ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ СУРОВЪ-ДЕНЪ

В село-то на пѣснопѣецъ-тъ предъ пендесетъ години праздновали нова-та година; кога-то вейки щели да

поминать Мръсни-те дни; една мома извйстевала нова-та годи­на като пѣела слѣдоюща-та пѣсна.

ПЕСНА 1.

Подрукнй са Парва Юда

Парва Юда самувила,

Подрукна са утъ гора-та

Утъ гора-та утъ Белита,

Та си вели ютговори: 5

«Царю ле, млада царю,

Що си седналъ у дома си

У дома си фафъ сарае,

Та си йоще ни увирашъ

Да соберешь малки моми, 10

Да ги, царю, пременишъ.

Да ги, царю, наредишъ,

Да ги карашъ фъ пещсре-та,

Де ми слезе Сива Бога,

Сива Бога и сурива. 15

Фъ рока му златна тоега,

Ударилъ си царна Бога,

Царна Бога Сура Ламица,

Та си форкналъ на небе-ту,

Та си утъ земе загиналъ. 20

Чи е веке сурва година

Сурва година Суровъ-день

Суровъ-день Сурувакъ-день,

Ду вечере суровъ Бадникъ

Суровъ Бадникъ и Бадница. 25

Седелъ ми Сива фъ пещере-та.

Седелъ ми сега малу

Сега малу три нидели,

Я ми веке ни седи.

Фъ рока му златна тоега, 30

Златна тоега златица,

Яхналъ си барза-та коне

Барза-та коне лестувица,

Чи ни му е веке змийница,

Съсъ змии гу ни припасалъ, 35

И съсъ змии и съсъ смоци,

Я му на глава три пилета,

Три пиле-та лестувици,

Та са шета пу земе-та,

Припуща си барза-та коне 40

Та си на дори слева,

Та си качи на потоне

И си флева фафъ черица,

Та седнува на йогнище,

Де си гответъ малки моми 45

Ду вечере Суровъ Бадникъ,

Суровъ Бадникъ и Бадница,

Та седнува на трапеза;

Де си фтегне десна рока

Да си куси Суровъ Бадникъ 50

Суровъ Вадникъ и Бадница,

Фъ сарае му Сура година

Сура година Сурова,

Живи му са малки деца,

Живи му са ду хилница, 55

Ду хилница уродица;

Де ни фтегне десна рока,

Ни си куси Суровь Бадникъ

Суровъ Бадникъ и Бадница.,

Фъ сарае му царна година, 60

Царна година поцарнела.

Ти си, царю, йоще ни чулъ:

Поминала царна година,

Задала са сура година.

Ни си пратилъ фафъ гора-та, 65

Фафъ гора-та фафъ Бели-та,

Ни си пратилъ малки моми

Да ти секатъ белни вейки

Белни вейки и сухарци,

Да си валишъ ясенъ иогань, 70

Да гу валишъ на вечере,

Да гу гасишъ на ранина,

Йоще са зора ни задала,

Йоще ми сланце ни изгрелу

Да погасив ясенъ йогань, 75

Налютилъ са Сива Бога

Налютилъ са разедилъ са,

Три му змии на глава-та,

Три му змии усойници,

Фъ десна му рока тенка сабе 80

Тенка сабе йогневина,

Фъ лева му рока люта срела

Люта срела пламениста,

Пламень дига ду небе-ту;

На дори му барза-та коне 85

Барза-та коне лестувица,

Исфаркали три пилета

Три пиле-та лестувици,

Назвали са ду три змии

Ду три змии усойници, 90

Ни е коне лестувица

Па си е люта змийница;

Налютилъ са Сива Бога,

Я си сабе ни фарле,

Лу си фарле люта срела 95

Люта срела на поле-ту,

Та си поле погурева

Погурева полумева;

Ни са ражда бела пшеница,

Ни си пасе сиву стаду 100

Сиву стаду волове-те,

Волове-те иници-те

Иници-те и крави-те,

Та са поле запустилу.

Малки моми на поле-ту, 105

Малки моми малки деца,

Та си плачетъ и си викатъ.

Тебе си, царю, люту клеватъ,

Ни си чекалъ Сурва година

Сурва година Суровъ-день, 110

Ни си готвилъ Суровъ Бадникъ,

Суровъ Бадникъ и Бадница.

Мома-та дуръ да испѣла, горня-та пѣсна изобикалела село-то, и сички-те са научвали отъ нея че е поминала църна година, и ща зафане вейке нова година, за товй са събирали стари-те отъ село-то и приготвювали потребно-то за дочекуванье-то на нова-та година; и най-първо пра-щали една мома да ходи по село-то и събере други моми за да идатъ фъ гора-та, да набератъ дърва за Бъдниитъ вѣчерь на нова-та година; съсъ моми-те утивали и момче-та, тие секли дърва-та, а моми-те ги събирали, и послѣ ги но­сили въ село-то; мома-та кога-то срукувала моми-те, пѣела слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 2.

Друшки, друшки, мили друшки!

Днесъ ми йоще на ранина,

Йоще са зора ни задала,

Йоще сланце ни изгрелу,

Зададе са Парна Юда 5

Парва Юда самувила,

Подрукна са утъ гора-та,

Утъ гора-та утъ Белита:

«Поминала Царна година!»

Та си слезалъ Сива Бога 10

Та си седналъ фъ пещере-та.

Фафъ рока му златна тоега,

Златна тоега буздугана,

Та си ударилъ Царна Бога,

Царна Бога Сура Ламица, 15

Ударилъ гу прогонилъ гу

Та си фаркналъ на небе-ту,

Сега си е Бела година,

Бела година сурова.

Та си ма царе пратилъ, 20

Да ва бера да ва рукамъ

Да дойдете фафъ сарае.

Собрали са млади юнаци,

На рока хми златна балтица,

Ша ва каратъ фафъ гора-та, 25

Ша ви секатъ белни вейки

Белни вейки и сухарци,

Та ги, моми, собирате,

Носите ги фафъ сарае

Фафъ сарае и на царе; 30

Та си вали ясенъ йогань,

Ша гу вали на вечере,

Ша гу гаси на ранина,

Ду де са зора ни задала,

Ду де сланце ни изгрелу 35

Да си готви Суровъ Бадникъ,

Суровъ Бадникъ и Бадница:

Чи ша дойдё Сива Бога

Да си седне на йогнище,

На йогнище на трапеза 40

На трапеза на вечере,

Да вечере Суровъ Бадникъ,

Суровъ Бадникъ и Бадница.

Щомъ чуели тая пѣсна, събирали са моми-те и момчета-та фъ каща-та на старийтъ кмета, кои-то били пре-менени съ най-харни-те си дрехи; Кметъ-тъ ги пращалъ въ гора-та да насекатъ дърва и да ги донесатъ за Бъденъ вечерь; моми-те кога-то утивали въ гора-та пѣели слѣдоюща-та пѣсна.

ПЕСНА 3.

Наварвили млади юнаци

Наварвили фафъ гора-та,

Фафъ гора-та фафъ Белита,

Млади юнаци малки моми,

Та ми носетъ златна балтица. 5

Я си на моми думать,

Е, девойки малки моми,

Какъ сте, моми, наварвили

Фафъ гора-та фафъ Белита,

Да сме, моми, наетъ сторили 10

Да ни сечем' белни вейки

Белни вейки и сухарци,

Що сте, моми, усторили?

Какъ са, моми, вращате?

Чи ви са царе насмелъ, 15

Ни сте носили белни вейки

Белни вейки и сухарци,

Насмелъ ви са налютилъ са,

Налютилъ са разедилъ са,

Та си йогань ни валилъ,. 20

Ни си готви Суровъ Бадникъ,

Суровъ Бадникъ и Бадница.

Та са Бога налютилъ,

Три му са змии на глава-та,

Фафъ рока му люта срела 25

Люта срела пламениста

Та е фарле на поле-ту,".

Та си поле погурева,

Посахнали пшеници-те

Пшеници-те и седби-те, 30

Дуръ да дойде лету пролету

Погурели класове-те,

Погурели посахнали

Посахнали повенали;

Витна юнакъ ни ми иде, 35

Ни си носи златна сарпица

Да си жнее на полету,

Да си жнее пшеници-те,

Та сте моми заплакали

Заплакали завикали; 40

Плачба ви ду сама Бога,

Ду сама Бога сама царе.

Па ви плачба ни чуе.»

Моми хми думатъ и говоретъ:

Е, ми луди млади юнаци, 45

Царе ви даде златна балтица,

Та ва прати фафъ гора-та

Фафъ гора-та фафъ Белита,

Аку си каилъ ни ставате

Да ни сечете белни вейки 50

Белни вейки и сухарци,

Сама ви са Бога налютилъ;

Сама си Бога фафъ гора-та

Та са качи на даро-ту,

Та ни сече белни вейки 55

Белни вейки и сухарци,

Та ги на царе носиме, —

Та си царе йогань вали,

Та си готви суровъ Бадникъ,

Суровъ Бадникъ и Бадница; 60

Я ви са Бога налютилъ,

Искаралъ си тенка сабе

Тенка сабе йогневица,

Какъ сте вие на поле-ту

На поле-ту на нива-та 65

Та ва сече залугъ пу залугъ;

Кой побегналъ и устаналъ,

Да си иде фафъ сарае

Фафъ сарае дуръ при царе

Налютилъ са разедилъ са 70

Съсъ сабе гу посекалъ,

Та си никой ни устаналъ.

Кога-то са вращали отъ гора-та съсъ дърва-та и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 4.

Ей ти царю и везирю,

Пратилъ си, царю, млади юнаци,

Млади юнаци луди делии,

Да на карать фафъ гора-та

Фафъ гора-та фафъ Белита, 5

Да ни секатъ белни вейки

Белни вейки и сухарци,

Я ти е са налютили

Налютили разедили

Та си на, царю, уставили. 10

Сами, царю, фафъ гора-та

Та са на дару ни качили,

Та си вейки ни секли,

Лу са скрили фъ пещере-

Та сме, царю, заплакали 15

Заплакали завикали;

Плачба ни ду сама Бога,

Ду сама Бога и ду табе!

Та са Бога нажелилу

Нажелилу натажилу, 20

Йоще са Бога налютилъ,

Та си слезе фафъ гора-та

Фафъ гора-та фафъ Белита,

Покачи са на даро-ту

Та ни сече белни вейки 25

Белни вейки и сухарци,

Та ти ги, царю, носиме;

Я ти са мольба молиме.

Какъ си валишъ ясенъ йогань,

Какъ си седишъ на йогнище.

Да си земешъ златна тоега 30

Да си гонишь млади юнаци.

Млади юнаци и делии,

Да ни седнатъ на трапеза,

Да ни вечереть Суровъ Бадникъ.

Суровъ Бадникъ и Бадница. 35

Чи ти са Бога налютилъ:

Ша искара люта срела

Ша е фарли на поле-ту

На поле-ту на ниви-те.

Та си седби погурева. 40

Класете си посахнали

Посахнали повенали;

Налютилъ са Витна юнакъ

Налютилъ са разедилъ са

Та си на поле ни слева, 45

Златна сарпица ни подава,

Ни си жнее пшеници-те.

Лу на гони утъ поле-ту

Утъ поле-ту утъ ниви-те.

Старий-тъ кмета срукувалъ сички-те старци отъ село-то, та хми давалъ отъ дърва-та, кои-то донели моми-те и хми зарачелъ, кога-то зайде сланце-то да навалеть огань на огнище-то, на кое-то огнище да седи старецъ-тъ отъ къща-та дуръ да изгрее зорница-та, и да чува добрѣ да не из-гасне огань-тъ, а моми-те да згответъ баницы и ги назовавали съ едно имя

„Суровъ Бадникъ.” Кога-то вейке зготвювали Бадникътъ, турели трапеза-та до огнище-то, и на трапеза-та Бадникъ-тъ, но никой не седнувалъ да ве­черя дуръ да изгрея зорница-та, защо-то вѣрували че презъ нъщьа дохождалъ Господъ и като поседевалъ на огнище-то, седнувалъ на трапеза-та и вечерелъ отъ Бъдникътъ; трапеза-та чувалъ старецъ-тъ дуръ да са просъмне; тога моми-те влизали въ худая-та гдѣ-то билъ Бъдникътъ и запѣвали слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 5.

Ой, ти царю и визирю!

Доста си, царю, седелъ,

Доста си, царю, чекалъ,

Та си седелъ на йогнище,

Та си валилъ ясенъ йогань. 5

Йогань си, царю, ни погасналъ.

Дремка та, царю, нападнала,

Еакъ си спиелъ на йогнище

Самъ си дойдé Сива Бога,

Самъ си дуналъ ясенъ йогань 10

Запалилъ си ясна борица,

Та си седналъ на трапеза,

Та вечéрелъ ясна Бадница,

Ясна Бадница Суровица,

Вечерелъ си навечерелъ са; 15

Бела му китка на глава-та,

Бела китка бели цвете,

Та си китка уставилъ,

Китка ти фафъ сарае,

Фъ сарае ти Сура година, 20

Сура година Сурова,

Живи ти са малки деца,

Живи ти са ду хилница,

Ду хилница уродица;

На поле-ту на ниви-те 25

Родила са бела пшеница,

Класе-те са увиснали

Увиснали у полнили;

Дуръ да слезе Витна юнакъ,

Да искара златна сарпица 30

Да си жнее бела пшеница.

Седни ли, царю, на трапеза,

Та си рукни ду млади войводи,

Млади войводи сé юнаци,

Та си ги гозба гости — 35

Да си палетъ ясна борица,

Ясенъ йогань у дома си,

Да си валетъ ясенъ йогань.

Да хми дойде Сива Бога

Да хми седне на йогнище 40

На йогнище на трапеза;

Да си фтегне десна рока

Да си куси Суровъ Бадникъ,

Суровъ Бадникъ и Бадница,

У дома хми Сура година, 45

Сура година Сурова, —

Живи хми малки деца,

Живи хми ду хилница,

Ду хилница уродица.

Седи ми, царю, на трапеза 50

Да си на гозба гостишь,

Чи сме, царю, ни вечерели,

Та ни е душе прималела.

Като испѣвали горня-та пѣсна, старий-тъ седнувалъ на трапеза-та съсъ моми-те, а срукувалъ отъ комшии-те нѣколко си прiятели и ги гощавалъ; като седели на тра­пеза-та пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 6.

Царю, царю и везирю,

Седналъ си на трапеза,

На трапеза Суровъ Бадникъ,

Суровъ Бадникъ и Бадница,

Та си фтегашъ десна рока 5

Та си едешъ и си пиелъ;

Йоще си канишъ кралюве-те

Кралюве-те, бануве-те,

Канилъ ги си на трапеза

Та вечереть Суровъ Будникъ, 10

Суровъ Бадникъ и Бадница.

Какъ ва виделъ Сива-Бога,

Коса му са позлатила,

Брада му са посребрила,

Фъ десна му рока ясна борица. 15

Йоще си, царю, ни виделъ

Чи е седналъ на трапеза.

Съсъ тебе си рока фтега

Та вечере лева Бадница,

Ясна Бадница Суровица, 20

Вечерелъ е навечерелъ ca

Та си фаркналъ на небе-ту

На небе-ту фафъ бахче-ту.

Йоще си е зима снегувита,

Фафъ гора ей цвете ни никнали, 25

Фафъ бахче-ту цвете бере,

Цвете бере китка вие,

Бела му китка на глава-та,

Бела китка бели цвете;

Па си слезалъ на земе-та, 30

Та си фоди утъ града фъ града, Утъ селу фафъ селу, Фъ наше града йоще ни дошелъ Фъ наше града фафъ сарае. Чи са чудумъ чуди 35 Да дойде ли, да ни дойде? Чи са е, царю, разедилъ Разедилъ са налютилъ са. Богъ да бие тое-ту парве либе, Чи си каилъ ни станала, 40 Чи си на трапеза ни седнала Да вечере Суровъ Бадникъ, Суровъ Бадникъ и Бадница Фъ сарае дошли войводи-те Воиводи-те баректаре-те. 45 Да запалетъ ясна борница, Я тиа са разедила Разедила налютила, Та ги утъ сарае изгонила: Сега, царю, що ша правишь? 50 Бога си китка ни уставилъ, Бела китка бели цвете, Та ни си е, царю, Сура година, Сура година Сурова! Ни ти са живи малки деца, 55 Ни са живи ду хилница, Ду хилница уродица.

Като испѣвали горна-та пѣсна, старецъ-тъ ставалъ отъ трапеза-та, фащалъ една отъ моми-те, и я затварелъ въ една отъ стаи-те по причина че не оставила момчета-та да запалетъ борна отъ огань-тъ; когато я каралъ да я за­твори моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 7.

Боже ле, Сива Боже,

Царе са, Боже, налютилъ

Налютилъ са разедилъ са.

Богъ да бие негуву-ту либе,

Чи си дошли млади войводи 5

Млади войводи баректаре,

Да си палетъ ясна борина,

Да си палетъ ясенъ йогань,

Я тиа ги изгонила

Сегá ca царе разедилъ 10

Разелилъ са налютилъ ca,

Та е фана за рока-та.

За рока-та за коса-та

Та е фарли фафъ зандана,

Фафъ зандана малу млогу 15

Малу млогу три нидели,

Дуръ да помине Личенъ-день

Личенъ-день Суровъ-день.

Доста са си, Боже, лютилъ!

Мольба ти са, Боже, молиме: 20

Какъ си фодилъ пу земе-та

Шеталъ са си утъ града фъ града,

Утъ града фъ града утъ селу на селу,

Уставелъ си на трапеза

Уставелъ си бела китка, 25

Бела китка бели цвете,

И съсъ китка Сура година,

Сура година Сурова;

Де си, Боже, китка уставилъ,

Живи са малки деца 30

Живи са ду хилница,

Ду хилница уродица;

Де си китка ни уставилъ,

Ни е, Боже, Сура година,

Сура година Сурова— 35

Ни са живи малки деца,

Ни са живи ду хилница,

Ду хилница уродица.

Сегá, Боже, да дойдешъ

Фъ наше града фафъ сарае, 40

Да си седнешъ на трапеза,

Да си спуснешъ бела китка,

Бела китка бели цвете,

Да е спуснешъ на трапеза,

Фъ наше града Сура година, 45

Сура година Сурова -

Да са живи малки деца

Да са живи ду хилница,

Ду хилница уродица;

Задали са войводи-те, 50

Войводи-те баректаре-те.

Задали са съсъ ясна борина.

Та си палетъ ясенъ йогань,

Ясенъ йогань ясна борина,

Валилъ гу е наше царе,

Валилъ гу е ни погасналъ.

Спуснували са три отъ моми-те, та ходили по село-то и срукували момчета-та на «Ясень огань» да запалетъ борна и навалетъ дома си изново огань, кой-то огань имали за святъ; кога-то ходили по село-то пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 8.

Е юнаци млади войводи,

Млади войводи баректаре,

Баректаре войници!

Царе на сегá пратилъ,

Даде ни златна ябалка, 5

Съсъ ябалка ва покана кани:

Да земете ясна борина

Да дойдете фафъ сарае.

Фафъ сарае Сива Бога,

Слезалъ си утъ небе-ту 10

Та си дойде фафъ сарае,

Та гу царе причекалъ

Причекалъ гу на трапеза,

Вечерелъ е Суровъ Бадникъ,

Суровъ Бадникъ и Бадница, 15

Вечерелъ е навечерелъ са;

Какъ си станалъ да си иде

Уставилъ, си бела китка,

Бела китка бели цвете,

Съсъ китка Сура година, 20

Сура година Сурова;

Йоще си на царе порачелъ

Порачелъ му зарачелъ:

Какъ си фарлилъ парве либе,

Какъ гу фарлилъ фафъ зандана 25

Фафъ зандана три нидели,

Дуръ да дойдатъ войводи-те

Войводи-те баректаре-те,

Баректаре-те войници-те,

Да запалетъ ясна борина, 30

Да си валетъ ясенъ йогань

У дома си на йогнище,

Съсъ йогань Сура година,

Сура година Сурова.»

Рече Бога на утрече 35

Па си станá утъ трапеза,

Та си на царе подаде.

Подаде му златна ябалка,

Та му вели ютговори:

Е ти, царю, и везирю, 40

Прати си малки моми

Да си фодетъ утъ каща на каща,

Да си канетъ войводи-те

Войводи-те баректаре-те.

Баректаре-те войници-те, 45

Да запалетъ ясенъ йогань.

Да си валетъ на йогнище

На йогнище у дома си.

Кога то са събирали юнаци-те въ каща-та, гдѣ-то съвершавали праздникъ-тъ и колели курбанъ-тъ та са гощавали, старецъ-тъ хми зевалъ борна-та, и я запалелъ отъ огнище-то, на кое-то огань-тъ не изгасналъ: моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 9.

Сивчу ле Сива Бога,

Сегá, Сивчу, ни са лютишъ!

Змийна ти коне суру агне,

Що са вили люти змии

Люти змии усойници, 5

Що са вили на глава-та.

Варснали са малки птици,

Варснали са фаркнали—

Сегá Сива, да са ни лютишъ

Ни са задала Царна година, 10

Съсъ година ду три Юди

Ду три Юди Расеници,

Та си расетъ на земе-та.

Расетъ си бела града,

Бела града, люта грома, 15

Какъ си расетъ на поле-ту

Седби-те си повенуватъ

Повенуватъ посахнуватъ:

Мольба, ти, са царе моли

Да са веке ни лютишъ! 20

Чи си дошли войводи-те

Войводи-те баректаре-те,

Баректаре-те войници-те,

Подава хми ясенъ йогань

Та хми пали ясна борина, 25

Пали хми е дава хми е

Да си валетъ у дома си

У дома си на йогнище,

В утре ти личенъ-день

Личенъ-день Суровъ-день. 30

Утринь-та на Сурвакъ-день събирали са момчета-та и моми-те на едно место широка, то играели хоро и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 10.

Сива ле Сива Боже,

Ни е Сива веке Сивчу,

Сива му лику побелелу

Побелелу поблесналу,

Вили са люти змии 5

Вили са на глава-та,

Вили са утвили са,

Ни са веке люти змии

Лу са ясни пилци -

Та си фаркатъ на небе-ту 10

На небе-ту облаци-те,

Облаци-те и магли-те;

Я що му е люта коне

Люта коне налютена,

Ни е веке люта змийна 15

Лу си е суру агне;

Яхналъ гу Сива Бога

Та са шета пу земе-та..

Фъ десна му рока златна чеше.

Фафъ чеше студна вода 20

Та си раси на поле-ту,

Де си капне студна вода

Проникнали седби-те

Седби-те пшеници-те,

Прозебали ситни класе 25

Ситни класе съсъ пшеница;

Сива Бога ни е Сивчу,

Парва му Юда думилела

Та са веке ни люти—

Та си яхналъ барза-та коне 30

Барза та коне Суру агне,

Лику му побелелу

Побелелу поблесналу;

Ду сега е Царна година

Та си веке поминала, 35

Съсъ година ду три Юди

Ду три Юди Расеници,

Ни си расетъ на земе-та

Ни си расетъ бела града,

Бела града люта грома, 40

Ни си расетъ ни си виетъ,

Та си седби ни повенуватъ

Ни повенуватъ ни посахнуватъ:

Фафъ кащи Сура година

Сура година и Сурова, 45

Та са живи малки деца,

Живи са ду хилница

Ду хилница уродица.

Като играели хоро до вечерь-та до 7—8 часъ-тъ момчета-та съсъ моми-те фащали за рока-та старецъ-тъ, и отхождали въ една пещера, гдѣ то вѣрували че седела Първа Юда, коя-то извѣстила праздникъ-тъ; на нея заколювали курбанъ три църни кукошки, и моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 11.

Парва ле Юду,

Парва ле самувилу,

Йот' са, Юду, криешь?

Йот' са, Юду, таишъ?

Таишъ са, Юду, и са криешъ, 5

Криешъ са, Юду, фъ пещере-та:

Доста са, Юду, криешъ,

Доста са, Юду, таишъ.

Я излези утъ пещере-та,

Чи си иде наше царе 10

Курбанъ, Юду, ша ти коле,

Курбанъ, Юду, ду три пуйки

Ду три пуйки поцърнели;

Чи та е Бога пратилъ,

Пратилъ та на земе-та, 15

Та ни хаберъ носишъ,

Чи си е личенъ день,

Личенъ-день Суровъ-день.»

Какъ си пели малки моми,

Излела ми Парва Юда 20

Парва Юда самувила.

Излела ми утъ пещере,

Та са рукнá и подрукна.

Царю ле млада везирю,

Що ми, царю, стоишъ 25

Що ми стоишъ и ми чекашъ

Та ми курбанъ ни колешъ

Ду три пуйки поцарнели?

Па да, идешъ фафъ сарае

Да си срукашъ малки деца 30

Малки деца, малки моми,

Да ги пратишъ низъ града гулема

Да са шетатъ утъ каща на каща,

Да са шетатъ да суруватъ,

Да суруватъ и да пеетъ, 35

Чи си е личенъ-день

Личенъ-день Суровъ-день.

Кой си ги дарба дарува,

Живъ е ду хилница,

Зравъ е ду година; 40

На нива му-бела пшеница,

На лозе-ту белу грозде,

Фафъ бахче-ту Царвена ябалка,

Фафъ кащи му белу сукну;

Кой си ги дарба ни дарува, 45

Ни е живъ ду хилница,

Ни е зравъ ду година;

Нива му посахнала,

Пшеница му са ни рожда,

И пшеница белу грозде, 50

Белу грозде Царвена ябалка,

Царвена ябалка белу сукну.»

Парва Юда дума и говори,

Та си царе курбанъ коле

Курбанъ коле ду три пуйки 55

Ду три пуйки поцарнели,

Парва Юда сииръ чини

Сииръ чини и са смее,

Сорце хи са удражилу

Чи хи царе курбанъ коле, 60

Та му даде бела китка,

Бела китка цозлатена:

«Имай, царю, бела китка

Имай е за веволе;

Чи да сретишъ Сура Ламие 65

Цала та погалнала,

Погалнала та ду поеса,

Та си веке загиналъ;

Искарувашъ бела китка

Бела китка позлатена, 70

Съсъ китка е усрелевашъ,

Та са, царю, утемнувашъ

Утъ неволе утъ злинива.»

Поварна са царе фафъ сарае,

Лу си флезе фъ силна града, 75

Изгрелу е ясну сланце,

Съсъ сланце личенъ-день

Личенъ-день Суровъ-день.

Та си собрá малки деца

Малки деца, малки моми, 80

Та ги прати да суруватъ

Да суруватъ и да пеетъ.

Кога-то ходили по кащи-те дѣца-та пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 12.

Сурва, Сурва, Сурова година,

Сурова година зрава година!

Сурва Сива на- земе-та

На земе-та фъ наше града,

Фъ наше града фафъ сарае, 5

Чи му е личенъ-день

Личенъ-день Суровъ-день;

Та на прати на бахче-ту,

Де си е Парва Юда

Парва Юда самувила, 10

Та ни набрá бела китка

Бела китка Дриничева,

Та ни Юда зарачева

Зарачева порачева:

Да фодиме утъ каща на каща 15

Да пееме Сурва песна,

Да фалиме Сива Бога,

Сива Бога Сурва Бога;

Кой си на дарба дарува,

Живъ е ду хилница. 20

Зравъ е ду година:

На нива му бела пшеница,

На лозе му белу грозде.

Фафъ бахче му царвена ябалка,

Фафъ кащи му белу сукну; 25

Кой си на дарба ни дарува,

Ни е живъ ду хилница,

Ни е зравъ ду година;

Нива му посахнала,

Пшеница муса ни ражда, 30

И пшеница белу грозде,

Белу грозде Царвена ябалка,

Царвена ябалка белу сукну:

Ха, ха, днесъ си е личенъ-день

Личенъ-день Суровъ-день 35

Суровъ-день Сурвакъ-день:

Сурва Бога на земе-та,

Яхналъ си коне лестувица,

Та са шета низъ поле-ту.

ДРУГА ПЕСНА 13.

Сурва, Сурва Сурица!

Де си, Сурва, де си

На небе ли на земе?

Да си, Сурва, на небе.

Мольба ти са молиме, 5

Да си слезешъ фафъ гора-та

Фафъ гора-та фафъ Белина,

Фафъ Белина на белъ кладнецъ,

На белъ кладнецъ на чешма-та, —

Чи е слела Жива Юда 10

Жива Юда самувила,

Слела е на чешма-та

На чешма-та на белъ кладнецъ,

На рока хи златна чеше

Златна чеше, златна ибрица, 15

Я си вода ни точи,

Йоще та, Сурва, чека;

Слези, Сурва, слези,

Чи хи са веке дуделу,

Поминалъ ти личенъ-день 20

Личенъ-день Суровъ-день,

Суровъ-день Сурвакъ-день.

Шедба са сме шетали,

Фодили сме утъ града фъ града,

Утъ каща на каща, 25

Та на са дарба дарували; -

Прасни, Боже, утъ гора-та

Утъ гора-та утъ Белина,

Прасни, Боже, на поле-ту

На поле-ту бела вода, 30

Бела вода бела есна,

Де си капне бела капка,

Фафъ каща са живи зрави,

Живи са ду хилница,

Зрави са ду година; 35

На поле-ту бела пшеница,

На лозе-ту белу грозде,

Фафъ кащи белу сукну,

Фафъ бахче-ту Царвена ябалка,

Царвена ябалка и руица: 40

Кой си еде чиста леба,

Кой си пие руйну вину,

Кой си еде Царвена ябалка

Царвена ябалка и руица,

Тебе си, Боже, фальба фали, 45

Тебе си песна пее.

Силна си, Боже, усиленъ,

Що ти, Боже, у воле-та,

Правишъ, Боже, ни са чудишь

Ни са чудишъ ни са маешъ. 50

Дѣца-та са връщали пакъ въ каща-та гдъ-то билъ старецъ-тъ, и моми-те запѣвали слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 14.

Царю, царю господарю,

Шо си седналъ фафъ сарае

Та ни фодишъ фафъ гора-та,

Да си дигнешъ десна рока,

Да е дигнешъ на високу 5

На високу на небе-ту,

Бога си фальба фалишъ.

Подрукнá, са Жива Юда

Жива Юда самувила,

Подрукна са утъ гора-та 10

Утъ гора-та утъ Белина:

Де си, царю, де си?

Фафъ гора е Сурва Бога.

Сурва Бога и Сурица.

Точила самъ наточила 15

Точила самъ бела вода,

Бела вода есна вода

Фъ златна чеше фафъ ибрица,

Та гу самъ служба служила,

Пилъ е Бога бела вода 20

Бела вода есна вода,

Пилъ е Бога напилъ са.

Фтресна му са десна рока

Фтресна му са людна му са,

Утури са златна чеше 25

Утури са истури са,

Та си парена фъ тое града

Фъ тое града фафъ сарае

Фафъ сарае на поле-ту,

На поле-ту, на ниви-те, 30

На ниви-те на лозе-ту,

На лозе-ту фафъ бахче-ту,

Живъ си, царю, ду хилница,

Зравъ си, царю, ду година. 35

Като испѣвали горна-та пѣсна моми-те, старецъ-тъ закарувалъ моми-те, и утивалъ въ гора-та гдѣ-то моми-те запѣвали долна-та пѣсна, като фалили Бога заедно съсъ старецъ-тъ:

ПЕСНА 15.

Боже ле Сурва ле,

Сурва ле и Сурица!

Де си, Боже, на небе-ту,

Русни, Боже, десну йоку

Да си видишь да си зрейнешъ. 5

Фальба та фали наше царе.

Подигналъ си десна рока

Подигналъ е на високу

На високу на небе-ту,

Та си, та, фальба фали. 10

Парсналъ му си бела вода,

Бела вода есна вода,

Парсналъ му си фафъ сарае

Фафъ сарае, на поле-ту,

На поле-ту на ниви-те. 15

Подрукнá са млада царе

Та си дума и говори:

Боже ле Сурва Боже!

Дойдé, Боже, на земе-та

На земе-та фафъ гора-та, 20

Фафъ гора-та фафъ Белина,

Чи ти е личенъ день

Личенъ-день Суровъ-день,

Суровъ-день Сурвакъ-день,

Та си парсналъ бела вода, 25

Бела вода есна вода:

Та ти са мольба моле,

Да си дойдешь ду година.

Да си блесне ясну сланце,

И съсъ сланце личенъ-день, 30

Та ти, Боже, курбанъ коле

Курбанъ коле деветъ ювна,

Деветъ ювна сé факлати

Сé факлати и ругати.

Първа Юда: била богица на небе-то; нехина та работа била да извѣстява на царюве-те праздници-те когá, ще бъдатъ.

Белита: значи свята, кадѣ-то само неоженети те хо­дили, а другъ нѣкой не ходилъ.

Ни увирашъ: значи не са приготювашь.

Църна Бога: той пращалъ сѣкакво зло на человѣци-те; за това кога-то била Църна година чували са отъ сѣкаква зла работа за да го не налютетъ.

Сура Ламица: было особенно имя на Църна Бога; кога-то билъ налютенъ изображавали го като Ламия съ деветъ глави и упашки.

Черица: значи худая.

Хилница: хиляда години.

Уродица: дуръ да стигне много роднини.

Белни вейки: значи святи.

Сухарци: сухи.

Ръсеници: Вѣрували че тѣзи Юди вървели на земя-та и съ ръсенье-то на нѣкоя вода причинявали на седби-те много злинъ.

Ръсетъ: значи пърскатъ.

Прозебали: знача испуснали.

Сурова: значи здрава.

Дриничева: вейка отъ дрянъ.

Сурица: Богъ на здраве-то.

Сypвa: Богъ на година-та.

Белина: наши-те дедове вѣрували че била на край земя, на коя-то слевали Богове-то и са гощавали;

Бели­на: значи Божiя.

Руица: значи дуне.

ЗА СУРОВ ДЕНЪ,

(Отъ другио певецъ).

ПЕСНА 1.

Сива, Сурва усивилъ са!

Седналъ ми Сива фафъ висина,

Фафъ висина фафъ зелена гора.

Дека му е златенъ кладнецъ.

Утъ вода-та силанъ йогань 5

Силанъ йогань ду небе-ту,

Утъ йогань ми Жива Юда —

Какъ са Юда пременила

Пременила наредила, 10

Дрехи хи са позлатени

Та си грее ясну сланце;

Фъ десна хи рока златна каната,

Фафъ каната жарна вода,

Фафъ лева хи рока златна чеше 15

Служба служи Сива Бога.

Малки моми долу на поле-ту,

Сека мома царна пуйка,

Сека мома чиста кулака,

На бога са мольба молетъ: 20

«Боже ле, Сива Боже!

Курбанъ ти, Боже колеме,

Днесъ ти е личенъ-день

Личенъ-день Сурвакъ-день:,

Днесъ ми слевашъ утъ небе-ту 25

Та ми седишъ фафъ гора-та.

Какъ си пиешъ жарна вода,

Какъ та служи Жива Юда,

Мольба ти са, Боже, молиме,

Да си фарлишъ златна чеше 30

Да си парснешъ жарна вода,

Да на парсне долу на поле-ту,

Да сме живи да сме зрави,

Да сме живи за илинче,

Да сме зрави ду суринче. 35

Па сме, Боже, фъ наше града,

Фодиме си утъ каща на каща,

Съсъ насъ иде Жива Юда,

Пременила са наредила са,

Фафъ рока хи златна каната, 40

Златна к шата златна чеше,

И фафъ чеше жарна вода,

Дека си ми Юда дойде,

Дека парсне жарна вода,

Сички са фъ каща живи, 45

Сички са фъ каща зрави,

Та си Юда дарба даруватъ,

На тебе си курбанъ колетъ

Царни пуйки, чисти кулаци.»

Какъ си моми песна пеетъ 50

На Бога са мольба молетъ,

Жива Юда на белъ кладнецъ,

Лику хи са позлатилу,

И подава златна чеше

Да си пие Сива Бога, 56

Фтегна Бога златна рока

Та си зева златна чеше,

Жарна вода ни си пие,

Лу е парснá, долу на поле-ту

Та посипа малки моми 60

И лику хми побелелу,

Утъ лику хми ясна зора,

Дрехи хми са позлатили,

Позлатили са побелели са,

Сива Бога дума си продума 65

На Юда си вели ютговори:

«Ой, ле Юду жива самувила,

Служба ма си Юду служила,

Днесъ ми е личенъ-день

Личенъ-день Сурвакъ-день, 70

Днесъ утъ мене изимъ имашъ

Да наточишь жарна вода,

Фафъ рока ти златна каната

Златна каната, златна чеше,

Та си слевашъ на поле-ту, 75

Де та чекатъ малки моми,

На мене си курбанъ колетъ,

Курбанъ ми колетъ царни пуйки,

Я на тебе китки бератъ,

Съсъ злату ги повиватъ, 80

Та та чекатъ на поле-ту,

Фъ силна града си та карать,

Та си фодишъ утъ каща на каща,

Дарба та дарунатъ златни китки,

Глава ти накичили, 85

Вогица си на нова година.

Три дни, Юду, на земе-та,

Йоку меркашъ фафъ гора-та,

Егá видишь темни магли

И си роси дребна роса, 90

Загърмелу затрещелу,

Да си фаркнешъ на небе-ту,

Поминалъ ми личенъ день

Личенъ-день Сурвакъ-день:

Разедихъ са, Юду, налютихъ са, 95

Застигнала царна година

Та е земе поцарнела.

Жива Юда почула са,

Та утидé на златенъ кладнецъ,

Подаде си златна каната 100

Та наточи жарна вода—

И си слезе долу на поле-ту,

Утъ лику хи ясну сланце,

Фъ гради хи ясна месечина,

Фъ скути хи дребни звезди, 105

Фъ десна хи рока златна каната,

Фъ лева хи златна чеше;

Малки моми са дусетили

Чи е жива Юда самувила,

Сека мома китка хи подава, 110

Та хи глава накичили:

Млада Богица на земе-та.

Жива Юда са засмела,

Та ги служба служи

Съсъ чеше хми жарна вода, 115

«Пийте ми, друшки, попийте,

Какъ си слуше Сива Бога

Та и васъ си служба служе,

Да сте живи, да сте зрави,

Да сте живи за илинче, 120

Да сте зрави ду суринче—

Йоще хми са лику уеснилу,

Блесналу хми ясна зора.

Фафсредъ моми жива Юда

Та е карать фъ силна града, 125

Жива Юда млада Богица,

Та са шета утъ каща на каща,

Малки моми песна пеетъ:»

Гледате ли чуете ли

Какъ на Бога милувалъ, 130

Та си прати жива Юда

Да са шета фъ наше града;

Кой си има бела китка

Бела китка и сасъ злату,

Баксишъ дава на жива Юда, 135

Турилъ хи е на глава-та,

Накичилъ е млада Богица,

Наточила жарна вода

Та гу вода напоева,

Кой ми пие жарна вода 140

Живъ ми е за илинче,

Зравъ ми е ду суринче.»

Пели моми и припели,

Сички чуетъ фъ силна града.

Малки моми китки праветь, 145

Юнаци ги позлатеватъ,

Какъ са шета жива Юда

Малки моми дарба е даруватъ,

На глава хи бели китки,

Сасъ злату са повиени; 150

Жива Юда мощне хитра,

Кой хи дава златна китка,

Подава му златна чеше

Та си пие жарна вода,

Кой хи китка ни дава, 155

Подава му студна вода,

Кой ми пие жарна вода

Живъ ми е за илинче,

Зравъ ми е ду суринче,

Кой ми пие студна вода 160

Боленъ лежи ду суринче.

На потстеле му кости гниетъ

Кости му гниетъ и кокале.

Тамамъ веке три дни поминали,

Зазърна са жива Юда 165

Погледна си фафъ гора-та,

Спуснала са темна магла,

Заросила дребна роса,

Загърмелу затрещелу,

Застигнала царна година. 170

Та си фаркна жива Юда,

Какъ си фърка на вишина

Моми хи песна испеватъ:»

Ой ти, Юду, млада Богица!

Какъ си фаркашъ на небе-ту 175

Искани си бела китка

Що е носишь на глава-та,

Та си парсни жарна вода,

Па та ду година чекаме,

Бели китки ти повиваме, 180

Богица си на земе-та—

Лу кой ти са мольба моли

Живъ си е за илинче,

Зравъ си е ду суринче-»

Жива Юда са удрагнала, 185

Исканала бела китка

Бела китка утъ глава-та,

Съсъ китка си вода парсна,

Жарна вода йогневита,

Какъ си парена жарна вода 190

Малки моми потемнели:

Утъ лику хми зора грее,

Зора веке ни хми грее

Туку хми са коса позлатила,

Та си фодетъ пу дома си. 195

Жива Юда на небе-ту

На небе ту дуръ при Бога.

Сива Бога налютилъ са

Налютилъ са разедилъ са,

Припасалъ си люта змие 200

Утъ глава-та ду ноги-те,

Фафъ роки му люта сабе

Люта сабе люта грома,

Пудъ ноги му темни магли,

Затемнилъ са сарае му, 205

Затемнилъ са потемнилъ са,

Чи е веке църна година.

Какъ си виде жива Юда,

Зъби кърцнá, кани хи са,

Чи са пременила наредила, 210

Подаде хи църна махрама

Та си метна на глава-та.

Седи веке фафъ сарае

И са бане фъ езеру-ту.

Дуръ си поминала църна година, 215

Дуръ са Сива утличилъ,

Утпаса си люта змие

Та е фърли на земе-та;

Де паднала люта змие

И поела пшеници-те 220

Пшеници-те и грозде-ту,

Веке флева фъ градове-те

Фъ градове-те, фафъ села-та,

Та са люту заканила

Да потруе малки моми. 225

Дуръ е змие призилила,

Та и Господь са налютилъ,

И си праща свети Гiорги

Съ тешка буздугана фафъ рока-та,

Съ тешка бездугана, съ люта сабе. 230

Свети Гiорги на река-та

На река-та на белъ кладнецъ,

Де си точетъ студна вода,

Де си точетъ малки моми;

Свети Гiорги съ бела коне, 235

Юнакъ си е надъ юнаци,

Та си слезе утъ бела-та коне,

Та ги пита и ги праши:»

Малки моми малки сесри,

Чулъ самъ, моми, казали ми, 240

Чи излела люта змие,

Поела ви пшеници-те

И си флева фъ градове-те,

Фъ градове-те фафъ села-та

Та са люту заканила 245

Да затруе малки моми.»

Какъ ми чуетъ моми-те

Заплакали завикали,

Утмалъ му дума приговаретъ:

«Юначе ле незнайна делие, 250

Тука долу си е люта змие,

Тука долу на река-та,

Днесъ си флезе фъ наше града

Таинъ зела деветъ моми,

Па си вутре рану иде; 255

Хемъ са йоще кани:

Три нидели фъ наше града,

Таинъ хи е деветь моми,

Дуръ да моми покърдиса!

Що са Господь налютилъ 260

Та е наетъ сторилъ

Да затруе малки моми,

Да запусти наше града?»

Свети Гiорги ми заплака

Та хми дума и говори:» 265

Фодите, моми, кажите ми

Дека си е люта змие -

Господъ си ма пратилъ

Да е сека залугъ пу залугъ,

Да отемна ваше града.» 270

Моми си му приговаретъ:

Брé юначе, брé делие,

Какъ си наетъ сторилъ

Да загинешъ младу и зелену,

Поева та затрува та! 275

Свети Гiорги ни са плаши,

Я си копнá, бела-та коне

Та утидé на река-та.

Люта змие на слънце-ту,

Протегнала десна нога 280

Та е дремка нападнала,

Люта змие съсъ три глави.

Свети Гiорги са подрукнá,:

Ой, ти змие Сура Ламие,

Фърлилъ та Бога на земе-та 285

Белкимъ са удавишь фафъ река-та,

Я си излела на поле-ту

Та поевашъ пшеници-те;

Кой та врагъ нанесе

И да флезешъ фъ силна града 290

Дека флела Жива Юда

Та пърснала жарна вода,

Лу кой пие жарна вода

Живъ си е за илинче,

Зравъ си е ду суринче: 295

Господъ ти са налютилъ,

Мене си изимъ дава

Да та сека залугъ пу залугъ.»

Люта змие вели ютговори:»

Флела самъ фъ силна града, 300

Дека е фодила Жива Юда,

Пърснала е жарна вода,

Ни самъ фодила, ниту фоде,

Лy си фоде утъ къща на къща

Дека Юда ни фодила, 305

Дека дарба е са ни дарили,

На глава-та хи китка ни турили.

Свети Гiорги ни е слуше,

Лу искара тешка бездугана

Ду три глави хи посица, 310

Та истекли ду три реки:

Първа река руйну вину,

Втора река бела пшеница,

Трета река пресну млеку.

Какъ нидели малки моми, 315

Фанали му бела-та коне,

Фанали гу за юзда-та,

Та пу са мольба молетъ,

Да хми дойде фъ силна града

Фъ силна града дуръ при царе, 320

И царе гу дарба дарува.

Свети Гiорги вели ютговори:

«Ни духодамъ, моми, фъ силна града

Фъ силна града и при царе,

Лу си фоде на небе-ту, 325

На Бога изметъ чинамъ.

Ваше царе дарба ма дарува,

Eгa ми е личенъ-день

Личенъ-день Гергювъ-день,

Да ми коле суру агне, 330

Суру агне позлатену.

Речь-та йоще ни утрече

Копнá коне ни са виде,

Лу си фъркна на небе-ту.

Малки моми фафъ сарае 335

Фафъ сарае дуръ при царе,

Та му думать и говоретъ:

Ой ти, царю и везирю,

Чулъ ли си, царю, виде ли

Чи си дойде юнакъ на земе-та? 340

Юнакъ си е утъ небе-ту,

И си яха бела коне,

И си има тешка буздугана,

Та посече люта змие,

Истекли са ду три реки: 345

Първа река руйну вину,

Втора река бела пшеница,

Трета река пресну млеку,

У темна ти силна града.

Фанахме му бела коне, 350

Фанахме гу за юзда-та,

Да ти дойде фафъ сарае,

Дарба, царю, гу дарувашъ.

Той ни вели ютговори: 355

Ни духодамъ, вели, фъ силна града

Фъ силна града и при царе,

Лу си фоде на небе-ту

И на Бога изметъ чинамъ.

Ваше царе дарба ма дарува,

Eгa ми е личенъ-день 360

Личенъ-день Гергювъ-день,

Да ми коле суру агне,

Суру агне позлатену.

Рече юнакъ ми утрече

Та си фъркна на небе-ту. 365

Силна царе какъ ми чуе,

Йоще му са ни верува,

Я си яхна барза-та коне,

Та утиде на река-та.

Нищу нема на река-та! 370

Йоще текатъ ду три реки:

Първа река руйну вину,

Втора река бела пшеница,

Трета река пресну млеку.

Дуръ тога ми царе уверувалъ. 375

Та са върна фафъ сарае

Фафъ сарае у дома си.

Та си чека личенъ-день

Личенъ-день Гергювъ-день.

Какъ са веке зададе 380

Личенъ-день Гергювъ-день,

Царе ми е фафъ гора-та,

Де му пасе сиву стаду,

Избира си прибира си,

Три дни си избира суру агне, 385

Тамамъ агне си намери,

Тамамъ веке да си иде,

Зададе са Жива Юда

Жива Юда самувила,

Подрукна са зарукна са:» 390

Варай, царю, фъ силна града,

Намери си суру агне,

Та си фодишъ фафъ сарае,

Съсъ злату гу позлатевашъ,

Та гу курбанъ колешь, 395

Чи са зададе лиденъ-день

Личенъ-день Гергювъ-день,

Свети Гiорги града ти утемналъ,

Погубилъ е люта змие.

Я да знаешъ силна царю: 400

Да ни си ти флезохъ фъ силна града,

Да ни си та поихъ жарна вода,

Люта змие та затрула,

Дуръ да дойде свети Гiорги

Запустилъ са силна града! 405

Я си фани деветъ ювна,

Деветъ ювна се ругати,

И на мене курбанъ колешъ,

Чи да ни ми колешъ,

Разедихъ са налютихъ са, 410

На Сурвакъ ни ти ида,

Ни та пое жарна вода.»

Рече Юда ни утрече

Ни са виде фафъ гора-та.

Па си царе фъ сиву стаду, 415

Прибира си избира си,

Намери си деветъ ювна,

Деветъ ювна се ругати,

Утиде ей фафъ сарае

Фафъ сарае у дома си. 420

На свети Гiорги курбанъ коле

Курбанъ коле суру агне,

Суру агне позлатену;

Три дни йоще поминали,

Па на Юда курбанъ коле 425

Курбанъ коле деветъ ювна,

Деветъ ювна се ругати,

И хи са мольба моли,

Юду ле жива самувила,

Eгa си е, Юду, личенъ-день 430

Личенъ-день Сурвакъ-день,

Какъ си Бога служба служишъ

Жарна вода фъ златна каната,

Па ти, Юду, да ми дойдешь

Фъ мое града фафъ сарае, 435

Да ми пърснешъ жарна вода,

Живъ да си самъ за илинче,

Зравъ да си самъ ду суринче.

Курбанъ ми царе коле

На личенъ-день на Гергювъ-день 440

На свети Гiорги, на Жива Юда.

Жива Юда курбанъ си зазърна,

Та утиде на златенъ кладнецъ

Та наточи жарна вода

Жарна вода фафъ златна каната, 445

И си зева златна чеше.

Поминали три нидели,

Зададе са личенъ-день

Личенъ-день Сурвакъ-день,

Премени са нареди са, 450

Златни дрехи ду ноги-те,

Я си китка немала.

Сива Бога фафъ висина,

Фафъ висина фафъ гора-та

Фафъ гора-та пудъ дъро-ту, 455

Дека седи йогань гори

Йогань гори ду небе-ту,

Силна йогане силна пламене

Никой фъ гора да ни иде,

Лу кой иде погурева гу— 460

Фафъ йогань ми Жива Юда

Та си Бога служба служи,

Подава му златна чеше

И фафъ чеше жарна вода,

Три дни си гу служба служи. 465

Малки моми на поле-ту

И си бератъ бели китки

И съсъ злату ги повивать,

Та си чекатъ Жива Юда.

Жива Юда на Бога са моли 470

Па да слезе на поле-ту

И да иде фъ силна града

Фъ силна града и при царе,

Сасъ чеше гу служба служи,

Чи хи курбанъ коле. 475

Бога хи изимъ даде.

Та си слезе на поле-ту

На поле-ту при моми-те;

Сека мома златна китка

Та си Юда накичили, 480

Дуръ хи глава позлатили,

Богица си на земе-та.

Юда си ги служба служи,

Служба хи е жарна вода.

И утиде фъ силна града 485

Фъ силна града фафъ сарае,

Подрукна са зарукна са:»

Варай, царю, силна кралю,

Излез', царю, на той-те порти,

Чи ми курбанъ колешъ 490

Та та дарба дарувамъ,

Служба та служе:

Излез', царю, да са ни бавишъ,

Вутре рану църна година,

Та си фоде на небе-ту 495

Да са бане, да са мие.»

Излезе ми царе на порти-те,

Какъ си виде Жива Юда

Съ бели китки на глава-та,

Съсъ златни дрехи ду ноги-те, 500

Клане хи са селемъ дава—

Та хи са мольба моли

Да му иде фафъ сарае.

Гозба да е гости,

Юда му мольба ни чуе, 505

Подаде му златна чеше,

Та си пие жарна вода:

Живъ си, царю, за илинче.

Зравъ си, царю, ду суринче!

Па ми, царю, курбанъ колешь 510

Деветъ ювна се факлати,

Eгa си е личенъ-день

Личенъ-день Сурвакъ-день.»

Речь-та йоще ни утрече

И си фъркна на небе-ту. 515

Сива: билъ Богъ на наши-те дедовци, за кога-то вѣрували че билъ Богъ на нова година, и тога му колели курбане за да хми дава здраве и секакво добро, а нѣкогашъ са налютевалъ, и тога била Църна година, и му колели курбане за да не хми праща зло.

Жива Юда: била предстателка на животе и на плодове-те; безъ нехину-ту предстателству не билу возможну да са даватъ утъ Бога берекете-ту на земе-та.

Илинче: единъ перiодъ утъ хиледа години.

Суринче: ду нова година.

Богица: значи жена коя то седела при Бога; защо то едно време вѣрували че при Бога въ сарае му седели деветъ жени, на кои-то далъ Богъ сека да е предстателка на нѣщу на земе-та.

Почула са: значи дусетила са.

Искани: значи искарай.

IV.

Поиск по сайту: