Помощничек
Главная | Обратная связь


Археология
Архитектура
Астрономия
Аудит
Биология
Ботаника
Бухгалтерский учёт
Войное дело
Генетика
География
Геология
Дизайн
Искусство
История
Кино
Кулинария
Культура
Литература
Математика
Медицина
Металлургия
Мифология
Музыка
Психология
Религия
Спорт
Строительство
Техника
Транспорт
Туризм
Усадьба
Физика
Фотография
Химия
Экология
Электричество
Электроника
Энергетика

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛАДОВЪ-ДЕНЪ. 7 страница



 

ПЕСНА 3.

 

Коледа ле, Коледа,

Личенъ ти денъ, Коледа!

Ни си слелъ на земе-та,

Я' ми си на небе-ту.

Слела ми Злата Майка 5

Тука ми долу фафъ гора-та,

Седнала ми пудъ дъро-ту,

Де ми тече ду белъ кладнецъ.

Та ми седи злата майка,

Та са чудумъ чуди 10

Какъ да си Бога роди,

Да гу роди малку дете,

Малку дете, млада Бога.

Де си дойде Жива Юда,

Жива Юда Самувила, 15

Та си наточи студна вода,

Та си служи Злата Майка,

Я' хи нищу ни говори;

Пила вода, напила са,

Зачнала ми Коледа Бога, 20

Зачнала ни, затруднела.

Па си флезе фъ пещере-та.

Замъчи са, забахта са,

Та си роди малку дете,

Малку дете, млада Бога. 25

Коса му е позлатена,

Ясна му книга на ръка-та,

Утъ книга' слънце грее,

Слънце грее, месечина.

Сама майка фъ пещере-та, 30

Та ми плаче и ми вика.

Де си дойде Жива Юда,

Жива Юда Самувила,

Та си кара малки деца,

Та на майка коледуватъ: 35

«Коледа ле, Коледа,

Роди са на земе-та

Малку дете, млада Бога,

Та си земе утемналъ.

Хаде, дете, да пораснешъ, 40

Да са шеташъ пу земе-та,

Да си учишь млади юнаци,

Млади юцаци, малки моми,

Гюнефъ веке да ни чинатъ;

Да ни фодетъ на белъ Дунавъ, 45

Да ни фодетъ, вода да ни точетъ,

Да ни служетъ млади юнаци;

Тебе си, Боже, веруватъ,

Цалунатъ ти ясна книга.

Богъ да бие Църна Харапгта, 50

Чи та гони низъ поле-ту

Да ти сече руса глава.

Я' ти ми си фафъ гора;

Седишъ, Боже, пудъ дъро-ту,

Дуръ да дойде Мора Юда, 55

Да му флезе фафъ сарае,

Да му сече руса глава.

Па си, Боже, на поле-ту,

Та са шеташъ пу земе-та;

Пу земе ти доста фала! 60

Я, ти мале, Злата Мале,

Дарба на, мале, дарувай,

Чи ти сме, мале, коледували

Съсъ песна съ коледна;

Фафъ града та фальба фалиме, 65

Коледуваме утъ къща на къща».

Злата хи са майка нажелилу,

Нажелилу, натъжилу,

Чи хи нищу фъ пещере-та,

Да си дарува малки деца. 70

«Мълчи мале, ним' ми плачи,

Ним' ми плачи, ним' ми викай!

Бога ма, мале, пратилъ,

Дарувамъ си малки деца».

Жива Юда ги дарува, 75

Дарува ги ясни бленици,

Ясни бленици, рехици,

Рехици и кравнаци.

Утъ тога си Коледа устаналъ:

Хай ни, хай ни, Бога са родилъ! 80

Лу кой на дарба дарува,

Бога му фафъ къщи,

Фафъ къщи на йогнище,

Та му вали ясенъ йогань;

Та му седи на трапеза, 85

На трапеза на вечере.

На нива му пълни класе!

На лозе-ту белу грозде!

___________

 

Пѣсна коя-то пѣели кога-то готвили бъдникъ-тъ и чакали Коледовъ-денъ.

 

ПЕСНА 4.

(Отъ другио певецъ).

 

Кола-ми Коледа,

Коледа ми Асухна,

Асухна ми Дефна,

Дефна и Узара,

Узара и Ртава. 5

Коледа ми на небе,

На небе уфъ сарае,

Седи ми малу млогу,

Малу млогу ду година.

Сега веке тука долу, 10

Тука долу на земе-та.

На земе-та трима крале:

Първа Крале Укарана,

Друга Крале Асирита,

Асирита и Харапска, 15

Събради са уфъ града гулема,

Уфъ града гулема уфъ Билита.

Заправили личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Коледовъ-денъ.

Трима крале у гора-та, 20

Чи ми ловетъ дребна лова,

Дребна лова и канити;

Афъ сарае стара Юда,

Стара Юда Самодива,

Чи си готви Колевъ-бъдникъ, 25

Колевъ бъдникъ и Коледникъ.

Летнали ми ду три Юди,

Ду три Юди Самодиви,

Летнали ми афъ сарае:

Първа Юда Марга, Самодива, 30

Друга Юда Кале Самодива,

Кале Самодива Мазата Юда,

Дет' ми пее ясна песна,

Глазумъ глазни на небе-ту.

Претнали си бели ръки, 35

Претнали си, запретнали,—

Стара ми Юда готви,

Готви ми Колевъ бъдникъ.

Три ми са Юди запели,

Запели ми Колна песна, 40

Колна ми песна Коледна,

Чи ми трапеза слагали,

Златна ми трапеза золита:

«Боже ле, Боже,

Боже ле Кола, 45

Кола ми Коледа,

Коледа ми Дефна,

Дефна ми Урита,

Урита ми Химна,

Химна ми Ясна! 50

Ти ми си, Боже, милна,

Милна ми си доста сърдна,

Чи си, Боже, урвиталъ,

Та та майка роди,

Роди та майка на земе - 55

Малку си дете млада Бога.

Сита си земе шеталъ,

Сита си земе утешалъ;

Църна си змее изгонилъ,

Църна змее църна кличе. 60

Утъ тога е хадетъ устаналъ,

Та ти е личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Коледовъ-денъ;

Стара майка бъдникъ готви,

Бъдникъ ти Коледникъ. 65

Трима царе у сарае,

На трапеза ни седнали,

Чи си та йоще чекатъ,

Да ми, Боже, седнешъ,

Да ми седнешъ на трапеза; 70

Да искарашъ ясна книга,

Да ти чуетъ ясна песна,

Чи си слезе на земе-та.

Да си учишъ трима царе,

Гюнефъ да ни чинатъ, 75

Тебе Бога да ни лютетъ.

Айде, Боже, айде,

Айде, Боже, слези,

Слези, Боже, на земе-та,

На земе-та у гора-та, 80

У гора-та у Калита,

Де ти е Злата майка.

Злата майка пудъ дъро-ту,

Пудъ дъро-ту пудъ димита,

Тебе си, Боже, чека, 85

Да ти кършне дима клана;

Клана ти у ръка-та,

Чи да видеть трима царе,

Да ни ми са уплашили,—

Асъ клана ми на трапеза, 90

Та ми гонишъ църна змее,

Църна змее църна кличе,

И съсъ змее ду три Юди,

Ду три Юди Самодиви;

Църни са Юди уцърни, 95

Три са Юди и три сесри,

Лу да дойдатъ афъ сарае,

Лу да седнатъ на трапеза,

Сарае са запустили!

Ни е личенъ-денъ, 100

Личенъ-денъ Дринъ-денъ,

Чи си поле исъхналу».

Какъ си пели малки моми,

Излезе ми стара майка,

И съсъ майка трима крале, 105

Пременили са наредили,

У ръка хми златна тояга.

Станали ми застанали,

Застанали на трапеза,

Я ми йоще ни седнали. 110

Съсъ бъдникъ е стара майка,

Съсъ бъдникъ и коледникъ,

Турнала ми на трапеза;

Чи да ми Бога дойде

Да ми сед не на трапеза, 115

Съсъ клана димита

Да си гони ду три Юди,

Ду три Юди Самодиви,

Църни ми Юди уцърни,

И съсъ Юди църна змее, 120

Църна змее църна кличе.

Бъдникъ ми на трапеза.

Я ми Юда запела:

«Боже ле, Боже,

Боже ле Коледа! 125

Снимни нине у гура,

У гура пудъ дима;

Ужида та Злата Мати,

Чи ти дава дима клана,

Служба та служи бела абрита, 130

Бела абрита никатна;

Какъ ти дава златна чеше,

Да си чеше ни уставишъ,

Я съсъ чеше на трапеза,

Да ми служишь трима крале,— 135

Служба ти абрита,

Абрита никатна:

Да са живи, да са зрави

Сега малу ду година,

Ду година ду Коледовъ-денъ». 140

Пела ми стара майка,

Пела ми ни испела,

Чи ми иде църна змее,

Църна змее църна кличе,

И съсъ змее ду три Юди, 145

Ду три Юди Самодиви,

Църни ми Юди уцърни.

Йоще ми на трапеза ни седнали,

Зададе са млада Бога,

На глава му дима клана, 150

У ръка му златна чеше.

Какъ видели ду три Юди,

Заплакали завикали:

Ой Боже ле, мили Боже!

Бабайку на, Боже, пратилъ, 155

Тука, Боже, афъ сарае,

Трима крале гюнефъ сторили,

Та са тебе налютили;

Злиту хми лету уцърну!

Я ти, Боже, идешъ 160

Да имъ седнешъ на трапеза

Ти си думалъ на бабайку,

На бабайку на злита Бога».

Думалъ самъ, Юди, продумалъ,

Чи са самъ доста налютилъ. 165

Туку ма са саидисали,

Афъ сарае хми личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Коледовъ-денъ;

Стара е майка готвила,

Готвила е Колевъ бъдникъ, 170

Та ми трапеза турила,

Песна ми испела.

Хаде вие у гора-та,

У гора-та у тимна-та,

У тимна-та у зандана,— 175

Чи си иде Бела Юда.

Бела Юда Самодива,

Да ни ва у сарае увари,

Чи ва съсъ срела усрелила.

Рече йоще ни утрече, 180

Летнали ли ду три Юди

И съсъ Юди църна змее,

Църна змее църна кличе

Де си иде Бела Юда,

Бела Юда Самодива, 185

Съсъ дремица на ръка-та,

Седнала ми на трапеза.

Та си служи трима крале,

Служба й бела абрита,

Бела абрита никатна, 190

Та хми дума и говори:

«Ду година на поле-ту

Ша ми жнее бела пшеница,

Бела пшеница, белу просу;

Та ша месетъ малки моми, 195

Ша ми месетъ чисти пити,

Чисти пити и кулаци,

Да подавать на юнаци, —

Чи си е личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Дринъ-денъ». 200

__________

 

Слѣдоющи-те пѣсни ca добавиха отъ Исиинъ отъ село Лъжена 65 г. старъ докара го Шерифъ Пеливановъ. 1876 25—30 Априлия.

Пѣсни за лѣто-то13...........Стиха 2065

Пѣсни за Гергювъ-денъ 6…... » 1120

Пѣсни за лестовица-та 5......…» 625

Пѣсни за Енювъ-денъ 3.....…. « 475

Пѣсни за Коледовъ-денъ 3….» 440

Всичко » 4715

 

ПРИТУРКА.

II.

 

Слѣдоющи-те пѣсни са добавиха въ темница-та Демирь-Хисарка на 8 януария 1880г. отъ нѣкого си Мехметъ III... отъ село фъргово Неврокопско, кой-то като дохождалъ съ други още за жумая-та на пазаръ соблекли съ други-те нѣколко Власи Кираджии, и за това са затвори 10 деня, и като не можеха Власи-те да докаратъ свидѣтелие, испуснаха го.

________

 

Пролеть-та въ село-то хми едно врѣмя събирали са момчета и моми и като пѣяли слѣдоюща-та пѣсна утивали въ гора-та и набирали китки.

_________

 

ПЕСНА 1.

 

Зимледелъ ми иде,

Иде ми, да дойде,

Зимледелъ е заравиелъ,

Утъ урана афъ гора-та.

На глава му ясну слънце, 5

На раму му ясна звезда,

Ясна звезда сейнита,

Сейнита и зорита;

На ръка му на десна,

На десна му златна укита, 10

Афъ укита бела китка;

На лева му ръка,

На лева му ясна пирчина,

Ясна пирчина златна кожина,

Златна Кожина златни тирини; 15

Писалъ ги написалъ

Бога ми на небе-ту,

Ясна ми Бога Летна,

Та си юнакъ дарувалъ,—

Да си слезе на земе-та, 20

Да си пее афъ гора-та.

Рукналъ са подрукнал

Е, бре' луди млади,

Луди млади се юнаци,

Луди млади мали моми, 25

Мали моми млади дефи!

Лу де да сте тука да сте.

Ним' сте веке у града,

У града у селу.

У селу уфъ иже, 30

Доста веке у спритецъ!

Хаде веке у гора-та,

У гора-та у Белица,

Де ми е Бога сарае градилъ.

На дори му бахче-ту, 35

Афъ бахче-ту златни китки,

На китки ми пиле лета

Та ми ясну пее:

«Дойде лету и пролету!

Хаде, деду, хаде, 40

Хаде веке на небе-ту,

Ша ми грейне ясну слънце,

Да та слънце ни увари».

Старъ ми деду афъ, гора-та,

Та си фъркна на небе-ту, 45

Ни е веке на земе-та;

Летналъ ли фъркналъ,

Чи е зима поминала».

Чули ми луди млади,

Луди млади, мали моми. 50

Пременили са наредили,

Приметнали златна махрама,

Какъ си мета млада булка,

У ръка хми златна тоега,—

Навървили низъ поле-ту, 55

Стигнали ми у гора-та,

У гора-та у Белица.

Я си юнакъ ни намерили;

Намерили стару деду,

Стару деду съ бела брада. 60

Налюти са разеди са,

Спусна си бели ръки,

Та си махна низъ поле-ту.

Задули ми ветрове-те,

Ветрове-те фуртуни-те, 65

Афъ гора-та люта зима,

Поле ми побелелу.

Заплакали луди млади,

Заплакали, завикали,

Утмалъ душе приговорили: 70

«Афлене ми Бифне,

Суръ си мамилъ,

Суръ си лъгалъ!

Флана ми на висе,

На висе на небе; 75

Зимна ми афъ гора,

Афъ гора и на поле

Думти авлежина,

Авлежина акипа».

Речь-та ни утрекли, 80

Ясну ми слънце грейна.

Зимледелъ ми у гора,

Та хми вели ютговори:

«Еле вие луди млади,

Луди млади, мали моми. 85

Разеди са Летна Бога,

Разеди са, налюти са,

Чи ни дойде стара кмета,

Стара кмета съ бела брада,

Курбанъ да си коле, 90

Бога да си фали,

Чи е зима поминала».

Рече юнакъ ни утрече,

И си флезе афъ сарае,

Афъ сарае афъ бахче-ту, 95

Та си бере бели китки,

Бели китки и цървени,

Дарба си дарилъ мали моми.

Па са моми на поле-ту,

На поле-ту у селу-ту. 100

 

Кога са врьщали отъ гора-та носили въ ръки-те си разни цвете и пѣели.

 

ПЕСНА 2.

 

Е, ти Кмета, стара кмета,

Доста си афъ къщи!

Я ми слези на полету,

Чи та дарба даруваме,

Тешка дарба утъ небе-ту, 5

Утъ небе-ту и утъ Бога...

Зимледелъ ти пратилъ

Бели китки и цървени.

Туку ти са налютилъ.

Тешка зима поминала, 10

Та са лету зададе,

Лету и пролету.

Я ти Бога ни си фалилъ,

Ясна Бога и Летина,

Чи йотключи зандане-те, 15

Да заключи ветрове-те,

Ветрове-те, фуртуни-те;

Я искара ясну слънце—

Та му тимбихъ чинилъ,

Да си грейне на земе-та, 20

На земе-та, на поле-ту.

Бре излези стара кмета,

Да си идешъ у гора-та,

У гора-та у Белица,

Курбанъ да си колешь. 25

Чи са Бога налютилъ;

Па си пратилъ стару деду,

Та си вие бела снега,

Люта зима на земе-та;

Юнакъ са налютилъ— 30

Ни ни даде златна тоега,

Да си гонимъ стару деду, :И съсъ деду люта зима.

________

 

Като испѣвали горна-та пѣсна, давали на сѣкого отъ цвете-то, а найстария въ село-то хващалъ три църни кукошки, кои-то давалъ само на моми-те; тие като ги зевали утивали на край село-то подъ едно дьрво, кадѣ-то предъ да изгрея слънце-то закалали кукошки-те курбанъ на Бога и пѣели слѣдоюща-та пѣсна.

 

ПЕСНА 3.

 

Боже ле, мили Боже,

Боже ле, Летна ле!

Toe cecpa милна Мага

Застигнала, пристигнала

Двашъ са засмела, 5

Тришь са налютила;

Чи та кмета ни саидисалъ,

Та ти курбанъ ни колелъ,

Да си та фальба фали,

Чи заключи ветрове-те, 10

Ветрове-те, фуртуни-те,

Та изгрева ясну слънце;

Прогониль си люта зима,

Люта зима снегувита.

Дусети са стара кмета, 15

Та ти курбанъ коле,

Коле ти ду три пуйки,

Църни пуйки позлатени.

Айде, Боже, айде,

Зимледелъ на земе. 20

Стару деду на небе

Иди си зима иди си,

Чи си дойде лету пролету;

Никнали са бели китки,

Бели китки и цървени, 25

Желта ми китка минзаферецъ.

Хутри сими у дъбита,

Чинзиръ пее на поле-ту—

Лу се ми званти,

Какъ ми званти ясенъ гусликъ 30

Тютюръ, тютюръ у гора,

Звенти яни у дрида.

Дрида ми на стола,

Златенъ кърстецъ припасала,

Златна коса испуснала, 35

Златна пена на уста-та,

Та си вели ютговори:

«Е, ти кмета стара кмета,

Курбанъ колешъ на земе-та,

Курбанъ иде на небе-ту— 40

Църни пуйки афъ бахче-ту

Какъ ги гледа Летна Бога

Ютрумъ рану афъ сарае;

На ръка му дребни ключе,

Йотключе си сарае-те, 45

Та изгрева ясну слънце,

Та е лету на поле-ту.

_________

 

Орпю са жени за мома Врида дъщеря на Юдна краля.

 

ПЕСНА 1.

 

«Орпю ле мили сину,

Орпю ле бане ле.

Дума му майка говори:

«Днесъ беше, сину, афъ гора,

Афъ гора, сину, на планина, 5

Дребна си лова ловилъ,

Чи си иде личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Банинъ-денъ,

Да си ти майка готви

Вечере, сину, силенъ ти бъдникъ. 10

Йоще ти, сину, ни излезе,

Темна са мъгла спусна,

Ситна ми роса зароси,

Афъ къщи ми, сину, трясна,

Трясна ми, сину, гръмна. 15

Я да виде, що да виде.

Стара са Друда зададе,

Стара ми Друда утъ гора,

Гора ми Дрида,

Златна си дреха метнала, 20

Златни си коси спуснала,

Та ми дума говори,

Друдну ми дума дъбн:

«Орпюмъ ди нинъ у язби,

У язби собою; 25

Слугалъ е тебе,

Дивичумъ тебе ситилъ

Двисте веке лета.

Доста веке у язби!

Доста веке собою! 30

Ача е юненъ суренъ,

Нине ми суренъ друденъ».

Рече ми Друда ни утрече.

Мене са смехъ насмелу,

Чи си друдну ни думамъ. 35

Та са Друда налютила,

Налютила, разедила,

Писна ми гласумъ заплака.

Трими Юди застигнали,

Трими Юди Самувили, 40

Тие ми думать говоретъ:

«Мале ле, стара мале,

Ти си ми друдну ни думашъ?

Стара ти Друда дума,

Дума ти Друда говори, 45

Чи си е Бога пратилъ,

Пратилъ е Бога утъ небе.

Доста е Орпю при тебе

Сега малу двасте години.

Да си гу, мале, ни годишъ, 50

Да си гу, мале, ни женишъ.

Сега веке ду ниделе

Дребна ми лова лови.

Деветъ са Юди спуснали

Бели му ръки вързали, 55

Та гу афъ гора занели,

Афъ гора, мале, на вишина,

Де ми е Друдна пещера,

Де ми е стара Друда.

Друда хи деветъ сестри, 60

Деветъ хи сестри Юди,

Друди хи сестри Юди.

Юди хи сестри Самувили,

Пели му Юди запели.

Юдна му свирка свирили. 65

Златна му дреха метнали,

Та ми е друденъ афъ гора

Сега малу три години;

Бога си служба служи,

Па си гу фальба фали, 70

Чи е юнакъ надъ юнаци.

Хаде ти, мале, да знаешь;

Сега малу да чекашъ,

Сега малу ду ниделе;

Да си му вечере готвишъ, 75

Да си ми вечере вечере,

Чи си е личенъ-денъ,

Личенъ- денъ Банинъ-денъ.

Дуръ да ми слънце грейне,

Деветъ са Юди спуснали 80

У той къщи у дори».

Речь-та още ни утрекли

Па ми са, сину, летнали.

Утъ тога самъ, сину, ни спала,

Дребни си сълзи роне. 85

Ти ми си, сину, у къщи,

И ти си, сину, друденъ!

Къщи ми са запустили!»

Орпю хи дума говори:

"Мале ле, стара мале, 90

Доста си, мале, плакала,

Плакала, мале, викала!

Дребна самъ лова ловилъ.

Сретумъ ма Юда сретила,

Та ми дума говори: 95

«Ду сега си, Орпю, афъ гора,

Дребна си лова ловилъ

Та си на майка носишь;

Утъ сега си веке друденъ.

Тука си, Орпю, афъ гора, 100

На Бога изметъ чинишъ

Малу млогу три години;

Леташъ ми, Орпю, на висе,

На висе на небе,

Та ми седишъ още малу, 105

Йоще малу три месеце.

Бога та дарба дарува,

Дарба ти златна свирка;

Та си та Юда учи,

Да си ми, Орпю, свиришъ, 110

Да си ми, Орпю, пеешъ,

Детъ ми юнакъ ни свирилъ,

Детъ ми юнакъ ни пеелъ.

Чудна е свирка нишенлие;

Какъ си ми свиришъ и пеешъ, 115

Гора са, Орпю, люле,

Та са пещере уторила,

Искапали катънци-те,—

Де си е малка мома,

Малка е мома Врида, 120

Врида ми мома Дода.

На лику хи ясну слънце,

На груди хи ясна месечина,

Въ скути хи дребни звезди;

Студна ми вода пие 125

Ясенъ бисеръ ни блюва.

Богъ да гу бие бабайку хи,

Бабайку хи Юдна крале,

Чи е доста касканжие—

Ни е годи, ни е жени. 130

Чи юнакъ ни намерилъ

Дет' е за нее, спроти нее.

Хаде ти, мале, хаде,

Хаде ти, мале, да зготвишъ

Вечере, мале, бъдникъ— 135

Утре е личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Банинъ-денъ;

Чи самъ наетъ сторилъ,

Да самъ у гора друденъ;

Да си на небе летна, 140

На Бога изметъ да чинамъ,

Чи ми е сърце на свирка.

Белкимъ си либе намере,

Детъ ми е, мале, за лику

За лику, мале, прилику,— 145

Нийде самъ мома ни бендисалъ».

Майка му вечере готви,

Вечере му силень бъдникъ,

Чи ми е личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Банинъ-денъ. 150

Седна ми Орпю на вечере,

Та си съсъ майка вечере.

Зорумъ са веке зазорила,

Йоще ми слънце ни грейналу.

Силни ми ветрове задули, 155

Силни ми ветрове, фуртуни,

Дребна ми роса заросила;

Задали са деветъ Юди,

Деветъ Юди Самувили,

Седнали му на дори. 160

Писна юнакъ да плаче!

Чи му майка думала,

Та му са нажелилу.

Дуръ са Юди налютили.

Налютили, разедили; 165

Вързали му бели ръки,

Лепнали му златни криле,

Та гу афъ гора занели—

Йоще ми слънце ни изгрелу

Занели гу афъ пещере. 170

Пещере ми заключена,

Заключена, закътена,

На порти са катънци-те.

Я що си е наймалка-та,

Гласумъ са подрукна: 175

«Оле, оле, улевина!

Асремъ та Котина,

Друденъ ми пришеде.

Рече йоще ни утрече,

Искапали катанци-те, 180

Златни са порти расторили,

Де ми седи стара друда,

Стара друда съ деветъ сесри,

Деветъ сесри деветъ юди.

Я що си бе наймалка-та, 185

Развърза му бели ръки,

Та му пее ясна песна:

«Бре, юначе, бре, левене.

Доста си лова ловилъ!

Сега си веке афъ гора. 190

Афъ гора, афъ пещера,

Друденъ си веке на Бога.

Богумъ си служба служишъ

Сега малу три години.

Сура си сурина, 195

Ясна си яснина,

Друмна си друмина,

Азна ми бидина,

Сутрешъ ми дудина,

Ахайна ми хаята, 200

Сурумъ дивна удита».

Лу ми песна испела,

Юнакъ са засмелъ.

На лику му ясну слънце,

На десна му ръка златна сабе, 205

На лева му ръка златна чеше.

Стара Друда ютговори:

«Е ти, сесру Жива Юду,

Жива Юду Самувилу.

Орпю си веке друденъ. 210

На ръка му златна сабе,

Златна сабе, златна чеше,

Богумъ си служба служи;

Я утъ Бога ни е просту,

Ни е просту, ни е халалъ. 215

Богъ да бие тое сестра,

Toe сестра Мора Юда,

Лютумъ му са заканила

Да му сече руса глава,

Да ни ми е на небе-ту. 220

Я ми слези тука долу,

Тука долу афъ сарае,

Де си ти е милна брата,

Милна брата Живна Бога,

Та си гу служба служи. 225

Какъ му давашъ златна чеше,

Ду де вода ни е пиелъ,

Да му са мольба молишъ,

Да си пърсне жива вода,

Да си пърсне и да ръсне 230

Тука долу фъ пещере-та,

Служба юнакъ да си служе;

Чи да пие жива вода,

Богъ да бие тое сесра

Ни му сече руса глава.

Живни, Юду, живни, 235

Тулундуле у Златица,

Сурна вода у чеше».

Чула ми Юда ни чула,

И си летна на небе-ту,

На небе-ту и при Бога, 240

И при Бога афъ сарае.

Боже ле, братку ле,

Юнакъ ми афъ пещере,

Юнакъ ми е друденъ.

Я ти са мольба моле, 245

Какъ си пиешъ жива вода,

Да си пърснешъ и да ръснешъ —

Да си ръснешъ тука долу,

Тука долу фъ пещере-та,

Де си ми е стара Друда. 250

Юнакъ да си служи;

Богъ да бие мое сесра,

Люту му са заканила

Да му сече руса глава.

Хаде, Юду, хаде у сарае. 255

У сарае на белъ кладнецъ,

Наточи му жива вода,

Чи ми са си доста убавила.

Жива ми Юда на порти,

На порти, на капии. 260

Богъ да бие Сура Ламе,

Чи е порти заптисала,

Седемъ глави и упашки —

Богъ да бие ни си дава

Да си флезе у сарае. 265

Я си Юда вели ютговори:

«Тусе буне уара,

Думияда у хае,

Сетумъ хае удуна, 270

Ухута жимъ жинева».

Рече йоще ни утрече

И са порти расторили,

Катьнци-те искапали,

Та си флезе у сарае. 275

На кладнецъ ми ни ишла.

Подаде са Злата Майка,

Подаде хи златна чеше,

Та наточи жива вода.

Служба служи милна брата, 280

Милна брата Ючна Бога,

Ючна Бога Сурва Бога,

Сурва Бога и Коледа,

Коледа Бога, млада Браха,

Бога си вода пие. 285

Па си пърсна афъ пещера,

Пърсна ми ръсна

Де си ми е стара Друда—

Та подаде златна чеше.

Та си служи друденъ юнакъ; 290

Йоще вода ни ми пие,

Коса му са позлатила,

Златумъ му са понизала,

Бисеръ му са унизала.

Що си ми е наймалка-та, 295

Наймалка-та Вридна Юда,

Искара си златна сабе—

Съсъ сабе юнакъ да сече,

Сабе маха, сабе са ни вие!

Сабе сече, глава са ни сече! 300

Йоще му са позлатила.

Ютговори стара Друда:

«Хаде, юнакъ ни умира,

Чи ни иде мора Юда.

Далечь Юда афъ гора». 305

Орпю ми веке афъ пещере,

Богумъ си служба служи

Сега малу три години.

Юденъ ми веке друденъ,

Па си на поле ни слева. 310

Стара му Друда пее:

«Юдю ми Друдю,

Хаде ти веке хаде,

Хаде ти на небе,

На небе при Бога. 315

Апенъ ти удле,

Кусумъ ти жине,

Аре на яра».

Рече ми ни утрече,

Летна си Орпю фъркна 320

На небе Орпю при Бога.

При Бога Орпю фъ сарае

Сега малу три нидели.

Служба си Бога служи.

Златна му чеше подава 325

И афъ чеше жива вода,

Бога си вода пие.

Юнакъ си дарба дарува,

Та му дава златна свирка.

Йоще ми свирка ни фаналъ, 330

Зададе са Юда Самувила;

Учи гу Юда научи гу,

Да си свири, да си пее.

Ни ми е веке друденъ.

Лу си слезе афъ гора-та, 335

Праву иде афъ пещере.

Пещере ми заключена

Съсъ ключуве съсъ катънци.

Свирна юнакъ да ми свири;

Да ми свири, да ми пее. 340

Гора ми са люлемъ люле.

Пещере са потреснала,

Искапали катънци-те,

Порти ми са расторили,

Та си флезе афъ пещере. 345

Eгa да види, що да види.

Седнала ли малка мома,

Та ли плаче и вика,

Чи е слънце ни видела

Сега малу три год иди. 350

Фтегна юнакъ десна ръка:

«Хаде, моме хаде,

Ти си, моме, за мене,

Ти ми си млада булка».

Тамамъ мома навървила, 355

Тамамъ веке да излезе,

Исправи са люта змие,

Люта змие съ деветъ глави,

Прозинала деветъ глави

Да погълне малка мома. 360

Я си мома заплака.

Юнакъ лу са нажелилу,

Нажелилу, натъжилу.

Що да прави, що да стори,

Да утемне малка мома. 365

Де му наумъ дойде,

Та си свири и си пее.

Какъ си свири съсъ свирка-та,

Какъ си свири и си пее,

Замала са люта змие 370

Паднала си на земе-та;

Та искара златна ноже

Та посече люта змие—

Та истекли ду две реки,

Ду две реки ясни кръви 375

Закара си малка мома,

Малка мома мала Врида

Да замине, ни са заминува!

Па си свири и си пее.

Ду две реки присъхнали— 380

Та си юнакъ поминалъ.

Хаде веке на Юдна земе.

Лу си флели афъ сарае,

Причека ги Юдна крале,

Пригьрна си малка мома: 385

«Халалъ юнакъ да ти е!

За тебе юнакъ спроти тебе».




©2015 studopedya.ru Все права принадлежат авторам размещенных материалов.