ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛАДОВЪ-ДЕНЪ. 2 страница

Чиста пита, чиста леба;

Да ни ми са фафъ гора-та

Какъ си ми е сиву стаду!»

Дума хми бана говори, 355

Малки са моми засмели,

Малки моми млади юнаци,

Засмели са насмели са.

Сега бана на белъ Дунавъ,

На белъ Дунавъ на море-ту. 360

Де ги виде Сура Ламие,

Зафучела затрещела,

Писнала ми люта змие,

Писнала ми свирнала ми,

Та ми са поле тресмалу, 365

Тресмалу ся люлналу са!

Тръгна са бана утъ белъ Дунавъ,

Съсъ бана млади юнаци,

Млади юнаци малки моми.

Та на Бога курбанъ коле, 370

Курбанъ коле ясну пиле,

Ясну пиле утъ море-ту,

Курбанъ коле мольба са моли,

Та си дума и говори:

«Мале ле Юду ле, 375

Юду ле Самувилу,

Лу де да си, тука да си!

Да ми дойдешъ на Дунавъ,

На Дунавъ на море-ту,

Да ми дадешъ подадешъ, 380

Да ми дадешъ люта срела,

Люта срела, златна свирка;

Съсъ срела са борба боре,

Борба ми люта съсъ Ламие,

Да си е борба надборе, 385

Чи ми е Дунавъ заптисала,

Дунавъ ми йоще и море-ту;

Я съсъ свирка да си свире,

Какъ си свире да си пливамъ,

Да си стигна на поле-ту; 390

Де ми Юда ни летнала,

Де ми юнакъ ни стъпилъ,

Де ми пиле ни фъркналу,

Я ми е пусу запустену;—

Юнакъ ми стаду ни пасе, 395

Малка ми мома ни уре,

Ни ми уре ни ми сее».

Бана ми курбанъ заклалъ,

Бана ми са мольба молилъ.

Та си летна Юда Самувила, 400

Летна си Юда фъркна си,

Та му срела подаде,

Съсъ срела златна свирка:

«Съсъ срела са борба боришъ».

Та са рукна и подрукна: 405

«Е, Ламию, Сура Ламию!

Я ми излез' утъ пещере,

Утъ пещере на поле-ту,

Съсъ тебе са борба боре:

Я ма борба надборювашъ, 410

Ни си пливамъ ду белъ Дунавъ;

Я си та борба надборювамъ,

Та си пливамъ ду белъ Дунавъ».

Разеди са Сура Ламие,

Разеди са налюти са, 415

Та ми утъ пещере излезе

Та ми са борба бори;

Бана ми срела фърли

Та ми Ламие усрели,

Падна Ламие на поле, 420

Та ми дума ни продума!

Свирна ми бана съсъ свирка,

Малу ми млогу свири,

Малу ми млогу три сахате;

Дуръ ми са Дунавъ тръгна, 425

Пъте му Дунавъ усторилъ,

Та си ми Дунавъ исплива;

Та си на поле стигна,

Пусту ми поле запустену.

Дива ми крале подивена, 430

Йоще ми града ни градилъ,—

Я ми седи фъ пещере-та,

Фъ пещере-та фъ камене-те.

На поле ми ни уралъ,

На ми уралъ ни ми селъ; 435

Лу ми са шета низъ гора

Та ми трева пасе,

Какъ ми пасе сиву стаду!

Я Богъ да гу бие доста хиниетинъ,

Доста хиниетинъ инатчие. 440

Три му войводи на поле;

Лу ми са войске видели,

Войске ми млади юнаци,

Млади юнаци малки моми,

Разедили са налютили, 445

Бърза-та си коне яхнали,

Та ми фъ пещере флели,

Фъ пещере фафъ сарае,

На крале хаберъ чинили,

Чи си е бана стигналъ, 450

Стигналъ си бана на поле,

Та си е поле пленилъ.

Дива ми крале мощне подивенъ

Та ми са мощне разеди,

Разеди са налюти са. 455

Та си собра силна войске,

Силна войске млади юнаци.

Та излезе на юрдие,

Та ми са борба бори;

Борба ми е доста силна, 460

Та ми трае сега малу,

Сега малу три месеца;

Дива крале ша надбори

Та са чуди що да прави?

Де му наумъ дойде, 465

Та са рукна и подрукна:

«Юду, Юду Самувилу,

Лу де да си, тука да си!»

Рече ми йоще ни утрече

Дойде му Юда на юрдие, 470

На Юрдие на поле,

Та му ардамъ чинила;

Юда са борба бори,

Та ми крале надбори.

Бана ми веке на поле, 475

Бана ми поле пленилъ,

Пленилъ ми поле, заптисалъ.

Юда му слуга заръчела,

Заръчела поръчела,

Думала му говорила: 480

«Бана ле, бана царина,

Сега си поле заптисалъ,

Сега си поле заселилъ.

Я си ми бана ни знаешь

Чи си е поле студну, 485

Студну е поле снегиту,

Люта е зима лютна!

Идешь ми бана утъ Край-земе,

Де си е поле плодиту,

Плодиту йоще топлиту, 490

Люта си зима ни виделъ.

Я ти бана да пишешъ

Бела ми книга църну писму,

Да пишешь, бана, да напишешь:

«Йоще си лету ни миналу, 495

Да си берешь млади юнаци,

Млади юнаци малки моми,

Да закарашъ деветъ крави,

Та да слезешъ на белъ Дунавъ,

На белъ Дунавъ на море-ту, 500

Да си курбанъ колешъ,

Снигна Бога да си фалишъ;

И да му са мольба молишъ,

Да ни праща милна слуга,

Милна слуга Слана юнака, 505

Да ни гу праща на поле-ту,

Да си вие бела снега;

Я да гу праща фафъ гора-та,

Фафъ гора-та планина-та,

Де ми стаду ни пасе, 510

Де ми моми ни уратъ,

Ни ми сеетъ бела пшеница».

Юда му слуга заръчела,

Заръчела поръчела,

Та си ми фъ града летнала. 515

Богъ да гу бие бана крале,

Ни е писалъ бела книга,

Бела книга парну писму;

Та ми курбанъ ни коле,

Та ма фальба ни фали, 520

Ни ми са мольба моли.

Доста са самъ налютилъ!

В утре рану да ми слезешъ,

Да ми слезешъ на поле-ту,

Да си виешъ бела снега, 525

Да си поле побелне;

Да ни пасе сиву стаду,

Да ни уратъ малки моми,

Да ни уратъ да ни сеетъ.

Дуръ да бана на иманъ дойде, 530

Да си пише бела книга,

Бела книга царну писму,

Чи ми курбанъ коле,

Чи ми коле деветъ крави,

Та ма фальба фали, 535

Та ми са мольба моли».

Разеди са Слана юнакъ,

Разеди са налюти са,

Приметна си бела дреха,

Бела дреха снегувита. 540

Та си слезе на поле-ту,

Де ми уратъ малки моми,

Юнаци ми стаду пасатъ,

Та си вие бела снега,

Снега вие малу млогу, 545

Малу млогу три месеца.

На бана са нажелилу,

Нажелилу натъжилу,

Та ми плаче и ми вика!

Я ни знае щода прави. 550

Що да прави що да стори?

Дуръ си наетъ сторилъ

Да си иде на Край-земе,

На Край-земе фафъ сарае,

Фафъ сарае при майка. 555

_________

Деветъ момче-та и деветъ моми утивали въ гора-та та закарували деветъ крави и ги докарували въ каща-та на кмета; въ това врѣмя моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 2.

«Бона ле, бана царина,

Що ти е кахъръ легналъ,

Та ти са нажелилу,

Нажелилу натъжилу?

Чи си уставилъ Крайна-земе, 5

Крайна-земе плодита,

Плодита йоще топлита,

Та си ми поле заселилъ,

Пусту поле запустену;

Де ми е люта зима; 10

Де ми са Бога люти,

Та си праща милна слуга,

Милна слуга Слана юнака,

Да си вие бела снега,

Та си е поле побелелъ. 15

Я ти, кралю, ни знаешь

Чи ти е Юда заръчела,

Заръчела, кралю, поръчела?

Да си пишешъ бела книга,

Бела книга църну писму: 20

Лу да си лету помине,

Курбанъ да си колешъ,

Да си колешъ деветъ крави,

Снигна Бога да си фалишъ;

И да му са мольба молишь, 25

Да си праща милна слуга,

Да гу праща фафъ гора-та,

Фафъ гора-та планина-та,

Да си вие бела снега;

Я на поле да е лету, 30

Да е лету и пролету;

Да си грее ясну слънце.

Какъ си грее на Край-земе;

Юда ти, кралю, заръчела,

Я ти си Юда ни сайдисалъ! 35

Снигна са Бога налютилъ,

Та си пратилъ милна слуга,

На поле си снега, вие,

Та ти стаду ни пасе,

Ни ти уратъ малки моми». 40

Чулъ ми бана зачулъ,

Та си писалъ бела книга,

Бела книга църну писму

Пратилъ си гу пу земе-та,

Юнаци ми съ клетва приклевалъ: 45

Лу да си лету замине,

Курбанъ да си колетъ,

Да си колетъ деветъ крави,

Деветъ крави се на отбуръ,

Да си фалетъ Снигна Бога 50

И да пу са мольба молетъ,

Да са веке ни люти,

Да ни вие бела снега,

Да ни вие на поле-ту;

Лу да вие фафъ гора-та, 55

Фафъ гора-та планина-та,

Де ми стаду ни пасе,

Де ми моми ни уратъ.

На поле си града граде,

Силна града нишенлие, 60

Кат' да си е на Край-земе».

Писа ми крале бела книга,

Бела книга църну писму.

Премени са, нареди са,

Приметна си златна дреха. 65

Та си срука млади юнаци,

Млади юнаци малки моми,

Та ги прати фафъ гора-та,

Да му дукаратъ деветъ крави.

Курбанъ коле на поле-ту, 70

Десна си рока дига

Та си фали Снигна Бога!

Та му са мольба моли,

Да ни си е люта зима,

Люта зима снегувита; 75

Я на поле ясну слънце,

Какъ си грее на Край-земе,

Да си грее на поле-ту;

Да ни му са нажелилу.

Нажелилу натъжилу, 80

Та да иде на Край-земе,

На Край-земе при майка;

Та да си е поле запустену,

Пусту ми поле устаналу;

Та да си Юда ни лета, 85

Та да си пиле ни фърка.

_________

Кога-то вейке щели да докаратъ крави-те, старий-тъ кмета съсъ други старци са пременували и закарували крави-те та утивали на една рѣка, кадѣ-то са събирали сички-те селени жени моми и дѣца, и там' колели курбанъ-тъ а моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 3

Засели са Крайна-земе,

Засели са, присели са!

Триста ми града на поле,

Триста ми града силни,

Силни ми града съсъ кулини. 5

Млади ми юнаци на поле,

Млади ми юнаци малки моми;

Млади юнаци съсъ стаду,

Сиву ми стаду пасатъ;

Малки ми моми на йорань_: 10

Та ми уратъ и ми сеетъ.

Та ми са карба закарали,

Доста хми карба на поле,

Триста юнаци паднали,

Триста юнаци малки моми, 15

Чи хми стаду ни пасе;

Чи ми поле ни устана,

Пусту поле запустену,

Да си ми йоще уратъ!

Бана ми крале виде. 20

Та ми наетъ сторилъ,

Да си тера пуста земе,

Пуста земе запустена;

Де ми стаду ни пасатъ,

Де ми йоще ни уратъ. 25

Та си закара млади юнаци,

Млади юнаци малки моми,

Та си дойде на белъ Дунавъ,

На Дунавъ на море;

Де си надбори Сура Ламие, 30

Та си Дунавъ исплива.

Па ми са борба бори;

Дива ми крале на поле,

На поле на юрдие,

Я си гу борба надбори, 35

Та му земе плени,

Та си му поле заптиса.

Йоще ми града ни градилъ,

Йоще ми моми ни урали.

Ти са си, Боже, налютилъ, 40

Налютилъ разедилъ,

Та си пратилъ мил на слуга,

Милна слуга Слана юнака,

Да си вие бела снега,

Да си вие на поле-ту, 45

Та ми вие малу млогу,

Малу млогу три месеца.

Дуръ са на бана нажелилу,

Нажелилу натъжилу,

Та си наетъ сторилъ 50

Да си иде на Край-земе,

На Край-земе при майка,

Макаръ да му са майка насмела.

Хеле ми Юда летна,

Летна ми Юда фъркна, 55

Та му дума говори:

«Бана ле бана кралю,

Що ми са, бана, чудишь

Та ти кахъръ легналъ?

Доста ти веке кахъре, 60

Кахъре йоще ядове!

Чи ти на поле люта зима,

Люта зима снегувита,

Та си града ни градилъ,

Та са моми ни урали. 65

Я си пиши бела книга,

Бела книга църну писму,

Чи на Бога курбанъ колешъ,

Курбанъ колешъ деветъ крави,

Бога си фальба фалишъ; 70

Та му са мольба молишъ,

Да ни праща милна слуга,

Милна слуга Слана юнака,

Tyкa долу на поле-ту,

Да ни вие бела снега; 75

Лу да вие фафъ гора-та,

Фафъ гора-та планина-та,

Де си стаду ни пасе,

Де си моми ни уратъ.

Бога ти мольба чуе; 80

На поле ти ясну слънце,

Как си грее на Край-земе.

Я да са варнешъ при майка,

Майка ти са насмела:

Ни си, бана, юнакъ! 85

Дива си крале ни надборилъ»!

Чулъ ми е царе зачулъ,

Чулъ ми е Юда Самувила.

Та си града ни гради,

Малки моми ни искаралъ 90

Да си уратъ на поле-ту.

Лу си прати бела книга,

Бела книга църну писму

На юнаци на войводи,

Курбанъ да си колетъ. 95

Па си събра млади юнаци,

Млади юнаци малки моми

Та ги прати фафъ гора-та,

Фафъ гора-та на стаду-ту,

Закарали деветъ крави, 100

Деветъ крави се на отбуръ;

Та ми слезе бана на белъ Дунавъ,

На белъ Дунавъ на църну-ту море

На Бога си курбанъ коле,

На Бога на Снегина, 105

Курбанъ коле деветъ крави,

Та гу фальба фали,—

Та му са мольба моли,

Та му дума и говори:

«Боже ле Снигна ле, 110

Що ми са си, Боже, налютилъ,

Налютилъ разедилъ?

Лу самъ стъпилъ на поле-ту,

Та си пратилъ милна слуга,

Милна слуга Слана юнака, 115

Тука ми долу на поле,

Вилъ ми е снега завилъ,

Та ми вие сега малу,

Сега малу три месеца.

Зеръ ми е, Боже, ни стигналу, 120

Чи самъ майка уставилъ,

Съсъ майка милна брата,

Милна брата милна сесра;

Сое самъ града уставилъ,

Сое ми града сое земе, 125

Сое земе плодита,

Плодита йоще топлита;

Ни ми е люта зима,

Люта зима снегувита

Я си ми сланце грее, 130

Ясну ми слънце на поле.

Дуръ да ми дойде Заревъ-денъ,

Заревъ-денъ, Заревъ-месецъ,

Двашъ ми юнаци на поле,

На поле на егнилу, 135

Сури ми агне-та фъ кушере;

Двашъ ми са моми на поле,

На поле на жетва,

Та ми жнеетъ бела пшеница;

Та ми бератъ белу грозде; 140

Млади юнаци на точилу,

Та си пиетъ руйну вину,

Руйну вину тригодишну,

Вину ми пиетъ хору играетъ;

Я си ми моми песна пеетъ, 145

Песна хми е руевита.

Земе самъ, Боже, уставилъ,

Чи ми е Бога заръчелъ,

Да си седна на пуста земе,

Де ми Юда ни летнала, 150

Де ми юнакъ ни стъпилъ,

Де ми пиле ни фъркналу

Та ми, са, Боже, ни нажелилу,

Йоще самъ, Боже, ни плакалъ,

Ни самъ плакалъ, ни самъ викалъ,155

Сега самъ, Боже, заплакалъ,

Чи ми са зима дудела!

Млади ми юнаци фафъ сарае,

Млади ми юнаци малки моми,

Фъ сарае. Боже, на плачба, 160

Млади ми юнаци ни излели

Да ми пасатъ сиву стаду;

Малки моми на поле-ту

Йоще ми йорань ни урали,

Ни урали, ни ми сели, 165

Ни ми сели, ни ми жнали;

Чиста леба ни месили,

Чиста леба, чиста пита;

Я ми са фафъ гора-та,

Диви са подивили, 170

Фафъ гора си трева пасатъ!

Хаде ми, Боже, хаде;

Сега ти курбанъ коле,

Курбанъ ти коле деветъ крави,

Деветъ крави се на отбуръ, 175

Та ти са мольба моле:

Ду сега са си, Боже, лютилъ,

Утъ сега веке да са ни лютишъ.

Да ни пращашъ Слана юнакъ

Тука долу на поле-ту; 180

Лу да си гу, Боже, пращашъ

Тука, Боже, на високу,

На высоку фафъ гора-та,

Фафъ гора-та планина-та,

Де ми стаду ни пасе, 185

Де ми моми ни уратъ-

Аку си, Боже, каилъ станешь,

Да ми грейне ясну слънце,

Да ми грейне на поле-ту,

Ду година ти курбанъ коле, 190

Та си та фальба фале;

Я да си е на поле-ту

Лету йоще пролету,

Какъ си е на Край-земе,

Да ни си е люта зима, 195

Люта зима снегувита,—

Дуръ да дойде Заревъ-денъ,

Заревъ-денъ, Заревъ-месецъ,

Двашъ ми юнаци на поле,

На поле на егнилу, 200

Сури ми агне-та фафъ кушере;

Двашъ ми моми на поле,

На поле на жетва,

Да ми жнетъ бела пшеница;

Да ми бератъ белу грозде; 205

Млади ми юнаци на точилу,

Да си пиетъ руйну вину,

Руйну вину тригодипшу,—

Йоще ти, Боже, курбанъ коле,

Курбанъ коле деветъ ювна, 210

Деветъ ювна карабаше,

Карабаше и факлати;

Събирамъ си малки моми,

Малки моми и девойки,

Та ти пеетъ вета, книга, 215

Вета книга, вета, песна,

Що самъ йоще ни пелъ

Лу ми Юда заръчела,

Заръчела поръчела".

Бана ми курбанъ коле, 220

Курбанъ коле, мольба са моли;

Дуръ са на Бога нажелилу,

Нажелилу натъжилу,

Та си прати Юда Самувила

Да си слезе фафъ гора-та, 225

Фафъ гора-та планина-та,

Де ми седи Лета Бога—

Пещере му на Край-земе,

На Край-земе лету пролету,

Я на поле люта зима, 230

Люта зима снегувита—

Та му дума Юда и говори:

«Боже ле Лете ле,

Доста ми си, Боже, седелъ

Тука, Боже, на Край-3еме! 235

Сега ма пратилъ Снигна Бога,

Та ти са мольба моли,

Да си слезешъ тука долу,

Тука долу на поле-ту,

Що си ми е пусту, запустену.

Заселилъ гу бана крале, 240

Що ми йоще ни виделъ

Люта зима снегувита,

Та му са доста нажелилу,

Нажелилу натъжилу

На Бога си курбанъ коле, 245

Курбанъ коле деветъ крави,

Та му са мольба моли

Да си грейне ясну слънце,

Да си грейне на поле-ту,

Да си му е лету, пролету». 250

Лета Бога вели ютговори:

«Е, ти, Юду Самувилу,

Ни си фоде на поле-ту!

Какъ си е бана курбанъ колелъ,

На Бога са мольба молилъ,

Да си грейне ясну слънце, 255

Да си грейне на поле-ту,

Да си му е лету, пролету,—

Дуръ си ми бана курбанъ ни коле,

Да ми коле ду три голабчета,

Да ми са мольба моли 260

И да прати малка мома,

Да е прати фафъ гора-та

Да си бере бела китка,

Да си ми глава накичи,

Ни си слевамъ на поле-ту! 265

Ни изгревамъ ясну слънце,

Да си му е лету, пролету».

Рече Бога ни утрече

Та са варна Юда Самувила,

Варна са Юда при Бога. 270

Думала му Юда говорила:

Летна Бога каилъ ни ставалъ

Да си слезе на поле-ту,

Да си грейне ясну слънце,

Та да си е лету, пролету. 275

Снигна Бога нищу ни продумалъ,

Ни продумалъ ни ютговорилъ;

Чи ни знае що да прави,

Що да прави, що да стори.

_________

Кметъ-тъ и други-те като закалали курбанъ-тъ и седнували да са гостетъ, една мома доходала отъ село-то и пѣела слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 4.

«Царю ле бана ле,

Курбанъ си бана колелъ,

Курбанъ деветъ крави,

Курбанъ ти на Сигна Бога,

Да ни ти са, бана, люти; 5

Да ни праща милна слуга,

Милна слуга Слана юнака,

Да ни праща на поле-ту

Да си вие бела снега

И той си каилъ станалъ. 10

Я и той що да прави,

Що да прави що да стори?

Пратилъ ма фафъ гора-та,

Фафъ гора-та на Край-земе,

Фафъ гора-та фъ пещера-та, 15

Де ми седи Лета Бога;

Та му са самъ мольба молила,

Да си слезе на поле-ту,

Да си грейне ясну слънце,

Да си ти е лету, пролету,

Чи си на Бога курбанъ колелъ 20

Я той ми са налютилъ,

Та ми дума продума:

«Е, ти Юду Самувилу,

Какъ си е бана курбанъ колелъ,

На Снигна са Бога мольба молилъ, 25

Я си мене ни сайдисалъ!

Ни си слевамъ на поле-ту

Дуръ ми курбанъ ни заколе, —

Да ми коле ду три голабчета.

Хемъ да прати малка мома, 30

Да е прати фафъ гора-та

Да си бере бели цвете,

Да си вие бела китка,

Да ми глава накичи

Какъ си вие бела китка 35

Да си-рука низъ гора-та

Иди си, Зима, иди си,

Чи си веке лету доиде».

Та си веке каилъ ставамъ

Да си слезе на поле-ту, 40

Съсъ мене дену слънце,

Лу да грейне да си блесне,

Съсъ мене лету, пролету,

Та си бана града гради.

Млади юнаци на поле-ту, 45

На поле-ту стаду пасатъ;

Малки моми на поле-ту,

Та ми йорань уратъ,

И ми сеетъ бела пшеница,

И ми сеетъ и ми жнеетъ; 50

Та си месетъ чиста пита,

Чиста пита, чиста леба.

Сега, царю, що са ни чудишъ?

Гозба, царю, да са ни гостишъ!

Я да фанешъ ду три голабчета, 55

На Лета Бога курбанъ да колешъ;

И да пратишъ малка мома

Да си иде фафъ гора-та,

Да си бере бели цвете,

Да си вие бела китка, 60

И да флезе фъ пещере-та

Да си кити Лета Бога, —

Да са рукне и подрукне:

«Иди си, Зима, иди си,

Чи си лету дойде». 65

Йоще речь-та да ни утрече

Ша си грейне ясну слънце,

Ша си грейне на поле-ту,

Та си ти е лету, пролету.

Та си градишъ нова града, 70

Да ни ти е поле запустену;

Да ни плачатъ млади юнаци,

Млади юнаци малки моми».

Чулъ ли бана Юда Самувила

Та са гозба ни гости 75

Я устави малки моми

Да си гответъ деветъ крави,

Деветъ крави се на отбуръ.

________

Като испивала мома-та горня-та пѣсна, три мом-чета дохождали, кои-то носили три голабчета и ги давали на кметъ-тъ; той ги закалалъ курбанъ, а мо-ми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 5.

Боже ле Лете ле,

Чуденъ си, Боже, нишенлие!

Да ни си, Боже, на небе-ту,

Земе са веке запустила!

Чи си имашъ златни ключе, 5

Ютключевашъ йогнена сарае,

Де ми сед и ясну слънце,

Та му, Боже, заръчешъ,

Заръчешъ, Боже, поръчешъ,

Де да грейне на земе-та. 10

Слънце та, Боже, чуе

Та си нийде ни изгрева,

Лу изгрева на Край-земе,

На Край-земе, на поле-ту,

Йоще рану предъ зора-та. 15

Ораче-те на поле-ту,

Купаче-те на лозе-ту,

Курабе-те на море-ту,

Сиву ми стаду пасе,

Та са е земе заселила, 20

Ни е пуста, запустена;

Де ми слънце ни грее,

Пусту ми поле устаналу,

Пусту ми поле, запустену;

Ни ми уратъ юраче-те, 25

Ни ми копатъ копаче-те,

Ни ми пливатъ курабе-те.

Ни ми пливатъ на море-ту,

Сиву ми стаду ни пасе.

Я ти, Боже, зеръ ни знаешь? 30

Бана крале на белъ Дунавъ

Пусту ми поле заптисалъ,

Пусту ми поле, запустену.

Я ми йоще града ни градилъ,

Малки моми ни излели, 35

Ни излели на поле-ту,

Да ми уратъ, да ми сеетъ,

Чи е люта зима снегувита.

Бога ми са налютилъ,

Та си пратилъ милна слуга, 40

Милна слуга Слана юнака,

Та си виелъ бела снега

Малу млогу три месеца;

Сега веке ни си вие,

Чи му е курбанъ колелъ. 45

Та на тебе курбанъ коле,

Курбанъ коле три голабче-та,

Та ти са мольба моли,

Да си слезешъ на поле-ту,

Съсъ тебе ясну слънце 50

Да си грейне, да си блесне;

Да си гради нова града;

Малки моми на поле-ту

Да си уратъ, да си сеетъ;

Да ни си е поле запустену. 55

Какъ си фъркатъ ду три голабче-та,

Да си фъркне църну пиле,

Церну пиле лестувица,

Да си летне утъ Край-земе,

Йоще тука ни летнала; 60

Да е види бана крале,

Ни му са веке нажелилу,

Нажелилу натъжилу,

Чи уставилъ сое земе,

Сое земе, сое града; 65

Стара майка, милна брата,

Милна брата, милна сесра.

________

Като закалалъ кметъ-тъ и трите голабче-та и испѣвала мома-та горня-та пѣсна рано още предъ слънце-то, кога-то щело да изгрея слънце-то, сички-те си подигали роки-те каде небе-то и ги удрели отъ радостъ че е слънце-то изгрело, а моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 6.

Боже ле Лете ле,

Фала ти, Боже, на земе!

Чи си сарае ютключилъ,

Та си на слънце заръчелъ,

Да си изгрее на поле, 5

Чи на са зима дудела;

Тешка е зима люта,

Люта е зима снегувита!

Млади юнаци плакать

Чи на егнилу ни фодетъ, 10

Сиву си стаду ни пасатъ;

Малки са моми плакали

Чи на поле ни излели,

Та са на поле ни урали;

Плакали моми викали 15

Чи си земе уставили,

Плодита земе, топлита,

Де си ми пиле фърка,

Църну ми пиле лестувица.

Фала ти, Боже, фала! 20

Царе ти курбанъ коле

Ду година ти Личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,

Гергювъ-денъ, Боже, Суровъ-денъ,

Суровъ-денъ още Летовъ-денъ. 25

Слънце ле, ясну слънце!

Да си ми слънце греешъ,

Злату на земе полевашъ,

Злату ми, слънце, сребру

Росна ми китка заросева, 30

Малки са моми китетъ,

Та си на поле уратъ,

Уратъ ми, слънце, купаетъ;

Де ми, слънце, ни греешъ,

Темна темница вланала 35

Малки са моми у дома си,

Роки кършетъ, сълзи ронетъ,

Де хми е земе пуста,

Пуста хми земе, запустена!

_________

Като испѣвали горня-та пѣсна, найстарий-тъ отъ кметове-те, кои-то билъ найхарно пременетъ, утивалъ въ гора-та и са скривалъ въ некоя пещера, послѣ по него ходила една отъ моми-те въ гора-та та брала китки и пѣела слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 7

Снигна са Бога налютилъ,

Налютилъ разедилъ,

Та си е пратилъ милна слуга,

Милна слуга Слана юнака,

Да си вие бела снега, 5

Вилъ ми е снега малу млогу,

Малу млогу три месеца

Тешка е зима снегувита,

Та ми слънце ни грее,

Ясни си зари крие, 10

Крие си зари фъ сарае,

Ясну си лику подана,

Подана си лику на поле

На поле на Край-земе,

На Край-земе лету, пролету; 15

Де си е бана на поле,

Пусту е поле запустену;

Сега ми слънце грейна,

Грейна ми слънце блесна,

Та е на поле лету,

Лету е йоще пролету.

Бана ми на белъ Дунавъ, 20

Десна си рока дигналъ

Та си ми слънце фали.

Даде ми златна тоега,

Та си ма фъ гора прати

Да си бере бели цвете, 25

Да си гоне люта зима,

Люта зима снегувита.

Иди си, Зима, иди си,

Иди си, Зима, на небе,

Де си е Снигна Бога; 30

Чека та Бога чека,

Дребни му ключе на рока,

Да си зандана ютключи,

Да та фъ зандана заключи;

Иди си, Зима, иди си, 35

Чи си ми лету дойде,

Лету ми йоще пролету.

Хаде ми, Зима, хаде!

Хуй, ни ми зима, хуй!

Лета ми Бога слезалъ, 40

Слезалъ ми на поле;

Златна тоега пратилъ.

Пратилъ тоега на бана;

Бана ми тоега даде

Да си та, Зима, гоне; 45

Да си та намера намере,

Ша та удре на глава.

Да си ти глава подробе!

Па си ти, Зима, думамъ:

«Иди си, Зима, иди си»! 50

Ни ми е поле пусту,

Пусту поле запустену.

Какъ си е Крайна-земе

Плодита, топлита,

Двашъ ми на поле уратъ, 55

Двашъ ми пшеница сеетъ,

Двашъ ми жетва жнеетъ,

Двашъ ми юнаци на егнилу,

Сури ми агнета фафъ кушере,—

Какъ си е Крайна-земе, 60

И пусту ми поле запустену.

Ша ми фъркне църну пиле,

Църну пиле лестувица,

Ша ми фъркне утъ Край-земе;

Да ми види банакрале, 65

Засмелъ са и са насмелъ,

Забурилъ си сое земе,

Поиск по сайту: