Талатинска крале си е стару устарелу, Та ми иска да се жени, Чи е стара майка устарела; Нема кой измет да му чини. Та си тера либе спроти негу, 5 Година ми тера не може да найде. Дур утиде на пуста земе запустена, Де си найде либе спроти негу, Шо ми грее као ясну сонце! Та се глави Талатинска крале. 10 Па се върна на негува земе, Да заправи силна свадба, Та да земе първе либе утъ пуста земе запустена. Силна свадба ми заправи, На свадба калеса седемдесе крале, 15 Шо му били таткуви побратиме; Та ми навървиха да си идатъ за млада невеста. Дуръ да идатъ месец поминалу, Застигнала тешка зима; Утъ шо ми е тешка море замързналу, 20 Пу море ми фодетъ као пу суха земе? Дуръ да идатъ на пуста земе запустена, На небе си изгреела летна звезда пролетешна, Та се море утмързналу. На пуста земе се седели три месеци, 25 Дуръ да си хми Ситска крале изимъ даде, Да закаратъ ду млада невеста. Та ги гозба гости Ситска крале три месеци, Нагости ги вече, напои ги. Утори си шарени келаре, 30 Та искара златни съндъкъ позлатена, Аф съндъкъ ми е млада невеста; Та си даде съндъкъ на Талатинска крале: Халал нека ти е, мила зетю! За година дете да си стигнешъ. 35 Сова рече не отрече, Зарони си дребни солзи, Та се качи на висе дивана, Да си види да л' е море помързналу, Пу море да замине силна свадба. 40 Ела море си е размързналу, Та се чудумъ чуди Силна свадба как ша си помине море размързналу? Та се мольба моли дуръ на Бога: Ой ти, Боже, мили Боже! 45 Я задуй си, Боже, силни ветаръ, Зима да си дойде море да замързне, Да си замине силна свадба, Та да иде на земе Талатинска. Туку си се мольба помоли, 50 Господъ си му мольба услуше, Та си дуна силни ветаръ; Туку дуна тешка зима се зададе, Та се море замързналу. Дуръ тога ми навървила силна свадба, 55 Поминала море замързналу; Дуръ да идатъ па си месецъ поминалу. Та си блесна летна звезда пролетешна, На поле си трева израсла, Афъ сарае ми се дафинъ зеление, 60 На дафинъ ми стои кралева-та стара майка Та си гледа долу пу поле-ту; Туку виде чи си иде силна свадба, Утъ дафинъ ми слезе на широки дори, Та си дучека силна свадба. 65 Гледа си ми силна свадба, Невеста не си гледа! »Е бре, сину, мили сину! Какъ ми заправи силна свадба, Та калеса седемдесе крале, 70 Шо ти се таткуви побратиме, Та утиде дуръ на пуста земе запустена Оти ми се върна без невеста? Ни ли найде либе спроти тебе?» Найдохъ, мале, биле и похарна; 75 Подай си ми десна рока да ти цалуна, Чи самъ нашелъ първе либе спроти мене, Да ти чини изметъ на стару време. »Немой лъжи, сину, стара майка! Дуръ не си виде млада невеста, 80 Не ти давамъ рока да цалунешъ.» Туку рече ми се качи на дивана, Да си гости седемдесе крале, Чи се мощне уморили; На, свадба се били дуръ на пуста земе, 85 Па невеста не се дукарали! Талатинска крале разеди се, разлюти се, Та отключи златни съндъкъ позлатена, Утъ съндъкъ ми излезе млада невеста Утъ лику й сонце грее! 90 Какъ га виде стара майка, Пригърна га, цалуна га, На крале си вели утговори: »Ой ти, сину, мили сину! Млогу ми си, сину, фодилъ, 95 Дуръ да найдешъ либе спроти тебе; Ама халалъ нека ти е, Чи си нашелъ како ти приличе; Цалуни ми сега десна рока, Та си гозба гости седемдесе крале; 100 Служба нека си ги служи твое първе либе.» Та си гозба гости седемдесе крале, Гозба ги гости три недели, Служба си ги служи млада невеста. Какъ ги служи сонце грее! 105 Фальба га се пофалили седемдесе крале, Чи нема друга као нее! Шо си беше фейска крале, На седемдесе крале вели утговори: »Е бре вие, седемдесе крале! 110 Шо си фальба фалите млада невеста? Тя утъ татку не е родена, Нит' утъ земе е никнала, Лу си е керка на ясну-ту сонце! Ситска крале чеду не си родилъ, 115 Та се мольба помоли на ясну-ту сонце, Да се сфоди с' негуву-ту първе либе, Лу да роди дете да си има. Та се сфоди ясну сонце с' негуву-ту първе либе, Лу се сфоди и си роди малка мома, 120 Та си раста мома и порасна.» Как ми чуха седемдесе крале, Чи си ми е керка на яснуту сонце, Още ми е фальба фалетъ, Та си ми е тешка дарба подариха. 125 Искат вече да си фодетъ, Та си яхатъ бързи-те коне, Та ми навървиха пу широку поле. Талатинска крале ги испрати дуръ ду море, Цалунаха се, упростиха се. 130 Па гу канетъ и той на госте да иде, И тие гозба да гу гостет. »Лу да стигна мъжку дете, Ша си дойда на ваше земе, Шедба да се шетам низ вашету поле.» 135 Шетай се, от' да не се шетешъ. Та се върна Талатинска крале аф сои сарае. Дуръ тога си залиби млада невеста, Либи си га малу-млогу три години, Па си нема чеду да си стигне; 140 Та му се е жельба нажелилу. Не ми фоди пу полету шедба да се шета, Утключи си темна зандана, Шо гу има за Юди Самуили, Та се младу аф зандан затори. 145 Не си фоди ни при майка, ни при либе, Лу се мольба моли дуръ на Бога, Да му даде чеду утъ сорце-ту; »Ой ти, Боже, мили Боже! Я дай си ми, Боже, чеду ут сорце-ту, 150 Да не ми се земе пуста запустила; Аку си ми дадешъ чеду ут сорцету, Ша ти коле курбанъ ду деветъ юнчета, Та ша гозба госте седемдесе крале.» Две години мольба си се моли, 155 Утъ теманъ занданъ не излева, Лу си чека хаберъ утъ небету. Мольба му бе ут се сорце, Дуръ и дребни солзи рони; На день вода си пие, 160 На два дни суха леба си яди; На неделе църну руху си надева; Аф сарай не си фоди, Та му беше лику повеналу, Кости му изсъхнали! 165 Две години утъ занданъ не излезе. Чуди ми се първе либе дека си е, Не си знае дека фоди: Да л' се шедба шета пу полету ? Ил' на госте си утиде дуръ на пуста земе запустена? 170 Какъ се чуди и си плаче, Де га дучу Юда Самуила, Шо си била аф темни занданъ. Та утиде афъ сарае дуръ при нея, Да й каже хаберъ да й чини, 175 Дека си е неинуту първе либе. Та й вели утговори: »Шо се чудишъ, невесту, еще си ми плачешъ? Талатинска крале не ми се шедба шета, Ниту ми е на госте на таткува ти земе, 180 Лу си ми е заторенъ афъ темна зандана, Та се мольба моли дуръ на Бога, Да му даде чеду ут сорце-ту.» Какъ ми чула млада невеста, Се затори аф неина златна худае, 185 Та се мольба моли дуръ на Бога, Да й даде чеду ут сорце-ту. Молила се две години, Дуръ тога им Господъ мольба услуше, Та си прати Жива Юда утъ небету, 190 Да си иде афъ темна зандана, Та да каже на Талатинска крале, Да му каже хаберъ да му чини, Оти му е мольба утишла дуръ при Бога, Та и Господъ му мольба услуше; 195 Нает чини чеду да му даде ут сорце-ту. Да ни седи вече аф темна зандана, Лу да иде при първе си либе; На гинешъ с' нея да се сфоди, Дуръ на пълнеш ша затруднее, 200 Та ша роди нишанлие бележиту дете, Ша си ми е мощне силувиту: Ут майка си още не падналу, Сита земе ша заклати, Ша се люле као люлька! 205 Та си слезе Жива Юда утъ небету, Флезе си ми дуръ аф темна зандана, Де си найде Талатинска крале чи си плаче, Та му вели утговори: »Молчи, кралю, не ми плачи! 210 Господъ си ти мольба услише, Та ма прати да ти каза, Да ти каза, хаберъ да ти чина, Чи ша имашъ дете ут сорце-ту. Лу си стани та си иди аф сарае, 215 На гинешъ да се сфодиш с' тое първе либе, Я на пълнешъ ша си затруднее, Та ша роди нишанлие бележиту дете; Ша си ми е мощне силувиту: Утъ майка си още не падналу, 220 Сита земе ша заклати, Ша се люле као люлька!» Какъ ми слуше Талатинска крале, Сорце му се мощне зарадува, Па се на Юда мольба моли, 225 Немой да си иде на небету, Лу да чека малку аф зандана, Дуръ да иде ду дома си, Да й донесе чиста леба руйну вину, Да поеде, да попие, 230 Чи е изметъ учинила. »Ша чекамъ, кралю, от' да не чекам. Лу да не ми се млогу бавишъ, Чи ша ида на небету дуръ при Бога, Мольба да му се моле, 235 И на Юдинска наше крале чеду да си даде; Ету три години чеду не си има. Та се жельба жели као тебе.» Чекай, Юду, сега ша си дойда. Та утиде ду дома си аф негува града, 240 Два дни беше дуръ да иде ду дома си, Той утиде за два часа. Туку флезе аф широки дори, На либе си гласум рука: »Я подай се, първе либе, на висе дивана; 245 Да ти виде белу лику, Шо си грее као ясну сонце! Да та виде да ти каза, Чи ша родишъ мъжку дете ут сорце-ту. Господъ си ни мольба услушелъ, 250 Та ми хабер чини аф зандана, Чи ша родишъ мъжку дете ут сорце-ту: Та ми хаберъ чини Жива Юда Самуила, Шо си ми е първа халаике на Юдинска крале, Та си чини изметъ и на Бога; 255 Та се Юда млогу намочила, Терала е гозба да га госте, Гозба да се гости, руйну вину да си пие: Та си дойдохъ афъ сарае, афъ моета града, Хаберъ да ти чина гозба да наготвишъ, 260 Чи ма Юда чека афъ темна на зандана.» Негувуту първе либе още си ми спие, Лу ми чула шо й дума първе либе, Стана си ми ут златна потстеле, Та си слезе на широки дори. 265 Как си виде първа либе натъжену, Пригърна гу, цалуна гу, Па му вели утговори: »Шо ти е, либе, лику повеналу, Кости ти се изсъхнали?» 270 Не ма питай, не ма праши, Лу си зготви сладка вечере, Да отнеса на Юда Самуила; Чи ша иде на небе-ту дуръ при Бога, Мольба Богу да се моли, 275 На Юдинска крале чеду да си даде, Ету три години чеду не си има, Та си му е сорце наранену. Та ми се запретна първе либе, Чиста леба да си меси; 280 Как запретна бели роки, Роки се белеетъ као снегувита капка! Я Талатинска крале си утиде дур на стаду, Та си фати башъ ягне сугаре, Дуръ на месецъ белувити породену, 285 Се сус млеку изхранену; Фати си гу курбанъ си гу закла, Па гу даде на башъ готверника, Шо си знае да си готви; Та си готви башъ готверник мандже питувита, 290 Шо си еде Юда Самуила. Та си първе либе меси чиста леба, Хемъ си точи руйну вину. Башъ готверникъ си ми готви мандже питувита, Я крале си шие златни дрехи сарманлии, 295 Дарба да си дари Юда Самуила; Дрехи да си носи негу да спомина. Та си първе либе чиста леба умеси, И наточи руйну вину; Башъ готверникъ си наготви мандже питувита, 300 И крале си златни дрехи позлати, Позлати ги, нареси ги, Та си ги тувари на негува ясна кучие, Шо си грее као ясну сонце! Дуръ да ги тувари сонце си клепналу, 305 Скри си ми се афъ негуви сарае, Да се гозба гости сусъ стара майка; Сонце си клепналу поле се затемнилу. Та си ми е църну потемнену, Не се фоди не се шета низъ поле-ту. 310 И ясна кучие темна потемнела, Не ми грее као ясну сонце. Та ми чека Талатинска крале, Утре рану да си иде аф зандана, Да си тера Юда Самуила. 315 Лу ми блесна сонце да си грее, Навърви ми да си иде афъ темна зандана. Та ми фоди шо ми фоди низъ широку поле, Де си дойде афъ темна зандана. Тера си ми Юда Самуила, 320 Юда си бегала утъ темна зандана! Утишла ми е на небету дуръ при Бога, Мольба Богу да се моли, На Юдинска крале чеду да си даде, Немой сорце да му е наранену, 325 Наранену, натъжену. На небе-ту дур при Бога си утиде, Господъ й мольба услушелъ, Та га прати на юдинска земе, И на Юдинска крале хабер да си чини, 330 Чи ша роди чеду ут сорце-ту. Талатинска крале чека Юда афъ зандана, Еле Юда не дохода! Дуръ му се е вече дудеелу, Та си рукна гласумъ да си вика: 335 »Ей ти, Юду, Жива Юду! Лу де да си тука да си, Да си дойдешъ аф темна зандана, Гозба да та госте, руйну вину да та пое, Хем и дарба да та даре златни дрехи, 340 Златни дрехи сарманлии! Дрехи да си носишъ мене да споминаш.» Юда Самуила гозба ми се гости, Гозба си га гости Юдинска крале, Чи му хаберъ чинила дуръ ут Бога, 345 Оти ша си роди чеду утъ сорце-ту; Как ми чула Юда на трапеза, Чи га вика Талатинска крале, Стана утъ трапеза на ноги-те, Та си тури криле фъркувити, 350 Да си фъркне да си иде на Талатинска земе. Крале си й вели утговори: »Седи, Юду, немой ставай утъ трапеза, Дуръ да си та дарба даре дрехи белувити, На разбой нетурени; 355 Шо ги шила мое първе либе.» Не си седе вече на трапеза, Чи ша ида на Талатинска земе, Гозба да ме гости Талатинска крале, Чи и нему хаберъ самъ чинила, 360 Оти ша роди чеду утъ сорцету. И той три години чеду не си има! »Я постой, Юду, дарба да та даре. Ду се ми си била първа халаике, Утсе да ми си као сестра.» 365 Та га дарба дари дрехи белувити, На разбой нетурени, Шо ги шила негувуту първе либе; Как си тури Юда руху белувиту, Си ми боде као млада Дефка, 370 Ши ми чини измет дур на Бога. Та си фъркна Юда да си иде; Дуръ да иде на Талатинска земе гора подробила, Гора подробила, поле полумила. Фърка низ полету шо ми фърка, 375 Си ми дойде аф темна зандана. Де си найде Талатинска крале, Златна трапеза ми турил, Пу трапеза наред стоет златни сахане, Афъ сахане мандже питувита; 380 Чеше ми е пълна руйну вину, Руйну вину тригодишну. »Добро утру ти, Талатинска кралю! Шо ма терашъ, кралю, шо ма викаш? Гласъ ти се слуше дур на юдинска земе!» 385 »Далъ ти Богъ добро, Юду Самуилу! Фтакса ми се, Юду, Чи ша чекашъ афъ темна зандана; Та утидохъ афъ моета града афъ сарае Гозба си наготвихъ, вину си наточихъ, 390 Да та госте, да та пое, Чи ми си хаберъ чинила дуръ утъ Бога, Оти ша си роде чеду утъ сорце-ту; Ега дойдохъ афъ зандана тебе не си найдохъ, Та си гласумъ викнахъ: 395 Лу де да си тука да си, Да си ядишъ мое мандже питувита, Да си пиешъ руйну вину тригодишну; Хемъ и дарба да та даре златни дрехи, Златни дрехи сарманлии; 400 Да ги носишъ мене да споминашъ. Ега си ми хаберъ чини дуръ утъ Бога, Чи ша роде чеду утъ сорцету, Виде ми се чи си Юда Самуила, Сега си турила белувити дрехи, 405 Чини ми се чи си млада Дефка, Шо си чини измет дуръ на Бога.» Не самъ Дефка, лу сам Юда! Юдинска крале дарба си ма дари дрехи беловити, Шо ги шила негувуту първе либе, 410 Чи му самъ хаберъ чинила, Оти ша си роди чеду утъ сорце-ту. Фтаксахъ ти се, кралю, да та чекамъ афъ зандана И та сам чекала дуръ да сонце клепне, Ела ти ма си излъгалу, измамизлy! 415 Та утидохъ на небету дуръ при Бога, Мольба Богу да се моле, И на Юдинска крале чеду да си даде ут сорце-ту. »Не та сам, Юду, излъгалу, измамилу. Лу си натуварихъ мое-та ясна кучие, 420 Сонце вече си клепналу, Скри си ми се афъ негуви сарае, Гозба да се гости сусъ стара си майка; Туку сонце клепна поле се затемни, Та си ми църну потемнелу; 425 И ясна кучие темна потемнела, Не ми грееше као ясну сонце; Не можеше да се фоди пу поле-ту. Лу си сонце блесна си навървихъ, Та си дойдохъ афъ темна зандана. 430 Прости си ми, Юду, шо се сам забавилъ, Та си седни на трапеза да си ядишъ.» Просту нека ти е, кралю и утъ мене! Та си седна Юда да си яди, Да си яди, вину да си пие; 435 Яла малку, сита мандже испояла, Пила малку, ситу вину си испила, Ни устави нищу на трапеза! Та си тури криле фъркувити, Иска вече да си фоди да си бега. 440 Дур тога ми стана Талатинска крале на ноги-те, Та утключи шарени съндъци, Та искара златни дрехи сарманлии, Та си дарба дари Юда Самуила, Лу ги тури Юда Самуила, 445 Па си ги даде на Талатинска крале: Отнеси си златни дрехи на сарае! Ега си ти дете порасне, Златни дрехи нека носи, Па ут ником' да се не бои. 450 Сова рече Юда не отрече, Фъркна си ми та побегна. И Талатинска крале си ми яхна ясна кучие, Та утиде афъ града си афъ сарае. Месечина вече изгинала на небе-ту, 455 Та се сфоди сус първе си либе На гинеш се сфоди, На пълнеш затруднела първа му либе. Как си виде Талатинска крале, Чи е затруднелу негуву-ту първе либе, 460 Дуръ тога му се сорце зарадува; Иска шедба да се шета пy земе-та, Да се види сус достове, сус побратиме; Та и гозба да се гости сус седемдесе крале. Та си яхна рибна коне бележита, 465 Шо си плива пу море-ту, Шо си фърка као пиле пу поле-ту, Шетна си гу да си фърка пу поле-ту, Я първе либе му поръче и заръче: Да се шета пу сичка-та земе, 470 Та да иде и на таткува хи земе, Да си види шо й прави милни татку? Та се шета шо се шета, Исфоди ми сита земе, Та се виде сусъ достове, сусc побратиме: 475 Сусъ седемдесе крале гозба се нагости. Па си шетна коне низ море-ту, Та утиде на Ситска земе запустена, Праву фоди на дедуви си сарае. Той ми стои на висе дивана, 480 Та си гледа на далеку на море9ту. Дал' си иде негува-та мила керка! Как ми виде Талатинска крале, Слезе си ми на широки дори, Пригърна гу, цалуна гу, 485 Па гу пита и гу праши: »Дека си е, кралю, тое първе либе? От' на госте не га карашъ?» »Мое първе либе рока ти цалуе, Не може да дойде на тое-та земе, 490 Оти ми е тешка затруднела, Ша си роди мъжку дете бележиту, Ша си ми е мощне силувиту; Ут майка си още не падналу, Сита земе ша заклати, 495 Ша се люле као люлька!» Как ми чула Ситска крале, Сорце му се зарадува. Лу се качи на висе дивана, Си порука ду младу татарче, 500 Та гу прати да си иде пу сичка земе, Да си кани седемдесе крале, Да си дойдатъ на Ситска земе запустена, Гозба да ги гости Ситска крале; Оти Боже име ша си чини, 505 Чи е видел негува-та млада зете. Хемъ си има малка внука бележита, Шо гу затруднела негува-та керка. Та си кани младу татарче седемдесе крале, Да си дойдатъ на Ситска земе запустена, 510 Гозба да ги гости Ситска крале, Чи е видел негува-та млада зета; И си има малка внука бележита, Шо гу затруднела негувата керка. Та си идат седемдесе крале на пуста земе запустена, 515 Сички яхат рибни коне, Шо си пливат море широку; Заминали Ситску море размързналу, Та си утидоха аф Ситска нова града. Как ги виде Ситска крале чи си идатъ, 520 Излезе ми на поле широку, Пригърна ги, цалуна ги, Та си ги уткара афъ негуви сарае, Та ми седетъ и ми пиетъ. Ситска крале още гозба не си чини, 525 Да си гости седемдесе крале; Чека си ми да се пълни месечина, Дуръ тога ми заправи Боже име. Курбанъ коле дур на Бога, Та ми закла иледа крави се ялувити, 530 И ми закла иледа ювна се факлати; Как ги коле кръвъ ми тече као река, Нова града не се гледа утъ кръвава река! Та заправи тешка гозба бележита, Вину точи две недели, 535 Та е гозба наготвена, Златни трапези се турени, Пу трапези седетъ седемдесе крале, Та си чекатъ гозба да се гостетъ. Харапине крале още нема да си дойде, 540 Той се кани на Талатинска крале, Чи си е залибил мома Талиана, Шо си била нему фтаксана. Чекали гу два дни дуръ и три дни, Па гу нема да си дойде. 545 Дуръ тога се гозба загостиха седемдесе крале, Та си ядатъ и си пиетъ. Наяли се, напили се, Та си чинат жюмбушъ пу златни трапези; Кой си песна пее, кой си кавалъ свири. 550 Де си иде църна Харапине, Си ми яха рибна коне бележита; Как гу гледатъ седемдесе крале, Хрипнаха си утъ трапези на ногите, Та му праветъ месту на глава да седне, 555 Чи си ми е мощне уморену; Та да яди и да пие; И па прошка да прощава, Оти гу се два дни дуръ и три дни чекали! Та си седна Харапине крале на глава, 560 Ела ниту яди, ниту пие, Лу се пуд мустак смее! Та гу питат седемдесе крале и гу прашетъ: »Оти ми се, кралю, толку забавилу? Да л' бе море размързналу, 565 Та не си можелъ море да заминешъ? Ил' ти сура ламие на път излела, Та ти път заптисала?» Море си бе замързналу, Мое коне бележита гу исплива; 570 На пъть ми излела сура ламие, Пъть заптиса на дервене на клисуре, Не ми дава ни напрешъ, ни назадъ да си ида, Уста расзинала, очи уторила, Иска цала да си ма погълне! 575 Де ми Богъ сила прати дуръ утъ небе, Та си искарахъ утъ пазуфи сабе кулаклие: Разедихъ се, разлютихъ се, Надесну си махнахъ сабе кулаклие, Дуръ тога ламие си бегала; 580 Та си шетнахъ коне низъ поле широку, Да си стигне сура ламие. Та га гонихъ шо га гонихъ, Стигнахъ си га на бел Дунавъ, Та си копнахъ коне и га с' ноги подроби! 585 Още си самъ люту налютену; Ниту ми се яди, ниту ми се пие, Кръвъ ми се е люту запалила, Та не мога на трапеза да си седе; На ноги ша стана хору да си играмъ. 590 Сова рече не отрече, Стана си ми утъ златна трапеза, Та си хору играе пу златна трапеза. Игра малку шо игра, Утъ пазуфи искара сабе кулаклие, 595 Сус сабе пу трапеза да играе; Талатинска крале иска млада да погуби, Да залиби негувуту първе либе мома Талиана. Та си махна сабе пу Талатинска крале, Де му Бог помогна та гу сабе не дукачи. 600 Как ми стана Талатинска крале, Разеди се, разлюти се, Прошка тера утъ седемдесе крале, Прошка тера мольба им се моли, Да си станат утъ трапеза на ноги-те, 605 Та и той сабе да замахне пу църна Харапине, Сабе да си махне, заем да си върне, Та макар сабе да гу не дукачи. »Ша станеме, кралю, от' да не станеме. Прошка имаш и утъ назе, 610 Сабе да замахнешъ заемъ да си върнеш; Туку гледай църна Харапине да погубишъ, Оти си е наш душманинъ, Иска назе млади да погуби.» Та ми стана Талатинска крале ут трапеза, 615 Уткачи си негува-та осра сабе, Сабе махна пу църна Харапине, Лу га махна глава му на земе падна, Утмалъ душе си продума: »Утъ Богъ да найдешъ, Талатинска кралю! 620 Ти си билу мощне силувиту; Халал нека ти е мома Талиана, Шо га либиш ету три години; Та е вече затруднела мъжку дете.» Сова рече не отрече, 625 Душе си придаде дуръ на Бога. Как видели седемдесе крале, Чи е Талатинска крале толку силувиту, Борба да надбори църна Харапине, Фальба гу се пофалили; 630 Па си седатъ на златна трапеза, Да си ядатъ, да си пиетъ, На трапеза ми седна и Талатинска крале, И той да си яди, да си пие. Туку седна порти се захлопали, 635 Та ми пита Ситска крале и ми праши: »Кой ми хлопа, кой ми чука на железни порти?» Първа слуга си самъ на Талатинска крале. Негува стара майка си ма прати дури тука, Да му каза хаберъ да му чина, 640 Чи му се е мъжку дете породилу; Мъжку дете бележиту нишанлие; Дете си е мощне силувиту, Утъ майка си още не падналу, Сита земе си заклати, 645 Та се люле као люлька. Толку силувиту си е малку дете! Как ми чуе Талатинска крале, Чи му се е мъжку дете породилу, Мъжку дете мощне силувиту, 650 Тешка дарба си дари ду негува слуга, Па цалуна рока на Ситска крале, Та си яхна рибна коне бележита, Да си иде при негуву първе либе, 655 Та да види мъжку дете бележиту, Шо си ми е толку фальба пофалену. С' нег' утиде и Фейска крале. Оти ми се као брате утъ една майка. Фодили ми шо ми фодили, 660 Утишли си на Талатинска земе; Месецъ билу дуръ да идатъ на негува земе, Тие си утишли за два дене! Туку флели аф сарае, Малку дете шо си билу духувиту, 665 Позна си ми чи си иде негувъ татку, Та се рукна и подрукна: »Ой ле, тате, мила тате! Е' да видишъ, тате, тое дете бележиту! Още утъ майка си не падналу, 670 Сита земе си заклати, Та се люле као люлька!» Какъ ми чули чи е дете продумалу, Сички ми се чудумъ чудетъ, Шо ша боде малку дете бележиту? 675 Сита земе, велетъ, ша заптиса! Та заправи Талатинска крале Боже име, Курбанъ да си коле дуръ на Бога, Чи си му е далъ чеду утъ сорце-ту; Та си закла девет крави ялувити, Курбанъ си утиде дуръ при Бога, 680 Оти му е билу утъ се сорце. Па си иска гозба да гости седемдесе крале, Та си прати фейска крале на Ситска земе запустена, Да си кани седемдесе крале, Да си дойдатъ на негува Талатинска земе, 685 Тешка гозба да ги гости, Чи си има дете бележиту. Та утиде фейска крале дуръ на Ситска земе, Де си найде седемдесе крале; Още не си утишли на техна-та земе. 690 Та ги кани да си идатъ на Талатинска земе, Гозба да ги гости Талатинска крале, Чи му се е породилу малку дете бележиту. За день си утиде фейска крале на Ситска земе запустена, За день си се върна на Талатинска земе; 695 Я шо ми се седемдесе крале, мощне се бавили, Дуръ да дойдат неделе минала. Та заправи Талатинска крале тешка гозба, Да си гости седемдесе крале; Та си закла иледа юнчета все на отбуръ, 700 На уралу невпрегнати, И си закла иледа ювна руди и факлати; Наточи си руйну вину тригодишну; Гозба си е вече наготвена. Та си тури златна трапеза позлатена, 705 Со елмаз-таши поднизана; На трапеза седнали ми седемдесе крале, Та си ядатъ и си пиетъ. Дуръ се вече ядене прияли, И се руйну вину мощне понапили; 710 Та си жюмбушъ чинатъ сииръ си праветъ. Кой ми свирка свири, Кой ми меданъ кавалъ свири, Кой ми лепа песна пее; Жюмбушъ чинатъ малу-млог 715 Малу-млогу три недели, Дуръ хми се е вече дудеелу. Искатъ си ми седемдесе крале да си фодетъ, Чи не си се фодили ету три месеци. Талатинска крале не ги пуща: 720 »Поседите още малку, седемдесе крале, Дуръ да ми се малку дете биска набизае, Да си земе малку дете афъ роките, Та да видетъ колку си е бележиту нишанлие; Па да си му туретъ лепу име хемъ и личну.» 725 Та ми седетъ седемдесе крале още две недели, Дуръ да си се дете биска набизае. Бизалу дете не се набизалу, Утмалъ гу се утъ биска истеглили! Татку му гу зелу афъ роките, 730 Искара гу вонка на потоне, Да гу видетъ седемдесе крале колку си е бележиту, Хемъ и лепу име да му туретъ. Лу излелу дете земе се потресла, Ми се люле као люлька! 735 Излели се седемдесе крале вонка на потоне, Как видели малку дете бележиту, Ут лику му грее ясну сонце, Чудетъ ми се шо ша боде малку дете? Още малку земе си потресна, 740 Ами да нарасне ше ша боде, Оти има духувита сила; Борба ша се бори и сусъ земе, и сусъ море. Та си му турили лепу име Сада крале, Чи ша сита земе си засели! 745 Пуста земе запустена не ша си устави, Дуръ и Ламийска земе ша заптиса, Шо ми се сури ламии, борба ша ги надбори. Още си ми малку дете тешка дарба подариха, Сички си гу дарба дариха все дукати нишанлии 750 Со злату позлатени, со елмазъ таши подресени, Да ги има да ги чува: Кога си порасне да се жени, Дарба да си дари ду негуву първе либе, Та да помни кога се се гозба гостили седемдесе крале. 755 Та си навървиха седемдесе крале да си фодетъ кой на земе, кой на море. Как ги виде малку дете чи си фодетъ, Малку още продумалу та им вели утговори: »Фодите ми, седемдесе крале, на ваше-та земе, 760 Ду година пак да дойдете на наше-та земе, Гозба да се гостите и на моета свадба. Година още не поминала, Ша си терамъ либе спроти мене, Лу да найда либе спроти мене ша се жене, 765 Да ми се засели пуста земе запустена.» Сова рече не отрече, Флезе си ми афъ худае дуръ при майка, Чи е малку биска да бизае. Седемдесе крале как ми чуха малку дете, 770 Чи ми още малку продумалу, Единъ другумъ си велетъ: »Е бре, шо е дете бележиту нишанлие, Духувита сила си ми има!» Па си дума фейска крале на татку му: 775 »Е бре, Талатински кралю, мой побратиме! Кога си ти малку дете порасне И му дойде време да се жени, Нийде мома да не му си тералъ, Нийде мома за негу не си има. 780 Мома има спроти негу дуръ на Рична земе. Рична крале си има ду три керки, И три-те се дюнягюзеллийки; Я шо си е наймалка-та мома Дурида; Утъ лику й грее ясну сонце! 785 В' гръди й е ясна месечина! В' скути й се дребни звезди! Коса й е ду земе-та. Ела Рична крале не ги жени, Иска си ми негува земе да засели, 790 Заключил ги аф темна зандана, Та ги чуватъ ду три змии нишанлии, Сусъ три глави се, сусъ шестъ опашки! Не ми дават ни чувекъ да ми иде, Ни пиле шо си фърка да прифъркне; 795 Лу кой ми утишелъ на Рична земе, Назад си се не враща, Ду три змии младу си гу загубеватъ. Ама тое дете мощне си е силувиту, Сила има духувита, 800 Ду три змии борба ша надбори. Той да иде дуръ на Рична земе, Да си тера малка мома Дурида.» Сова рече Фейска крале не одрече, Шетна коне си утиде. 805 Малку дете раста шо порасна, Колку расте по-силну си бива. На година ми излезе на чаире, Сииръ да си чини жюмбушъ да си прави, Сусъ юнаци каменъ да си фърле. 810 Та ми сички каменъ фърлетъ Кой пу крачка, кой пу аршинъ; Малку дете как ми зева каменъ Фърлилу гу в' средъ море-ту! Как видели сички се чудили, 815 Шо си ми е дете още малку, Ела си е мощне силувиту. Афъ гора си има ду два змее, Та си гледатъ сииръ ми чинатъ. Как видели малку дете, 820 Чи си ми е мощне силувиту, Каменъ фърли дур аф море, Мощне му каскандисали дуръ и зоби кърцнали: »Утъ кучке родену малку дете, Мощне силувиту ша си боде; 825 Още малку да си порасне, И насъ борба ша надбори; Лу да си гу малку погубиме.» Та ми фодет ду два змее на чаире. Сусъ юнаци ми се борба борет, 830 Та си сички борба надборили; Редъ си дойде и на малку дете Сусъ два змее борба да се бори. Та ми стана малку дете борба да се бори, Какъ ги фати на земе ги удари, 835 Дуръ читреесте растега аф земе-та си паднали! Кой виделъ се зачудилъ. Та си дете при татку утиде, Фальба си се на татку пофалилу, Чи си ду два змее борба надборилу. 840 Та си иска вече да се жени, Утъ татку си прошка тера: »Ой ти, тате, мили тате! Мольба ти се, тате, моле, Да ма пратиш да се шетам пу земе-та, 845 Белки найда либе спроти мене?» »Малку си си, сину, на години, Не ми фоди още пу земе-та; Да не си нейде младу погинешъ.» »Малку си сам, тате, на години, 850 Ела си самъ мощне силyвиту, Никой мене не може борба да надбори.» Та му даде прошка Талатинска крале, Две години да се шета низ земе-та, Да си тера либе спроти негу. 855 Навърви ми малку дете да се шета, Надена ми златну руху позлатену, Шо си билу за Юда Самуила; Аф пазуфи тури сабе кулаклие; Та си яхна рибна коне бележита. 860 Как ми шетна коне низъ поле-ту, Не се виде де утиде! Та се шета малу-млогу две години, Дуръ прошета сита земе, Либе спроти негу не си найде. 865 Та се върна натъжену разжелану, Ниту яди, ниту пие. Талатинска крале как гу гледа натъжену, Сорце му се наранилу, Ела нема шо да прави; 870 Чудум си се чуди де да иде, Да му тера либе спроти негу. Де му наум дойде, Чи си има мома спроти негу дуръ на Рична земе. Рична крале си има ду три керки, 875 и трите се дюнягюзеллийки, Наймалка-та си ги надминува, На дете се вели утговори: »Е бре, сину, мили сину! Шо си ми си толку натъжену, разжелану? 880 Сичка земе си прошеталъ, Рична земе не си шеталъ, Де си има либе спроти тебе. Рична крале си има ду три керки, И три-те се дюнягюзеллийки, 885 Я' шо си е наймалка-та мома Дурида: Утъ лику й грее ясну сонце! В' гръди й е ясна месечина! В' скути й се дребни звезди! Коса й е ду земе-та. 890 Ела Рична крале не ги жени, Иска си ми негува земе да засели; Та си ги заключил аф темна зандана, Та ги чуват ду три змии нишанлии Сусъ три глави, сусъ шест опашки! 895 Не си даватъ ни чувекъ да иде, Ни пиле шо си фърка да прифъркне; Лу кой ми утишелъ на Рична земе, Назадъ си се не враща, Ду три змии младу си гу загубеватъ. 900 Па Рична земе, сину, да си идешъ, Ша си найдешъ либе спроти тебе.» Как ми чулу малку дете, Праву си дуръ на ноги стана, Та си слезе доле афф ехура: 905 Наюзди си коне, наседли гу; Наточи си сабе кулаклие, Та си яхна рибна коне бележита; Афъ пазуфи си тури сабе кулаклие, Та си шетна коне низ поле-ту, 910 Лу гу шетна на море се наиде, Хрипна коне афъ море-ту да си плива. Плива малку шо ми плива, Излегли ми ду две Юди Самуили, Афъ роки си доржетъ малки деца, 915 Утъ лику хми грее ясну сонце! Наредени били пременени, Наредени с белу и шарилу, Пременени с' руху позлатену, Утъ лику хми сонце грее! 920 Очи им се као морски пиевици! Коса им е дуръ ду земе! Как си виде Сада крале ду две Юди Самуили, Чини му се чи се кральски керки, Шо си били дуръ утъ Рична земе, 925 Та си точетъ вода ут море-ту, Да напиетъ Рична крале. Самъ си вели утговори: »Я' либе спроти мене!» Сова рече не отрече, 930 Копна коне да си иде на край море, Де си беха ду две Юди Самуили, Шо си точетъ студна вода, И си банетъ ду две малки деца; Копна коне да си иде дур при Юди, 935 Да си пие студна вода морювита, Чи ми билу мощне ужеднелу; Хемъ да си залиби Юда Самуила, На рибната коне да га качи, Та да иде дуръ на негува земе. 940 Дуръ да иде на край море, Дугледали гу ду две Юди Самуили, Седнали ми на гулема морна друма, Та си чекатъ да си видетъ Сада крале, Шо чувекъ е та си иде на край море, 945 Дека чувекъ не е е фодилъ! Пиле шо си фърка не е прифъркналу! Фоди крале низъ море-ту шо ми фоди, Де си дойде ду две Юди Самуили, Та им вели утговори: 950 »Богъ помабог ви, ду две моми! Шо ми сте, моми, толку замъркнали? Та си вода не точите, Та да си идете на Рична земе, Студна вода да утнесете на Рична крале. 955 Мольба ви се, моми, моле: Я' подайте ми ваше златна съда, Да си пие студна вода морювита, Чи самъ мощне ужеднелу, Дуръ уста ми се сагурели, 960 Язикъ ми се за уста-та залепилу! Та не мога дума да си думамъ. Исфодилъ сам цалу поле и планини, Па си вода не найдохъ.» Ду две Юди си му велетъ и говоретъ: 965 »Е бре, Сада кралю, малку дете! Шо та врагъ нанесе, Да си дойдешъ на наше море запустену? Не сме ду две кральски моми; Не си точиме студна вода, 970 Да утнесеме на Рична крале, Туку си сме ду две Юди Самуили, Та си чуваме пусту море запустену, Да не си чувекъ замине през море-ту, Ниту чувекъ, ниту пиле, 975 Та да иде на Рична земе, Да залиби ду три кральски моми; Лу кой си дойде на край море, Назадъ си се не връща, Фърлеме гу афъ темна зандана, 980 Дека седи стару Хару пристарелу, Той гу фърле афъ морету, Да гу ядатъ риби-те и пилци-те. Е бре, Сада кралю, малку дете! От' си не пожала тое младость, 985 Ам' си дойде тука на край море, Младу и зелену да погинешъ! Да бе зналу море да испливашъ, Та да дойдешъ на край море; Лу да ми бе пилу студна вода морювита, 990 Назе борба ша да си надборишъ. Сега нема никой да си ти помогне! Колку силувиту и да ми си, Не можешъ назе борба да надборишъ.» Сова рекоха Юди не отрекоха, 995 Разедиха се, разлютиха се, Та задуха силунъ ветаръ Самуилски, Та си фатиха Сада крале малку дете; Вързаха му ду две бели роки, Та си гу фърлиха афъ темна зандана. 1000 Ду две очи не му искупали, Жельба си гу пожелили, Чи си билу още младу и зелену. Той си хми се мольба моли, Да си му дукаратъ негувата рибна коне, 1005 Да гу прати на негува земе, Прошка да му тера ут татку му, Чи ша погине младу и зелену; Нема вече да се върне на таткува земе. Юди си му мольба услушели, 1010 Уткарали му рибна коне бележита. Сада крале как си виде рибна коне, Из очи си солзи рони, Со уста си му вели утговори: »Ой ти, коню, рибна коню! 1015 Той ступанин младу си погина, Баремъ тина да не ми погинешъ! Шетни ми се низ поле широку, Испливай ми пусту море запустену, Та си иди дур на наше земе при мой татку. 1020 Утъ татку ми прошка да ми терашъ, Чи ша тука младу погина, Нема вече да се върна на наше земе. Та да кажешъ на мой татку, Чи ма се Юди заторили афъ темна зандана, 1025 Та и молба да му се молишъ, Да си прати тука дуръ при мене фейска крале, Шо си му е първъ побратимъ, Да си ма искара утъ темна зандана; Да ма куртолиса утъ стару Хару устарелу. 1030 Аку си ми дойде фейска крале, Тебе, коню, пу пътъ да си яха. Още море не испливали. Да идете на край море, Студна вода морювита утъ белъ кладнецъ да пиете, 1035 Да ви дойде Юдна сила Самуилска, Кога си се сусъ Юди борба борите, Вие борба да си ги надборите, И мене да си ги куртолисате утъ темна зандана. Сова рече не отрече, 1040 Шетна ми се коне низъ поле широку, Та си прошета поле широку; Заплива ми пусту море запустену, Та исплива пусту море запустену, За день ми утиде на Талатинска земе. 1045 Лу ми флезе аф сарае, Виде си гу Талатинска крале; Как си виде чи си нема Сада крале, Сада крале негуву-ту малку дете, Сорце му се люту наранилу, 1050 Та си падна долу на земе-та, Душе си придава дур на Бога. Как си виде негуву-ту първе либе, Коси скубе, солзи рони. Де си иде Юда хикимджийка, 1055 Де си лечба лечи Талатинска крале; Живи билки гу напила, Та си стана крале на ноги-те, Та утиде коньо да си пита, Де си ми е Сада крале негувуту малку дете: 1060 Да л' гу седемдесе крале младу погубили, Ил гу Юди аф занданъ фърлили. Висна коньо та му дума: »Е бре, кралю, Талатинска кралю! Седемдесе крале не гу погубили, 1065 Лу гу Юди афъ занданъ фърлили, Дека седи стару Хару пристарелу, Той гу фърле аф море-ту, Да гу ядатъ риби-те и пилци-те. Самувили очи не му искупали, 1070 Пожелиха гу чи е младу още и зелену. Сада крале си ма прати да ти каза, Да ти каза хабер да ти чина, Чи си ми е заторену афъ темна зандана, Та да пратишъ фейска крале, 1075 С' мене да си дойде дуръ на пусту море запустену Да куртолисаме Сада крале тое дете. Фейска крале с' мене да си дойде, Язи ша си фоде на пусту море запустену, Ша си ида на край море на белъ кладнецъ, 1080 Да пиеме студна вода морювита, Да ни дойде Юдна сила Самуилска; Кога си се с' Юди борба бориме. Нее да си ги борба надбориме. Как ми чу Талатинска крале, 1085 Ни постоя, ни почека, Лу си прати младу татарче дуръ на фейска земе, Да си кани фейска крале, Да си дойде дуръ на негува земе. Има нещу да си му каже. 1090 Молба да му се моли, Колку може рану да си дойде. Какъ си яхна младу татарче рибна коне, Шетна си гу низъ поле широку; Месецъ има дур да иде на фейска земе, 1095 Той си за день утиде. Де си найде фейска крале чи се гозба гости, Та си му се мольба моли, Немой гозба да се гости, Лу да иде на Талатинска земе, 1100 Талатинска крале нещу ша му каже; Колку може рану да си иде. Фейска крале молба му услуше, Та си яхна негува-та бърза коне, Навърви ми да си иде на Талатинска земе; 1105 С' нег' си фоди и младу татарче. Та фодили шо фодили, В' среди нощи си стигнали афъ кралева града. Сички спиетъ, нема никой да се види, Кралевите порти били заторени, 1110 Та си хлопатъ и си чукатъ. Никой си ги не дучува! Копнали се ду два коне презъ дуваре, Та си флели на висе дивана, Па се шетат низъ потоне. 1115 Па ги никой не дучува! Де ги дучу Талатинска крале, Та си стана утъ худае утъ потстели, Да си види кой си шета низъ потоне? Лу си виде фейска крале, 1120 Пригърна гу, цалуна гу, Па си му се мольба моли, Да си иде на пусту море запустену, Та да куртолиса Сада крале негуву-ту малку дете, Шо си билу заторену афъ темна зандана, 1125 Та гу чуватъ ду две Юди Самуили; Дуръ да си се върне стару Хару пристарелу, Да гу фърли аф море-ту на рибите, на пилци-те. Как ми чу фейска крале, Чи се Юди Сада крале заторили, 1130 Ни постоя, ни почека, Лу си слезе ут негува бърза коне, Та си яхна рибна коне бележита; Шетна си гу низъ поле широку. Рибна коне висна и зафуче, 1135 Дуръ да съмне си утиде на пусту море запустену, Та му вели коньо утговори: »Е бре, кралю, фейска кралю! Шетни си ма да идеме на край море, Да пиеме студна вода морювита, 1140 Да ни дойде Юдна сила Самуилска: Кога си се с' Юди борба бориме, Нее борба да ги надбориме, Та да си куртолисаме Сада крале.» Какъ ми чулу фейска крале, 1145 Рибна коне шетна та утиде на край море, Лу утиде ут коньо ми слезе, Та се напи студна вода морювита; Напи ми се и рибна коне бележита. Па си яхна рибна коне бележита, 1150 Шетна си гу низъ поле широку, Та утиде афъ Юдни теманъ занданъ, Де си ми е заторену Сада крале. Афъ занданъ ми седетъ ду две Юди Самуили, Та си чуватъ Сада крале малку дете, 1155 Да не ми излезе да не си бега; Дуръ да си се върне стару Хару пристарелу, Да гу фърли аф море-ту на риби-те на пилци-те. Какъ видели ду две Юди фейска крале, Пуд мустакъ си се смеетъ, 1160 Па му велетъ и говоретъ: »Е бре, кралю, фейска кралю! Кой та врагъ, кралю, нанесе, Да си дойдешъ тука дуръ афъ зандана, И ти младу да погинешъ, 1165 Какъ ми погиналу Сада крале малку дете.» Сова рекли не отрекли, Дунаха ми силунъ ветаръ Самуилски, Та се мочетъ фейска крале да си вързатъ, Да си му искупаетъ ду две църни очи, 1170 Па да гу фърлетъ афъ темна зандана. Фейска крале как си копна рибна коне, Зафуче ми коньо, захърчи ми, Та си фати ду две Юди за роки-те; Роки си xми назад върза, 1175 Ясни очи иска да xми искупае. Дуръ тога се Юди усетили, Чи се пили студна вода морювита, Та ги се борба надборили; Та се мольба молетъ на фейска крале: 1180 »Е бре, кралю, фейска кралю! Отвързи, кралю, ду десни роки, Немой наши очи искупавай, Та и нее добро ша ви чиниме: Ша искараме Сада крале утъ теманъ занданъ, 1185 Та ша му кажеме дека има либе спроти негу, Та хми крале мольба услуше, Утвърза xми ду десни-те роки, Църни очи не имъ искупа, Та ги пита и ги праши: 1190 »Дека има либе за Сада крале?» »Тука долу си е Рична земе. Рична крале има ду три моми, И три-те се дюнягюзеллийки, Я шо си е наймалка-та мома Дурида: 1195 Утъ лику й грее ясну сонце, В' гръди й е ясна месечина! В' скути й се дребни sвезди! Коса й е ду земе-та! Тя си бива за Сада крале малку дете, 1200 Шо си е заторену афъ темна зандана. Ела Рична крале не ги жени, Иска си ми негува земе да засели, Я' тие на негува земе не се женетъ, Та си ги заключил аф темна зандана, 1205 Де ги чуватъ ду три змии нишанлии Сусъ три глави, сусъ шест опашки! Не си даватъ ни чувекъ да иде, Ни пиле шо си фърка да прифъркне; Лу кой ми утишелъ на Рична земе, 1210 Назадъ си се не върналъ, Ду три змии младу си гу погубеватъ. Та на Рична земе Сада крале либе ша си найде; Нийде нейде либе да не тера, Лу да иде утъ тука на Рична земе.» 1215 »Какъ ша иде, Юди, Сада крале на Рична земе? Лу да иде младу ша си ми погине; Ду три змии младу ша си погубетъ.» »За сова, кралю, кахъръ немой бери, Дуде сме нее нема да загине.» 1220 Сова рекли не отрекли, Искара си първа Юда билька умаяна, Шо умава, шо заспава, Та му вели утговори: »Земи, кралю, сова билька умаяна. 1225 Кога си идете на Рична земе, Па си флезете аф Рични сарае, Ичъ да ми се не боите. Насредъ дори си е теманъ занданъ, На порти лежетъ ду три змии нишанлии; 1230 Още не ми флели на широки дори, Сусъ рока да потриете билька умаяна; Лу да билька потриете, Ду три змии ша си паднатъ умаяни: И три моми ша ми се умаетъ, 1235 Ша си легнатъ да си спиетъ. Я' Рична крале мощне ша ми се умае, Не ша знае шо ша чини! Тога ми се качите на висе дивана, Прегърните гу, цалуните гу, 1240 Па му кажите чи сте утъ Рична земе, Та си терате ду негувите две керки: Найгулема-та ти да си залибиш, Наймалка-та Сада крале малку дете, Я' средна-та нека си устане, 1245 На стару време изметъ да му чини. Какъ ша чуе Рична крале, Чи сте млади хемъ юнаци, Мощне ша се зарадува, Та ша ви даде ду две керки; 1250 Хемъ и тешка дарба ша ва дари. Той ша си ва кани гозба да ва гости, Вие гозба да се не гостите, Чи ша ми се сети ша ва познае; Закарайте ду две сестри та си бегайте, 1255 Да не ва стигнатъ ду три змии.» Подали му ду две Юди златни криле, Да ги тури пуд мишница Сада крале, Та да фърка да си бега. Лу ми зелу фейска крале билька умаяна, 1260 И ми зелу златни криле; Tетна коне та утиде афъ темна зандана, Та си ми искара Сада крале малку дете. Сада крале как си виде фейска крале, Сичку ми заборилу, 1255 Не си знае дека си е! Та му се мольба моли, Да си идатъ дуръ на Рична земе, Та да зематъ ду две кральски керки. Та ми навървили да си идатъ дуръ на Рична земе. 1270 Фейска крале си ми яха рибна коне, Не си знае де ми фоди! Я Сада крале си ми тури златни криле, Та ми фърка низъ поле широко; За сахатъ утишли дуръ на Рична земе. 1275 Дуръ да идатъ се стемнилу, Порти били затворени заключени, Та се чудетъ какъ да флезатъ. Фъркна си ми Сада крале та прифъркна, Фейска крале шетна коне 1280 Та си прихрипна високи дуваре. На средъ дори си е теманъ занданъ, На порти лежетъ ду три змии нишанлии; Сусъ три глави. сусъ шестъ опашки: Какъ ги видели мощне се уплашили! 1285 Де си на умъ дойде на Фейска крале, Та искара отъ пазуфи билъка умаяна; Лу га потри афъ роки-те Змии си се умаяли, Легнали ми да си спиетъ; 1290 Умаялъ се и Рична крале Та се качетъ горе на дивана. Умалъ ми се крале као умаяну пиле, Та не знае шо ми чини! Пригърнали гу, цалунали гу, 1295 Па му велетъ и говоретъ: »Нее си сме, кралю, утъ тое-та земе, Та си дойдохме да ни дадешъ ду той-те две керки Нее да си ги залибиме, Та и тое земе да се засели.» 1300 Какъ ми чу Рична крале мощне се зарадува, Чи ша жени ду две керки; Пуста земе да ми се засели. Та заправи гозба да ги гости, Кани си ги да седнатъ на трапеза 1305 Да си ядатъ, да си пиетъ; Та тога да си идатъ на техна-та земе. Тие си ми на трапеза не седнуватъ, Лу си искатъ да си фодетъ; Рична крале да не си ги обсети. 1310 Дуръ тога ми стана Рична крале, Фоди си ми као пиле умаяну! Та отключи шарени келаре, Искара си тенки дари и гюмлеци, Та си дарба дари ду два зете. 1315 Уткара ги афc темна зандана, Де си спиетъ ду негуви-те три керки; Я' змии се люту умаяни! Та си разбуди ду две керки. Найгулема-та беше дюнягюзеллийка, 1320 Я' шо си бе наймалка-та мома Дурида, Утъ лику й грее ясну сонце! В' гръди й е ясна месечина! В' скути й се дребни звезди! Коса й е ду земе-та! 1325 Сада крале мощне га бендисалу. Рична крале им вели утговори: »Просту нека ви е, мои керки! Залибите ду два юнака утъ мое земе; Шо ша се роди пуста земе да засели. 1330 Сова рече не отрече, Заплака ми, завика ми! Па си флезе афъ златна ехура, Та искара ду два коне нишанлии, Шестокрилца коне, Лестувица коне; 1335 Шестокрилца коне си ми яхна гулема-та, Наймалка-та си ми яхна коне Лестувица: Фейска крале си яхна рибна коне; Я Сада крале си ми фърка као пиле. Испрати ги Рична крале дур на поле, 1340 Та имъ прошка даде, Па се назадъ върна. Още ми е умаяну као пиле, Не си знае дека си е! Та ми фодетъ ду два крале низъ полету, 1345 Фъркатъ си ми као пилци. Вървели низъ поле шо вървели, Заминали презъ суха бунаре. Най-малката потерала вода да си пие, Чи е мощне ужеднела. 1350 Млада крале си ми фъркна афъ бунаро, Да си точи вода морювита, Да си пие негувуту първе либе. Ега да види шо ша види: Не си има вода аф бунаро, 1355 Туку лежи афъ бунаро сура ламие; Настъпи га на глава-та. Разеди се, разлюти се сура ламие, Погълна гу афъ уста-та ду поесо, Още малку цала ша си гу погълне! 1360 Цикна викна Сада крале да си плаче, Мольба си се моли на фейска крале, Какъ гу куртолиса утъ темна зандана, Па да си гу куртолиса утъ сура ламие. Та ми слезе Фейска крале утъ рибна коне, 1365 Та утиде на суха бунаре; Надникна си да си види шо е сура ламие? Какъ си виде Сада крале афъ устата на ламие, Още малку цала ша гу погълне, Уплаши се, убои се, Не се борба бори сусъ сура ламие, 1370 Туку си се назадъ върна, Та си яхна рибна коне, Да си иде сус две моми на негува земе. Фоди малку шо ми фоди, Де ми чуе цвижба гласувита; 1375 Сада крале гласум си плаче. Мольба си се моли дуръ на фейска крале, Назадъ да се върне на суха бунаре, Борба да се бори сусъ сура ламие, Та да си гу утъ ламие куртолиса, 1380 Немой младу афъ бунаро да загине. Какъ ми чулу фейска крале, Мощне му се нажелилу, натъжилу, На две моми вели утговори: »Постойте ми, моми, на тие дервене, 1385 Дуръ да ида на суха бунаре, Да се борба боре сусъ сура ламие; Ил' ламие мене млада да погуби, Ил' язъ нее борба да надборе, Та да куртолисамъ Сада крале малку дете: 1390 Немой афъ бунаро младу да загине.» Та ми се запреха ду две моми на дервене, Я той си ми шетна рибна коне, Какъ ми фоди не се гледа! Фоди низъ поле-ту шо ми фоди. 1395 Сада крале афъ бунаро мольба си се моли, Мольба си се моли дуръ на Бога, На фейска крале сила да си даде, Борба да надбори сура ламие; 1400 Какъ гу куртолиса ут темна зандана, Да гу куртолиса и утъ сура ламие, Немой младу афъ бунаро да загине. Де му Богъ мольба услуше, Та си прати стара Юда срелувита, 1405 Шо си има срели нишанлии, Тие си ми усрелеватъ сура ламие; Да си иде на поле-ту, Та да найде фейска крале; Да му даде срела нишанлие, 1410 Та да си борба надбори сура ламие, Па да куртолиса Сада крале ут бунаро. Та си дойде Юда на полету, Афъ роки доржи срела нишанлие, Утъ нее си ясну сонце грее! 1415 Дуръ да найде фейска крале сичку поле исфодила, Та се узноила, уморила; Дойде вече ду суха бунаре. Де си найде фейска крале, Та гу пита и гу праши; 1420 »Де ми фодишъ, кралю, шо ми терашъ? Да л' си терашъ ду две кральски моми? Ил' си терашъ Сада крале той побратима?» Утмалъ душе й продумалу: »Ой ти, Юду стара Самуилу! 1425 Не си терам ду две кральски моми, Тие си ма чекатъ на дервене, Туку фоде на суха бунаре, Да се борба боре сусъ сура ламие, Шо ми погълнала Сада крале мой побратима: 1430 Или язъ борба да га надборе, Да си куртолисамъ Сада крале, Ил' и мене цала да погълне, Та да не са върна на мое-та земе.» Па гу пита Юда и гу праши: 1435 »Е бре, кралю, фейска кралю! Какъ ми фодишъ на суха бунаре, Борба да се боришъ сусъ сура ламие, Та да куртолисашъ Сада крале той побратима, Дека ти е срела нишанлие 1440 Шо си усрелева сура ламие? Безъ срела какъ ша си се борба боришъ? »Ниту срела имамъ, Юду, ниту сабе; Сабе ми е на дома устанала; Лу сусъ сила борба ша се боре. 1445 Мольба ти се моле, Юду: Да ми дадешъ тое срела нишанлие, Шо га доржишъ афъ десна-та рока; Туку борба да си надборе, Па си земи срела афъ роката; 1450 Да се бранишъ борба да се бориш.» Та му Юда мольба услуше, Подаде му срела нишанлие. Дуръ тога ми шетна рибна коне, Та утиде дуръ на суха бунаре, 1455 Та се рукна и подрукна: »Я излези утъ бунаро, сура ламию! Борба двата да се бориме.» Какъ ми чула сура ламие, Зафучела, заечила дуръ се земе потресла! 1460 Та излезе утъ суха бунаре. Сада крале не излева, Ламие гу цала погълнала! Та се борба боретъ три недели, Дуръ тога ми искара фейска крале срела нишанлие, 1465 Та си усрели ламие афъ сорце-ту, Паднала ми насредъ поле, Утмалъ душе продумала: »Утъ Богъ нашла, кралю, Юда срелувита, Шо ти даде срела нишанлие, 1470 Та ма усрели афъ сорце-ту афъ джигеро.» Сова рече не отрече, Искара си фейска крале потайну-ту ношче, Та си разпра ламие на сорце-ту, Дано си е Сада крале още жюву! 1475 Той си билу още жюву, Та излелу утъ куремо цалу как си билу! Пригърна си, цалуна си фейска крале, Чи си гу куртолиса утъ сура ламие. Та си фъркна Сада крале да си фърка, 1480 Фейска крале шетна коне низ поле-ту, Та ми утидоха на тие дервене, Де ги чекатъ ду две моми. Малка мома как си виде Сада крале, Слезе си ми утъ коне Лестувица, 1485 Пригърна гу, цалуна гу, Па ми шетатъ коне низъ поле-ту; Сада крале си ми фърка. Стигнали се вече на Талатинска земе. Фейска крале не ми фоди на Талатинска земе, 1490 Чи ми се е мощне забавилу: Закара си ду негуве първе либе, Та утиде на негува си фейска земе. И Сада крале си закара първе либе, Та утиде афъ Талатина града. 1495 Талатинска крале си гу чека на капии, Как си виде Сада крале негува сина, Пригърна гу, цалуна гу, Цалуна си и негуву първе либе; Първе либе мощне си бендиса: 1500 Утъ лику й грее ясну сонце! В' гръди й е ясна месечина! В' скути й се дребни звезди! Коса й е ду земе-та! Та заправи Талатинска крале силна свадба, 1505 На свадба си калеса седемдесе крале, Та ги гости и ги пои малу-млогу Малу-млогу три недели, Дуръ хми се е вече дудеелу. Излела е на трапеза ду млада невеста, 1510 Та си рока цалуна на седемдесе крале; Какъ ми фоди сонце грее! Седемдесе крале дарба си га подариха, Та си утидоха кой на земе, кой на море. Устана си Сада крале млада зете, 1515 Та си либи ду негуву първе либе. Мощне ми е силувиту, духувиту, Заптисалу сичка земе дуръ и море. Родилу ми десетъ сина, десетъ керки, Та ми заселили пуста земе запустена. 1520 Утъ Богъ нашел Турцка крале, Шо заправи силна ойске, Та заптиса сичка земе дуръ и море; Заптиса ми и Талатинска земе, Сада крале си стару погубилу, 1525 Негуву първе либе стара заробилу, Изметъ да му чини, Да му бави мъжки деца. Не се знае вече шо станали, Лу хми песна устаналу, 1530 Да се помни чи се били силувити духувити. Утъ Бога здраве, од мене песна.
