ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛАДОВЪ-ДЕНЪ. 1 страница

ПЕСНА 1.

Ясна ми звезда на белъ Дунавъ,

На белъ ми Дунавъ на банилу,

Та ми са звезда бане.

Лазаръ си пъть побъркалъ,

Та ми е слезалъ на Дунавъ. 5

Пита си звезда праши е:

«Ясну ми звезду Есница,

Що ми си слела на белъ Дунавъ?

Сега ми е веке на вечере.

Та ми са, звезду, банешъ! 10

На вечере кличь заминалъ,

Мерналъ си йоку на Дунавъ,

Та си та съ йоку усрелилъ.»

Лазаре мили стратиче,

Замини пъте отмини, 15

Та си мене ни питай,

Ни питай, Лазаре, ни праши.

Вутре самъ, Лазаре, млада невеста.,

Чи ми са жени ясну слънце:

Тебе на свадба калесалъ. 20

Тебе си баксишъ пратилтъ;

Самъ ти е криле приплевалъ,

Сесра ми ги позлатила;

В утре си рану фъркашъ;

Вутре си рану на небе, 25

На небе, Лазаре, на свадьба.

_________

ПЕСНА 2.

Фъркна ми Лазаръ

Утъ небе Лазаръ на земе,

Та ми е гора прифъркналъ,

Спадналъ е Лазаръ дупадналъ

Фъ царева града, фъ цареви дори 5

Рукна са Лазаръ подрукна:

«Царица млада гусица,

Люлешъ ми дете фафъ люлька;

Земи си дете на роки,

Снеси ми дете на дори. 10

Съсъ мене си Юда иде,

На дете си хору играе;

Та си му шапка уплита,

Съ бисеръ му е обниза;

Златна ми чеше на рока, 15

Чудна ми вода фафъ чеше;

Вода ти дете служе,

Силънъ ми царь станалъ,

Силънъ е царь фаленъ войвода.

_________

ПЕСН А 3.

Златилъ са Лазаръ позлатилъ,

Фърка ми Лазаръ прифърка,

Та си ми фърка пу земе

Утъ града фъ града, утъ селу на селу,

Богу са мольба моли: 5

«Боже ле Росне ле,

Ду се' бе, Боже, фъ сарае;

Дребни ти ключе на рока,

Белъ ти е кладнецъ заключенъ,

Дребна е роса ни росила:, 10

Чи си е люта зима,

Люта е зима снежна.

Лету са, Боже, зададе;

Седби са, Боже, увенали.

Пусни си ключе утъ рока, 15

Белъ ти са кладнецъ утключилъ;

Дребна ми роса заросила,

Дребънъ ми дъждъ на поле;

Та ми са седбда уземенили;

Трева ми на поле никнала; 20

Ясну ми пиле пасе,

Ясни му са криле златили,

Пера си на поле фърле;

Пера си моми събиратъ,

На глава си китка виетъ, 25

Фалетъ ма, Боже, зафалетъ».

Лу си е Лазаръ пристигналъ,

Лу си е Лазаръ прилетналъ;

Дребна е роса приросила,

Дребънъ ми дъждъ на поле.

__________

ПЕСНА 4

Стигналъ ми Лазарь пристигналъ,

Фъ наше е града прилетналъ.

Съ Лазаръ ми иде Юда Самувила,

Та си ми хору играе,

На моми си ладну ладува, 5

Кой си юнакъ мома люби.

Мама си мома будеше:

«Стани ми, моме стани,

Лазаре, моме, да видишъ.

Лазаръ ми е, моме, Юда, 10

Та си на мома ладува,

Кой си юнакъ мома люби;

И на тебе, моме, да си ладува».

Стана си мома утиде

Де си ми Юда хору играе. 15

Шарени поли развива;

Малка си мома дугледа:

«Фоди ми, моме, на хору!

Ду година са, моме, годишъ,

Годишъ са, моме, женишъ са; 20

Царевъ ми сина любишъ,

Фъ сарае ми, моме, седишъ.

Eгa си ти ду година дойда,

Мъжку си лете държишъ;

Златна му шапка шиешъ, 25

Та му е съ бисеръ нижешъ.

__________

П ЕСН А 5.

Заспалу ми малку дете,

Заспалу ми фафсредъ гора,

Фафсредъ гора фафъ златна люлька,

На юдну месту самувилску,

Фафъ самувилски сарае, 5

Фафъ сарае на белъ кладнецъ.

Де си дойде Юда Самувила,

Та си пие студна вода,

Вода пие роки мие;

И си седна пудъ дъро-ту. 10

Та дугледа златна люлька,

И фафъ люлька малку дете;

Чи гу дремка нападнала,

Та си спие фафъ люлька-та;

Ветаръ дуе и гу люле. 15

Бдева гу Юда буди гу:

«Я ми стаей, малку, дете,

Та си иди фъ тое града;

Вутре си е личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Ладовь-денъ. 20

И излела Лада Юда,

Сина кара млада Лазаре

Утъ града фъ града, утъ селу на селу,

Фъ царски дорове лазарува

И на Лазаре ладува, 25

Чи да земе малка мома

Що ми сед и фъ царски дори;

Хору Юда проиграва,

Шити поли си развива».

Рече Юда ни утрече, 30

Малку дете са разбуди;

Туку си е малку, ни станува!

Излели му златни криле,

Та си фъркна фъ царски дори;

Де играе Лада Юда 35

Утъ земе-та ду небе-ту.

_________

ПЕСНА 6

Низъ църну море курабе плива,

Низъ църну море низъ белъ Дунавъ,

Фафъ курабе Юда Самувила,

Та са рукна и подрукна:

«Варай деветъ Юди Самувили! 5

Седите ми фафъ гора-та,

Чули ли сте знаете ли

Чи е свадба на небе-ту?

Три нидели свадба праветъ.

Сички звезди са събрали, 10

Събрали са Юди Самувили

Фафъ сарае при мо-ета брата;

Чи ми са жени Ясну слънце,

Булка му е звезда Даница:

Та му е хатъръ устаналу, 15

Сички му са на свадба.

Я вие му ни идете!

Та ма прати йоще рану,

Курабе ми даде

Да си дойда фафъ гора-та, 20

Та да си ви хаберъ чинамъ.

Аку си гу, Юди, сайдисате

И на свадба да му дойдете;

Булка му дарба ва дарува

Златни халтици, ясни зариви». 25

И са чули деветъ Юди

Деветъ Юди Самувили.

Утидоха на църну-ту море,

На църну-ту море на белъ Дунавъ;

Флезоха ми фафъ курабе, 30

Съсъ курабе на небе-ту;

Чи курабе чудна нишенлие,

Курабе е мощне крилетна,

Та си фърка малку пиле.

Събрали са сички Звезди, 35

Събрали са сички Юди,

Та си женетъ Лену Слънце,

Три нидели песна му пеетъ.

И излезе млада булка,

Млада булка звезда Даница, 40

Булу хи ясни йогань,

Лику хи са ужерилу,

Дарба си дарува Ясни Звезди,

Дарба си дарува Юди Самувили

Златни халтици, ясни зариви; 45

И що му е сесра му ясна месечина,

Та си слева на белъ кладнецъ,

Та си точи жерисала вода,

Що е пие Бога на небе-ту,

Що е пие Злата Майка, 50

И епиетъ ни умиратъ,

Служба служи ясна месечина

Служба служи Юди Самувили;

Какъ ми пили тае вода,

Утъ лику хми ясну слънце, 55

Фъ гръди хми ясна месечина,

Фъ скути хми дребни звезди,

Фъ роки хми ясна книга.

Пременили са наредили са,

На глава-та ясни зариви, 60

На ноги-те златни халтици.

Слели веке на земе-та;

Дека идатъ книга пеетъ.

Събрали са седемдесе' крале,

Седемдесе' крале, седемдесе' бана, 65

И на Юди курбанъ колетъ;

Чи си пеетъ ясна книга,

Що е нема на земе-та!

_________

Кличь: значи злина.

Стратиче: войникъ.

Гусица: господарка.

Росна: билъ Богъ, който пращалъ на земя-та роса-та.

Ладува: касметъ нарица.

Бдева го: значи разбужда го.

Ладовъ-денъ: билъ праздникъ на момци-те и на моми-те, кои-то праздникъ празднували съсъ свирки и хора.

Халтици: значи чорапе.

Зариви: било нѣщо, кое-то носили Юди-те на уши-те въ знакъ че не са още оженети.

XXI

ОБРЯДИ.

Изваршвани кога проваждали дете-то в първъ пътъ въ училище-то. Едно врѣмя, казваше дедо ми, че въ наше-то село Абланица кога-то нѣкой първъ пътъ шелъ да пусне дѣте-то си на хоже-та, срукувалъ въ къща-та си дѣца-та кои-то утивали на хоже-та и деветъ моми; най-пишинъ онова дѣте кое-то шело да иде на хоже-та закалало три църни кукошки курбанъ на Жива Юда, коя-то, вѣрували, че давала умъ и разумъ на дѣца-та да са учетъ да пѣетъ; послѣ онѣзи кукошки ги зготювали деветъ-техъ моми, рукнували и хоже-та, та го гощавали заедно съсъ дѣца-та; кога-то дѣте-то

колело кукошки-те, моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСН А 1.

Юду, Юду, Жива Самувила!

На небе си, Юду, седела,

На небе, Юду, при Бога;

Та е Бога каилъ станалъ,

Училъ та е ясна книга, 5

Училъ та е малу млогу,

Малу млогу деветъ години.

Научила си ясна книга,

Ясна книга и ратина,

И ратина и звезница, 10

И звезница и земица,

Па си учила книга петица.

Сега Бога канилъ станалъ,

Да си слезешь на земе-та;

Да си учишъ наше царе 15

Да си пее, да си пише;

Та ти Бога баксишъ дава

Ясна книга и ратина,

И ратина и звезница,

И звезница и земица, 20

Йоще ти дава и петица;

И ти дава златна каница

Златна каница златна кондиле.

Та си слезе на земе-та,

Та си учишъ наще царе 25

Наше царе има крале,

Научи гу да си пее

Да си пее, да си пише.

Той си шета пу земе-та;

Лу кой ти курбанъ коле, 30

Курбанъ коле ду три пуйки;

Царе гу учи да си пее

Да си пее, да си пише.

Има царе редъ му дойде,

Та си дойде фъ наше селу 85

Фъ наше селу; фъ наши къщи,

Ша ми учи малку дете.

Малку дете курбанъ коле,

Курбанъ коле ду три пуйки,

Та ти са, Юду, мольба моли: 40

Какъ си учила Ими царе,

Да си учишь малку дете

Да си пее ясна книга,

Ясна книга и ратина,

И ратина и звезница, 45

И звезница и земица,

Йоще и книга петица;—

Йоще, Юду, да си учишь малку дете

Да си пише на златна каница;

И на царе да си праща бела книга, 50

Бела книгу църну писму.

Eгa си порасне малку дете,

На царе е млада войвода;

Фъ десна му рока златна кондиле

И на царе първа рескица.

_________

Като са нагощавали хоже-та и дѣца-та, две дѣца фащали дѣте-то за роки-те и го откарували въ къща-та дѣто училъ хоже-та дѣца-та; дуръ да идатъ въ къща-та моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсница:

ПЕСНА 2.

Сьбрали са триста Звезди,

Триста Звезди триста Юди,

Събрали са фафъ сарае,

Дека си е Жива Юда;

Пременили е наредили е. 5

Я си Юда заплакала,

Уставила стара майка,

Стара майка, милни сесри.

«Хаде, Юду, нимой плачешь!

Чи ша идешъ на небе-ту, 10

На небе-ту и при Бога.

Бога е каилъ станалъ,

Та та учи да си пеешъ,

Да си пеешъ, да си пишешъ

При Бога седишъ малу млогу, 15

Малу млогу деветъ години.

Па си слевашъ на земе-та

Та си учишь малки деца

Да си пеетъ, да си пишетъ.

Кой са учи да си пее, 20

Да си пее ясна книга,

Ясна книга и ратина,

И ратина и звезница,.

И звезница и земица,

И земица и петица; 25

Хемъ да пише бела книга,

Бела книга църну писму,

На царе е млада войвода;

Фъ десна му рока златно кондиле

Па си е и първа рескица 30

Та гу царе фальба фали.

Я той си, Юду, тебе фали;

Та ти курбанъ коле,

Курбанъ ти коле ду три пуйки

Чи му си ардамъ сторила; — 35

Научила гу си да си пее,

Да си пее да си пише».

Дума хи продумали Ясни Звезди,

Ясни Звезди Ясни Юди;

Засмела са Жива Юда, 40

Та ми веке ни плаче; —

Я ти, дете, що ми плачешь

Чи си при майка ни седишъ?

Майка ти вечере готви;

Eгa си слънце зайде, 45

На дори ша та чека,

Ша та чека съсъ емрица;

Чи са учишъ да си пеешъ,

Да си пеешъ да си пишешъ;

Фала ти фъ наше селу. 50

________

Кога-то вейке стигнували до къща-та гдѣто училъ хоже та, седнувало дѣте-то при други-те дѣца, а една отъ моми-те му давала книга-та, пакъ хоже-та казувалъ що да пѣе; моми-те испѣвали слѣдоюща-та пѣсница:

ПЕСНА 3.

Малку дете курбанъ клалу,

Курбанъ клалу църни пуйки,

Курбанъ клалу на Жива Юда;

Жива Юда курбанъ виде,

Сърце хи са усмийналу. 5

Та си фана Йма царе,

Дукара гу фъ наше селу,

Та ми седна на заище.

Фтегна рока Жива Юда,

Фтегна рока фъ златна хлута, 10

Та искара ясна книга,

Подаде е на малку дете:

Седни ми, дете, поседи,

За тебе си царе дойде,

Да та учи да си пеешъ, 15

Да си пеешъ да си пишешь;

Аку си ти сърце тръгналу,

И язъ ти ардамъ чинамъ

Да са учишь мал у млогу.

Малу млогу деветъ години. 20

Царе та веке научилъ,

Да си пеешъ ясна книга,

Ясна книга и ратина,

И ратина и звезница,

И звезница и земица, 25

И земица и петица;

Хемъ да пишешь бела книга,

Бела книга църну писму;

Та му си млада войвода.

Та му фодишъ на юрдие, 30

На юрдие на поле-ту;

И му си първа рескица,

Та му пращашъ бела книга,

Бела книга църну писму,

Що си сторилъ на юрдие, 35

На юрдие, на поле-ту.

Та си фаленъ и пофаленъ!

Уй ми, уй ми, Жива Юда,

Жива Юда фъ наше селу!

Дукарала Има царе, 40

Та си учи малку дете

Да си пее да си пише.

________

Вечерь-та кога-то слънце захождало утивали деветъ-техъ моми и закарували дѣте-то, та го докарували дома му при майка му, коя-то го причекувала на порти-те; моми-те испѣвали слѣдоюща-та пѣсница:

ПЕСНА 4.

Мале ле стара мале,

Що си, мале, днесъ правила?

Да ли си вечере готвила,

Вечере, мале, чиста емрица?

Чи си ти иде мъжку дете. 5

Жива е Юда слела

Утъ небе-ту фъ наше селу;

Дукарала Има царе.

На дете си дава ясна книга,

Та гу учи Има царе 10

Да си пее, да си пише;

Дуръ да си дете порасне

Сега малу деветъ години;

Ша си пее ясна книга,

Ясна книга и ратина, 15

И ратина и звезница,

И звезница и земица,

И земица и петица;—

Па ша иде дуръ при царе,

Да си му е младе войвода, 20

Млада войвода, първа рескица.

Фала ти, мале, на земе-та!

Родила си юнакъ надъ юнаци,

Та на царе млада войвода.

Та му фоди на юрдие, 25

На юрдие на поле-ту;

На царе си праща бела книга,

Бела книга църну писму

Що станалу на юрдие,

На юрдие на поле-ту. 30

_________

Майка-та на дѣте-то давала на моми-те баксишъ по дваесте пари и по една чиста питичка и си утивали по дома си.

_________

Бележки отъ задни-те пѣсни за хадетъ-тъ на учение-то на дѣте-то.

Жива: вѣрували че тия научила человѣци-те да пѣетъ и да пишетъ.

Ясна книга: содержала пѣсни-те, кои-то пѣли наши-те дедове, кога-то колели курбане-то на Богове-то.

Ратина: съдержала пѣсни-те кои-то пѣели кога-то влизали на юрдие да са биетъ съсъ душмане-те си.

Звезница: съдержала пѣсни-те, съ кои-то магиосници-те говорили съ звезди-те и казували какво ща бъде.

Земица: съдержала пѣсни-те, кои-то учили по коя земя ходили наши-те дедове и на коя земя са заседнали.

Петица: съдржала петъ китапе, кои-то съдержели пѣсни-те за Богове-то и Богици-те.

Каница: било направено отъ коже и писунали на него, както сега писуватъ на книги-те.

Има: билъ нашъ царъ много прочуенъ, че той са покачилъ на небе-то, и са научилъ да пѣя и да пише; а послѣ той научилъ други-те съ помощъ-та на Жива Юда.

Рескица: значи писаръ; отъ рески прави.

Емрица: значи пита.

Усмийналу: значи усмихнало.

Заище: мектепъ, училище, къща, въ коя-то са учетъ дѣца-та.

Хлута: значи джепъ.

ПРИТУРКА.

Кога-то веке заминувала зима-та и пристигнувало лето-то, излевали вънъ отъ село-то моми-те, юнаци-те и пѣяли слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 1.

Люта е зима лютна!

Снигна са Бога налютилъ,

Налютилъ са разедилъ са.

Та си е слуга рукналъ,

Слуга му Слана юнака, 5

Та си му дума говори:

«Слуга ле Слана ле,

Знаешъ ди, Слана, ни знаешъ?

Богъ да гу бие бана крале,

Бана крале бана царина! 10

Крайна му Земе плодита,

Плодита йоще топлита;

Люта ми зима ни виделъ,

Люта ми зима бела снега;

Та си мене ни сайдисалъ, 15

Ичъ ми курбанъ ни колелъ,

Вета ми книга ни пелъ,

Вета ми книга, вета песна,

Чи му самъ нищу ни сторилъ.

Я му са земе наплодила; 20

Триста ми града градилъ,

Триста ми града силни,

Силни ми града съсъ кулини:

Доста му са земе заселила.

Млади ми юнаци на поле, 25

Млади ми юнаци малки моми;

Млади ми юнаци съсъ стаду.

Сиву ми стаду пасатъ;

Малки ми моми на йорань,

Та ли уратъ и ми сеетъ. 30

Я ми са карба закарали,

Доста хми карба на поле.

Триста юнаци паднали,

Триста юнаци съ малки моми,

Чи хми стаду ни пасе: 35

Чи хми поле ни устана,

Пусту поле запустену.

Стара е майка фъ сарае,

Плачба са плаче на бана

Чи му са земе заселила, 40

Та ли поле ни устана

Де да ми стаду пасе;

Де да ли моми уратъ,

Де да ли моми сеетъ.

Чудумъ са бана чуди 45

Що да ли прави, де да ми иде?

Чи си ми йоще ни знае

Де ми е земе пуста,

Пуста ми йоще запустена;

Чудумъ са чуди малу млогу, 50

Малу млогу три месеца;—

Дуръ ми е боленъ легналъ,

Легналъ ми боленъ на потстеле.

Фъркнала Юда летнала,

Летнала Юда утъ гора, 55

Утъ гора Юда утъ Юдица,

Летнала Юда фъ сарае,

Та му дума говори:

«Бана ле бана кралю,

Бре, ми си, кралю, млада, 60

Млада си йоще зелена,

Я ми си боленъ легналъ,

Боленъ си, кралю, на потстеле.

Бре, що ми са чудумъ чудишъ?

Зеръ ми йоще ни знаешь 65

Де си е пуста земе,

Пуста земе запустена?

Я си закарай млади юнаци,

Млади юнаци малки моми,

Та си ми слези на Дунавъ, 70

На Дунавъ на море.

На Дунавъ курбанъ колешъ,

Курбанъ колешъ ясну пиле,

Ясну ми пиле утъ море,

Курбанъ колешъ,мольба са молишъ 75

Мале ле, Юду ле,

Юду ле Самувилу,

Лу де да си, тука да си!

Да ми дойдешь на Дунавъ,

На Дунавъ на море: 80

Да ми дадешъ подадешъ,

Да ми дадешъ люта срела,

Люта срела, златна свирка.

Съсъ срела са борба боре,

Борба ми люта съ Ламие, 85

Да си е борба надборе;

Чи ми е Дунавъ заптисала,

Дунавъ ми йоще море;

Я съсъ свирка да си свире,

Какъ си свире да си пливамъ, 90

Да си стигна на поле-ту;

Де ми Юда ни летнала,

Де ми юнакъ ни стъпилъ,

Де ми пиле ни фъркналу,

Я ми е пусту запустену. 95

Юнакъ ми стаду ни пасе;

Малка ми мома ни уре,

Ни ми уре ни ми сее.

Лу да си курбанъ заколешъ,

Лу да са мольба молишъ; 100

Летнала Юда фъркнала,

Та ти срела подава,

Съсъ срела златна свирка;

Съсъ срела са борба боришъ

Та си Ламие надборювашъ; 105

Я си съсъ свирка свиришъ

Та си ми Дунавъ пливашъ,

Дуръ да си море испливашъ;

Да ми на поле стигнешъ,

Пусту ми поле запустену. 110

Дива ми крале подивена,

Ни ми е града градилъ;

Чи ми седи фъ пещере-та,

Фъ пещере-та фъ камене-те;

Ни ми е на поле уралъ, 115

Ни ми е на поле селъ;

Чи ми са шета низъ гора

Та ми трева пасе,

Какъ ми пасе сиву стаду!

Богъ да гу бие доста хиниетинъ, 120

Доста ми хиниетинъ инатчие.

Лу да си, бана, чуе

Чи му си на поле стъпилъ;

Чи ша му поле заселишъ.

Силна си войске собира, 125

Силна му войске млади юнаци,

Та си слева на юрдие,

Та ми са борба бори;

Доста ми юнакъ надъ юнаци,

Йоще малу борба та надборилъ. 130

Па да са рукнешъ подрукнешъ:

Юду ле, Юду Самувилу,

Лу де да си, тука да си!

Иоще си рекалъ ни утрекалъ,

Ша ти дойда на юрдие, 135

Та са борба боре;

Та ти ирдамъ чинамъ

Дуръ да си крале надборе;

Дуръ да му земе заптисашъ,

Да си му земе заселишъ; 140

Силна ми града да градишъ,

Силна ми града ва поле».

Йоще му Юда ни рече,

Трикналу пиле на дори,

Трикналу пиле припелу; 145

Та си Юда летнала,

Летнала Юда фъркнала,

Бана ми Юда ни виде.

Лу ми са зора зорнала,

Зорнала зора леснала, 150

Леснала зора блеснала;

Млади са юнаци задали,

Млади юнаци малки моми.

Та ми са дори исполнили.

Та му са плачба плачетъ. 155

Чи ми поле ни устана,

Де да хми стаду пасе,

Де да ми моми уратъ.

Заплака царе завика!

На майка си дума говори: 160

«Мале ле, мила мале,

Йотключи, мале, съндъци,

Та си ми руху искарай,

Златну ми руху серманлие.

Ду сега самъ фъ сарае, 165

Фъ сарае, мале, при тебе;

Утъ сега си брата уставемъ,

Да ми фъ сарае седи,

Фъ сарае, мале, при тебе.

Ша ида, мале, на шедба, 170

На шедба, мале, на поле,

Де си е поле запустену;

Де ми Юда ни летнала,

Де ми юнакъ ни стъпилъ.

Де ми пиле ни фъркналу; 175

Да си на-поле седна.

Да си граде силна града.

Млади ми юнаци стаду пасатъ;

Малки ми моми на поле,

На поле ми, мале, уратъ, 180

Уратъ ми, мале, сеетъ.

Чи ми са веке дуделу.

Доста ми юнаци фъ сарае.

Та ми са плачба плачетъ,

Чи си поле ни устана; 185

Та ми са карба закарали».

Майка му дума говори:

«Хаде си, сину, иди ми,

Белкимъ си поле заселишь,

Белкимъ си борба надборишъ. 190

Богъ да е бие Сура Ламие,

Чи ми е поле заптисала,

Та ми никой ни фоди».

Премени са бана нареди са,

Златну си руху метна, 195

Златну руху серманлие

Бърза-та коне яхна,

Бърза-та коне шетукрилца;

Та си юнаци закара

Малу млогу сто хиледи; 200

Съсъ юнаци малки моми

Малу млогу сто хиледи;

Та си ги кара на поле.

Фодилъ ми бана фодилъ,

Фодиль ми бана на поле 205

Малу млогу три месеца;

Стигналъ ми веке на Дунавъ.

Майка му са нажелилу,

Нажелилу натъжилу.

Та си прати младу татарче, 210

Съсъ татарче бела книга,

Бела книга църну писму:

Сину ле бана кралю,

Бре ми си, сину, навървилъ,

Я ти самъ, сину, ни казала; 215

Чи та самъ, сину, видела,

Чи са си, сину, применилъ,

Применилъ, сину, наредилъ;

Метналъ си златну руху,

Златну руху сарманлие; 220

Та са е майка засмела,

Засмела, сину, насмела;

Дуръ сега на майка наумъ дойде.

Та ти праща младу татарче,

Съсъ татарче бела книга, 225

Бела книга църну писму:

«Бре ти, сину, де ша идешъ?

Де си земе уставешъ?

Крайна е земе плодита,

Плодита, сину, топлита; 230

Йоще си, сину, ни виделъ,

Ни си виделъ люта зима,

Люта зима снегувита.

Дуръ да ми дойде Заревъ-денъ,

Заревъ-денъ Заревъ-месецъ; 235

Двашъ ми юнаци на поле,

На поле на егнилу,

Сури ми агнета фъ кушере;

Двашъ ми са моми на поле,

На поле на жетва, 240

Та ми жнеетъ бела пшеница;—

Та ми бератъ белу грозде;

Млади юнаци на точилу,

Та си пиетъ руйну вину,

Руйну вину тригодишну, 245

Вину пиетъ хору ми играете;

Малки моми песна пеетъ,

Песна хми е руевита.

Мене са, сину, нажелилу,

Нажелилу натъжилу, 250

Чи си земе уставешъ,

Плодна земе плодувита,

Та си фодишъ на поле,

Пусту поле запустену;

Де ми Юда ни летнала, 255

Де ми юнакъ ни стъпилъ,

Де ми пиле ни фъркналу;

Де си е люта зима,

Люта зима снегувита.

Снигна Бога на небе-ту, 260

Та си праща милна слуга,

Милна слуга Слана юнака,

Да си вие бела снега

Дуръ да поле побелне.

Доста ми си, сину, фодилъ, 265

Доста ми са си шеталъ

Низъ поле-ту ду белъ Дунавъ,

Ду белъ Дунавъ ду море-ту!

Върни са, сину, повърни са,

Върни са, сину, да си дойдешъ, 270

Да си седнешъ фафъ сарае,

Фафъ сарае при майка;

Да си та майка годи,

Да си та майка жени.

Чи да пливашъ ду белъ Дунавъ, 275

Да гу пливашъ да испливашъ,

Да си стъпишъ на поле-ту;

Доста ти са нажелилу,

Нажелилу натъжилу

Ни си лета църну пиле, 280

Църну пиле лестувица

Дуръ ти, сину, ша ми плачешъ,

Ша ми плачешъ, ша ми викашъ!»

Бана крале книга пее,

Бела книга църну писму, 285

Я ни му са нажелилу,

Нажелилу натьжилу.

На татарче ни про дума,

Лу му писа бела книга,

Бела книга църну писму: 290

«Мале ле, мила мале,

Сега самъ, мале, на белъ Дунавъ,

Вутре, мале, ша гу пливамъ.

Десну самъ йоку мигналъ,

Десну ми йоку на поле-ту, 295

Та самъ поле бендисалъ.

Да ми Бога ардамъ устори

Да си поле заселе,

Доста ми поле уралну;

Ша си граде нова града, 300

Нова града нишенлие,

Нова града нова Котлива.

Фсредъ поле-ту ду белъ Дунавъ,

Ни е Дунавъ река са вие,

Река са вие кату змие. 305

Та ми тече фафъ море-ту,

Река ми е ду бель Дунавъ,

Море ми е църну море,

Кат' си ми е на Край-земе.

Да ни си ми пиле фърка;

На Бога са мольба моле, 310

Eгa ми е лету пролету,

Да ми фърка църну пиле,

Църну пиле лестувица,.

Катъ да си самъ на край земе —

Да ни ти са, мале, нажелилу, 315

Нажелилу натъжилу;

Мене са ни нажелилу,

Ни нажелилу ни натъжилу».

Писа бана бела книга,

Бела книга църну писму, 320

Писа книга, прати си е,

Та си слезе утъ бърза-та коне.

Малки моми заплакали,

Малки моми млади юнаци,

Заплакали, завикали 325

Чи видели младу татарче,

Чи си иде утъ Край-земе,

Де си уставили стара майка,

Стара майка милна сесра,

Милна сесра милна брата. 330

Та хми бана вели ютговори:

«Ой ми вие милни сесри,

Милни сесри, милни брате!

Йоти ми сте заплакали,

Заплакали завикали 335

Чи си е поле запустену?

Та си Юда ни лета,

Та си юнакъ ни шета,

Та си пиле ни фърка;

Туку си е мощне уралну. 340

На поле си урете,

Бела пшеница сеете,

Чиста си пита месите,

Чиста пита, чиста леба.

Кой ва дивенъ види, 345

Фальба си ва фали,

Курбанъ си ви коле,

Чи сте слели утъ небе-ту,

Та ги сте на поле учили

Да си уратъ, да си сеетъ, 350

Да си месетъ чиста пита,

Поиск по сайту: