сеге века наетъ сторилъ: Три месеца роса ни росилъ, Йоще три години да ни роси Дурь и поле да исъхне, Пшеници-те да похренатъ. 165 Иди ми старъ биларинъ, Събери ми малки моми, Та ми са шетай низъ града гулема Утъ къща на къща, Да ми терашъ малка мома, 170 Малка мома бизъ бабайку Бизъ бабайку и бизъ майка, Пременувашъ е' наредувашъ, Съсъ китки е накичовашъ, Съсъ вода е полевашъ, 175 Фтреснала са потреснала Та си е малка пиперица, На Бога са мольба моли: Боже ле Дъжне Боже, Смили са мене, Боже, 180 Смили са нажели са, Рекина самъ утъ бабайку Утъ бабайку и утъ майка, Нищу ми, Боже, фъ къщи! Та си фоде низъ града 185 Утъ къща на къща, Та си ма дарба даруватъ Лебецъ, Боже, и нисуда, Полеватъ ма студна вода: Полей ги, Боже, ситенъ дъждецъ 190 Ситенъ дъждецъ дребна роса, Белкимъ са класете улебнали, Да си жнеетъ малки моми. Ка' си пее малка мома На Бога са нажелилу 195 Нажелилу натъжилу, Заросилъ е ситенъ дъждецъ Ситенъ дъждецъ дребна роса; Задала са Небна Юда Небна Юда Самувила, 200 Фъ десна хи рока златна сърпа, Фъ лева хи рока лебни класе». Рече звезда ни утрече Закрила са на небе-ту, Та са веке ни видела. 205 Старъ биларинъ фафъ града гулема, Събралъ си е малки моми, Та са шета низъ града гулема Та си фоди утъ къща на-къща, Дуръ си намери малка мома, 210 Малка мома бизъ бабайку Бизъ бабайку и бизъ майка. Пременилъ е сама царе, Пременилъ е наредилъ е, Малки е моми накичили; 215 Излела е млада невеста Млада невеста утъ сарае, Изнела е тестие-та Полела е малка мома Утъ глава-та ду ноги-те, 220 Фтреснала са малка мома Фтреснала са потреснала Та си е малка пиперица, На Бога са мольба моли: «Боже ле Дъжне Боже, 225 Смили са мене Боже, Смили са нажели са, Рекина самъ утъ бабайку Утъ бабайку и утъ майка, Нищу ми, Боже, фъ къщи! 230 Та си фоде низъ града - Утъ къща на къща, Та си ма дарба даруватъ Лебецъ, Боже, и нисуда, Полевать ма студна вода: 235 Полей ги, Боже, ситенъ дъждецъ Ситенъ дъждецъ дребна роса; Задала, са Небна Юда Небна Юда Самувила, Фъ десна хи рока златна сърпа, 240 Фъ лева хи рока лебни класе». Пела мома припела, Царе е дарба дарува, Три хи алтана лепналъ На глава-га на гърлу-ту,— 245 Па ми фоди утъ къща на къща, Та си песна припева, На бога са мольба моли. Дурь са на Бога нажелилу Нажелилу натъжилу, 250 Йоключилъ е ду белъ кладнецъ, Спуснали са облаци-те Облаци-те и магли-те, Напили са студна вода, Заросили ситенъ дъждецъ 255 Ситенъ дъждецъ дребна роса, Приросили долу на поле-ту, Класе-те са улебнали. Зададе са Небна Юда Небна Юда Самувила, 260 Фъ десна хи рока златна сърпа, Фъ лева хи рока лебни класе, Привила си лебни класе Привила ги на глава-та; Шетнала са низъ града 265 Та ми фоди утъ къща на къща, Собира си малки моми, Да излезатъ на поле-ту, Да си жнеетъ пшеници-те. Даде Господъ и натдаде, 270 Протесналъ си десна ръка Протегналъ е на поле-ту, Та си прироси ситенъ дъждецъ Ситенъ дъждецъ дребна роса. Заръчела Небна Юда 275 Небна Юда Самувила Заръчела поръчела: Eгa ca върнатъ утъ поле-ту Утъ поле-ту утъ жетвица, На Йогне си курбанъ колетъ— 280 Чи са йоще рану умисли Та йотключи ясни сарае, Та искара ясну слънце Да си грее на поле-ту На поле-ту на ниви-те, 285 Та си поле уземенилу, Пшеница е пораснала, Класе-те са расленили. _________ Игне: билъ Богъ на огань-тъ съдилъ и на слънце-то. Дугодилу: значи управилу, упрелу. Расленили: Значи дали много берекетъ. Дъжна: былъ Богъ на дъждъ-тъ. Улебнали: лебъ фанали. Небна Юда: седела на небе-то, а слевала и на земя-та и учила человци-те за звезди-те що са на небе-то. Угласина: тилелинъ. Клавинъ: магиосникъ. Похренатъ: извенатъ. Пиперица: пиперуда. О мили са: помилуй ме. XVII. ЛИЧЕНЪ – ДЕНЪ ГРОЗДИНЪ - ДЕНЪ. Гроздицу ле Самудива, При Бога ми седишъ, При Бога на небе ту, Та си флевашъ фафъ бахче-ту, Та си берешь белу грозде, 5 На Рую си вину точишь Та гу служба служишь И му са мольба молишь: «Боже ле, Рую Боже, Изметъ ти, Боже, праве 10 Сега малу три години, Та ти бера белу грозде, Та ти точе руйну вину И та служба служе: Сега ми изимъ давашь 15 Да си флеза фафъ бахче-ту, Да искарамъ ду три лози? Крали Марку фафъ сарае, Ша ги носи долу на земе-та, Фъ сарае си лозе сее; 20 Та си бере белу грозде, Та си прави руйну вину; Eгa бере белу грозде Мене си курбанъ коле: Eгa бере на Гроздинъ-денъ 25 Лоза му на глава-та, Eгa прави руйну вину Тебе си курбанъ коле, Чеше му фафъ рока-та И фафъ чеше руйну вину». 30 Бога ти изимъ даде, Та искара ду три лози, Подаде ги на Крали Марку, Донесе ги долу на земе-та, Та ги сее фафъ сарае; 35 Направилъ ти личенъ-денъ Личенъ-денъ Гроздинъ-денъ, Та ти курбанъ коле— Пу земе-та белу грозде Белу грозде руйну вину. 40 Фальба та Гроздице фалиме! Днесъ ти е личенъ-денъ, Та ти курбанъ колеме; Деветъ са моми на лозе-ту, На глава си лоза повили, 45 Та ти са мольба молетъ: Да си спуснешъ десну крилу Десну крилу на лозе-ту Да гу бранишь утъ неволе! Ду година ти хору играеме 50 И съсъ лоза на глава-та, На лоза-та белу грозде: Хуй, хуй, Гроздице, Мольба ни чуешъ! Спусна си десну крилу 55 Присени си лозе-ту. __________ Рую: вѣрували че той изнамерилъ вино-то, и му колели курбанъ като на Бога. XVIII. ЛИЧЕНЪ – ДЕНЪ ПАЗИРЪ – ДЕНЪ. Едно время предъ сто години въ село-то Баня колели курбанъ три крави, кои-то купували селски; това правили есень-та около Димитровъ-денъ, казували че тога тие излели отъ Край-земя и заминали презъ Дунавъ като по сухо, защо-то Водинъ юнакъ или Водна Бога заповѣдалъ та са замръзналъ Дунавъ, и поминали по него нито единъ да загине, или ноги-те да си укваси, за това' тогашний-тъ войвода поръчелъ и писалъ cѣкa година онойзи денъ да празднуватъ и да колетъ курбанъ; отъ тога' останало хадетъ и въ сѣко село колели курбанъ по три крави; сички-те излевали близо до нѣкоя рѣка и тамо старий-тъ кмета закалалъ три-те крави; кога то колелъ курбанъ-тъ сички-те били обружени съсъ сабя, пушка, пищоли и хатагане; въ врѣме то кога-то колелъ курбанъ-тъ сички-те фърлели пушки, а моми и хънки пѣяли слѣдоюща-та пѣсна.
II Е С Н А 1
Боже ле Водне ле Боже ле Водине ле! Крайна са земе заселила Заселила приселила; Та ми поле заурали 5 Заурали приурали. Плачба са веке заплакали Де да уратъ, де да сеетъ, Де да пасатъ волове-те, Волове-те сиву стаду, 10 Плачба си е дуръ при крале; Я са крале чудумъ чуди Що да прави що да стори. Закаралъ си млади юнаци Млади юнаци малки моми, 15 Та ги кара низъ поле-ту, Та си поле исфодилъ, Прикаралъ си ду млади юнаци Ду млади юнаци малки моми Та си дойде на белъ Дунавъ. 20 Дутекалъ Дунавъ притекаль, Та си Дунавъ ни плива; Та са чудумъ чуди Що да прави що да стори: Та ми седи на Дунавъ 25 Сега' малу три месеца. Зададе са Юда Самувила Та му дума и говори: «Е, ти кралю Крайна кралю, Що ми седишъ на белъ Дунавъ 30 Що ми седимъ и ми чекашъ Ни си фодишъ фафъ сарае? Чи утъ Бога изимъ немашъ Да заминешъ ду белъ Дунавъ Да заминешъ да испливашъ. 35 Аку ти са земе заселила Заселила приселила— Да закарашъ млади юнаци Млади юнаци малки моми Да си идешъ фафъ гора-та 40 Фафъ гора-та на Бавана, Та си гора заселювашъ; Фафъ гора си града градишъ, Града градишъ кула висишъ, Та са годишъ и са женишъ. 45 Първе ти либе доста дюлберъ, Та са съсъ либе сфодювашъ, Та ти ражда мъжку дете Мъжку дете нишенлие Нишенлие чудувиту, 50 Мъжку дете Сада крале; Дуръ да си дете порасне, Да порасне на двасте години, На гора са заселила Заселила приселила. 55 Сада крале ни са годи Ни са годи ни са жени; Лу си наетъ сторилъ, Да закара млади юнаци Млади юнаци малки моми, 60 Да си тера друга земе, Друга земе запустена Запустена ни заселена, Де са йоще ни урали Ни урали ни посели.» 65 Рече Юда ни утрече Та ми са крале повърна. Ни ми седи фафъ сарае, Лу утиде фафъ гора-та Фафъ гора-та на Бавана. 70 Пуста гора запустена, Юда ми йоще ни стъпнала, Пиле ми йоще ни фъркналу; Та си крале града гради, Та си гора засели, 75 Ни е пуста запустена. Бендиса си малка мома, Малка мома мощне гюзелъ Мощне гюзелъ мощне дюлберъ, Утъ лику хи ясну слънце, 80 Въ гръди хи ясна месечина, Въ скути хи дребни звезди, Родила му мъжку дете Мъжку дете нишенлие Нишенлие чудувиту, 85 Чи си има златни криле Та си фърка на високу; Раста ми Сада крале Раста ми порасна ми, Юнакъ веке да са годи 90 Да са годи да са жени. Я са гора заселила Заселила приселила! Ни си пасатъ волове-те Волове-те сиву стаду. 95 Плачь утиде фафъ сарае, Фафъ сарае дуръ на крале. Заплакали млади юнаци Млади юнаци малки моми, Заплакали завикали, 100 Чи са фъ гора закарали, Та са карали малу млогу Малу млогу три нидели, Сто юнака погинали Сто юнака малки моми. 105 Та ми крале заплака Заплака ми завика ми! Та са чудя що да прави, Чи ни знае де да иде, Та гу дремка нападнала. 110 Тебе са, Боже, нажелилу Нажелилу натъжилу, Та си прати Юда Самувила Юда Самувила фафъ гора-та Фафъ гора-та фафъ сарае, 115 Та са рукна и подрукна: «Е, ти, кралю, що ми плачешь Що ми плачешъ и ми викатъ? Сега имашъ мъжку дете Мъжку дете нишенлие. 120 Да му, кралю, тимбихъ чинишъ: Днесъ ниделе да са готви, Чи ша иде на бель Дунавъ, На Бога си курбанъ коле Курбанъ коле ду три крави 125 Та му са мольба моли Та му дума и говори: «Боже ле Водне-ле Боже ле Водине ле, Какъ ти, Боже, курбанъ коле 130 Спусни си десна рока Десна ти рока на белъ Дунавъ, Да са Дунавъ замръзне Да замръзне да поледне. Да си Дунавъ замина, 135 Да замина съсъ юнаци Съсъ юнаци и съсъ моми, Да си ида на поле-ту Що си ми е пусту запустену— Де си йоще ни уратъ, 140 Де си йоще ни сеетъ, Да ми уратъ малки моми Да ми уратъ да ми сеетъ - Та си граде нова града. Па си зевамъ златна кондиле 145 Златна кондиле мурекепа, Та писувамъ бела книга Бела книга църну писму, Заклевамъ си ду млади юнаци Ду млади юнаци малки моми 150 Заклевамъ ги приклевамъ ги: Eгa си веке лету помине, Задава са люта зима Люта зима снегувита, Да излеватъ на белъ Дунавъ 155 Да ти курбанъ колетъ, Да ти колетъ ду три крави, Чи си спусналъ десна рока Десна ти рока на белъ Дунавъ, Та са Дунавъ замръзналъ 160 Замръзналъ са поледнилъ са, Та самъ Дунавъ заминалъ, Та самъ поле заселилъ. Какъ ми курбанъ коле Та са мольба моли, 165 Замръзналъ са ду белъ Дунавъ Замръзналъ са поледнилъ са; Сада крале заминува, Заминуватъ ду млади юнаци Млади юнаци малки моми. 170 Богъ да бие Дивна крале, Закаралъ си силна войске, Силна войске се' юнаци Се' юнаци инатчии, Фафъ рока хми люта срела 175 Люта срела златенъ камень, Та са борба боретъ, Йоще малу борба си надборили— Да излезе малка мома Да са рукне и подрукне 180 «Иди си, лету, иди, Да си дойде веке зима Зима веке снегувита»— Йоще речь-та ни утрекла, Задули са ветрове-те 185 Ветрове-те фуртуни-те Студни ветрове снегувити, Задала са люта зима Люта зима снегувита, Дивна крале ни са училъ 190 Ни са училъ ни си трае, Та си е крале замръзналъ, Силна му войске замръзнала, Силна му войске млади юнаци Сухи сухаре са подървили! 195 Сада крале на поле-ту, Та си град и силна града, Та си поле заселева; Урали ми малки моми Урали ми и ми сели». 200 Рече Юда ни утрече Па си, Боже, фъркна. Крале си каилъ станалъ, Та си рукна милна сина Та му дума и говори: 205 «Сину ле Сада кралю, Доста ми, сину, седишъ фафъ гора-та Фафъ гора-та на Бавани! Чи са гора заселила Заселила приселила; 210 Юнаци са карба закарали Юнаци малки моми. Закарай, сину, млади юнаци Млади юнаци малки моми Та ми иди тука долу 215 Тука долу на белъ Дунавъ, Де си е пусту поле Пусту поле запустену, Та гу, сину, заселевашъ.» Сада му вели ютговори: 220 „Тате ле мили тате, Що ми, тате, думашъ Думашъ, тате, и говоришь? Мене ми Юда думала Думала, тате, говорила, 225 Ду ни деле ша излеза. Рече Сада крале ни утрече, Та си събра млади юнаци Млади юнаци малки моми, Закара сиду три крави— 230 Та си яхна бърза-та коне, Копна коне низъ поле-ту Та си поле прикара, Тръгналъ си млади юнаци Млади юнаци малки моми 235 Та ми е на белъ Дунавъ. Белъ ми Дунавъ дутекалъ Дутекалъ ми притекалъ, Да гу плива ни са плива, Да замине ни са заминува, 240 Та са чуди що да прави: Чи да са назадъ върне, Каралъ му са бабайку му Бабайку му и майка му. Я си слезе утъ бърза-та коне, 245 На Бога си курбанъ коле, Курбанъ коле ду три крави, Та му са мольба моли Та му дума и говори: «Боже ле Водне ле, 250 Боже ле Водине ле, Какъ ти, Боже, курбанъ коле Курбанъ коле ду три крави, Спусни си десна рока Десна ти рока на белъ Дунавъ, 255 Да си Дунавъ замръзне Да замръзне да поледне, Да си Дунавъ замина, Да замина съсъ юнаци Съсъ юнаци и съсъ моми, 260 Да си ида на поле-ту Що си ми е запустену, Де си йоще ни уратъ, Де си йоще ни сеетъ, Да ми уратъ малки моми 265 Да ми уратъ да ми сеетъ, Та си граде нова града. Та си зевамъ златна кондиле Златна кондиле, мурекепа, Та писувамъ бела книга, 270 Бела книга църну пислу, Заклевамъ си ду млади юнаци Ду млади юнаци малки моми, Заклевамъ ги приклевамъ ги: Eгa' си веке лету помине, 275 Задава са люта зима Люта зима снегувита, Да излеватъ на белъ Дунавъ, Да ти курбанъ колетъ, Да ти колетъ ду три крави, 280 Чи си спусналъ десна рока Десна ти рока на белъ Дунавъ, Та са Дунавъ замръзналъ, Замръзналъ са поледнилъ са, Та самъ Дунавъ заминалъ, 285 Та самъ поле заселилъ.» Сада ми крале курбанъ коле, Курбанъ коле мольба са моли, Замръзналъ са ду белъ Дунавъ, Замръзналъ са поледнилъ са, 290 Та си Дунавъ заминува. Заминали ду млади юнаци Млади юнаци малки моми. Богъ да бие Дивна крале, Дивна крале подивилъ са! 295 Закаралъ си силна войске, Силна войске се юнаци Се юнаци инатчии— Фафъ рока хми люта срела Люта срела, златенъ камень, 300 Съсъ крале са борба бори, Та са боретъ малу млогу, Малу млогу три месеца, Налютилъ са Дивна крале Йоще малу си надборилъ, 305 Йоще малу Сада ми крале пядналъ! Дуръ излезе малка мома Та са рукна и подрукна «Иди си, лету, иди, Да си дойде веке зима 310 Зима веке снегувита". Йоще рече ни утрече Задули са ветрове-те Ветрове-те фуртуни-те, Студни ветрове снегувити, 315 Задала, са люта зима Люта зима снегувита; Дивна крале ни са училъ Ни са училъ ни си трае, Дуръ си веке замръзналъ, 320 Силна му войске замръзнала, Силна му войске млади юнаци Сухи сухаре са подървили! Сада крале борба си надбори! Сада крале на поле-ту, 325 Награди си силна града Силна града нишенлие, Та си поле заселена; Урали ми малки моми Урали ми и ми сели. 330 Седна ми крале фафъ сарае, Та си зева златна кондиле Златна кондиле, мурекепа, Та писува бела книга, Бела книга църну писму, 335 Заклева си ду млади юнаци Ду млади юнаци малки моми, Заклева ги приклева ги: 340 «Лу да си лету помине, Да са зададе люта зима Люта зима снегувита, Да излеватъ на белъ Дунавъ, Да ти, Боже, курбанъ колетъ, 345 Да ти колетъ ду три крави. Утъ тога хадетъ устаналу Фъ наше града и фафъ селу, Та излева млада царе Млада царе стара кмета 350 На река-та на белъ Дунавъ, Ни излева самъ самичекъ, Я закарува ду млади юнаци Ду млади юнаци малки моми, Та ти, Боже, курбанъ коле, 355 Курбанъ ти коле ду три крави, Та си гости ду млади юнаци Млади юнаци малки моми, Да си помнетъ да си знаетъ: Чи си спусналъ десна рока 360 Десна рока на белъ Дунавъ, Та са Дунавъ замръзналъ Замръзналъ са поледнилъ са— Заминалъ си Сада крале, Съсъ крале ду млади юнаци 365 Ду млади юнаци малки моми, Та си поле заселилъ, Що си билу запустену. _________
До гдѣ-то старий-тъ кмета да заколе три-те крави, и да са згответъ манжи-те, моми-те и хънки-те испѣвали горня-та пѣсна; послѣ слагали трапези-те и три отъ тѣхъ утивали въ село-то да срукатъ селени-те на курбанъ-тъ, кои-то утивали на река-та като си зготвювалъ сѣкой единъ накво-то можелъ и сакалъ; три-те моми обиколевали село-то и пѣяли слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 2.
Чуйте ми млади юнаци Млади юнаци малки моми, Млади юнаци съ млади хънки! Излелъ ми е млада царе Млада царе стара кмета 5 Та ми слезе на река-та На река-та на белъ Дунавъ, На Бога си курбанъ коле, Курбанъ коле ду три крави, Да са знае сега малу 10 Сега малу ду хилица: Седели сме на край-земе На край-земе фафъ гора-та Фафъ гора-та на Бавана, Де са сме доста заплодили, 15 Та сме земе заселили Заселили приселили! Карба са закарали млади юнаци Млади юнаци малки моми. Та са на Бога нажелилу 20 Нажелилу натъжилу, Пратилъ си Юда Самувила, Пратилъ е фафъ сарае Да си дума на войвода, Да си прати Сада крале 25 Да гу прати на белъ Дунавъ. На белъ Дунавъ пусту поле Пусту поле запустену, Де ми никой ни седналъ, Лу ми седналъ Дивна крале, 30 Та си поле заптисалъ; Я ми йоще ни уралъ, Я ми йоще ни селъ, Лу са шеталъ низъ гора-та Низъ гора-та планина-та. 35 Дуръ са на Бога нажелилу Нажелилу натъжилу: Поле си е доста уравиту, Я си е пусту запустену! Та си наетъ сторилъ, 40 Да са поле засели. Сада крале на белъ Дунавъ, Я са чудумъ чуди Какъ да плива ду белъ Дунавъ Какъ да плива да зимине. 45 Па му Бога ардамъ усторилъ, Спусналъ си десна рока Та си Дунавъ замръзналъ, Та си Дунавъ поледнилъ, Та си Дунавъ заминалъ 50 Заминалъ си Дунавъ поминалъ, Надборилъ си Дивна крале, Та си поле заселилъ. Я си писалъ и написалъ Написалъ си бела книга, 55 Бела книга църну писму: Млада царе стара кмета, Eгa си е люта зима, Да си слева на белъ Дунавъ, Да си слева курбанъ да коле, 60 Курбанъ да коле ду три крави Та да си гозба гости, Да си гости млади юнаци Млади юнаци малки моми— Та ма прати фафъ селу-ту 65 Хаберъ да ви чинамъ. Сега веке да дойдете Да дойдете на белъ Дунавъ, Де ва чекатъ малки моми Малки моми млади хънки; 70 Сложили са трапези-те, Чи ва царе гозба гости. ____________
Мома-та като изобиколевала село-то и испѣвала горня-та пѣсна, сички-те селени млади и стари, жени и баби и моми зевали си манжи-те, кои-то готвили дома си, и утивали на рѣка-та, та седнували на трапеза-та, моми-те правили хизметъ и пѣяли слѣдоюща-та пѣсна.
ПЕСНА 3.
Еште ми, юнаци, пиите ми, Еште ми, юнаци малки моми Еште ми крава ветица, Пиите ми руйну вину Руйну вину тригодишну; 5 Пратилъ гу Рую юнакъ, Пратилъ гу утъ Край-земе Утъ Край-земе утъ море-ту, Пратилъ гу съсъ Юда Съсъ Юда Самувила, 10 Та хи заръкъ заръчелъ: «Да кажешъ Юду, на Сада, Заселилъ си пусту поле Пусту поле запустену, Та си уратъ малки моми 15 Та си уратъ и си сеетъ. Я за мене на умъ ни му иде. Да ми сее бела лоза, Да са роди белу грозде Белу грозде и цървену, 20 Да си прави руйну вину Руйну вину тригодишну; Утъ Бога ни е просту, Халалъ му Бога ни чини, Какъ си курбанъ коле 25 Та си гости млади юнаци Млади юнаци малки моми, Я да си ги служба ни служи Да ги служи руйну вину Руйну вину тригодишну; 30 Та си на мене думилелъ, Та му пращамъ руйну вину Руйну вину тригодишну. Я да му, Юду кажешъ: Да си каилъ ни стане 35 Да ни сее бела лоза, Да си роди белу грозде Белу грозде и цървену, Да си прави руйну вину Руйну вину тригодишну, 40 Фалилъ ма е на Край-Земе Та ми курбанъ колелъ; Сега веке да ма ни фали, Ша си прате Мора Юда Мора Юда Самувила, 45 Да му сече руса глава, Чи ма е ни саидисалъ: Какъ си града градилъ Сега веке три години, Курбанъ ми йоще ни заклалъ! 50 Мольба ми са йоще ни молилъ! Туку си, Юду, йоще трае, Йоще са, Юду ни люте Ни са люте разедевамь». Какъ си дойде Юда Самувила, 55 Подаде си руйну вину Руйну вину тригодишну, Та му дума приговори— Сада крале са дусетилъ, Чи си лоза ни поселъ. 60 На Юда са мольба моли. Да си иде на Край-земе, Да си флезе фафъ бахче-ту, Да си къцне бела лоза, Eгa си е лету пролету, 65 Да му донесе фафъ сарае. Юда ми каилъ станала, Та утиде на Край-земе, Та си флезе фафъ бахче-ту, Къцнала си бела лоза - 70 Зададе са лету пролету, Та донесе бела лоза, Донесе е на Сада, крале; Та си сее бела лоза Лоза сее фафъ бахче-ту. 75 Та си праща бела книга, Бела книга църну писму, Съсъ книга напева: «Е ле ми млади войводи! Какъ самъ поле заселилъ 80 Сега веке три години, Малки са моми урали Урали са и са сели, Сели са бела пшеница; Я самъ веке забурилъ 85 Чи сме били на Край-земе, Та сме сели бела лоза, Та сме пили руйну вину Руйну вину тригодипшу, Фальба сме фалили Рую юнакъ 90 Та му сме курбанъ колели, Чи на е веке научилъ Да правиме руйну вину; Сегa дойде Юда Самувила Юда Самувила утъ Край-земе, 95 Донесе ми бела лоза, Та самъ поселъ фафъ бахче-ту, Та са роди белу грозде Белу грозде и цървену, Направилъ самъ руйну вину 100 Руйну вину тригодишну— Я ви са мольба моле, Да ми дойдете фафъ сарае, Да си ва служба служе Руйну вину тригодишну; 105 Да си ва дарба даре, Да ва даре бела лоза Бела лоза утъ бахче-ту, Да сеете бела лоза, Да са роди белу грозде 110 Белу грозде и цървену, Да правите руйну вину Руйну вину тригодишну; Да ми седнете на трапеза, Да служите млади юнаци 115 Млади юнаци малки моми, Да фалите Рую юнакъ, Да си му курбанъ колете; Кой ни дойде фъ мое града Фъ мое града фафъ сарае, 120 Ша си прате ду млада войвода Да му сече руса глава». Писа крале ни утписа, Та си прати бела книга. Бела книга църну писму. 125 Какъ нидели войводи-те Какъ нидели бела книга, Бела книга църну писму; Яхнали си бърза-та коне, Та ми фъ града дошли, 130 Фъ града дошли фафъ сарае, На крале селемъ дали. Та ги крале гозба гости, Та ги служи руйну вину Руйну вину тригодишну. 135 Па си флезе фафъ бахче-ту, Та си къцна бела лоза, Та си ги дарба дари; Посели са войводи-те Посели са бела лоза, 140 Родилу са белу грозде Белу грозде и цървену, Та си вину направили Руйну вину тригодишну, На Рую си курбанъ колетъ 145 Та си гу фальба фалетъ. Сега ни са веке ни дукривилу Чи сме устанали Крайна-земе Та сме дошли на белъ Дунавъ: Урали сме на Крайна-земе 150 Урали сме и сме сели, Сели сме бела пшеница, Сели сме бела лоза, Та сме пили руйну вину Руйну вину тригодишну; 155 Па сме дошли на белъ Дунавъ, Та сме сели бела пшеница, Та сме сели бела лоза, Та са ражда белу грозде Белу грозде и цървену, 160 Пиеме си руйну вину Руйну вину тригодишну. Утъ тога хадетъ устаналу, Сада крале хадетъ уставилъ: Млада царе стара кмета 165 Да си слева на река-та На река-та на белъ Дунавъ, Курбанъ да си коле, Да си коле ду три крави, Малки моми да ги гответъ; 170 Ящо си е наймалка-та мома, Да си фоди фъ Стамболъ града Фъ Стамболъ града фафъ сарае, Песна да си пее, Съсъ песна юнаци събира 175 Юнаци събира малки моми, Та ги кара на река-та На река-та на белъ Дунавъ, Та си ги гозба гости— Да ни хми са нажелилу 180 Нажелилу натъжилу Чи си земе уставили; Крайна-земе доста топленита, Сe cu лету и пролету! Ни си иде люта зима 185 Люта зима снегувита, Какъ си иде на белъ Дунавъ На белъ Дунавъ на поле-ту— На белъ Дунавъ Юда Самувила Та си рука и говори 190 «Иди си, лету, иди, Чи си иде люта зима Люта зима снегувита» И да си е люта зима, Я си е поле уравиту, 195 Та са ражда бела пшеница, Йоще са ражда белу грозде Белу грозде и цървену. Кат' да си сме на Край-земе: На Край-земе ду белъ Дунавъ, 200 Ду Дунавъ църну море, И на поле ду белъ Дунавъ, Ду белъ Дунавъ църну море, Доста хитъръ Сада крале Доста хитъръ доста иманъ, 205 На поле-ту река тече, Убимелъ си и река белъ Дунавъ, Ду река море са вие Слану море низъ море-ту, Убимелъ си море църну море, 210 А що си ми града наградилъ, Града си убимелъ силна Котлица— Чи си юнаци заплакали Заплакали завикали, Малки моми сълзи заронили, 215 Чи си земе уставили, Фална земе пофалена! Чуйна земе прочуена! Де си сеетъ малки моми И си сеетъ и си уратъ, 220 Сеетъ си бела пшеница Бела пшеница, бела лоза, Та си ражда белу грозде Белу грозде и цървену. На крале му Ясна душе! 225 Чи си река убимелъ Убимелъ еду белъ Дунавъ, Иоще си море убимелъ Убимелъ гу църну море, Наградилъ си силна града 230 Силна града нишенлие, Града си убимелъ силна Котлица— Та си юнаци ни плачетъ, Малки моми сълзи ни ронетъ. Уставилъ си бела книга, 235 Бела книга царну писму, Та си писалъ и заръчелъ И заръчелъ и поръчелъ: Eгa си е личенъ-денъ Личенъ-денъ Пазиръ-денъ, 240 Да си слева млада царе Да си слева на река-та, На Бога си курбанъ коле, Курбанъ коле ду три крави, Та си гу фальба фали — 245 Чи си каилъ станалъ Та си спусналъ десна рока, Замръзналъ си ду белъ Дунавъ, Замръзналъ си Дунавъ поледнилъ си. Утъ тога си хадетъ устаналъ, 260 Да си слева млада царе Да си слева на река-та, Курбанъ да си коле, Да си коле ду три крави, Да си гости ду млади юнаци 255 Ду млади юнаци малки моми. __________
Като испѣвали горня-та пѣсна, ставали отъ трапеза-та та играяли хоро и пѣяли слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 4.
Боже ле Водне ле, Водне ле Водине ле! Царе си писалъ Писалъ царе и нашерилъ Бела книга царну писму: 5 Eгa си е личенъ-денъ Личенъ-денъ Пазиръ-денъ, Млада царе фафъ сарае, Млада са царе пременува Пременува наредува; 10 Та си слева на река-та, На река-та курбанъ коле, Курбанъ коле ду три крави, Та си гости юнаци-те Юнаци-те и моми-те: 15 Уй, уй, Боже ле, Уй, уй, Водне ле, Водне ле Водине ле! Сега ми царе на река-та, Сега ти курбанъ коле 20 Та ти са мольба моли, Да гу бранишь утъ неволе! Да е живъ ду година! Да си дойде Личенъ-денъ Личенъ-денъ Пазиръ-денъ— 25 Да ти курбанъ коле, Па да слезе на река-та, Да ти коле ду три крави; Малки моми ду година, Три си крави позлатили, 30 Позлатили хми рогове-те; Млада царе малка мома, Какъ ми седи фафъ сарае, Та си плете белу сукну Белу сукну и свилену, 35 Белу сукну позлатева, Белу сукну златна махрама; Сама мома фафъ гора-та Фафъ гора-та на стаду-ту, Та си фаща бела крава 40 Бела крава и шерена, Та хи мета златна махрама, Та си крава позлатила; Та е кара на белъ Дунавъ На белъ Дунавъ на река-та; 45 Сама си мома на река-та, Дуръ да дойде бабайку хи Курбанъ, Боже, да ти коле, Мома ти са мольба моли, Мольба, Боже, да хи чуешъ! 50 Да е живъ млада царе Да е живъ ду година, Ду година ду Личенъ-денъ Ду личенъ-денъ Пазиръ-денъ.» _________
Водна: билъ Богъ, който съдилъ на води-те. Бавана: била гора прочуена на Край-земя, въ коя-то гора седели Юди-те, кои-то правили хизметъ на Бога. Хилица: хиледа години. Уравиту: берекетлие. Ветица: значи курбанъ. Иманъ: умънъ, съсъ умъ. Убимелъ: назовалъ, Котлица: градъ големъ обграденъ съсъ кули и кале-та. Пазиръ-денъ: са зовалъ онойзи денъ, кога-то зафащалъ Димитровский месецъ. XIХ.
Поиск по сайту: |