ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ КОЛЕДОВЪ-ДЕНЪ

ПЕСНА 1.

Излела ми стара майка

Излела ми утъ сарае,

Фъ десна хи рока ясна борница

Ясна борница ясенъ огань,

Фъ лева хи рока бела книга 5

Бела книга царну писму,

Рукнала са подрукнала,

Гласумъ рука песна пее

Песна пее бела книга

Бела книга царну писму: 10

«Бре юнаци луди гидии,

Вутре си е Бадень вечерь.

Дуръ да изгрее ясну сланц

Съсъ сланце личенъ-день

Личенъ-день Коледовъ-день. 15

Коледа Бога на земе-та,

Златна си тоега носи,

Та са шета пу земе та

Утъ града фафъ града,

Утъ селу на селу, 20

Утъ каща на каща,

Дуръ да ми сланце изгрее

Сита си земе прошеталъ

Па са качилъ фъ Бела гора,

Седналъ си пудъ даро-ту, 25

Пудъ даро-ту на белъ кладнецъ,

Та си сииръ чини.

Кой му юнакъ курбанъ коле,

Кой мулови дребна лова

Дребна лова бели пилци, 30

Та ги на майка носи

Да ги готви бадна вечере.

Да си гости старъ бабайку

Старъ бабайку на трапеза:

Па си Коледа слева 35

Та са шета пу земе та

Утъ града фафъ града,

Утъ селу на селу,

Утъ каща на каща;

Седнува си на трапеза, 40

Привива си златна тоега

Та си гони царни Юди

Царни Юди самувили;

Кой му юнакъ курбанъ ни коле,

Кой му ни лови дребна лова 45

Дребна лова бели пилци

Та си на майка ни носи

Да си готви Бадна вечере,

Ни седнува на трапеза,

Ни привива златна тоега 50

Да си гони царни Юди

Царни Юди самувили;

Фъ пазуфи му златна чеше

Златна чеше костевица,

Фафъ чеше урина вода - 55

Та си фъ кащи парснува,

Та му фъ кащи нищу хаиръ,

Фъ кащи му хаиръ ни устаналъ».

Какъ излела стара майка

Та си пее и си дума, 60

Юнаци хи са смехъ насмели:

Ти си на мале, лажешъ!

Какъ да слезе Коледа Бога

Дуръ да изгрее ясну сланце

Да прошета сита земе, 65

Да са шета утъ града фъ града,

Утъ селу на селу,

Утъ каща на каща,

Пиле да е па ни форка

Па ни форка и ни лета 70

Дилкимъ земе да исфоди:

Кажи ни, мале, кажи

Йоти на, мале, лажешъ,

Йоти на, мале, мамишъ:

Зеръ ти са сме веке дудели 75

Та си наетъ сторила

Да на пратишъ фафъ гора та

Да си ловим дребна лова

Дребна лова бели пилци,-

Чи ги пасе Бела Змее 80

Бела Змее и форката,

Да на види фафъ гора-та

Чи си ловим' дребна лова

Дребна лова бели пилци,

Разедилъ са налютилъ, 85

Искаралъ си люта срела

Та на съсъ срела усрелилъ

Йоще млади сме загинали,

Йоще млади ни годени

Нигодени ниженени». 90

Стара майка вели ютговори,

Хаде, вие, ни ва маме

Ни ва маме ни ва лага.

Яхналъ си коне лестувица

Лестувица коне шестукрилца 95

Та си форка кату пиле

Кату пиле на високу

На високу на широку

На широку и на длегу,

Дуръ да кимнешъ съ десну йоку 100

Прошеталъ си сита земе

Утъ край земе ду край земе,

Утъ край море ду край море"

Па ви юнаци думамъ:

Кой си иде фафъ гора та 105

Да си лови дребна лова

Дребна лова бели пилци,

Коледа му Бога на трапеза,

Привилъ си златна тоега

Та си гони царни Юди 110

Царни Юди самувили.,

Кой му курбанъ ни коле,

Ни му лови дребна лове

Дребна лова бели пилци

Та си на майка ни носи 115

Да си готви Бадна вечере.,

Ни седнува на трапеза,

Ни привива златна тоега

Та ни гони царни Юди

Царни Юди самувили, 120

Фъ пазуфи му златна чеше

Златна чеше костевица,

Фъ чеше му урина вода

Та му въ кащи парснува

Ни му е фъ кащи хаиръ, 125

Фъ кащи му хаиръ ни устаналъ».

Чули ми млади юнаци.

Тенка хми пушка на раму ту,

Тенка хми срела фафъ рака та

Та ми фъ гора утишли 130

Та си ловетъ дребна лова

Дребна лови бела пильци.

Дуръ излезе Бела Змее

Бела Змее и форката,

Налюти са разеди са, 135

Искара си люта срела,

Фтегна срела да ги срели,

Йоще срела ни си фарлилъ

Зададе са Юда самувила

Та му вели ютговорй, 140

Е ти, братку, Бела Змее

Бела Змее и форката,

Що са, братку, лютишъ

Та си срела искаралъ

Да усрелишъ млади юнаци; 145

Ни са съсъ воле дошли,

Я ги пратила стара майка.

Вутре си е личенъ-день

Личенъ-день Коледовъ-день.,

Та си ловетъ дребна лова 150

Дребна лова бели пилци

Да ги готви Бадна вечере;

Да си сложи златна трапеза,

Да си седне на трапеза,

И да чека Коледа Бога 155

Да си седне на трапеза

Да вечере Бадна вечере;

Да привие златна тоега

Да прогони царни Юди

Царни Юди саму вили 160

Да ни му са фъ кащи за неволе.

Еакъ хми думала стара майка

Думала говорила,

Юнаци са уплашили

Та ми фъ гора ни идатъ 165

Да ни си ги усрелишъ.

Па ги майка поканила.

Хаде си, братку, трагни са,

Флези, братку, фъ пещере та,

Да си юнаци лова ловетъ 170

Дребна лова бели пилци,

Да са варнатъ ду вечере

Чи ги майка чека;

Да ни идатъ йоще малу,

Налютилъ са Коледа Бога 175

Налютилъ са разедилъ,

Ни седнува на трапеза

Та ми вéчере ни вечéре;

Ни привива златна тоега

Та ни гони царни Юди 180

Царни Юди самувили;

Я му фъ пазуфи златна чеше

Златна чеше костевища

Фъ чеше му урина вода

Та му фъ кащи парснува 185

Ни му е въ кащи хаиръ,

Ичь му хаиръ ни устаналъ».

Бела Змее вели ютговори:

Сесру, сесру Юда самувила,

Да си ида фъ пещере та 190

Уставемъ си бели пилци

Та си форкатъ на високу

На високу фафъ гора та

Та са криетъ фъ камене те,

Юнаци ги ни ловетъ, 195

Три дни йоще да седетъ

Дребна лова ни наловили—

Та хми са Бога налютилъ

Налютилъ разедилъ

Ичъ хми хаиръ ни устаналъ; 200

Я ти са мольба моле

Да ми чекатъ юнаци те

Да ми чекатъ йоще малу

Йоще малу ду полунъ-день,

Дуръ да форкнатъ бели пилци 205

Да си дойдатъ фъ пещере та

Да си пасатъ фафъ ливаде;

Язъ си фарлемъ тоега та

Та ги съсъ тоега мае

Да ни форкатъ на високу, 210

Ни ги ловетъ съ тенка пушка,

Ни ги ловетъ съ люта срела

Я си ги съ рока фащатъ

Живи ги досетъ на стара майка;

Стара ги майка коле, 215

Готви ги Бадна вечере.

Коледа Бога на трапеза,

Привива си златна тоега

Та си гони царни Юди

Царни Юди самувили 220

Та си бегать фафъ гора та».

Рукна са Юда подрукна

На юнаци дума и говори:

Е, ми вие млади юнаци,

Я ми постойте почекайте 225

Йоще малу ду полунъ-день,

Дуръ да трепне ясну сланце,

Дуръ да флезе Бела Змее

Бела Змее и форкната

Да си флезе фъ пещере та, 230

Фаркнали си бели пилци

Фаркнали си фъ пещере та

Та си пасатъ на ливаде;

Еакъ си пасатъ бели пилци

Ни ги ловите съ тенка пушка 235

Съ тенка пушка съ люта срела,

Я си ги съ рока фащате,

На майка ги живи носите,

Та си ги курбанъ коле

Курбанъ коле вечере готви, 240

Та си слага златна трапеза,

Дуръ да дойде Коледа Бога

Да вечéре Бадна вéчере;

Да привие златна тоега

Да прогони царни Юди 245

Царни Юди самувили».

Еакъ хми дума Юда самувила

Юнаци ми каилъ станáли

Та ми пудъ дару седнали,

Чекали ми ду полунъ-день; 250

Дуръ си трепна ясну сланце,

Та си флезе Бела Змее

Бела Змее и форкната.

Лу си флезе фъ пещере та,

Искара си златна свирка 255

Та ми съсъ свирка свирна,

Та ми пилци зафаркали

Фаркнали ми фъ пещере та,

Та ми пасли фафъ ливаде 260

Фафъ ливаде фафъ бахчету.

Излезе ми Беле Змее

Беле Змее и форкната

Та си фарли тоега та,

Йоще си тоега ни фарлилъ 265

Умали са бели пилци,

Ни ми пасатъ ни ми форкатъ.

Та ги фащатъ млади юнаци.

Секи юнакъ деветъ пилци;

Секи си на майка носи: 270

Живи са пилци проживши,

Съсъ пушка ги ни ловили,

Съсъ срела ги ни срелили,

Та ги майка курбанъ коле

Курбанъ коле бели пилци, 275

Яа си готви Бадна вечере.

Та си слага трапеза та,

Я си на трапеза ни седнува,

Лу запале ясна борна

Ясна борна ясенъ йогань 280

Та са шета низъ града гулема.

Единъ день предъ Коледовъ-денъ сѣкой единъ ходилъ фъ гора-та, та зафащалъ по едно две пиле-та лу какви-то и да били, и ги отнеселъ дома си, та ги готвили съсъ кукошки или овни за Баденъ вечерь; жена-та на хоже-та срукувала деветъ моми, на кои-то давала по една запалена борна, кои-то огань нарицали «Блесавъ огань» и тие ходили по село то съсъ борна-та и пѣели слѣдоющата-та пѣсна.

ПЕСНА 2.

Мале, мале стара мале,

Излези, мале, подай са

Подай са, мале, на порти

На порти, мале на капии,

Вутре е, мале, личенъ-день 5

Личенъ-день Коледовъ-денъ.

Стара Барита йогань валила,

Ясенъ е йогань еснити,

Бадна си вечере готвила,

Златна си трапеза сложила, 10

На трапеза Бадна вечере;

Я си йоще ни седнала

Ни седнала да вечере

Да си чека Коледа бога;

Л у си запали ясна борна 15

Ясна борна ясенъ йогань,

Та си ни борна даде,

Та ни заракъ зараче:

Л у кой си йогань валилъ

Сега йогань да си гаси, 20

Да си пали ясенъ йогань,

Да си готви бадна вечере,

Хемъ да си йогань ни гасне.

Да си седне на йогнище,

Да си седне стару деду, 25

Да постигне златенъ кютецъ,

Ичь да ми кютецъ ни погасне,

Чи ми седи Коледа бога

Седи ми на трапеза,

Вечере ми Бадна вечере; 30

Лу да си йогань погасне,

Налютилъ са Коледа бога

Налютилъ са разедилъ,

Ни привива златна тоега,

Фъ кащи му царни Юди 35

Царни Юди самувили

Та му хаиръ ни устаналъ;

Поле му са запустилу,

Съсъ поле ту и ниви те,

Пшеница му си ни родила, 40

Ситници му упразнели;

Малки му деца заплакали

Заплакали завикали

Чи си леба ни едатъ,

Чиста леба чиста пита. 45

Чула ли си, мале?

Аку си, мале, ни чула,

Сега, мале, да чуешь:

Позлати си ясна борна

Та си пали ясенъ йогань. 50

Та си готви бадна вечере;

Баденъ вечеръ ми застигналъ,

Трепналу ми ясну сланце

Трепналу сланце зайделу,

Та са веке мрачилу, 55

Теманъ са мракъ спусналъ,

Теманъ е мракъ царанъ.

Па си ти, мале, думамъ:

Аку-си юнакъ ни пратила

Фафъ гора-та, мале, фъ пещере та 60

Да ти лови дребна лова

Дребна лова бели пилци,

Аку ти юнакъ пилци ни донесе

Да си готвишъ бели пилци

Да ги готвишъ да ги колешъ, 65

Да ни си борна палила,

Да ни си йогань валила,

Чи ша дойде Коледа Бога,

Лу да седне на трапеза

Да си види вечере-та 70

Чи си, мале, ни готовила

Бели пилци Бадна вечере,

Налютилъ са разедилъ са

Та си вечере уставе;

Златна си чеше искарува 75

Златна чеше костевица

Та си фъ кащи парснува

Парснува си урина вода,

Фафъ каща ти царни Юди

Царни Юди самувили 80

Каща ти са запустила.

Сѣкоя мома излевала съсъ борна, та запалела огань отъ оная борна, коя-то носили деветъ-техъ моми и пѣели горна-та пѣсна: моми-те са връщали въ къща-та на хо-же-та, хънка та на кои то ги причекувала на порта-та и хми давала борна-та, а тие пѣели слѣдоюща-та пѣсна.

ПЕСНА 3

Мале ле, старе мале,

Уста ти са, мале, позлатили,

Коса ти са, мале, посребрила,

Чи на си, мале, пратила,

Чи ни си, мале, зарачела, 5

Ясна си борна запалила

Та си на фъ града пратила,

Да фодиме, мале, низъ града

Низъ града, мале, низъ кащи,

Да пееме, мале, да думаме: 10

Вутре си е личенъ-день

Личенъ-день Коледовъ-день.

Слелъ си е Бога на земе,

Лу да си трепне ясну сланце

Лу да си трепне да си зайде, 15

Шедба ми са Бога шета

Утъ града фафъ града,

Утъ селу на селу,

Утъ каща на каща;

Кой си ми йогань валилъ, 20

ми йоганъ на йогнище,

Кой си ми вечере готвилъ,

Ясна ми вечере бели пилци,

Седналъ му Бога на трапеза

Та си ми вéчере вечéре, 25

Песна си, мале, пееме».

Малки са моми издели,

Ясна си борна златили

Та си на майка подали

Па си е майка запалила, 30

Ясенъ си йогань валила;

Иоще си кютецъ ни турила,

Златенъ ми кютецъ позлатенъ,

Да си ми трае ду рану

у рану йоще ду зора: 35

Хаде си, мале, се дни

Седни си, мале, на трапеза,

Чекай си, мале, на вечере

Дуръ да дойде Коледа Бога

Дуръ да дойде на трапеза 40

Да си седне да вечере.

Сѣкой единъ турель на йогнище-то единъ голѣмъ кю-тукъ за да трая до утринь-та и навалели оганъ-тъ; кога-то валяли, оганъ-тъ пѣяли слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 4.

Мале ле, стара мале,

Гледай си, мале, чувай

Да си ти борна ни гасне

Дуръ да си йогань валишъ,

Дуръ да си йогань запалишъ. 5

Малка са мома пременила

Пременила народила.

На гора са, мале, качила,

На гора, мале, на Бела-та.

Де ми седи Коледа Бога 10

Коледа Бога пудъ дароту,

Златенъ си кютецъ утпрала

Утирала си кютецъ утъ дару.

Сама гу, мале, носила,

Дуръ хи са веке дуделу; 15

Врала са мома приваркала

Чи си е сланце Трепналу

Трепналу, мале, зайделу;

Та ми са мома чудила'

Що да ми прави що да ми стори 20

Чи са е Бога налютилъ.

Дойде хи Бела Змее

Бела Змее и форкната

Та хи дума приговори:

Моме ле девойче ле, 25

Що ми си, моме, седнала

Та ми са чудумъ чудишъ?

Када та майка пратила

Да си ми фъ гора идешъ

Фъ гора моме, пудъ дару, 30

Де ми седналъ Коледа Бога,

Златенъ кютецъ да ютпреешъ,

Да си гу туришъ на йогнище,

Да си валишъ ясенъ йоганц

Чи ша дойде Коледа Бога 35

Да си седне на йогнище

На йогнище на трапеза.

«Е ти, Змею, лута гидие,

Думашъ ми, Змею, говоришь,

Зеръ ти са йочи кiорави 40

Кiорави, Змею, слепави!

Майка ма фъ гора пратила

Фъ гора фъ Белита,

Де ми е Бога слезалъ

Слезалъ ми Бога пудъ дару; 45

Златенъ самъ кютецъ ютпрела

Та гу самъ, Змею, носила,

Сега ми душе прималела

Прималела замалела

Та са чуде що да праве: 50

Да ни носе златенъ кютецъ,

Майка ми са разедила

Разедила налютила,

Люту ма майка клела

Клела ма-майка приклевала». 55

Бела са Змее нажелилу

Нажелилу натажилу,

Златенъ си кютецъ нарамилъ,

Носилъ си кютецъ фафъ кащи

Та гу на йогнище сложилъ, 60

Па си ми форкналъ побегналъ

Да си гу Бога ни види.

Вáли ми, мале, йогань

Вали ми, мале, нáвали.

Еакъ си е мома фафъ гора, 65

Коледа ми Бога пудъ дару,

Дума хи Бога продумалъ:

Хаде си, моме, иди,

Чи си е веке на вечере,

Ясну ми сланце Трепналу 70

Трепналу сланце зайделу,

Да си вали ясенъ йогань

Да си готви Бадна вечере;

Чи си слевамъ на земе-та

На земе-та фафъ селу-ту 75

Фафъ селу-ту и фафъ града».

Чула ми майка зачула

Та си йогань валила,

Лесна ми йогань полесна

Та си вечере зготвила, 80

Бадна ми вечере есни-та,

Йоще ми трапеза ни слага.

Кога-то турели трапеза-та за да вечеретъ, момите пѣeли слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНЯ 5.

Стара майка дума говори:

Варай ми, моме, варай,

Я ми са, моме, премени

Премени, моме, нареди,

Да ми трапеза сложишъ, 5

На трапеза Бадна вечере;

Чи ми е Бога зарачелъ,

Да си трапеза ни слагамъ,

Чи самъ либе либила

Либила мамила, 10

Та са Бога налютилъ

Налютилъ разедилъ,

Ни ми флева фафъ каща,

Ни ми седи на трапеза,

Ни ми еде ни ми пие, 15

Ни си гони царни Юди

Царни Юди самувили.

Премени са малка мома

Премени са нареди са,

Златна си трапеза сложила 20

Сложила трапеза на йогнище:

Майка си вечере готвила,

Вадна вечере на трапеза;

Седнала майка на вéчере,

Седналъ бабайку на йогнище, 25

Та си йогань вали

Йогань вали йогань пали,

Та ми ичь ни спие;

Чи си чека Коледа

Да си седне на трапеза, 30

Да вечéре Бадна вечере;

Чекалъ гу що гу чекалъ

Дуръ си дойде малка мома

Дуръ си дойде утъ гора-та. 35

Кога то седнувалъ старецъ-тъ на трапеза-та, и зафа-щали да са гостетъ, мома-та пѣела слѣдоюща-та пѣсна съсъ майка си:

ПЕСНА 6.

Варнаса мома утъ гора

Утъ гора мома при Бога,

Та ми са рукна подрукна:

Тате ле, мили тате,

Седни ми, тате, на трапеза 5

На трапеза на вéчере,

Чи ми Бога зарачелъ

Та ми думалъ говорилъ:

Хаде си, моме, фафъ града

Фафъ града фафъ сарае, 10

Та си на царе кажи,

На царе, моме, на бабайку:

Майка ти трапеза сложила,

На трапеза Бадна вечере,

Сега веке да си седне; 15

Чи си слевамъ утъ гора,

Гора ми са дудела,

Та си ида фъ Стамболъ града

Фъ Стамболъ града фафъ сарае,

Та си седе на трапеза. 20

Аку си курбанъ заклалъ,

Курбанъ бели пилци,

Наловилъ ги тое брата

Toe брата Драчила войвода,

Аку ги майка, готвила 25

Готвила ги Бадна вечере;

Подавамъ му златна тоега,

Златна тоега костевица,

Царе си тоега вие

Три си змии увива, 30

Увива ги уплита ги,

Укрили са пламенъ езикъ

Та си зихиръ ни бливатъ,

Лу си бливатъ руйну вину

Руйну вину тригодишну; 35

Подали са царни Юди

Царни Юди самувили

Подали са на порти-те

На порти-те на капий-те

Подали са видели са, 40

Та са назадъ поварнали

Па си фъ гора фаркнали;

Аку ми курбанъ ни заклалъ,

Курбанъ бели пилци,

Ни му давамъ златна тоега, 45

Златна тоега костевица,

Ни му седе на трапеза,

Три си змии ни увива

Ни увива ни уплита,

Пламень езикъ ни си криетъ 50

Лютъ ми зихиръ бливатъ;

Та си флели царни Юди

Царни Юди самувили,

Пораснали злиници-те

Прогонили касмете-ту, 55

Фъ сарае му хаиръ не устаналъ;

Боленъ ми царе легналъ

Боленъ ми легналъ на потстела,

Боленъ ми три години.»

Седналъ ми царе на трапеза, 60

Седналъ ми съ парве либе,

Съ парве либе съсъ деца-та,

Я ми йоще ни вечере,

Лу си чека Коледа Бога

Доста ми си, царю чекать, 65

Петли веке припели

Па си ни иде Коледа Бога;

Той ти са, царю, налютилъ

Налютилъ са разедилъ: 75

Ка ти йоще ни дойде,

Утъ сега веке ни иде,

Ни ти флева фъ сарае:

Я ти са мольба моле

Да ми вéчере вечерешъ, 80

Чи е вечере истинала.

Малки ми деца заспали,

Тешка ма дремка нападнала,

И ти, царю, ша задремешъ,

Та са Коледа налютилъ, 85

Бадна сме вечере ни вечерели.

Между това като пѣела мома-та горна-та пѣсна, до-хождало едно старо дедо и седнувало на трапеза-та, та давало на сайбия-та една тоега; сайбия-та ударювалъ три пътя трапеза-та съсъ тоега-та, и послѣ зафащали да вечеретъ; а мома-та запевала слѣдоюща та пѣсна:

ПЕСНА 7.

Тате ле, мили тате,

Бога та, тате, сайдисалъ,

Нийде ми йоще ии фодилъ,

Лу ми утъ гора слезалъ

Фъ сарае ти, тате, флезалъ, 5

Златна ти тоега подаде,

Златна тоега костевица,

Трасни си, тате, тоега,

Трасни е, тате, на трапеза —

Царни са Юди на потоне 10

На потоне на чердаци,

Царни са Юди самувили

Видели Бога загледали

Чи ти фъ сарае флезе,

И тие са, тате, флели, 15

Белкимъ са Бога налютилъ

Та ти тоега ни дава—

Бога ти, тате, на трапеза,

Бадна си вéчере вéчере.

Давай му, тате, натдавай, 20

Ду година му курбанъ колешъ,

Милна ми брата пращашъ

Да си лови дребна лова,

Дребна лова бели пилци,

Па си ги майка готви, 25

Готви ги майка вечере,

Слага ги майка на трапеза,

Па да си Бога дойде

Ду година на вечере.

Клетва са царе заклева, 30

На Бога си дава натдава,

Ду година курбанъ коле

Курбанъ коле белни пилци,

Либе му готви Бадна вечере.

Трасна си царе тоега 35

Трасна тоега на трапеза,

Три си змии увива

Увива змии уплита,

Пламенъ си езикъ укрили

Та си зихиръ ни бливатъ, 40

Лу си бливатъ руйну вину

Руйну вину тригодишну;

Подали са царни Юди

Царни Юди самувили

Подали са на порти-те 45

На порти-те на капните,

Лу са подали на порти-те,

Лу видели ду три змии

Чи си бливатъ руйну вину

Руйну вину тригодишну, 50

Варнали са побегнали

Побегнали фафъ гора-та,

Та са веке ни видели.

Друга пѣсна испѣвали на трапеза-та:

ПЕСНА 8.

Тате ле, царю ле,

Коледа са Бога налютилъ

Налютилъ са разедилъ,

Чи ти йоганъ погасналъ,

Погурелъ златенъ кютецъ 5

Ясенъ йогань ни устаналъ;

Сега си веке става

Да си, тате, иде,

Иоще, тате, ни вечерелъ,

Йоще си рока ни фтегналъ; 10

Фани му, тате, десна рока

Та му са мольба моли

Да си, тате, вечере;

Ду година му курбанъ колешъ

Курбанъ колешъ белни пилци, 15

Майка му вечере готви,»

Стана ми царе утъ трапеза,

Йоще ми Бога ни станалъ,

Фана му царе рока,

Та му са мольба моли 20

Та му дума говори:

Боже ле, Коледе Боже,

Я си ми, Боже, седни

Седни ми, Боже, на трапеза

Да ми вéчере вечéрешъ, 25

Чи ти е либе готвила

Готвила белни пилци,

Белни пилци позлатени;

Утмалъ си Бога седналъ,

Та му дума говори: 30

«Царю ле, млада царю,

Що ми са мольба молишь.

Вутре ми личенъ-день

Личенъ-день Коледовъ-день.

Малки деца коледуватъ, 35

Коледна ми песна пеетъ,

Чи самъ слелъ на земе-та,

Чи самъ седелъ фафъ гора-та

Фафъ гора-та пудъ даро-ту,

Та си ма фальба фалетъ, 40

Вутре ти рану фъ сарае;

И язъ ти са мольба моле

Да ги дарба даришъ,

Да ги даришъ три дукати

Три дукати нишенлие: 45

Парва дуката Вишну Бога,

Втора дуката Коледа Бога,

Трета дуката Бела Бога —

Аку ми са, царю, заклевашъ

Чи ги дарба даришъ, 50

Ша ти седна на трапеза,

Ша вечеремъ бадна вечере;

Аку ни ми са, царю, заклевашъ,

Ни ти седе на трапеза,

Ни вечеремъ Бадна вечере». 55

Рече Бога ни утрече

Форкна си на небе-ту.

Зададе са ясна зора

Ясна зора ясна звезда,

Съсъ зора личенъ-день 60

Личенъ-день Коледовъ-день.

Утрина-та кога-то билъ Коледов-день фодили три моми по село-то, и испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 9

Царю, царю и везирю,

Излези, царю, излези

Да си видишъ фафъ сарае

Какъ изгрела ясна зора

Ясна зора ясна звезда, 5

Съсъ звезда личенъ-день

Личенъ-день Коледовъ день

Коледа е Бога форквалъ

Форкналъ Бога на небе-ту,

На Бога са мольба молилъ, 10

На Бога на Снегина,

Да си слуга ни праща

Да си слезе фафъ гора-та,

Да ни му дава бела каната,

Фафъ каната бела снега, 15

Да ни вие да ни раси;

Лу да изгрее ясна зора

Ясна зора ясна звезда,

Съсъ звезда ясну сланце,

Чи му е личенъ-день 20

Личенъ-день Коледовъ-денъ;

Малки ми деца коледуватъ,

Коледна ми песна пеетъ,

Та ми фодетъ фафъ сарае,

Царе ги дарба дарува, 25

Дарува ги три дукати

Три дукати нишенлии;

Да си вие бела снега

Да си вие да си раси,

Нн излеватъ малки деца, 30

Коледна ми песна ни пеетъ,

Фафъ сарае ни ми фодетъ

Та ги царе ни дарува,

Та му хатаръ устамалу;

Да ни вие бела снега 35

Да ни вие да ни раси,

Малки моми на хору-ту

Та ми хору играли,

Хору ми играли песна пели,

Та си Бога фалетъ; 40

Да ми вие бела снега

Да ми вие да ми раси,

Хору ми моми ни играли,

Песна ми моми ни пели,

Та си Бога ни фалетъ: 45

Излез' ми, царю, излези

Да си видишь ясна зора,

Ясна зора ясна звезда,

Чи си, царю, ни виделъ

Сега, малу три месеца, 50

Па си, царю, ни виделъ

Утъ Сега три месеца.»

Пела си мома песна,

Я си ми царе спие,

Чи ми мощне ни спалъ, 55

Рукнала са мома подрукнала,

Па си е царе ни чуе!

Дуръ са Юда разедила

Разедила налютила,

Та си слела на земе-та 60

На земе-та фафъ сарае,

Ни си Юда рукнала,

Лу си флела фъ худае-та

Та си царе побутнала:

Йоти ми, царю, ни ставашъ! 65

Да излезешъ на чердака

Да си видишь ясна зора

Ясна зора ясна звезда,

Чи ни е си, царю, виделъ

Сега малу три месеца.» 70

Дуръ тоги ми царе станй,

Я си йоще ни излева,

На чердака са ни подава.

Предъ да излезе зорница-та утивали моми-те въ къща-та на хоже-та та го пременували и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 10.

Собрали са ясни звезди

Собрали са фафъ сарае,

Собралъ ги Вишну Бога,

Та хми дума и говори:

«Ой ми вие ясни звезди 5

Ясни звезди зоренити,

Вутре си е личенъ-день

Личенъ-день Коледовъ-день.

Коледа е Бога на земе-та

На земе-та фафъ гора-та, 10

Три дни ми пудъ дару седи

Пудъ даро-ту на чешма-та,

На чешма та на белъ кладнецъ.

Идите му, звезди, фафъ сарае

Та гу, звезди, премёните 15

Премените наредите,

Златна му дреха метните,

Златенъ му чимбилъ турите;

Какъ си седи пудъ даро-ту,

Да изгрее ясна зора, 20

Ясна зора ясна звезда,

Съсъ зора личенъ му день

Личенъ му день Коледовъ-день,

Да си дигне десна рока

Десна рока ду небе-ту, 25

Да си мене пофали.

На звезда самъ зарачелъ,

Зарачелъ порачелъ,

Да ни чуе Снегина Бога,

Лу да грейне на небе-ту 30

Да си е лету пролету,

Да ни му са Коледа нажелилу

Нажелилу натажилу,

На земе си веке ни слева.»

Чули ми ясни звезди, 35

Флели ми фафъ сарае,

Де ми седналъ Коледа Бога

Та ми са чудумъ чуди,

Де да иде що да прави

Що да прави що да стори. 40

Пременили гу ясни звезди,

Ясни звезди ясни зорити,

Пременили гу наредили,

Златна му дреха метнали,

Турили му златенъ чимбилъ. 45

Та ми слелъ фафъ гора-та,

Та ми седналъ пудъ дароту

Пудъ даро-ту ду чешма-та,

Ду чешма-та ду белъ кладнецъ.

Та си виде ясна зора 50

Ясна зора ясна звезда,

Подигна си десна рока

Десна рока на небе-ту,

Пофали си Вишну Бога.

Прéмени са, царю, нáреди са, 55

Какъ са Коле да пременилъ,

Та си седни на чердака,

Да си видишь ясна зора

Ясна зора ясна звезда,

Дуръ да ми изгрее ясну сланце 60

Съсъ сланце личенъ-день

Личенъ-день Коледовъ-день—

Да излезатъ малки деца

Да излезатъ на Коледу,

Да си пеетъ Коледна песна, 65

Фафъ сарае да ти дойдатъ,

Да ги, царю, дарба даришъ,

Да ги даришъ златни дукати

Златни дукати нишенлии:

Парва дуката Вишну Бога, 70

Втора дуката Коледа Бога,

Трета дуката Бела Бога.

На день на Коледовъ-день дѣца-та коледували по къщи-те, а моми ходейки съсъ тѣхъ пѣели слѣдоящата пѣсна:

П Е С Н А 11.

Потруди са Злата майка,

Ой Коледе нашъ Коледе,

Потруди са замочи са,

Ой Коледе нашъ Коледе,

Да си роди млада Бога, 5

Ой---------------------------(*)

Млада Бога и Коледа,

Три дни майка са замочи,

Па си Бога ни родила!

Дуръ ми слезе утъ гора-та 10

______________________________

*) Посли секой стихъ повторава са:

„Ой Коледе нашъ Коледо."

Утъ гора-та на поле-ту,

Дуръ ми флезе фафъ Харапска града,

Фафъ сарае ни си флева—

Чи хи са царе заканилъ,

Лу да роди мажку дете 15

Мажду дете млада Бога

Ша гу сече залугъ пу залугъ.

Чуди са Злата майка

Де да иде да си роди.

Хеле слезе свети Ангелъ, 20

Та е фана за рока-та

Уткара е фъ пещере-та

Фъ пещере-та фъ камница-та.

Сама си Злата майка,

Та си родила млада Бога, 25

Млада Бога и Коледа;

Чудну ми дете нишенлие,

На лику му ясну сланце,

Фъ рока му златна книга,

На книга ясни звезди— 30

Златна са майка нажелилу

Нажелилу натажилу

Та ми заплака завика.

Бога хи плачба чуе,

Та си прати свети Ангела 35

Да е пита да е праши

Йоти ми майка плаче

Плаче и вика.

Ой ми свети Ангеле,

Вишну ма Бога прати, 40

Прати ма тука долу

Тука долу на земе-та,

Да си роде млада Бога

Млада Бога и Коледа;

Да са шета пу земе та 45

Да утемне млади юнаци

Млади юнаци, малки моми,

На Бога гюнефъ сторили;

Сега си Бога родихъ,

На лику му ясну сланце, 50

Фъ рока му златна книга

Златна книга нишенлие—

Сега вика и си плаче.

Бога гу уставилъ!

Йоще гу самъ ни повила, 55

Студна самъ вода ни пила,

Чиста самъ леба ни ела,

Сама самъ самичка

Сама самичка фъ пещере-та.»

Еакъ си дума Злата майка, 60

Задали са трима царе

Трима царе трима крале

Та си флели фъ пещере-та,

Селемъ си на майка дали,

Чи си Бога родила, 65

Млада Бога и Коледа.

Седели ми трима царе

Трима царе трима крале

Седели ми фъ пещере-та,

Йоще ми нищу ни видели 70

Ни видели ни ми чули—

Дуръ си флезе свети Ангелъ,

Фъ пещере-та ясну сланце!

Пещере ми доста чудна

Доста чудна нишенлие; 75

Свети Ангелъ златна тоега

Удари си златенъ камень,

Та си камень позлатилъ,

Истекла ми студна вода,

Станалъ ми златенъ кладнецъ. 80

Вода пие Злата майка,

Вода пие млада Бога,

Вода пие книга пее,

Та си учи трима царе

Трима царе трима крале: 85

«Вера хми фъ Златна книга,

Млада си Бога уверували

Чи си слелъ утъ небе ту

Утъ небе-ту на земе-та,

Да утемне млади юнаци 90

Млади юнаци, малки моми,

Чи са на Бога гюнефъ сторили.

Уторили трима царе

Трима царе трима крале

Уторили сандаци-те 95

Сандаци-те ковчези-те,

Искарали дребну злату

Дребну злату, белу срэбру

Белу сребру, линска билька

Линска билька росевита, 100

Линска билька бела свеща,

Та си фъ пещере запалили

Да си гори, да си блеска.

Млада си Бога дарба дарили

Излели си утъ пещере 105

Утишли ми въ харапска та града

Фъ харапска та града фафъ сарае.

Почуди са царна харапине

Какъ са дошли трима царе

Трима царе, трима крале, 110

Пита ги праши ги:

Хаде, вие, трима царе

Трима царе трима крале

Какъ сте дошли фъ мое града,

Йоще ми никой ни дойде, 115

Никой ми фъ сарае ни флезалъ,

Луди ли сте залудели

Залудели подудели,

Да ва сека залугъ пу залугъ.»

Тие му думать говоретъ: 120

Царю ле, харапска кралю,

Ние сме утъ край земе

Утъ край земе, утъ море-ту.

Три години звезда изгрела,

Ду сега звезда ни изгрела 125

Ни сме трима царе

Трима царе трима крале,

Лу сме трима звезници

Звезници и биларе,

Та са сме чудили 130

Що е звезда изгрела;

Ясна сме книга видели

Видели сме и сме пели,

Чи са родилъ млада Бога

Млада Бога и Коледа; 135

Та сме дошли утъ край земе

Утъ край земе утъ море ту

Та сме дошли фъ тое града

Да му на Бога селемъ дадеме;

Нийде гу сме ни намерили, 140

Намерихме гу въ пещере-та,

Та му сме селемъ дали,

Поклонъ му са сме поклонили,

Та гу сме дарба дарили

Дребну злату, белу сребру 145

Белу сребру, Линска билька,

Линска билкка росевита,

Линска билька бела свеща,

Бела сме свеща запалили

Та си гори и си блеска. 150

Сега са сме веке варнали,

Та сме дошли мусефире ,

Да на гостишь да на поишъ.»

Разеди са царна харапине

Разеди са налюти са, 155

Та си прати стара билетица

Да ми фоди низъ града гулема

Да ми сече малки деца.

Да ги сече залугъ пу залугъ,

Белкимъ си намери млада Бога, 160

Млада Бога мажку дете,

Да му сече руса глава.

Фафъ града стара билетица

Та ми сече малки деца,

Сече ми ги залугъ пу залугъ, 165

Заклалъ ми е малу млогу

Малу лмогу три хиледи

Три хиледи малки деца—

Коледа си Бога форкналъ

Форкналъ си на високу 170

На високу на небе-ту

Та гу намера ни намери—

Малки деца сече залугъ пу залугъ

Яхми душе форкнала

Форкнала хми на небе-ту 175

На небе-ту при Бога.

Б а си ги Бога праща

Та си слели на земе-та

На земе-та и фафъ града—

Сега веке коледуватъ, 180

Коледна песна пеетъ:

«Кой си на дарба дари,

Подава му млада Бога

Подава, му златна книга

Златна книга нишенлие, 185

Та си нему верува,

Верува гу селемъ дава,

Поклонъ му са клане.

Слези ни, царю, слези

Слези, царю, на дори, 190

Та си на дарба дари,

Дарба на дари три алтана:

Парва алтана Вишну Бога,

Втора алтана Коледа Бога,

Трета алтана Бела Бога; 195

Аку си на дарба даришъ,

Фъ сарае ти Коледа Бога,

Седналъ ти на трапеза

Та си вечере вечере;

Подава ти златна книга 200

Та ти пее ясна песна

Да си на Бога верувашъ,

Да му гюнефъ ни чинишь,

Да ни ти са веке лютилъ.»

Утъ тога му песна устанала, 205

Та са пее фъ наше селу

Фъ наше селу и фафъ града,

Ой Коледе нашъ Коледе.

Дѣца-та като исходювали кащи-те и коледували, тога са събирали момчета-та и моми-те, та играели опако хоро, и пѣели слѣдоюща-та пѣсна до два часа презъ нъщъя.

ПЕСНА 12.

Застигналъ ми, мале,

Личенъ-день Коледовъ-день.

Слезалъ ми Коледа Бога

Слезалъ ми фафъ гора-та,

Та ми седналъ пудъ даро-ту 5

Пудъ даро-ту на чешма-та;

Я ми йоще ни траль

Да ми седи пудъ дароту

Пудъ даро-ту на чешма-та,

Чи ми седи пудъ дароту 10

Та ми виде утъ гора-та

Що станалу на земе-та.

Юнаци ми на чешма-та,

Малки моми вода точетъ

Съсъ юнаци са глуметъ, 15

Та на Бога пригришили

Пригришили грехъ сторили.

Налютилъ са Вишну Бога

Налютилъ са разедилъ са,

Та си наетъ сторилъ 20

Да си фарли люта грома

Люта грома, люта срела

Да погуби юнаци-те

Юнаци-те и моми-те:

Юнаци са на чешма-та, 25

Малки моми вода точетъ

Съсъ юнаци са глуметъ.

Коледа си Бога каилъ ни станалъ,

Я му дума и говори:

«Боже ле, Вишну ле, 30

И язъ, Боже, каилъ ни ставамъ

Да погубишь млади юнаци

Млади юнаци, малки моми:

Бива ли, Боже, ни бива

Да ми слезе злата майка 35

Да ми слезе фъ Бела гора,

Да ма роди малку дете

Малку дете нишенлие,

Малку дете млада Бога?

Да ми дадешъ Златна книга, 40

Та са шетамъ пу земе-та

Та си уче млади юнаци

Млади юнаци, малки моми,

Да ни фодетъ на чешма-та

Да са съсъ моми ни глуметъ. 45

Чуди са Вишну Бога,

Чуди са малу млогу

Малу млогу три нидели,

Па си каилъ ни стана

Да си фарли люта грома 50

Люта грома, люта срела

Да убие юнаци-теЮнаци

Юнаци-те и моми-те;

Лу си рукнй, Злата майка

Та хи вели ютговори:» 55

«Ой, ти мале, Злата жале,

Мольба ти са, мале, моле:

Коледа ми Бога на земе-та

На земе-та фафъ гора-та

Та ми седналъ пудъ даро-ту, 60

Чи му е личенъ-денъ

Личенъ-денъ Коледовъ-день.

Я ми юнаци гюнефъ сторили

Гюнефъ сторили пригришили,

Та самъ наетъ сторилъ 65

Да си фарле люта грома

Люта грома, люта срела

Да осреле млади юнаци

Млади юнаци, малки моми,

Чи са глуметъ на чешма-та; 70

Колёда Бога каилъ ни става—

Каилъ става да гу родишь

Да гу родишъ на земе-та

Да гу родишъ малку дете.

Малку дете млада Бога; 75

Да са шета пу земе-та,

На рока му Златна книга,

Та си учи млади юнаци

Млади юнаци малки моми.

Да ни ми грехъ усторетъ: 80

Сега, мале, каилъ ли си

Каилъ ли си, ни си каилъ?

Да си слезешъ на земе-та

Да си родишь Коледа Бога,

Да гу родишъ малку дете 85

Малку дете млада Бога.»

Майка му вели ютговори:»

Иоти, Боже, каилъ да ни самъ.

Вутре си слевамъ на земе-та.

Лу ти са молъба моле, 90

Лу да си роде малку дете,

Да си пратишъ свети Ангелъ

Да му донесе Златна книга,

На лику му ясну сланце,

Какъ са шета пу земе-та 95

Да си пее ясна книга

Да си пее да си учи,

Кой гу види да верува."

Рече майка ни утрече

Зададе са златенъ облакъ 100

Златенъ облакъ и есничевъ

Та си закри Злата майка,

Та си слезе на земе-та

На земе-та, фафъ гора-та.

Лу си седна пудъ даро-ту, 105

Де ми седи Коледа Бога,

Та си майка затруднела

Затруднела Коледа Бога.

Та ми седи фафъ гора-та

Малу млогу деветъ месеца, 110

Я си ми йоще ни ражда.

Дуръ си слезе на поле-ту,

Я самъ фъ града ни флезе—

Богъ да бие царна харапине

Царна харапине харапска-та крале, 115

Чи да ми са научи,

Разедилъ са налютилъ са,

Та ми сече Злата майка,

Злата майка малку дете

Малку дете млада Бога— 120

Та са чуди де да иде,

Низъ поле са вартела

Вартела са навартала.

На Бога са нажелилу

Нажелилу натажилу, 125

Та си прати свети Ангелъ

Та си слезе на поле-ту,

Намери си Злата майка,

Фана си е за рока-та

Уткара е тука долу 130

Тука долу фъ пещере-та;

Темна ми пещере потемнела

Потемнела поцарнела,

Лу си флела Злата майка е,

Ясну ми сланце изгрелу 135

Та ми грее фъ пещере-та.

Замочи са Злата майка

Замочи са забахта са

Та си роди малку дете

Малку дете млада Бога, 140

Млада Бога и Коледа;

Чудну ми дете нишенлие,

На лику му ясну сланце,

Фъ рока му златна книга

Златна книга звезналие 145

Звезналие ясналие;

Йсще ми чуду станалу,

Чуду ми на небе-ту

На небе-ту фъ облаци-те

Фъ облаци-те фафъ магли-те, 150

Изгрела ми ясна звезда

Ясна звезда и зорница,

Що ни ми йоще изгрела,

Та са никой ни дусетилъ

Чи ми са Бога родилъ, 155

Дусетили са трима царе

Трима царе башъ биларе

Трима царе утъ край земе,

Трима царе царни харапине.

Та си пели Звезна книга, 160

Звезна книга биларева,

Какъ си пели и видели;

Яхнали си барзи-те коне

Та ми на поле излели,

Йоще ми са чудумъ чудили 165

Та си думать и говоретъ:

«Какъ си Бога каилъ станалъ

Да си слезе на земе-та

Да са роди малку дете,

Да са шета съсъ юнаци 170

Съсъ юнаци и съсъ моми,

Я си йоще ни веруваме,

Чи на лаже Звезна книга,

Лаже на, мами на.»

Речь-та йоще ни утрекли 175

Подаде са Звезна Юда

Звезва Юда самувила

Та хми вели ютговори:

«Ой ми вие трима царе,

Трима царе и биларе, 180

Йоти сте умни и безумни

Та си йоще ни верувате,

Чи са родилъ Коледа Бога,

Сега гу повила Злата майка

Повила гу малу дете, 185

Та си ми е фъ пещере-та,

Само' дете никог' нема,

Дуръ са на майка нажелилу

Нажелилу натажилу

Та ми плаче и ми вика. 190

Яхнали сте барзи-те коне,

Я що ми са йоще чудите

Та са фъ сарае ни варне-те,

Да юторите сандаци-те

Да искарате баксише-те, 195

Па да идете фъ пещере-та,

На Бога селемъ давате,

Та си гу дарба дарувате,

Да ни му майка плаче,

Да ни му майка вика, 200

Чи си е Бога уставилъ

Фъ темна пещере потемнена,

Сама майка фъпещере-та.»

Трима хи царе ютговорили:»

„Е, ти Юду самувилу, 205

Наетъ сме Юду сторили,

Та сме коне яхнали,

Да са шетаме пу земе-та

Да тераме малку дете

Малку дете млада Бога, 210

Де ми са дете родилу

Селемъ да му дадеме,

Я си, Юду, ни знаеме

Де ми са дете родилу,

Де ми е дете седмалу. 215

Хаде ми вие фодите;

Йоще ми сте утъ сарае ни излели

Утъ сарае и утъ града,

Изгрела ми ясна зора

Ясна зора и зорница, 220

Та си грее ни зафожда,

Зора ви е млада водица

Водица ви е на дервене

На дервене на клисуре,

Лу да си дете намерите, 225

Па си са зора скрила.»

Тамамъ веке да юмрие,

Трима царе каилъ станали,

Трима царе и биларе,

Та си думать и говоретъ: 230

«Бабайку ни стара крата

Посинилъ си Звезна книга

Та ни думалъ и говорилъ:

Сега младу йоще три години

Чуду ми на неба ше боде, 235

И на небе и на земе,

Чуду ми мощне нишенлие.

На поле са Бога родилъ,

Родилъ ми са малку дете,

Малку дете фъ пещере-та; 240

Та са шета пу земе-та,

Фафъ рока му златна книга

Та си учи ду млади юнаци

Млади юнаци, малки моми.

Ние са сме на бабайку смели, 245

Чи ми боленъ лежи

Та ни знае да ми пее,

Я той си е йоще знаелъ,

Та си пеелъ Звезна книга.»

Варнали са трима царе 250

Варнали са фафъ сарае.

Та си сандаци-те юторили

Юторили ютключили,

Три си баксише искарали,

Та си веке наварвили; 255

Йоще си утъ сарае ни излели

Излела ми ясна зора

Ясна зора и зорница,

Водица хми низъ дервене

Низъ дервене и клисуре, 260

Стигнали си фъ харапска-та земе.

Застанала ясна зора

Застанала на поле-ту

На поле-ту фъ пещере-та,

Та си флели трима царе, 265

Трима царе и биларе,

Намерили малку дете.

Повила гу Злата майка,

На лику му ясну сланце,

Фъ рока му Златна книга; 270

Я си плаче Злата майка,

Плаче майка и си вика;

Какъ си виде трима царе,

Трима царе и биларе,

Та ми веке ни плаче, 275

Лу хми вели ютговори:

«Ой, ми вие трима царе,

Трима царе и биларе,

Какъ сте вие знали

Чи са роди Коледа Бога, 280

Та сте дошли фъ пещере-та

Да видите малку дете,

Малку дете млада Бога?

Мале ле, Злата мале,

Ни сме, мале, знали 285

Чи са родилъ млада Бога;

Я сме пели Звезна книга,

Па сме ни верували;

Дуръ си дойде Юда самувила

Та си дума приговори: 290

Хемъ на покана покани

Да дойдеме фъ пещере-та,

Млада Бога дарба да дариме,

Чи си е млада Бога на небе-ту,

На земе-та млада царе. 295

Юторили сандаци-те

Искарали баксише-те,

Та си Бога дарба дарили,

На Бога си селемъ дали.

Па си яхнали барзи-те коне 300

Та ми фдели фъ харапска-та града,

Фъ харапска-та града фафъ сарае.

Причека ги харапска-та крале,

Та си ги гозба гости—

Йоще ги пита и ги праши:» 305

Хадё вие трима царе,

Трима царе трима крале,

Мольба ви са моле,

Какъ сте вие утъ Край земе,

Имате ли Звезна книга 310

Имате ли пели ли сте

Що ми е чуду станалу

На небе-ту на земе-та

Та изгрела ясна звезда

Ясна звезда и зорница, 315

Що ни ми йоще изгрела.

Хай, ти, харапска кралю,

Зеръ ти йоще ни знаешъ?

Тука долу на поле-ту

На поле-ту фъ пещере-та 320

Родилу са малку дете,

На небе-ту си е млада Бога,

На земе-та млада царе,

Та изгрела ясна зора

Кой си види да си знае 325

Чи е чуду на земе-та.

Разеди са харапска-та крале

Разеди са палюти са,

Та си прати царна харапине

Да ми сече малки деца, 330

Дуръ да флезе фъ пещере-та

Да посече малку дете

Малку дете млада царе;

Дуръ да иде царна харапине

Посекалъ мй малки деца 335

Малу млогу деветъ хиледи;

Я ни флезе фъ пещере-та,

Спуснали са облаци-те

Облаци-те и магли-те

Та си пещере закрили, 340

Закрили е укрили,

Ни е виде царна харапине,

Дуръ са варна фафъ сарае.

Царе ми са гозба гости,

Царе ми пие руйну вину 345

Руйну вину тригодишну,

Собралъ си везире-те

Везире-те и паши-те,

Та си еде и си пие,

Чи си погубилъ млада царе, 350

Та му земе ни плени,

Три дни му гозба трае;

Йоще си Бога трае,

Дуръ тоги са веке налютилъ

Налютилъ разедилъ, 355

Та си фсекна люта грома,

Грома фарли фафъ сарае

Та му сарае погурелъ;

Па ми са царе гозба гости

Па си пие руйну вину 360

Руйну вину тригодишну.

Заградилъ ми нова сарае,

Калесалъ си масторе-те

Масторе-те дюлгере-те;

Самъ си царе камень турилъ, 365

Та са фальба пофалилъ,

Господъ ми са, вели, разедилъ,

Та си фарлилъ люта грома

Погурелъ ми сарае-те—

Мене са мощне дупадмалу, 370

Сега си граде нова сарае

Да гу нема на дюне-та:

Да си падне люта грома

Па да си гу ни погури

Рече йоще ни утрече 375

Чула гу мора Юда

Мора Юда самувила,

Юда Бога си изимъ тера

Да си фарли люта срелаѣ

Еакъ си дума и говори 380

Да му душе прималее.

Бога хи хаимъ ни даде,

Лу хи вели ютговири:

Юду ле мора самувилу,

Ни си, Юду, каилъ ставамъ 385

Дм си фарлишъ люта срела

Да му душе прималее—

Я му слези фафъ сарае

Та гу служи тровна билька,

Да си пив тровна билька 390

Боленъ ми да легне

Да ми легне на потстеле,

Да ми лежи малу млогу

Малу млогу три години,

Дуръ да му кости прогниетъ, 395

Дуръ да му коса искане,

Та му сечоцтъ руса глава

Да ни ми е на земе-та—

Чи са йоще кани

Да си прати царна харапине, 400

Какъ сн шета млада Бога

Да гу сече залугъ пу залугъ;

Я си йоще ни знае

Чи ми седи фъ пещере-та—

Царна харапине ни виделъ 405

Спуснали са облаци-те

Облаци-те и магли-те

Та си пещере закрили,

Закрили е засенили.»

Мора Юда са налютила 410

Налютила разедила,

Та си слела фафъ бахче-ту,

Набрала си тровна бильк

Па си слезав на земе-та 415

На земе-та фафъ сарае.

Харапска-та крале на трапеза,

Лужникъ си гу служба служи,

Служи гу руйну вину

Руйну вину тшгодишну; 420

Стоела ми Мора Юда,

Я си е никой ни виде,

Та си зела златна чеше,

Сипала си руйну вину

Руйну вину тригодишну, 425

Фафъ вину-ту тровна билька

Тровна билька болничева,

Подаде си златна чеше,

Подаде е на харапска та крале,

Та си пие руйну вину 430

Руйну вину тригодишну,

Йоще вину ни ми галналъ

Записка ми завика ми

Охь, си, мале, загинахъ си! 435

Люта ми отрава на сорце-ту.

Рече царе ни утрече

И си флезе стара биларе,

Та си виде Мора Юда

Чи ми стой на трапеза, 440

Та хи вели ютговори:

Ахъ, ти Юду, Мора саму вила,

Какъ си флезе фафъ сарае,

Ни ли, ти, крале думилелъ?

Йоще си е млада зелена 445

Та гу си поила тровна билька

Тровна билька зихирлие;

Фъ сарае седи бабайку му,

Легналъ ми на потстеле,

Зеръ си слепа ни гу виде 450

Да гу поищъ тровна билька.,

Да му душе прималее,

Доста му са веке дуделу,

Боленъ лежи малу млогу

Малу млогу деветъ години— 455

Я, ти, си служила млада крале:

Какъ, ти, йоще ни думилелъ?

Какъ си, Юду, кайдисала

Та му си подала руйну вину

Руйну вину тригодишну 460

Да гу тровишъ да гу поишъ?

Ютговори Мора Юда

Мора Юда самувила:

Богъ да бие харапска-та крале!

Ни му думилел и малки деца, 465

Лу си пратилъ царна харапине

Та посече малки деца

Малу млогу деветъ хиледи,

Белкимъ си посече млада Бога,

Я си пещере ни намери— 470

Спуснали са облаци-те

Облаци-те и магли-те

Та си пещере закрили

Закрили и укрили,

Ни посече млада Бога.» 475

Боленъ ми легналъ харапска-та крале.

Боленъ ми е мал у млогу

Малу млогу три години,

Дуръ му кости испогнили,

Коси муискапали, 480

Та му са веке дудел у,

На Бога са мольба моли,

Боже ле, мили Боже,

Що мя са си йоще налютилъ

Налютилъ разедилъ? 485

Ни ля ти са веке нажелилу

Нажелилу натажилу?

Воленъ лежа малу млогу

Малу млогу три години,

Кости ми са прогнили, 490

Коси ми са искапали:

Я ми земи царна душе

Да ма утемнешь утъ неволе

Мольба са шли харапска-та храле,

Дуръ си на Бога думилелъ. 495

Та си прати Мора Юда

Та си фарли люта срела,

Усрели гу на сорце-ту.

Из лазе ми Злата майка

Та ми са шедба тега, 500

Та си флезе фъ харапска-та града

Фъ уарапска-та града фафъ сарае,

Та си пита и си праши

Де ми седи харапска-та крале.

Чи му хаберъ носи. 505

Я му либе заплакала

Заплакала завикала

Утмалъ дума приговори:

Богъ да бие Мора Юда,

Налютила са разедила 510

Та гу усрелила на сорце-ту,

Та си умрелъ Сега малу

Сега малу три нидели.

Чула ми Злата майка.

Та са варва фъ пещере-та, 515

На Бога си дума и говорит:

Хаде, Боже, мили сину,

Сега ми си веке порасмалу,

Я ми иди фъ харапска-та града,

Закарай си Златна книга 520

Та си учи млади юнаци

Млади юнаци, малки моми,

Да ни фодетъ на чешма-та

Да са смеетъ, да са глуметъ,

Лу на тебе да веруватъ_? 525

Съ вера и клетва да са калнатъ.

Шеташъ са, сину, пу земе-та

Малу млогу три години,,

Дуръ да юнаци на иманъ доядатъ,

Па юнаци малки моми. 530

Па ша форкнетъ фафъ гора-та,

Седнувашъ ми пудъ даро-ту,

Пудъ даро-ту на белъ кладнецъ:

Вишне са дару повишилу

Та са качишъ на небе-ту, 535

Па си седишъ фафъ сарае

Фафъ сарае при майка.»

Рече му майка ни утрече,

Три са Юди фъ пещёре-та,

Три са Юди самувили 540

Три са Юди крилетни

Крилетни и форкати,

Грабнали си Злата майка

Та си фаркнали на небе-ту.

Сймъ си устаналъ млада Бога,

Та ми седи фъ пещере-та

Йоще малу три нидели.

Дуръ си дойдё свети Ангелъ,

Та му вели проговори:

Боже ле, Коледе ле, 550

Доста ми си седелъ

Тука, Боже, фъ пещере-та,

Сега ми веке излези.

Богъ да бие харапска-та крале,

Налютилъ са разедилъ, 555

Иоще, ти, са люту канилъ

Да, та, сече залугъ пу залугъ,

Да ни му земе пленишъ,

Я си веке загиналъ:

Мора гу Юда усрелила 560

Усрелила гу на сорце-ту_:

Умрелъ веке загиналъ.

Я си земи Златна книга

Та са шетай пу земе-та,

Да си учишь млади юнаци 565

Млади юнаци, малки моми,

Да ни фодетъ на чешма-та

Да са смеетъ, да са глуметъ.

Млада Бога ми излезе

Излезе ми утъ пещере-та, 570

Та си флезе фъ харапска-та града

Фъ харапска-та града фафъ сарае.

Искара си Златна книга,

Та си учи млади юнаци

Млади юнаци, малки моми. 575

Кой си виде млада Бога,

На лику му ясну сланце,

Фъ рока му Златна книга,

Ни ми фоди на чешма-та

На чешма-та на белъ кладнецъ, 580

Ни са смее съ малки моми,

Ни са смее, ни са глуми,

Лу си на Бога верува,

Вера и клетва му са приклева,

Чи му веке гюнефъ не чини; 585

Три години Бога пу земе-та,

Три години ми са шедба шета,

Сите ми юнаци. веру вали,

Сите юнаци малки моми,

Та ми веке гюнефъ ни чинатъ, 590

На Бога са веке дуделу,

Ни ми са веке шедба шета,

Л у си форкна фафъ гора-та,

Та си седнй пудъ даро-ту

Пудъ даро-ту на белъ кладнецъ. 595

Три дни ми пудъ дару-седелъ.

Вишне са дару ловишилу,

Покачи са Бога на небе-ту

На небе-ту пу даро-ту,

Та си седнй, фафъ сарае 600

Фафъ сарае при майка.

Вишну гу Бога пофалилъ

Чи си слезе на земе-та,

Научилъ си млади юнаци

Млади юнаци, малки моми 605

Да ни му гюнефъ чинатъ.

ДРУГА ПЕСНА 13

Коледе ле, Боже ле,

Коледе ле хижне ле!

Слезе, Боже, на земе-та,

Еакъ си ти е личенъ-денъ

Личенъ-денъ Коледовъ-денъ, 5

Та са шедба шеташъ

Утъ града на града,

Утъ селу на селу,

Утъ каща на каща,

Шедба ми са шеташъ 10

На трапеза ми седнувашъ

Та ми вéчере вечéрешъ,

Вечере ти бели пилци,

Бели пилци руди ювни;

Прочула са наше земе 15

Прочула са зачула са

Чи са си шедба шеталъ.

Наше ти царе курбанъ коле

Курбанъ коле бели пилци,

Бели пилци руди ювни. 20

Виделъ си, Боже, виделъ

Млади юнаци, малки моми,

На чешма-та, Боже, на белъ кладнецъ

На Белъ кладнецъ на белъ Дунавъ.

Малки моми вода точетъ, 25

Студна вода за майка,

Млади са юнаци глуметъ

Глуметъ са смеетъ;

Па ми са Бога ни люти

Ни са люти ни са яри, 30

Лу си форкна, на небе-ту—

Седна ми йоше ни седна

На майка са плачба плаче:

Мале ле Злата мале.

Вчера ми, мале, личенъ-денъ 35

Личенъ-денъ, Коледовь-денъ,

Та самъ земе прошеталъ

Утъ града на града,

Утъ селу на селу,

Утъ каща на каща; 40

Нийде самъ мале, ни виделъ

Ѣи самъ виделъ млади юнаци

Млади юнаци малки моми

Да са глуметъ да са смеетъ;

Йоще самъ. мале, ни форкналъ 45

Пристигнахъ. мале, на Дунавъ,

Пристигнахъ, мале. застигнахъ.

Де си намерихъ млади юнаци

Млади юнаци малки моми

Чи са глуметъ и са смеетъ, 50

Па си, мале, ни налютихъ.

Иди си, мале, на небе,

Кажи си, мале, на Бога:

Сички ма, мале, сайдисали,

Сички ми курбанъ заклали, 55

Стара ми майка вечере готвила,

Златна трапеза сложила,

Та самъ на трапеза седналъ

Та самъ вечере вечёрелъ;

Да самъ на Дунавъ ни фодилъ 60

Нищу самъ, мале, ни виделъ.

Златна са майка еснила

Еснила са пременила,

Пременила наредила,

Та си при Бога утиде. 65

Пита е Бога праши,

Мале ле Злата мале,

Дойде ми, мале, брата ми,

Брата ми Коледа Бога,

Дойде ми, мале, утъ земе, 70

Що ти е мале думалъ

Думалъ, мале, говорилъ?

Какъ си е мале поминалъ?

Дал му са курбанъ клали

Курбанъ му бели пилци 75

Бели пилци руди ювни!

Какъ са е шедба шеталъ

Седналъ ми, мале, на трапеза

Да ми вечере Бадна вечере?

Майка вели ютговори: 80

Боже ле мили, Боже,

Коледа ми Бога Земе исфодилъ.

Шедба са шеталъ пу земе,

Фодилъ ми утъ града на града,

Утъ селу на селу, 85

Утъ каща на каща,

Сички му курбанъ клали

Курбанъ му клали бели пилци,

Бели пилца руди ювни,

Слагала златня трапеза, 90

Та ми е Бога седналъ

Та ми вéчере вечéрелъ,

Та ми са йоще ни налютилъ.

Дуръ ми утиде на белъ Дунавъ,

Де си намери млади юнаци 95

Млади юнаци, малки моми:

Малки моми вода точетъ,

Студна вода за майка,

Съсъ юнаци са глуметъ,

Глуметъ са, Боже, смеетъ, 100

Коледа си Бога ни саидисали,

Та са е Бога налютилъ—

Та си ма прати ду тебе

Да си та питамъ да си та праше

Що да ми, Боже, стори, 105

Какъ да са юнаци учи

Юнаци малки моми,

Да ги учи научи

Да си веке понефъ ни чинатъ,

Да си на Дунавъ ни фодетъ, 110

Какъ си ми моми вода точетъ

Да са съсъ моми ни глуметъ,

Да са съсъ моми ни смеетъ »

Чулъ ми е Боги зачулъ,

Та ми са доста налютилъ 115

Налютилъ са разедилъ.

Царна си слуга викнй

Викна си слуга рукнй,

Царна си слуга царна Бога,

Та му вели ютговрри: 120

Я си ми прави люта грома,

Съсъ грома люта срела,

Фарли си грома на земе

Да ми са земе потрене.

Да ми юнакъ ни устане; 125

Доста ми юнаци гришили

Дуръ ми са веке дуделу:

Малу самъ млогу тралъ

Мал у млогу трима години,

Хеле си веке ни трае, 130

Чи ми са веке дуделу.

Плачба ми иде утъ земе,

На месецъ ми идатъ Юди самувили,

Та ми са плачба плачетъ

Чи ги юнади ни саидисали— 135

Йоще ми слуга ни слелъ

Бела са Бога покачилъ,

Та му са майка моли:

Боже ле Бела ле,

Вишну са Бога налютилъ 140

Налютилъ са разедилъ.

Юнаци лу гюнефъ сторили,

Та си наетъ сторилъ

Да си земе потрене,

Да ми юнакъ ни устане: 145

Язъ ти са мольба моле

Да са, Боже, ни лютишъ,

Какъ ми са Вишну налютилъ,

Ду да си рукнешъ Коледа Бога,

Трима Бога пудъ дару 150

Да ми пудъ дару седнете,

На да си дума приговорите

Да ни си земе потрене,

Белкимъ си юнаци на иманъ дойдатъ,

Ни си фодетъ на Бель Дунавъ, 155

Какъ си точетъ малки моми

Ёакъ си точетъ студна вода,

Студна вода за майка,

Да са съсъ моми ни глуметъ,

Да са съсъ моми ни смеетъ.» 160

Бела са Бога ни налютилъ.

Та си на Вишну вели ютговори:

Боже ле братку ле,

Ти са си, Боже, налютилъ

Та си наетъ сторилъ 165

Да си земе потренешъ;

Царна си слуга викналъ

Вякналъ си слуга рукналъ.

Та му си, братку, зарачелъ,

Да си ми прави люта грома, 170

Люта грома, люта срела,

Да си фарли люта грома

Та да си земе потрене,

Туку си каилъ ни ставамъ —

Я си ми слуга прати 175

Да си рукне Коледа Бога,

Да си седне пудъ дару,

Трима сме Бога на небе,

Па да си трима говорите,

Па да си трима думаме. 180

Да си Коледа питаме

Да гу питаме и прашиме

Що е на земе усторилъ;

Какъ му е личенъ денъ

Личенъ-денъ Коледовъ-день, 185

Дал' му са

Поиск по сайту: