ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛАДОВЪ-ДЕНЪ. 4 страница

Слану ми море на поле,

Слану ми море църну, 340

Какъ ми е църну на Край-земе».

Ни му са бана нажелилу,

Нажелилу натъжилу,

Кат' да си е на Край-земе.

Та ми са бана годи, 345

Годи са бана, жени са.

Та ми е бана на поле,

Поле си бана засели.

Ду тога бе поле пусту,

Пусту бе запустену, 350

Сега са веке засели.

Моми са песна испели,

Бана си фальба фалили,

Йоще му курбанъ колели;

Чи си е фъркналъ на небе, 355

На небе при Бога,

Млада си дефа устаналъ,

На Бога изметъ правилъ.

Та му е песна устанала,

Да са на земе фали, 360

Да са на земе чуе!

Да ни си земе заселилъ,

Пуста си земе устанала.

__________

На Гергювъ-денъ сѣкой чобанинъ колелъ курбанъ по едно агне, кое-то агне готвила само една мома отъ къща-та, и послѣ седнували сички-те отъ къща-та та са гощавали; кога-то го колели пѣяла мома-та слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 1.

Слела ми Юда утъ небе,

Утъ небе Юда фъ сарае,

Де ми е бана царина;

Та си му дума говори:

«Бана ле, бана кралю, 5

Знаешь ли бана, знаешь

Що си, бана, думалъ,

Думалъ, бана, говорилъ?

Лета си Бога фалилъ;

Ду година му личенъ-денъ, 10

Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,

Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,

Суровъ-денъ Летовъ-денъ!

Та му курбанъ колешъ,

Курбанъ му колешъ суру агне, 15

Суру агне усуресту,

Малка гу мома готви,

Готви гу ясна вечере,

Та си ми, царю, вечерешъ.

Я сега ми фъ сарае седишъ, 20

Суру си агне ни фаналъ,

Лета си Бога ни фалишъ;

Ни му правишь личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,

Гергювъ-денъ Суровъ-денъ, 25

Суровъ-денъ Летовъ-денъ!

Лета са Бога налютилъ!

Какъ си е лету, пролету,

На поле ми ни слева,

Ясну ми слънце ни грее; 30

Та си е люта зима,

Люта зима снегувита;

Люта е зима лютна,

Йоще си зима ни виделъ!

Та си ми плачба плачешь, 35

Плачешь ми, бана, викашъ.

Моми на поле ни излели,

На поле моми на йорань,

На йорань моми, на копань,

Бела пшеница ни сеетъ, 40

Чиста ми леба ни месетъ,

Чиста ми леба, чиста пита;

Юнаци на поле ни излели

Та ми стаду ни пасатъ,

На поле юнаци на егнилу; 45

Та ти са поле запустилу,

Пусту ти поле у станалу,

Пусту ти поле, запустену!

На поле са Юда ни шета,

На поле юнакъ ни фоди, 50

На поле пиле ни фърка»

Рече му Юда ни утрече,

Фъркна си Юда фафъ гора.

Бана са чудумъ чуди

Чи му е Юда думала, 55

Думала Юда говорила.

Да ми курбанъ коле,

Да ми коле суру агне,

Суру агне усуресту;

Ни ми е правилъ Личенъ-денъ, 60

Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,

Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,

Суровъ-денъ Летовъ-денъ,—

Да ни гу Юда мами,

Да ни гу Юда лъже, 65

Да му са Бога налюти,

Да му хатъръ устане.

Лета е Бога сайдисалъ,

Та му курбанъ коле;

Я си Бога ни сайдисалъ, 70

Да си йотключи зандана,

Да си искара милна слуга,

Милна слуга Слана юнака,

Съсъ юнака милна сесра,

Милна сесра Зима Юда, 75

Зима Юда Самувила,

Да ги прити на поле-ту

Да завиетъ бела снега,

Да си е люта зима,

Люта зима снегувита; 80

Чудумъ са бана чуди,

Я ми йоще ни знае

Що да ми прави, да стори.

Стара му Зара дума,

Дума му Зара говори: 85

«Бана ле, бана кралю,

Що ми са чудумъ чудишь

Да ми курбанъ колешъ,

Да ми правишь личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Летовъ-денъ, 90

Да колешъ ил' да ни колешъ?

Бре, си та Юда ни мами,

Бре, си та Юда ни лъже!

Снигна са Бога ни люти,

Да си искара милна слуга, 95

Милна слуга Слана юнака,

На поле гу веке ни праща;

Я си гу праща фафъ гора,

Фафъ гора на планина,

Де си ми моми ни уратъ, 100

Де ми юнаци стаду ни пасатъ.

Бре, ти си Богу думалъ,

Думалъ си бана говорилъ:

«Боже, ле Лете ле,

Я си ми слези на поле, 105

На поле, Лете, на Дунавъ,

Да ми е лету, пролету;

Та ти курбанъ коле,

Курбанъ ти коле суру агне,

Суру агне усуресту; 110

Иоще ти праве личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,

Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,

Суровъ-денъ Летовъ-денъ!

Та си та фальба фале, 116

Десна си рока дигамъ.

Бога му драгналу,

Драгналу, кефналу,

Та си ми слезе на поле,

Ясну ми слънце грейналу, 120

Та ти е лету, пролету.

Малки са моми на поле,

На поле на йорань,

На йорань, на копань,

На поле си моми уратъ, 125

Бела пшеница сеетъ,

Чиста си леба месетъ,

Чиста леба, чиста пита;

Млади юнаци на поле,

На поле на егнилу; 130

Да ми курбанъ ни колешъ,

Личенъ ми денъ да ни правишь,

Личенъ ми денъ Летовъ-денъ;

Лета са Бога налютилъ,

Налютилъ са разедилъ, 135

Та ми на поле ни слева,

Ни ти е лету, пролету,

Ясну ти слънце ни грее;

На поле ти Слана юнакъ,

Слана юнакъ, Зима юда, 140

Зима Юда Самувила,

На поле ти люта зима,

Люта зима снегувита;

Люта е зима лютна»!

Стара му Зара дума, 145

Дума му Зара говори,

Бана си каилъ станалъ.

Та ми са бана пременилъ,

Пременилъ са наредилъ,

Златна си дреха спусналъ. 150

Та ми са шета низъ града,

Рука ми бана говори:

«Бре, ми, юнаци, малки моми!

Вутре ми личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Гергювъ-денъ, 155

Гергювъ-денъ Суровъ-деиъ,

Суровъ-денъ Летовъ-денъ!

Никой ми на поле ни слева,

На поле на йорань,

На йорань, на копань. 160

Малки ми моми фъ сарае,

Суру ми агне златетъ,

Златетъ ми агне шернетъ,

Чи си курбанъ коле,

Курбанъ коле на Бога,— 165

Та му са мольба моле,

Па на поле да слезе.

Да си ми слънце грейне,

Да си ми слънце лесне,

Да ми е лету, пролету». 170

Кой си ми бана чуе,

На поле ми веке ни иде,

На поле на йорань,

На йорань и на копань.

Малки са моми пременили. 175

Применили, наредили;

Малки са моми фъ сарае.

Йоще ми бана курбанъ ни коле,

Лу ми е вързалъ суру агне,

Вързалъ ми агне на дъру; 180

Чи му Юда заръчела,

Заръчела поръчела,

Да ми курбанъ ни коле

Дуръ ми слънце ни грейне,

Да ми са агне златилу, 185

Златилу, ушернилу;

Йоще ми бана чека.

Три ми ювна коле,

Три ми ювна карабаше,

Карабаше и факлати, 190

Та ми гозба гости

Малки ми моми, млади юнаци;

Дуръ да ми слънце изгрее,

Дуръ да слънце лесне

Да ми са агне позлати, 195

Да ли са агне пошерни;

Какъ си гу бана коле

Да ми фъркне на небе,

На небе при Бога,

При Бога фъ сарае; 200

Да си гу Бога види,

Да му на сърце драгне,

Да му на сърце кефне.

_________

Отъ село-то купували три ювна и ги закалали курбанъ, на кои-то пѣяли горня-та песна, а други-те, кои-то ималъ, закалали дома си по едно агне, кое-то го златили моми кога-то нагревало слънце-то и пѣяли слдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 2.

Деветъ ми Юди чули,

Деветъ ми Юди Самувили,

Чули ми Юди фафъ гора,

Чи ми е бана на поле,

На поле фъ кушере; 5

Суру си агне фаналъ

Да си курбанъ коле,

Да си фали Лета Бога;

Йоще ми слънце ни грейналу,

Ни грейналу, ни лесналу, 10

Слели ми Юди на поле,

На поле фъ сарае,

Та си ми агне златетъ,

Та си ми агне шернетъ.

Та си ми песна пеетъ: 15

«Слънце ле ясне ле,

Зари си слънце спущешъ,

Спущешъ ми зари на земе,

Та си ми земе златишъ,

Злату ми на земе фърлетъ. 20

Я ми, Слънце, гледай!

Бана ни курбанъ коле,

Лета си Бога фали,

Чи му на поле слезалъ,

Ясну си слънце изгрелу, 25

Та му е лету, пролету;

Днесъ му е личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,

Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,

Суровъ-денъ Летовъ-денъ! 30

Я си каилъ ни станалъ,

Рану ми йоще да коле,

Рану ми йоще предъ зора,

Дуръ да си слънце изгреешъ

Да си ми агне златишъ, 35

Да си ми агне шернешь.

Бана си агне коле,

Курбанъ ми агне на поле,

Да си ми фъркне на небе,

На небе при Бога, 40

При Бога фъ сарае;

Да си гу Бога види,

Да му на сърце драгне,

Да му на сърце кефне».

Бана ми книга пее. 45

Бана ми песна пее:

«Флана ле Слънце ле,

Слънце ле Огне ле,

Рай ми, Огне, на поле,

Еренъ ми, Огне, рана, 50

Транъ ми, Огне, хаванъ ми».

Бана ми дума продумалъ,

Песна ми йоще ни пелъ,

Спусна си слънце зари,

Спусна си зари на агне, 55

Та ми са агне позлати,

Шерну ми агне ушерену.

Та гу бана курбанъ коле,

Курбанъ коле на Бога;

Чудну ми агне чудесту. 60

Бана гу съ ноже коле,

Я ми са агне ни коле!

Ясни му криле никнали,

Та си ми фъркна на небе,

На небе при Бога, 65

При Бога фъ сарае.

Три ми са Юда рукнали,

Рукнали са подрукнали:

«Бана ле, бана!

Лета е Бога думалъ, 70

Думалъ е Бога говорилъ:

Ду сега самъ са лютилъ!

Бана ми курбанъ ни колелъ,

Личенъ ми денъ ни правилъ,

Личенъ ми денъ Гергювъ-денъ, 75

Гергювъ-денъ Суровъ-деиь,

Суровъ-денъ Летовъ-денъ!

Cегa ми веке правилъ;

Курбанъ ли колелъ суру агне,

Злату ми агне позлатену; 80

Злату ми агне фъркналу,

Злату ми агне фъ сарае.

Фъ сарае на ливаде.

Се му е лету на поле,

Се му е лету, пролету! 85

Ни му е веке зима,

Люта зама снегувита.

__________

Сѣкой като закалалъ агне-то, моми го здробевали та го готвили, а друга една мома дохождала и пѣела слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 3.

Бана ми фъ сарае,

Фъ сарае на йогнище;

Малка му мома готви,

Готви му мома вечере,

Ясна му вечере бъдница; 5

Чи му е личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,

Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,

Суровъ-денъ Летовъ-денъ!

Седналъ ми бана, на йогнище, 10

Та ми заплакалъ, зарукалъ!

Дребни ми сълзи рони,

Бели ми роки кърши;

Та гу никой ни виде,

Кална гу Юда дугледа. 15

Та си гу Юда пита,

Пита гу Юда праши:

«Бана ле бана кралю,

Бре, що ти са нажелилу,

Нажелилу натъжилу, 20

Та си ми, бана, заплакалъ,

Дребни си сълзи заронилъ?

Да ли за майка,

За майка за брата,

За брата за сесра, 25

Чи си курбанъ колешъ

Та ги гозба ни гостишь?

Ил' чи устави сое земе?

Чузда ти земе усилна,

Усилна, неволна?» 30

Бана хи дума говори:

«Юду ле, Кална ле,

Ни ми са, Юду, нажелилу

За майка за брата,

За брата за сесра; 35

Чи самъ земе уставилъ;

Чузда ми земе усилна,

Усилна, неволна.

Пиле ми фъркна фъ сарае,

Църну ми пиле лестувица, 40

Та ми на дори цирнала,

Чи му е майка думала,

Думала, Юду, говорила:

«Хаде ми, лесту, хаде,

Хаде ми, лесту, на поле, 45

Де ми е милна сина,

Милна сина бана крале,

Та му фъ сарае летувай,

Летувай, лесту, лестувай.

Па му на бана неволе 50

Ни си е на Край-земе;

Туку си йоще ни знае

Що ми е сторилъ направилъ

Чи си е земе уставилъ;

Чузда е земе усилна, 55

Усилна, неволна».

Пиле ми, Юду, църналу,

Та са самъ на пиле насмелъ;

Чи ни ми е земе усилна,

Усилина, неволна; 60

Чи ми е поле плодиту,

Плодиту, топлиту;

Смехъ си ма, Юду, нафаналъ,

Чи си ми наумъ дойде.

Бабайку ми на Край-земе, 65

Бабайку ми курбанъ колелъ,

Курбанъ колелъ суру агне,

Курбанъ му на Лета Бога,

Малка гу мома готвила,

Готвила гу ясна вечере, 70

Ясна вечере бъдница;

Бабайку ми фафъ бахче-ту,

Копра си билька набралъ,

Та си на мома подаде;

Мома си вечере мренева, 80

Мренева вечере усрива,

Та си е вечере бъдница,

Бъдница йоще мреница.

Мома ми вечере готви,

Я си ми нема копра бцлька, 85

Да ми вечере мрениса;

Та ми са, Юду нажелилу,

Нажелилу натъжилу.

Сега ми е земе усилна,

Усилна, неволна! 90

Де да си, Юду, ида?

Що да си, Юду, праве?

Да си самъ, Юду, пиле,

Да ми криле никнали;

Ша си ида на Край-земе, 95

Да си бера копра билька,

Да си на мома донеса,

Да ми вечере мренева,

Да ми вечере усрива,

Да си ми е бъдница, 100

Бъдница йоще мреница;

Да си седна на трапеза,

Да си госте малка мома.

Сега, Юду, що да праве?

На трапеза ни седнувамъ, 105

Вечере си ни вечеремъ;

Ни ми е вечере бъдница,,

Бъдница йоще мреница!»

Юда му вели ютговори:

«Постой ми, бана, почекай, 110

Почекай бана, ду вечере,

Дуръ да си мома зготви;

Я си трапеза ни слагай,

Ни слагай, ни вечерей.

_________

Дуръ да зготви мома-та манже-та, друга една мома ходила въ бахче-то та набирала една миризлива билька и я раздавала по къщи-те, като пѣела слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 4.

Цирна ми църну пиле,

Църну пиле лестувица,

Цирна ми йоще ни процирна

Та си ми фъркна на високу,

На високу на далеку, 5

На далеку на Край-земе,

Спусна са пиле фъ сарае,

Фъ сарае пиле при майка;

Фърка ми пиле цирка.

Чула гу стара майка, 10

Та си гу пита праши:

«Лесту ле, лестувица,

Йоти ми, лесту, леташъ,

Леташъ ми, лесту, фъркашъ?

Йоще ми лету на поле, 15

Лету ми йоще пролету;

Йоще ми зима ни стигнала,

Люта ми зима лютна,

Люта ми зима снегувита.

Хаиръ, лесту, да ти е! 20

Да ни ти е неволе,

Неволе, лесту, несрете?»

Па си ми пиле цирна,

Та хи вели, ютговори:

«Мале ле, стара мале, 25

Лету ми йоще на поле,

Лету ми йоще пролету;

Ни ми е зима стигнала,

Люта ми зима лютна,

Люта ми зима снегувита. 30

Я ма е бана пратилъ,

Бана, мале, тое сина.

Курбанъ си сина коле,

Курбанъ коле суру агне,

Суру агне позлатену, 35

Та си прави Личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,

Гергювъ-денъ, мале, Суровъ-денъ,

Суровъ-денъ, мале, Летовъ-денъ!

Да ни му са Бога налютилъ, 40

Налютилъ, мале, разедилъ,

Та си на поле ни слева,

Ясну ми слънце ни грее;

Та си е люта зима,

Люта зима снегувита; 45

Курбанъ си, мале, коле,

Малка му мома фъ сарае,

Та си му вечере готви.

Вечере, мале, бъдница,

Да си ми моми гости, 50

Съсъ моми млади юнаци;

Малка му мома готви,

Бана ми на йогнище;

Та му са, мале, нажелилу,

Нажелилу натъжилу, 55

Чи си му наумъ дойде.

Бабайку му йоще фъ сарае,

Фъ сарае на Край-земе,

Бабайку му курбанъ коле,

Курбанъ коле суру агне, 60

Суру ми агне на лета Бога,

Малка му мома фъ сарае,

Ясна му вечере готви.

Ясна вечере бъдница.

Слелъ му бабайку фъ бахче-ту, 65

Бралъ си е китка набралъ,

Копра си китка набралъ,

Китка на мома подаде;

Китка си мома увила,

Та си ми вечере мренева, 70

Мренева вечере усрива,

Та си е вечере бъдница,

Бъдница йоще мреница;

Бана му земе усилна,

Чи ми китка ни бере, 75

Ни му е вечере бъдница,

Бъдница мреница;

Та си ми, мале, плаче,

Плаче ми, мале, вика.

Чула самъ, мале, фъ сарае, 80

Та си ми бана думилелъ;

Летнахъ си, мале, фъркна,

Та ти фъ сарае дойдохъ.

Та ти са мольба моле,

Да си ми, мале, слезешъ 85

Тука ми долу фъ бахче-ту,

Да ми берешъ копра китка мирнива,

Да си му носе фъ сарае;

Какъ си му мома готви,

Да му вечере мренева, 90

Да му вечере усрива,

Да му е вечере бъдница,

Бъдница йоще мреница;

Да си гости малки моми,

Малки моми, млади юнаци, 95

Да ги гости, да ги пои;

Чи ни му са Бога лютилъ,

Я си му слънце на поле,

Грее му слънце на лету,

На лету, пролету». 100

Цирна ми пиле фъ сарае,

Дуръ си гу майка чула,

Та ми на потоне излела,

Та хи дума говори:

«Лесту ле, лестувица, 105

Я ти самъ, пиле, думала,

Думала, пиле, говорила,

Бана ми йоще ни знае,

Чузда ми земе усилна;

Сега ми веке знае, 110

Чузда ми земе усилна,

У силна, неволна.

Туку ми чекай, почекай,

Дуръ да си флеза фъ бахче-ту,

Да си бера копра билъка, 115

Копра билька мренива,

Да си му, лесту, носишъ;

Малка му мома готви,

Готви му мома вечере,

Да си вечере мренева, 120

Да си вечере усрива,

Да му е вечере «бъдница»

Слезе му майка на дори,

На дори фъ бахче-ту,

Я' да ми флезе, ни флева! 125

Сура Ламие на порти,

Вила си глава повила,

Повила глава, завила,

Фпила си глава на йочи,

Та си вели ютговори: 130

«Мале ле, стара мале,

Фура ми, мале, mamинa,

Рунъ ми Дефина

Чире ми Яра,

Яра ми Диа, 135

Диа ми Яра Прена».

Чула е майка Ламие

Чи й лютумъ продумала,

Продумала, приговорила;

Тръгна са майка, 140

Та и нищу ни дума,

Лу си ми рони дребни сълзи.

Дуръ са на Бога нажелилу;

Прати си Юда фъ сарае,

Та си хи дума, говори: 145

«Мале, стара мале,

Фуне ми, мале, плачешъ,

Дребни ми сълзи ронишъ!

Ясна ти книга фъ сарае;

Качи са, мале, покачи, 150

Снеми си, мале, книга;

Запей ми, мале, на порти,

На порти, мале, на капии,

Запей ми, мале, препей,

Сура Ламие летнала, 155

Летнала йоще фъркнала,

Нищу ти, мале, ни сторила.

Та ми фъ бахче-ту флевашъ,

Koпpa си билька берешъ,

Та е на бана пращашъ 160

Ду вечере йоще предъ слънце,

Ду де ми слънце ни зайделу;

Ду де ми бана ни седналъ,

Ни седналъ бана на вечере,

На вечере на трапеза, 165

Да ми вечере съсъ моми,

Съсъ моми съсъ юнаци».

Рече ми Юда ни утрече,

Стара ми майка фъ сарае;

Ясна си книга снела, 170

Та ми на порти седнала.

Пела ми майка запела:

«Яра ле, Диа ле,

Яра ле, Прена ле!

Зерби ти ярнешъ, 175

Дуру ми дуру насита,

Насита дуру, коприта!

Усенъ ми бана назина:

Хай ми, Яра, хай ми, Диа,

Хай ми, Яра, хай ми, Прена! 180

Дусунъ Лама на висе,

На висе на звеза».

Рече ми майка ни утрече,

Летна ми Сура Ламие,

Летна ми фъркна ми. 185

Майка ми флезе фъ бахче-ту,

Брала ми майка набрала,

Набрала ми копра билька;

Цирна ми пиле фъ сарае,

Копра ми билька на ноги; 190

Та си ми летна на поле,

На поле фъ сарае.

Седи ми бана на йогнище;

Лета ми пиле цирками,

Та си ми бана излезе, 195

Копра си билька пофана,

Та е на мома подаде;

Готви си мома вечере,

Ясна ми вечере бъдница,

Та ми е вечере мренила, 200

Мренила вечере сривила,

Та си е вечере бъдница,

Бъдница йоще мреница.

Срука си бана малки моми,

Малки моми, млади юнаци, 205

Та ги гозба гости;

Чи му е личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,

Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,

Суровъ-денъ Летовъ-денъ! 210

На Бога курбанъ коле,

Та му са мольба моли,

Да си е лету на поле,

Да си е лету, пролету;

Ясну слънце да грее, 215

Да грее слънце на поле;

Да ни му е люта зима,

Люта зима снегувита.

_________

Кога-то седнували на трапеза-та та вечерели отъ бъдна-та вечера, моми-те пѣели слѣдующа-та пѣсна:

ПЕСНА 5.

Бана му ясна душе,

Ясна му душе ясница,

Ясница му душе севица!

Седелъ ми бана седелъ,

Седелъ ми бана на Край-земе; 5

Та си е земе заселилъ,

Заселилъ земе, приселилъ.

Млади юнаци на поле

Сиву ми стаду пасатъ;

Малки ми моми на поле, 10

Малки ми моми уратъ.

Я ми са моми скарали,

Я ми са юнаца збили,

Та ми на поле паднали.

Та са на бана, нажелилу, 15

Нажелилу натажилу.

Чудумъ са веке чуди

Що да ми прави, де да иде.

Та си събра млади юнаци,

Млади юнаци, малки моми; 20

Та ги закара на поле,

На поле на Дунавъ,

Де ми е поле пусту,

Пусту ми поле, запустену;

Де ми Юда ни летнала, 25

Де ми Юнакъ ни стъпилъ,

Де ми пиле ни фъркналу.

Дива ми крале подивилъ са,

Та ми на поле ни уре.

Та ми на поле ни сее; 30

Лу ми са фъ гора шета

Та ми трева пасе.

Дивъ ми е, мощне подивен!

Ни ми са борба бори,

Ни ми съсъ сабе сече, 35

Ни ми съсъ срела среди;

Я' ми пилци бере,

Златенъ хми каменъ вие.

Та ми на поле слева,

Та ми са борба бори; 40

Та ми ником' ни дава,

Да си на поле дойде,

Да си поле засели;

Триста ми крале погубилъ,

Триста ми крале, триста бана. 45

Бана ми веке на Дунавъ

Борба са бори съ Ламие,

Та си е борба надбори.

Та си ми слезе на поле,

На поле на юрдие, — 50

Съсъ крале са борба бори,

Та гу борба надбори,

Та му поле заптиса;

Я' ми града ни градилъ.

Снигна са Бога налютилъ, 55

Налютилъ, са разедилъ.

Пратилъ си милна слуга,

Милна слуга Слана юнака;

Та си ми вие бела снега,—

Люта му зима на поле, 60

Люта му зима снегувита.

Ни ми фърка църну пиле,

Църну пиле лестувица.

Та му са веке нажелилу,

Нажелилу натъжилу. 65

Писна ми веке да плаче, —

Курбанъ си на Бога коле,

Та му са мольба моли,

Да ни му са веке люти,

Чи ни ми йоще виделъ 70

Люта зима снегувита.

Бога му мольба чуе,

Та си затори милна слуга,

Милна слуга Слана юнака,

Слана юнака милна му сесра, 75

Милна му сесра Зима Юда,

Зима Юда Самувила.

Слезе ми Лета Бога,

Слезе ми Бога на поле,

На поле ми ясну слънце; 80

Блесна ми слънце лесна,

Та му на поле лету,

Лету му на поле, пролету.

Слезе ми Юда на поле,

Та му дума продума: 85

«Е, ти, бана, бана ми кралю,

Сега ти, бана, лету,

Лету ти, бана, на поле,

Лету ти, бана, пролету.

Я ти ми йоще ни знаешь: 90

Що да ми, бана, правишь,

Що да ми, бана, сторишъ!

Да си градишъ нова града,

Нова града нишенлие,

Нова града Котлива; 95

Да си седнешъ фафъ сарае

На поле река тече,

Река тече река са вие,

Какъ ми са вие люта змие,

Люта змие усойница,— 100

Та ми истица фафъ море.

Река си зивашъ ду белъ Дунавъ,

Море си зивашъ Църну море.

Млади юнаци на поле

Та ми стаду пасатъ; 105

Малки моми на поле,

Та ми на поле уратъ,

Сеетъ ми бела пшеница.

Пусту ми поле доста топлиту,

Доста топлиту, доста плодиту, 110

Кат' си е Крайна-земе.

Двашъ ми юнаци на поле,

На поле на егнилу,

Де ми са руди агнета;

Двашъ моми на поле, 115

Двашъ ми моми на жетва.

Ни ти са, бана, дуделу,

Ни ти са, бана, нажелилу,

Нажелилу натъжилу,

Кат' да си на Край-земе. 120

Седишъ ми, бана, фъ сарае,

Я' си ми йоще ни знаешъ

Лета са Бога налютилъ,

Налютилъ са разедилъ.

Слева ми Бога утъ небе, 125

Утъ небе Бога на Край-земе,

Та ми фъ гора седи,

Ясну ми слънце грее,

Грее ми слънце на поле,

Та си е поле топлиту, 130

Топлиту, плодиту.

Пусту ти поле запустену,

Ясну ми слънце ни грее,

Ни ми е на поле лету,

Лету йоще пролету; 135

Туку си е люта зима,

Люта зима снегувита,

Та ти са земе запустила.

Чузда ти земе усилна,

Усилна земе, неволна! 140

Я да ми слезешъ на поле.

На поле на егнилу.

На егнилу фъ кушере,

Де ми са сури агнета,

Суру ми агне да фанешъ, 145

Да си правишъ личенъ-денъ,

Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,

Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,

Суровъ-денъ Летовъ-денъ,—

На Бога си курбанъ-колешъ, 150

Курбанъ-колешъ, мольба са молишъ,

Да ти дойде на поле,

Да си грейне ясну слънце,

Да си грейне да си лесне,

Да ти е лету, пролету; 155

Суру ми агне колешъ,

Малка мома йогань вали,

Йогань вали на йогнище,

Малка мома девойка,

Та си готви бъдна вечере, 160

Да си гостишь млади юнаци,

Млади юнаци, малки моми;

Я' да си китка ни берешъ,

Копра китка русина,

Какъ си е бабайку ти бралъ, 165

Да е на мома дадешъ,

Ди си вечере мренива,

Па са е Бога налютилъ.

Ни ти слева на поле-ту,

Ни ти грее ясну слънце» 170

Думала му Юда говорила;

Я' ми са бана зачудилъ

Де да ми иде, що да ми прави.

Да си ми иде на Край-земе,

Поминалъ си личенъ-денъ, 175

Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,

Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,

Суровъ-денъ Летовъ-денъ;

На поле ми китка ни никнала.

Заплака ми завика. 180

Де си гу чуе църну пиле,

Църну пиле лестувица.

Та си ми летна фъ сарае,

Та си ми цирна на дори:

«Чибри ми, чибри бане, 185

Бре ти е майка думала,

Думала говорила,

Чузда е земе усилна,

Усилна, неволна,

Я' ти са си смехъ насмевалъ. 190

Ни ти е земе усилна?

Я' сега що ми плачешъ,

Що ми плачешъ що ми викашъ.

Та ми си поле заечилъ;

Ни ма си, бана, уставилъ, 195

Да си летамъ на поле,

Да си летамъ, да си фъркамъ».

Бана хи вели ютговори:

«Лесту ле, лестувице,

Дойдохъ си, лесту, на поле 200

Сега веке три години,

Я ми е пиле ни фъркналу;

Какъ си ми, лесту, фъркна?

У де ми, лесту, идешь?

Що ти е майка заръчела, 205

Заръчела, лесту, поръчела?

Дал' ми е брата седналъ,

Та ми седи на стола?

Ил' си ма йоще чека,

Па да си седна на стола? 210

Сега ми са веке нажелилу,

Нажелилу, натъжилу.

Наетъ самъ веке сторилъ,

Да си при майка ида.

Чузда е земе усилна 215

Поиск по сайту: