ЛИЧЕНЪ - ДЕНЪ ЕНЮВЪ - ДЕНЪ

Проигралу ясну слънце

Проигралу на личенъ-денъ

На личенъ-денъ Енювъ-денъ,

И си вие тенка сабе

Позлатена посребрена. 5

Слела му Злата Майка

Тука долу фафъ гора-та,

Та си бае ясни бильки

Ясни бильки лечевити,

Да ги бератъ Юди Самудиви; 10

Да си фодетъ пу земе-та

Пу земе та фъ сарае-те,

Да си лечетъ царюве-те,

Царюве-те кралюве-те,

Фальба Юди да си фалетъ, 15

Чи ми седетъ фафъ гора-та

Та на Бога изметъ чинатъ -

Ясну сълнце майка брани,

Йоще си е проигралу

Привилу си тенка сабе. 20

Подрукна' са стара майка:

«Чуйте Юди Самудиви,

Лу де да сте тука да сте,

Да берете ясни бильки

Ясни бильки лечевити, 25

Днесъ ми е личенъ-денъ

Личенъ-денъ Енювъ-денъ,

На бильки самъ мощне баела:

Ясну ми слънце вода пърсна.

Жива вода утъ белъ кладнецъ, 30

Та си бильки напърсна.

Ког' си лечба лечите

И си става утъ потстеле,

Та си ва фальба фали,

И ви курбанъ коле 35

Сега малу деветъ крави».

Иоще му майка фафъ гора,

Задали са деветъ Юди

Деветъ Юди Самудиви

Съсъ хармина на роки-те 40

Та си бератъ ясни бильки

Ясни бильки лечевити —

Та си фодетъ пу земе-та

Пу земе-та фъ сарае-те.

Боленъ царе фъ цариграда 45

Сега малу три години.

Ка' са Юда научила

Чи е боленъ наше царе,

Мощне хи са дукривилу,

Подаде му ясна билька 50

Ясна билька лечевита,

Та гу дигна утъ потстеле —

Курбанъ коле деветъ крави.

Юда му вели ютговори:

«Що си намъ курбанъ колешъ 55

Та ни фалишъ Злата Майка!

Баела е ясни бильки;

И ни фалишъ ясну слънце,

Чи е пърсналъ жива вода

Жива вода утъ белъ кладнецъ, 60

Та са бильки лечевити».

___________

Енювъ-денъ: билъ големъ денъ на

наши-те дедове, защо тога слевали звезди-те по земя-та, и баели на бильки-те та ставали за лекъ; отъ тога е останало на онова денъ стари-те баби да бератъ бильки.

Бае: да хми пѣе нѣщо, съ кое то пѣние давала хми сила за лекуване.

Лечевити: лечни.

Жива вода: вѣрували че тия била отъ небе-то, и който я пиелъ давала му животъ.

Хармина: значи кофнида.

_________

ЗА ЕНЮВЪ – ДЕНЪ.

(Отъ другие пѣвецъ).

Слела ми Друида утъ гора

Утъ гора Друида утъ планина,

Та си ми дойде фафъ селу.

Фафъ селу е Друида у кмета,

Та си са рукна подрукна: 5

«Ой ле ми стара кмета!

Бога ма, кмета, пратилъ

Фъ тае гора фъ планина-та,

Та си му изметъ чинамъ

Сега малу три месеца. 10

Я си ми никой ни дойде

Ни утъ града, ни утъ селу,

Ниту царе, ни ту кмета,

Да си ма царе види,

Да си ма кмета пита 15

Що си му терамъ утъ селу.

Дойдохъ ти, кмета, фафъ селу:

Утъ сега, кмета, ду ниделе,

Да ми найдешъ малки моми

Малки моми песнопольки, 20

Да ми ги фъ гора пратишъ.

Ка' си на Бога изметъ чинамъ,

Ка' си са каче на дъру,

Да си ми песна пеетъ,

Та ми са дъру златева, 25

Целни са вейки целниви,

Целе си малки моми:

Утъ лику хми ясну слънце,

Фъ гръди хми ясна месечина,

Фъ скути хми дребни звезди». 30

Върна са Друида завърна

Та си фафъ града утиде,

Фафъ града при царе,

Та му вели ютговори:

«Фъ гора, царю, фафъ планина 35

Сега мал у три месеца,

Я си фафъ гора ни дойде

Да си ма, царю, питашъ

Да си ма, царю, прашишъ

Що си фафъ гора чинамъ. 40

Дойдохъ ти, царю, фъ сарае,

Тимбихъ ти, царю, чинамъ:

Ду ниделе фафъ гора да дойдешъ,

Да дойдешъ, царю, съсъ първу любу;

Хемъ да си карашъ руди йовни 45

Руди йовни факли йовци,

Та ми ги курбанъ колешь,

Язъ си та дарба даре

Друида вейка целнива—

Млада си враче, царю, станалъ, 50

Врачишъ, царю, и си лечишъ,

Та са пу земе фалишъ!»

Рече му Юда ни утрече

Па си ми фъ гора фъркна.

Рану ми царе приранилъ 55

Рану ми царе предъ слънце

Предъ слънце царе на лъница,

Та ми са шета фафъ града,

Та ми са шета утъ къща на къща,

Да си ми найде малки моми 60

Малки моми песнопольки;

Събралъ си е малки моми

Та си ги кара фъ сарае.

Пели му моми припели,

Деветъ са моми песнопольки, 65

Чи хми е песна ду небе.

Закара си първу любу

Та си ми фоди фафъ гора

Фафъ гора царе на стаду,

Та си закара руди йовни 70

Руди йовни факли йовци,

Та си утиде фъ Друйна-та гора.

Флезе ми царе фафъ пещере,

Я са е пещере запустила,

Бегала Юда побегнала. 75

Мольба са царе моли:

Варай ми Друиду,

Лу де да си тука да си,

«Чи ти самъ Друиду фафъ пещере,

Та си ти курбанъ коле, 80

Мольба са царе моли,

Я му са мольба ни фанала!

Стара са кмета зададе

Та си ми кара руди йовни

Руди йовни факли йовци, 85

Кара си малки моми

Малки моми песнепольки.

Стара е кмета мощне хитаръ,

Закаралъ си малка мома

Малка мома съсъ рогна свирка, 90

Хемъ си му песна пее

Хемъ си свирка свири,

Рукна са кмета подрукна:

«Вайра ми, Друиду,

Лу де да си тука да си, 95

Чи ти самъ, Друиду, фафъ пещере,

Та си ти курбанъ коле».

Рече ми кмета ни утрече

Друида са Юда зададе,

Златна хи вица на глава, 100

Ветаръ ми дуе фафъ гора

Вица са вие на глава,

Бела хи китка на лику,

Флезе ми Юда фафъ пещере,

Та си на царе вели ютговори: 105

«Ка' си ми, царю, моми закара

Де ти е, царю, рогна свирка?

Каче са, царю, на дъру,

Пела е мома запела

Съсъ песна са дъру ни злати, 110

Целну си дъру ни става

Дуръ си мома ни свири!

Хеде ми дойде стара кмета,

Сетилъ са кмета дусетилъ,

Малки си моми закаралъ, 115

Рогна си свирка донесалъ.»

Рече му Юда ни утрече

Та са на дъру покачи,

Песна ми пее на дъру;

Царе хи курбанъ коле, 120

И съсъ царе стара кмета,

Руди йовни факли йовци

Слезе ми Юда утъ дъру,

Та си ми йогань вали,

Зготвила Юда наготвила. 125

Снела ми Юда трапеза,

Седнали моми на гозба,

Седнала Юда на вечере

Та си ми моми гости —

Я ми е царе ни седналъ, 130

Ниту царе ниту кмета—

Гостила си Юда малки моми

Чи са на Бога песнопольки.

Песна му пеетъ фафъ гора

Сега малу три години— 135

Тога са моми фафъ града

Фафъ града моми фафъ селу,

Та си юнакъ залибили—

Яли са веке прияли.

Па си е Друида на дъру, 140

Запели са, моми припели,

Я си са дъру ни злати.

Дурь си излесе малка мома

Та си ми песна пее,

Та си ми съсъ свирка свири, 145

Пела е мома свирила

Та са е дъру позлатилу,

Целни са вейки целили,

Целила си Друида малки моми:

Утъ лику хми ясну слънце, 150

Въ скути хми дребни звезди,

Въ гръди хми ясна месечина.

Къцна си Друида вейка утъ дъру

Та си ми царе дарба дарува,

Дарба дарува стара кмета: 155

«Иди си, царю, фафъ града,

Седи ми, царю, фъ сарае,

Сега си, царю, млада враче,

Врачишъ, царю, и си лечишъ,

Фала ти, царю, пу земе! 160

Малки са моми фафъ гора

Фафъ гора, царю, при мене,

Та ми изметъ праветъ

Сега мал у три години,

Малки са Друиди станали: 165

Дуръ тога са фафъ града,

Та си юнаци залюбили».

Царе му са нажелилу

Нажелилу натъжилу:

Какъ да са върна фафъ града? 170

Стари ма майки люту клели

Чи хми са моми загинали.

Хаде ли, царю, хаде,

Стари са майки засмели,

Дръжналу хми на сърце 175

Чи хми са моми фафъ гора,

Малки хми моми малки Друиди.

Слезалъ е царе утъ гора,

Самъ си е царе самичекъ,

Стари гу майки чекали, 180

Питали гу прашили гу:

Де ни са, Царю, малки моми?

Де ни са, царю, загинали?

Ни ви са моми загинали,

Туку са моми фафъ гора 185

Фафъ гора фафъ пещере,

Де си е Друида Юда:

Три са години седели

Та си Друиди станали.

Та ша си дойдатъ фафъ града 190

Фафъ града у дома си,

Та ша си любетъ юнаци.

Стари са майки засмели,

Дръжналу хми на сърце

Чи хми са моми фафъ гора 195

Малки хми моми малки Друиди.

Седналъ ми царе фъ сарае,

Друида му вейка на рока,

Чи си е станалъ млада враче,

Та си врачи и си лечи. 200

Дуръ са моми завърнали,

Малки са моми малки Друиди,

Малки са Друиди малки врачинки,

Та си фафъ града врачетъ.

Утъ тога са врачинки устанали, 205

Та си врачетъ и си целетъ.

_____________

Друида: была Богица, коя-то седела въ гора-та и лекувала секакви болести.

Вица: украшение на глава-та.

XIII.

ЛИЧЕНЪ – ДЕНЪ

ВИШИНЪ – ДЕНЪ.

Кога-то вейке свършевали жита-та, колели кур-бане на Бога и на слънце-то, на кои-то курбанъ съ-бирали са нѣколко моми и испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:

ПЕСНА 1.

Фала ти Йогне Боже!

Фала ти ясну слънце!

Чи изгревашъ на земе-та

Покренувашъ сичка земе

И си пращашъ той зари. 5

Какъ та гледатъ малки моми

И излеватъ утъ дома си,

Та си карать волове-те,

На шие хми златну уралу,

И си уратъ низъ поле-ту 10

И си сеетъ бела пшеница,

Фафъ роки-те златна фурка

И си предать свилена Куприна,

Низъ море-ту златни курабици;

Eгa греешь, ясну слънце, 15

Сичка земе покренувашь.

Eгa спиешъ ясну слънце,

Сичка земе е заспала,

Покривашъ е църна магла

Та са нищу ни гледа. 20

Фала на тое-та сесра!

Йоще рану и предъ тебе,

Кату млада невеста

Прибулена съсъ златну булу

Златну булу узарену, 25

И си грее на земе-та;

Какъ изгрева йоще рану

Небна Юда Самувила,

Прогонюва и злини-те,

Прогонюва църна змее 30

Що са шета пу земе-та,

Малки моми позлинева,

И испива млади юнаци

Кату морна пиевица

Какъ изгрева на небе-ту, 35

Млади гимижии низъ море-ту

И си каратъ курабци-те

Малки моми низъ поле-ту

И си уратъ и купаетъ,

И на звезда песна пеетъ, 40

Утъ земе-та хи са кланетъ,

Съсъ роки хи селемъ даватъ!

Гледа звезда подсмива са,

Задава са бела зара

Съсъ зара са тебе моли: 45

«Братку ле ясну слънце,

Блесни, братку, на земе-та,

Да ти фъркатъ малки птици,

Да ти пеетъ да та фалетъ

Що е мъртву проживелу! 50

Съсъ зари си, братку, на земе-та,

И си пращашъ бела пшеница,

Бела пшеница белу грозде,

На люде-ту злату пращашъ,

Чисту злату белу сребру, 55

Та ти, братку, курбанъ колетъ,

Хемъ та фальба фалетъ».

Чуешъ, слънце, тое сесра,

Чуешъ, слънце, и са подсмивашъ

И си фодишъ при Иогне Бога, 60

Ни са чудишъ ни са махашъ,

Йотключувашъ йогнена съндъка,

Искарувашъ йогнена дреха,

Пременовашъ са нарсдевашъ са

Кату млада зете на земе-та, 65

И изгревашъ на земе-та;

Да ни греешъ, ясну слънце

Ни сме жнали бела пшеница,

Ни сме брали белу грозде,

И са земе запустила— 70

И на Бога курбанъ колеме

Суру агне едно у майка,

Та и тебе курбанъ колеме

Деветъ крав и елувити,

Майка ти ги вечере зготвила, 75

Белкимъ, слънце, ни са налютевашъ—

Зима веке застигнала,

Па да греешъ на земе-та,

Да ни си е тешка снегувита;

Малки моми пу зборуве 80

Да си предать тенки дари,

И млади юнаци на пупрелка,

Я стари-те у дома си

И да пиетъ руйну вину

Руйну вину тригодишну. 85

Грей ни, слънце, изгрей ни!

Та и ние дарба та дареваме.

Eгa веке млади невести,

Фафъ земнина старъ дервишинъ

И ни дава златенъ пърстенъ, 90

Дарба гу даруваме тенки дари

Тенки дари и гюмлеци,

Злату позлатени свила посвилени:

Ткаеме за млади юнаци,

Ткаеме ги се' зима-та 95

У дома си на зборуве-те,

Какъ изгревашъ на полунъ-денъ.

__________

Църна змей: билъ Богъ на секакво зло, и ходилъ по земя-та се нъще дуръ да препее петелътъ, кого срещалъ закачало го секакво зло и несчастие.

XIV.

Поиск по сайту: