ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛАДОВЪ-ДЕНЪ. 6 страница

Лету йоще пролету!

Бела си китка фърлемъ,

Ни ми е веке зима,

Люта зима снегувита; 45

Малки са моми на седенки,

На седенки, на попрелки;

Аку сте фъ селу китка ни сели,

Бела китка куприца;

Иоще ви фъ селу люта зима, 50

Люта зима снегувита,

Чи си ни фърлемъ бела китка.

Лета са Бога налютилъ,

Налютилъ са, разедилъ.

Ни му е фъ селу личенъ-денъ, 55

Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,

Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,

Суровъ-денъ Летовъ-денъ!

Кмета му курбанъ коле,

Курбанъ коле суру агне, 60

Малка гу мома готви,—

Я' ни си е ясна бъдница,

Бъдница йоще мреница,

Я' си е вечере на трапеза!

Ни си ми мома вечере мренева, 65

Какъ си е царе мреневалъ

Тука ми долу на Край-земе.».

__________

Пѣсна коя-то испѣвала една стара баба на Енювъ-денъ като брала бильки по гора-та:

ПЕСНА 1.

Стара ми Дройда дойде,

Дойде ми Дройда фъ селу,

Фъ селу- фафъ къщи.

Та ми са рукна, подрукна:

«Е, ти ми стара Вейница! 5

Вутре ми рану предъ зора

Ясну ми слънце на небе;

Я ми йоще ни грейва,

Ни грейва, ни леска;

Лу ми на небе играе, 10

Тенка ми сабе вие,

Люта ми срела фърле,

Та ми са люту люти

Да си веке ни грейне,

Да си веке ни лесне 15

Чи ми е веке Личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Греювъ-денъ;

Я си ни дойде Жива Юда,

Жива Юда Самувила,

Жива ми Юда фафъ гора, 20

Фафъ гора фъ Златица,

Де ми е Бога слезалъ,

Та ми пудъ дъру седналъ.

Пудъ дъру ясенъ кладнецъ,

Жива ми Юда вода точи, 25

Жива ми вода чудна,

Чудна ми вода лечита,

Та си ми Бога служи.

Eгa си е Личенъ-денъ,

Личенъ -денъ Греювъ- денъ, 30

Златна си чеше спуща,

Спуща си чеше фафъ гора,

Фафъ гора фъ Дрейница,

Де миса малки моми,

Малки моми, малки Дройди,— 35

Дрейни ми вейки секатъ,

Та ги фафъ града пращатъ,

Фъ града фъ сарае,

Фъ сарае на царе,

Та ми е царе Дрою. 40

Царе ми лечба лечи,

Лечба лечи млади юнаци,

Млади юнаци, малки моми.

Сега са Юда налютила,

Налютила, разедила. 45

Ни си спуща златна чеше,

Чудна си вода ни пърснува,

Чудна ми вода лечита,

Ни пърснува вода фафъ гора,

Фафъ гора фъ Дрейница. 50

Малки са моми налютили,

Налютйли, разедили,

Малки моми, малки Дройди,—

Дрейни ми вейки ни секать,

Фафъ града си вейки ни пращатъ, 55

Фафъ града-фъ сарае,

Фъ сарае на царе».

Майка на Слънце дума,

Дума му майка говори:

«Слънце ле мили сину, 60

Йоти ми, сину, ни греешъ?

Я' ми на небе играешъ,

Тенка ми сабе виешъ,

Люта ми срела фърлешъ».

Слънце хи дума говори: 65

«Мале ле, мила мале,

Какъ да си, мале, грейна,

Какъ да си, мале, блесна.

Внутре ми Личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Греювъ-денъ, 70

Я' си ми йоще ни дойде

Фъ сарае ми, мале, при мене;

Какъ си вие тенка сабе,

Какъ си фърлемъ люта срела,

Да си спусне златна чеше 75

Да си пърсне чудна вода,

Чудна вода лечита,

Да е пърсне фафъ гора-та,

Фафъ гора-та фъ Дрейница-та,

Де ми са малки моми, 80

Малки моми, малки Дройди,—

Да ми секатъ дрейни вейки,

Да ги фафъ града пратетъ,

Фафъ града фъ сарае,

Фъ сарае на царе; 85

Да си ми царе лечи,

Да ми лечи млади юнаци,

Млади юнаци, малки моми.

Болни ми са на потстеле,

Я ги никой ни лечи!» 90

Чула му стара майка,

Та са рукнала, подрукнала,

Юду ле, Жива Юду,

Лу дé да си, тука да си.

Жива ми Юда фъ гора, 95

Фафъ гора фъ Златица,

Златна си чеше точила,

Точила чеше, наточила,

На Бога си чеше подава,

Та си му дума говори: 100

«Боже ле, мили Боже,

Пий ми, Боже, студна вода,

Пий ми, Боже, напий са.

Я' ми вода остави

Три ми капки фафъ чеше, 105

Да си носе на небе,

На небе фъ сарае;

Днесъ ми е Личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Греювъ-денъ,

Ясну ми Слънце играе. 110

Я самъ, Боже, ни знала,

Ни знала, Боже, забурила,

Да си при Слънце ида;

Та ми са Слънце налютилу,

Налютилу, разедилу. 115

Ни ми е йоще изгрелу,

Изгрелу, Боже, лесналу.

Злата са майка налютила,

Налютила, разедила,

Та са рукнала, подрукнала, 120

Да си ида на небе,

На небе при Слънце;

Белкимъ си каилъ стане,

Да си изгрее на небе».

Дума му Юда говори, 125

Бога си вода пие,

Та си хи чеше подаде;

Чудна ми вода фафъ чеше.

Чудна ми вода лечита.

Фъркна си Юда на небе, 130

Фъркна си Юда летна,

Летна си Юда при Слънце.

Та си е майка съди,

Съди е майка, дума хи:

«Юду ле, Жива Юду, 135

Шо са си, Юду, бавила,

Бавила, Юду, маела!

Знаешь ли, Юду, ни знаешь,

Днесь ми е Личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Греювъ-денъ, 140

Малки са моми фафъ гора,

Фафъ гора фъ Дрейница,

Дрейни си вейки ни секатъ,

Чи си вейки ни пръскала,

Чудна си вода ни пръснала, 145

Чудна вода лечита».

Я самъ, мале, ни знала.

Я самъ, мале, забурила,

Чи си е Личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Греювъ-денъ, 150

Та самъ при Бога седела.

Служба гу самъ служила,

Та му самъ чеше подавала,

Та са самъ, мале, бавила;

Сега си веке дойдохъ. 155

Ясну ми Слънце играе,

Тенка си сабе вие,

Люта си срела фърле,

Я си ми йоще ни грее.

Флезе ми Юда фъ сарае, 160

Фъ сарае при Слънце,

Златна му чеше подаде.

Та си ми Слънце играе,

Фъ десна му рока златна чеше

Та си пърска фафъ гора, 165

Пърска си чудна вода,

Чудна вода лечита,

Дрейни си вейки упърска,

Та ми са вейки лечити.

Иоще ми Вейница ни излевашъ, 170

Да си намеришъ млада юнака,

Млада юнака млада Дройда,

Да ти свири съсъ кавале,

Да ти свири, да ти пее,

Я ти са качишъ фафъ гора, 175

Фафъ гора фъ Дрейница,

Де ми са малки моми,

Малки моми, малки Дройди.

Дройда си свири съ кавале,

Свири си Дройда, пее, 180

Малки са моми на дъру,

На дъру на дрее,

Дрейни си вейки секатъ,

Я ти ми сукну виешъ

Дуръ да си моми умаешъ, 185

Дуръ да си моми замаешъ;

На уста хми златна пеница,

Съсъ пеница вейки златишъ,

Та са вейки лечити.

Ша ми фодишъ фъ Стамболъ града 190

Фъ Стамболъ града фъфъ сарае,

На царе си вейки давашъ;

Та си лечи мдади юнаци,

Млади юнаци, малки моми.

Хаде ми Вейница фоди 195

Ду де си йоще Личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Греювъ-денъ;

Ду де ми Слънце играе,

Тенка ми сабе вие,

Люта ми срела фърле». 200

Та ми Вейница фъ гора утиде.

Фафъ гора фъ Дрейница.

Я да ми види, що да види,

Малки са моми заспали,

Заспали моми задремали, 205

Малки моми, малки Дройди,

Дрейни ми вейки ни секатъ.

Буди ги Вейница, да ги буди,

Я ти ми са ни будетъ!

Дуръ ли са Вейница сетила, 210

Та си фафъ селу утиде,

Млада си юнака закара,

Млада юнака млада Дройда;

Свири ми Дройда съ кавале

Та ми фафъ гора утиде, 215

Фафъ гора фъ Дрейница.

Свири ми Дройда съ кавале

Та ми са моми побудили,

Дремка са моми утдремали;

Качили са на дъро-ту, 220

Качили са, покачили,

Та ми секатъ дрейни вейки.

Дройда ми свири съ кавале,

Вейница ми сукну вие

Та си моми умала, 225

Умала моми замала,

Та си утъ дъру паднали,

Паднали моми утъ дъру,

Утъ дъру на вейки, —

На уста хми златна пеница, 230

Съсъ пеница вейки златили;

Вейница ми вейки събира,

Събира вейки фъ чентица.

Та ми утиде фе Стамболъ града,

Фъ Стамболъ града при царе. 235

Та си на царе дума говори:

«Царю ле млада везирю,

Ясну са Слънце налютилу,

Налютилу, разедилу,

Чи му курбанъ ни колешъ. 240

Днесъ му е личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Греювъ-денъ,

Я' ти си ми йоще спиешъ!

Язъ ти, царю, ни давамъ,

Ни ти давамъ дрейни вейки, 245

Да си лечишъ млади юнаци,

Млади юнаци, малки моми;

Болни са юнаци болнити!

Що си ми, царю, думашъ,

Що си ми, царю, говоришь» 260

Царе хи вели ютговори:

«Вейница стара Дройда,

Йот' ми са Слънце налютилу,

Налютилу, разедилу.

Язъ самъ йоще ни зналъ 255

Чи му е днесъ личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Греювъ-денъ!

Днесъ му курбанъ коле,

Курбанъ коле деветъ крави,

Деветъ крави, деветъ слейки. 260

Я' ти са мольба моле,

Да ми дадешъ дрейни вейки,

Дрейни вейки лечити,

Да си лече малка мома;

Болна ми мома легнала, 265

Болна ми малу млогу,

Малу млогу три месеца;

Да си е прате фафъ града,

Да си срука малки моми,

Малки моми песнопольки, 270

Какъ си курбанъ коле,

Да ми песна пеетъ,

Да ми Сълнце фалетъ;

Чи ми е пратилъ Жива Юда,

Жива Юда Самувила. 275

Пратилъ ми е тука долу,

Тука долу фафъ гора-та,

Фафъ гора-та фъ Дрейница-та,

Пърснала си чудна вода,

Чудна вода лечита, 280

Що си ми Бога пие,

Пие ми Бога пудъ дъру,

Пудъ дъру пудъ дрена».

Царе хи дума говори,

Па му Вейница ни дава, 285

Ни му дава дрейни вейки,

Дрейни вейки лечити,

Да си лечи малка мома.

Лу ми са качи на потоне,

Та ми флезе фъ сарае 290

Де ми лежи малка мома.

Та хи дума говори:

«Моме ле малка моме,

Стани ми, моме, стани,

Да си та, моме, виде, 295

Да си ма, моме, видишь;

Да си ти виде белу лику,

Що ти е лику посърмалу,

Посърмалу, поцърнелу».

Вейница дума говори, 300

Малка си мома ни става!

Душе хи веке прималела,

Душе си Богу придава.

Па ми са Вейница сетила,

Златна пеница искарала, 305

Та хи пеница турила,

Турила хи фафъ уста-та;

Уста хи са позлатили,

Позлатили, посребрили,

Та си утъ потстеле станала, 310

Та си дума продумала.

На бабайку са люту кани:

«Ахъ ле, тате, бабайку!

Днесъ ми е, тате, личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Греювъ-двнъ, 315

Греювъ-денъ, тате, Енювъ-денъ.

Ясну ми Слънце играе,

Тонка си сабе вие,

Люта си срела фърле;

Я' ти ми, тате, седишъ, 320

Курбанъ ми, тате, ни колешь,

Ясну ми Слънце ни фалишъ,

Ни фалишъ, тате, ни тинишъ!

Да си ти, тате, прати,

Да ти прати дрейни вейки, 325

Дрейни вейки лечити,

Да си ми, тате, лечишъ,

Да ми си млада враче;

Да си дигашъ млади юнаци,

Млади юнаци, малки моми; 330

Да си та фальба фалетъ,

Чи си ми млада враче,

Млада си враче, млада Дройда, —

Кат' да си фъ гора седелъ,

На Дройда изметъ да си чинилъ: 335

Да са си кичилъ на дъру,

На дъру на дрену,

Да си секалъ дрейни вейки,

Дрейни вейки лечити.»

_________

Жена-та кога-то са връщала отъ гора-та въ село-то съсъ бильки-те въ ръки-те, причекували я селени­те на край село-то, а моми пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 2.

За'върна са стара Вейница,

Завърна са утъ гора-та,

Утъ гора-та утъ Дрейница.

Причека е млада царе,

Причека е на поле-ту, 5

Та и са мольба моли,

Да му даде дрейни вейки,

Дрейни вейки лечити,

Да си е млада враче;

Да си лечи млади юнаци, 10

Млади юнаци, малки моми.

Я' му Вейница ни дума,

Ни дума, ни говори,

Лу ми са разедила,

Разедила, налютила; 15

Ни му дума дрейни вейки,

Дрейни вейки лечити.

Па хи са царе моли!

Та му дума продумала:

«Е, ле, царю, млада кралю, 20

Слелъ ми си, царю, на поле,

Я' си ни каралъ млада юнака,

Млада юнака, млада Дройда,

Да си ми свири съ кавале,

Да си ми свири, да си ми пее, 25

Да си ма фальба фали,

Я' ми си самъ на поле!

Дрейни ти вейки ни давамъ,

Ни ми си млада враче!

Давамъ си вейки на моми, 30

Малки ми моми, малки Дройди, —

Ша ми идатъ фафъ гора-та,

Да ми седетъ фъ пещере-та,

На стара Дройда изметъ да чинатъ

Малу млогу три години, — 35

Та си лечетъ млади юнаци,

Млади юнаци, малки моми».

Спусна са царе утиде си,

Утидé си фафъ сарае,

Та си тера млада юнака. 40

Млада юнака, млада Дройда.

Та закара млада юнака,

Млада юнака свирелжие,

Свирелжие, кавалжие,

Та ми слезе на поле-ту. 45

Юнакъ ми съ кавале свири,

Малка мома песна пее.

Вейница ми каилъ станала.

Та искара дрейни вейки,

Та ги на царе дава. 50

Я' си му заръчева,

Заръчева, поръчева,

Дуръ си курбанъ ни коле,

Да си прави Личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Греювь-денъ, 55

Да ни лечи млади юнаци,

Млади юнаци, малки моми;

Чи са Слънце налютилу,

Налютилу, разедилу.

Та си веке ни играе, 60

Ни си вие тенка сабе,

Ни си фърле люта срела;

Ни ми слева Жива Юда,

Жива Юда Самувила,

Ни ми слева фафъ гора-та, 65

Фафъ гора-та фъ Дрейница-та,

Ни си пърска чудна вода,

Чудна вода и лечита,

Ни е пърска на дъро-ту,

На дъро-ту на дрену-ту. 70

_________

Като я причекували селени-те и тия на сѣкой единъ давала отъ бильки-те, кои-то набирала въ гора-та и съ кои-то да си лекуватъ болести-те, кметъ-тъ зака-лалъ курбанъ деветъ кукошки; въ това врѣмя едно момче свирило а моми пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 3.

Млада ми царе слезе,

Слезе ми царе на дори,

Та ми чека, причека,

Причека ми царе стара Вейница.

Та хи са мольба моли, 5

Да му даде дрейни вейки,

Дрейни вейки лечити,

Да си лечи млади юнаци,

Млади юнаци, малки коми.

Даде му бильки, подаде. 10

Я' му е Вейница заръчела,

Заръчела, поръчела,

Да си лечба ни лечи

Дуръ си курбанъ ни коле,

Ясну Слънце да фали. 15

Сече си царе курбанъ, коле,

Курбанъ коле деветъ крави,

Деветъ крави, деветъ слейки,

Курбанъ коле на ясну Слънце,

Та си гу фалъба фали, 20

Та му дума говори:

«Слънце ле, ясну Слънце,

Днести еъ личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Греювъ-денъ,

Греювъ-денъ Енювъ-денъ! 25

Та си ми Слънце играешь,

Тенка си сабе виешъ,

Люта си срела фърлешъ.

Я ти са, Слънце, моле,

Какъ ти курбанъ коле, 30

Да самъ млада враче;

Да си лекувамъ млади юнаци,

Млади юнаци, малки моми.

Па ду година да играешъ,

Да играешъ съ тенка сабе, 35

Съ тенка сабе, съ люта срела;

Да си слезе Жива Юда,

Жива Юда Самувила,

Да си слезе фафъ гора-та,

Фафъ гора-та фъ Златица-та, 40

Да си точи чудна вода,

Чудна вода и лечита,

Бога да си служи.

Па да слезе фъ Дрейница-та,

Да си пърска чудна вода; 45

Да са качетъ малки моми,

Малки моми, малки Дройди,

Да са качетъ на дъро-ту,

Да ми секатъ дрейни вейки,

Да ги даватъ на Вейница; 50

Да ми дойде фафъ сарае,

Па да си ма дарба дарува,

Чи на земе самъ млада враче;

Кой ми дойде фафъ сарае,

Лекувамъ гу и врачевамь. 55

Ай ле ми, Слънце, ай ле!

Заиграй, Слънце, поиграй.

Играй ми, Слънце, на небе

Ду до си йоще ни изгрелу,

Ду де си йоще ни блесналу; 60

Завий си тенка сабе!

Фърлей си люта срела!

Ду година ти курбанъ коле,

Курбанъ ти коле деветъ крави,

Деветъ крави, деветъ слейки.» 65

__________

Слѣдоюща-та пѣсна моми испѣвали зима-та кога-то са събирали на седенки да предать или друга нѣкоя работа да вършетъ.

ПЕСНА 1.

Боже ле Коледе,

Роди са, Боже, на земе.

Слела ми Злата Майка,

Слела ми майка утъ небе,

Та си та, Боже, зачнала. 5

Каилъ си, Боже, станалъ,

Да са земе ни труне;

Лу да са, Боже, родишъ,

Да утемнешъ млади юнаци,

Млади юнаци, малки моми, 10

Да ги утемнешъ утъ неволе,

Чи ти гюнефъ сторили.

Малки са моми на кладнецъ,

На кладнецъ на Дунавъ,

Студна си вода точетъ, 15

Съсъ юнаци са глума глуметъ.

Роди са, Боже, на земе

Малку ми дете, млада Бога;

Расталъ си веке порасналъ.

Та са пу земе шеташъ, 20

Съсъ тебе млада Дефа,

Съсъ тебе деветъ Юди,

Деветъ Юди Самувили;

Белу ти лику блесналу,

Блесналу ти ясну слънце, 25

Блесналу ти, грейналу;

Коса ти са позлатила,

Бела ти са брада посребрила.

Песна ти Юди запели,

Млада е Дефа думалъ, 30

Думалъ е Дефа говорилъ,

Чи си носи ясна книга,

Ясна книга позлатена,

Фафъ книга ясна песна:

«Кола ми, коледа, 35

Коледа ли Дефне,

Дефне, Превита,

Превита, Арита,

Арита, Денита,

Денита, Апита. 40

Дере мини на гуру,

На гуру на идру,

Золина ти дъру,

Дъру ти укиса;

Жива ми Дефа, 45

Жива ми Юда,

Зорна й краска,

Краска й на рука,

Служита тебе идруту,

Идруту абросу; 50

Раитъ ти лику,

Лику ти пирну,

Пирну ти лику жарну.

Узрелъ ми Вишну,

Узрелъ ми на земе, 55

На земе на поле;

Три су арни на Дунавъ,

На Дунавъ на идру,

Три су арни, три су афици,

Ела са глума глуметъ. 60

Вишну са осень уярилъ,

Златну му лику жлетналу!

Сиву си дума продумалъ:

«Сиву ле, Сиве,

Златенъ ти камень на ръка, 65

Златенъ ти каменъ, златна грома;

Я' си ми каменъ подай,

Да гу на земе метна,

На земе на Дунавъ,

Три си арни да потрена, 70

Три си арни, три си афици;

Иоще си силе Сура Ламица

Да ми на поле слезе,

Да си ми поле потрене,

Дуръ да си поле посъхне.» 75

Сива ми каилъ станалъ.

Дава му каменъ подава,

Каменъ му дава, грома;

Иоще гу Вишну ни фърлилъ,

Ти си, Коледа, на гуру, 80

Висналъ си висе на дъру

Та ми са качишъ на небе.

Дума си, Боже, продумалъ:

«Вишну ле братку,

Братку ле Славу, 85

Що са си осень уярилъ!

Златенъ ти камень на ръка,

Златенъ ти камень, златна грома,

Да си гу метнешь на Дунавъ

Три си арни да потренешъ, 90

Три си арни, три си ацифи;

Я' да си камень метнешь,

Земе си Вишну потреналъ!

И язъ каилъ ни ставамъ.

Бива ли, Вишну, ни бива, 95

Да си слезе на земе,

Да си седна фафъ гора,

Фафъ гора пудъ дъру.

Я да слезе Злата Майка,

Да ма роди малку дете, 100

Малку дете, млада Бога,

Да си раста, да порасна.

Да са пу земе шетамъ,

Да си уче арни,

Арни още афици, 105

Да ти гюнефъ ни чинатъ.

Поболе, Боже, да слеза на земе,

Да слеза, Боже, да са роде,

Та не земе да трунешъ!»

Спусна си Вишну златенъ камень, 110

Златенъ каменъ, златна грома.

Та си каилъ стана,

Да ни фърли камень на земе, —

Я' на Коледа изимъ дава,

Да са роди на земе. 115

Та ми Коледа слезе,

Слезе ми фафъ гора,

Седна ми пудъ дъру.

Три дни ми ни поминали,

Злата си Майка слезе. 120

Жива хи Юда чеше подаде,

Пие ми майка вода,

Та си та, Боже, зачева.

Сега та, Боже, родила,

Родила та малку дете, 125

Малку дете млада Бога;

Расналъ си, Боже, порасналъ.

Хаде сега на земе,

На земе на поле;

Хаде сега фафъ града, 130

Фафъ града на Дунавъ,

Да ми учишь арни,

Арни още афици,

Да са глума ни глуметъ,

Да си гюнефъ ни праветь. 135

Деветъ си Юди фъркнали

Фъркнали Юди, побегнали;

Млада ти Дефа книга подаде,

Та си фъркна на небе.

Ти са си, Боже, шеталъ 140

Пу земе, пу поле,

Ну поле, фафъ града,

Ясна ти книга на ръка,

Та си училъ арни,

Арни, Боже, афици, 145

Та хми си думалъ говорилъ:

«Apнu юни афици,

Нине сте граснали,

Вишну сте граснали!

Вишну са осень уярилъ 150

Да си земе затруне»!

На ръка му златенъ каменъ,

Златенъ каменъ, златна грома;

Хаде веке каменъ да фърли

Да си земе потруне; 155

Па да си прати Сура Ламица

Да си на поле слезе,

Да си поле присъхне,

Да си седби погибне,

Седби бели пшеници; 160

Язъ му са мольба молехъ,

Да си каменъ ни фърле.

Чи самъ каилъ станалъ,

Да са роде на земе,

Да са роде малку дете, 165

Малку дете, млада Бога.

Сега самъ веке на земе,

На земе, на поле,

Та са фафъ града шетамъ.

Кой си на мене верува, 170

Да ми целуе ясна книга,

Лику му блесналу

Кат' ми е ясну слънце;

Я му душе на небе

Кат си е ясна звезда, 175

Ясна звезда ясна зора.»

Училъ си, Боже, пу земе,

Училъ си, Боже, арни,

Арни, Боже, афици;

На тебе, Боже, верували, 180

Ясна ти книга цалунали;

Та хми е лику грейналу,

Грейналу хми блесналу

Кат' ми е ясну слънце,

Кат' си ми грее на небе. 185

Богъ да гу бие Харапска-та крале,

Харапска-та крале, Църна Харапине;

Какъ ми седи фъ сарае,

Хаберъ му фъ сарае утиде,

Чи са си, Боже, родилъ, 190

На небе ясна Бога,

На земе млада царе;

Та са шеташъ пу земе-та

Та си учишъ млади арни,

Млади арни, афици, 195

Да си фафъ града ни фодетъ,

Фафъ града фъ сарае,

Изметъ да му ни чинатъ.

Пратилъ си трима войводи,

Де си та, Боже, намератъ, 200

Да ти секатъ златна глава;

Йоще са, Боже, шеташъ.

Сички си веке верували,

Ясна ти книга цалунали.

На поле са облаци спуснали, 205

Та си та, Боже, закрили

Дуръ си земе прошеталъ;

Та си на небе фъркналъ.

Фальба та, Боже, фалиме!

Да си ни дойде на земе, 210

На земе на поле,

Вишну са Бога разедилъ,

Разедилъ са, налютилъ;

Златенъ си каменъ фърлилъ,

Златенъ каменъ, златна грома, 215

Та си земе потруналъ;

Пратилъ си Сура Ламица,

Пратилъ Ламица на поле,

Де ми са седби сели,

Та си седби погибнала; 220

Ни сме, Боже, устанали;

Ни сме, Боже, на седенки,

Ни сме прели, ни сме ткали.

Сега сме, Боже, на седенки,

Та си ни наумъ дойде, 225

Чи са си, Боже, родилъ,

Та си та фальба фалиме,

Песна ти, Боже, пееме.

Сега, Боже, ду Колада,

Ду Колада, ду Коледовъ-денъ, 230

Курбанъ ти юнаци колетъ,

Курбанъ ти колетъ деветъ ювна,

Та са гозба гостетъ;

Малки са моми събиратъ,

Ясенъ си йогань валетъ, 235

Ясна ти бъдница гответъ;

Стару ми деду на йогнище,

На йогнище на трапеза;

Златна му тоега на трапеза,

Та си гони малки деца. 240

Дуръ да са зора зададе,

Съсъ зора ясну слънце, —

Съсъ слънце ти личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Коледовъ-денъ.

Малки деца коледуватъ. 245

Малки моми на хору-ту,

Малки ми моми играетъ,

Съсъ песна та, Боже, фалетъ.

Слелъ си, Боже, на земе-та,

Родилъ са си малку дете, 250

Малку дете, млада Бога.

_________

Кога-то на Колада играели хоро пѣяли слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 2.

Бога слезалъ утъ небе-ту,

Бога слезалъ фафъ гора-та,

Седналъ Бога пудъ дъро-ту,

Пудъ дъро-ту на чешма-та.

Та ми са чудумъ чуди, 5

Да седи ми фафъ гора-та,

Да седи ми, да ни седи;

Илъ да слезе на поле-ту,

На поле-ту на белъ Дунавъ,

Де ми са малки моми. 10

Точетъ ми студна вода,

Я' на юнаци ми подавать,

Та ми юнаци пиетъ,

Съсъ моми са глума глуметъ,

Та на Бога гюнефъ сторили. 15

Коледа ми са Бога чуди,

Чуди ми са три нидели;

Па на поле ни слева,

Лу ми седи пудъ дъро-ту.

Я си дойде Жива Юда, 20

Жива Юда Самувила,

Та му дума и говори:

«Боже ле, Боже Коледе,

Доста са, Боже, чудишъ!

Фъркни си, Боже, на небе. 25

Вишну са Бога налютилъ,

Налютилъ, разедилъ

Сура Ламица испусналъ,

Да е прати на поле-ту,

Де ми са седби сели, 30

Да си седби погибне,

Да са пшеница ни роди;

Да ми плачетъ малки деца

Чи си леба ни едатъ,

Чи си вину ни пиетъ; 35

Сура Ламица испусналъ,

Я' ми са йоще чуди.

Тебе си, Боже, чека,

Да та пита, да та праши,

Дал си каилъ ставашъ, 40

Да испусне Сура Ламица».

Чуе ми Коледа Бога;

Та ми веке ни седи,

Лу си фъркна на небе-ту.

Пита гу Вишну праши: 45

«Коледа ле, Коледа,

Малки моми на белъ Дунавъ,

На белъ Дунавъ вода точетъ;

На белъ Дунавъ млади юнаци,

Та хми вода подаватъ, 50

Та ги служба служетъ,

На мене гюнефъ чинатъ.

Та самъ пусналъ Сура Ламица,

Да е прате на поле-ту,

На поле-ту на седби-те, 55

Да погибне пшеници-те.

Ставашъ ли, Боже, каилъ,

Ставашъ ли 'ли ни ставашъ?

Па си та, Боже, питамъ,

Да са, Боже, ни лютишъ». 60

Я' му Коледа ютговори:

«Сега ми е личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Коледовъ-денъ,

Та си каилъ ни ставамъ,

Да си пратишъ Сура Ламица 65

Да погибне пшеници-те,

Пшеници-те и седби-те.

Поболе каилъ ставамъ,

Да ма роди Злата Майка,

Да ма роди на земе-та. 70

Да си уче юнаци-те,

Юнаци-те и моми-те,

Да ги уче, да ги науче,

Тебе веке гюнефъ да ни чинатъ,

Да са съсъ моми ни глуметъ. 75

Бива ли, Боже, ни бива?»

Кат' си каилъ ставашъ,

И язъ веке що да праве!

Пусналъ самъ Сура Ламица,

Я' си е пакъ заключемъ, 80

Да си веке ни излезе,

Да си на поле ни слезе.

Злата е Майка фафъ гора,

Фафъ гора пудъ дъру.

Точила Юда наточила, 85

Наточила вода утъ кладнецъ,

Та си е майка служила,

Пила ми йоще ни пила

Та си Бога зачнала,

Та си Бога родила. 90

Пада му вутре личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Коледовъ-денъ,

Та ми са Бога ражда.

Вутре ми рану малки деца,

Малки ми деца коледуватъ; 95

Царе ги дарба дарува,

Дарува ги ясни бленици,

Ясни бленици, рехици,

Рехици йоще кравнаци.

__________

На Колада кога-то коледували дѣца-та моми вървели съсъ тяхъ и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

Поиск по сайту: