Помощничек
Главная | Обратная связь


Археология
Архитектура
Астрономия
Аудит
Биология
Ботаника
Бухгалтерский учёт
Войное дело
Генетика
География
Геология
Дизайн
Искусство
История
Кино
Кулинария
Культура
Литература
Математика
Медицина
Металлургия
Мифология
Музыка
Психология
Религия
Спорт
Строительство
Техника
Транспорт
Туризм
Усадьба
Физика
Фотография
Химия
Экология
Электричество
Электроника
Энергетика

XII. Пакъ за рождение-то на Орфея, но различно.




Ой ти Боже, мили Боже!
Шо си творишъ чуду и нишане,
Да се чудетъ люде на земе-та,
И Юди Самуили низъ планини;
Днеска още рану хаберъ си ми дойде, 5
Синџе крале писму ми е пратилъ,
Сусъ писму си кани седемдесетъ крале,
Да си дойдатъ у негува земе гозба да се гостетъ.
Писму ми дунесе ду младу татарче,
На писму крале сусъ радостъ напева; 10
Та си дума и говори:
„Е бре, вие седемдесе крале!
Лу шо ми земете бела книга
Бела книга цырну писму
Да си яхнете ваши бырзи коне, 15
Та да дойдете у мое земе цырвенуга;
Язъ да си ва гозба госте,
Чи ми се е породилу дете бележиту;
Фафъ роки си доржи свирка кеменига,
Та ми свири каку Юда гласувита; 20
Свирка ми се слуше ду сичка-та земе!
Я шо си е бележиту нишанлие.
Си има пилювити криле,
Та ми фырка низъ небе-ту као пиле,
Као пиле шо е найфыркату! 25
Още утъ майка си не падналу,
Ми засвири тава Юдна свирка,
Гласъ се слуше пу сичка-та земе!
Шо си беха пилци пу земе-та,
Сите си дойдоха фафъ мои сарае, 30
Утъ свирка умаяни не си фыркатъ,
Лу ми стоетъ свирка да си слушетъ.
Си ми дойде и пиле славекову,
И славекъ си зафати гласувиту да си пее;
Я шо си е мое бележиту дете, 35
Пиле славекову си надбори.
Та си падна пиле славекову умрелу на дори,
Катъ да гу е Юда усрелила!
Дойдете ми седемдесе крале у мое земе цырвенуга,
Сами да си видите шо е дете бележиту. 40
Ела бележита крале на гозба не каните,
Чи си ми е мощне инатчие,
Неша да си има друга бележита пу земе-та;
Ша си каскандиса на мое бележиту дете,
Ша си стане с негу борба да се бори, 45
Та ша падне убитъ низъ трапези;
Крыви ша текатъ као мытни реки!
Тя ша си трапези мощне загнусетъ.»
Младу татарче още рану приранилу,
Та ми дойде предъ зорница фафъ кральски сарае, 50
Де си найде седемдесе крале.
Уфъ средъ земе ми се собрали,
Да ми гледатъ шо е сова чуду на небе-ту?
Сите звезди на небе си стоетъ,
Ниту греетъ, ниту ми заходатъ! 55
Лу си гледатъ чуду на земе-та,
Малку дете си ми свири свирка кеменига,
Та ми е собралу сите пилци у дори си,
Седемдесе крале чудумъ си се чудетъ,
Шо е сова чуду на земе-та? 60
Я шо беже младу татарче,
Утъ пазуфи си искара бела книга.
Та я даде на седемдесе крале,
И имъ вели утговори:
„Е бре вие, седемдесе крале! 65
Шо се чудумъ чудите за. звезди-те,
Чи ми стоетъ пу небе-ту?
Звезди си слушетъ наше дете бележиту,
Какъ ми свири свирка кеменига,
Та ми е собралу сите пилци у дори си, 70
Да си слугаетъ негува чудувита свирка.»
Какъ ми пеха седемдесе крале бела книга,
Бела книга цырну писму,
Сите велетъ, да си идатъ на земе цырвенуга,
Да си видетъ шо е дете бележиту. 75
Та ми навырвиха седемдесе крале.
Да ми идатъ на земе цырвенуга.
Бележита крале на гозба не каниха,
И той да ми види бележиту дете.
Та ми утидоха на земе цырвенуга. 80
Кундисали на поле широку,
Де ми беха сите манџи наготвени.
Таму си ги чекаше Синџе крале.
Лу да дойдатъ на гозба да ми седнатъ.
Та ми седнаха седемдесе крале на трапези, 85
Си ми ядоха и ми пиха тамамъ три недели,
Още бележиту дете не видели,
Иска секи да си фоди на земе-та.
Синџе крале ги запира:
„Седели сте, седемдесе крале, три недели, 90
Седите ми още една неделе,
Дуръ да дойде мое бележиту дете;
Жюмбушъ малку да ви чини;
Чи ми фыркна днесь неделе на небе-ту,
Още нема да си дойде.» 95
Още рече Синџе крале не отрече,
Ету фырка бележиту дете пу небе-ту;
Фыркалу е малу млогу два сахате,
Та ми слезе вече на широку поле,
Си ми седна на кральски трапези, 100
И той гозба да се гости.
Яде малку шо пояде,
Още беше малку не едеше;
Иска биска да бизае.
На татку си вели утговори: 105
„Искамъ тате, биска да си бизамъ,
Чи самъ мощне уморену утъ длега пыте.»
Още рече дете не отрече,
Де си дойде Юда Самуила:
Утъ лику й сонце греелу ! 110
Низъ ноги й звезди трептели!
В скути има ясна месечина!
Та искара ду бели си биски,
Та си набиза бележиту дете.
Тя си беше ду негува майка, 115
На дете си вели утговори:
„Е бре дете, милу сину,
Сега вече си се биска набива,
Земи тое свирка кеменига,
Та си запей песна радустлива, 120
Да си сторишь жюмбушъ на седемдесе крале,
Чи се душли тебе да си видетъ,
Шо си дете мощне бележиту.»
Сова рече Юда Самуила,
Та си фыркна и утиде на Юдинска планина. 125
Я шо беше дете бележиту,
На майка си хатыръ не расипа,
Си искара утъ пазуфи свирка кеменига,
Та засвири песна мощне радустлива.
Сите пилци шо си беха низъ поле-ту, 130
Си дойдоха у широку поле,
Да си слушетъ тае свирка кеменига;
Си стоеха пу поле-ту као умаяни!
Саму пиле славекову утъ ядости се пукаше,
Та си каскандиса на дете бележиту, 135
Чи си мощне харну свири.
На пеене гу млогу млогу надминува!
Та си фыркна пиле славекову умаяну,
И ми фырка пу небе-ту и ми пажда!
Дуръ ми се е вече утмаялу, 140
Та утиде у бележита крале.
Той ми спие на бахче-ту пудъ дарве-ту,
Пиле славекову си застана на дарве-ту.
Та ми пее и ми писка:
„Стани стани бележита кралю! 145
Шо ми спиешъ у дылбока сона,
Синџе крале сите крале е поканилъ на гозба,
Чи му се е породилу дете бележиту,
Саму тебе не е канилъ,
И ти на гозба да ми идешъ. 150
Та ми ядатъ и ми пиетъ седемдесе крале,
Я шо си е дете бележиту жюмбушъ хми прави;
Си хми свири свирка кеменига.
Песна си напева на той ядости,
Чи и тебе може да надбори.» 155
Какъ ми чу бележита крале пиле славекову,
Разлюти се, разеди се.
Отъ и негу Синџе крале да не кани на гозба.
Та си яхна ду негува змийна коне.
Шо ши имаше седемъ глави сусъ езици; 160
Колку си бе змийна.
Още си гу и сусъ змии обружи,
Сички крале сусъ змии да усрели!
Лу си яхна тае люта коне,
И се найде в' средъ поле-ту, 165
Де си найде седемдесе крале,
Чи си още ядатъ и ми пиетъ;
Бележиту дете си хми свирка свири;
Околъ негу стоетъ сите пилци умаяни.
Какъ гу виде бележита крале. 170
Иска негу да убие,
Немой и другъ као негу да си има пу земе-та.
Сите крале си му месту праветъ,
Си гу канетъ и той на трапези да си седне;
Немой хатыръ да му устане, 175
Чи се негу на гозба неканили;
Тие си гу канетъ, той си не седнува,
Лу си гледа на бележиту дете,
Какъ да негу малку погуби?
На коне си вели утговори: 180
„Ой ти коню, змийна коню!
Аку си юнакъ сега да та виде:
Сова дете с той ноги да подробишъ,
Немой и той нишанлие на земе-та да си боде.
И негу фальба да си фалетъ.» 185
Сова рече и си коне копна,
На дете си утговори:
„Излезъ дете, на мегдано борба да се бориме!
Или ти мене да погубишъ,
Или язъ тебе малку да погубе, 190
Лу кой утъ насъ устане жвотъ да живова,
Пу сичка земе единъ да е прочуенъ.»
Как ми чулу бележиту дете,
Чи си иска бележита крале негу да погуби,
Си устави свирка кеменига, 195
Та си хрипна на ноги-те,
Та му вели утговори:
„Е бре бележита кралю!
И ти си нишанлие на земе-та,
Я и малку дете си е мощне нищанлие,» 200
Та си фати бележита крале за коса-та,
Гу подигна дуръ на висе небу,
Та гу фырли као малка камень на земе-та,
Си потына.читреесте растега уфъ земе-та!
Писна, цикна крале да ми плаче. 205
Ела никой не гу слуше!
На коне си се мольба моли,
Да си флезе при негу уфъ земе-та,
Немой дете бележиту да га земе,
Сусъ негу фальба да се фали. 210
Коне си му мольба не услуше,
Лу утвору змийни уста.
Та му вели утговори:
„Е бре кралю, мой ступане!
Ти не си билъ вреданъ мене да си яхашъ, 215
Вредну си е бележиту малку дете;
Той мене ша си яха низъ поле-ту,
Мощнe харну с негу ша се уйма уйдисаме;
И малку дете нишанлие и язъ нишанлие!»
Утъ жельба бележита крале ношче си искара 220
Самъ самичекъ си гу на куремо забоде!
Утъ крыви му истече мытна река,
Та заези сите кральски трапези.
Дуръ тога ми слезе дете бележиту утъ небе-ту.
Та ми трыгна змийна коне уфъ дупка-та: 225
„Пий ми коню, да испиешъ тая река,
Чи е заезила ду сички трапези;
Седемдесе крале не можетъ вейке да си ядатъ
Да си ядатъ, да си пиетъ:
Или си испий тава река, 230
Шо истече утъ крыви-те на бележита, крале.
Илъ и ти као негу ша погинешъ!»
„Ша я йспие, малку дете бележиту;
Анџекъ за сова си имамъ седемъ глави,
Цалу море ша испие, 235
Дилъ ки река да не испие.»
Еакъ расзина змийна коне тие седемъ глави,
Си испи сичка река ду капка!
„Още една, вели, да имаше.
Чи самъ мощне жеданъ.» 240
Та си яхна бележиту дете змийна коне.
Та утиде дуръ на небу,
На Гулема Бога свирка да си свири,
Свирка да си свири, песна да му пее.
На поле-ту устанаха седемдесе крале. 245
Та гу гледатъ какъ си фырка пу небе-ту;
И се чудумъ чудетъ шо е сова дете бележиту?
На татку му велетъ и говоретъ:
„Е бре, Синџе кралю, нашъ побратиме!
Шо ша та питаме праву да ни кажешъ. 250
Утъ какъ се е породилу тое дете
Колку месеци се поминали?
И какъ се е заченалу уфъ майчино си куремъ?
Та е станалу толку нишанлие,
Да си яха нишанлие змийна коне, 255
С негу да си фырка пу небе-ту.»
Синџе крале хми вели утговори:
„Е бре седемдесе крале, мои побратиме!
Язи праву ша ви кажемъ.
Ела вие неша ма верувате. 260
Мое дете днесь месецъ стори утъ какъ се е породилу,
Лу си падна утъ майчинутъ куремъ,
Со свирка засвири и со ноги профоди!
Какъ си ми е дете нишанлие,
И майка му гу сусъ нишанъ заченала. 265
Язъ се вече устарехъ дете не бехъ стигналъ,
Мое кралица афъ куремо бе расипана.
За дете се млогу тыжехъ и желехъ,
На Бога се мольба молехъ,
На стару време дете да ми даде, 270
Лу да виде дете й да умра.
Та ми Богъ молба услуше,
Та си прати ду негува силна изметчие,
Хаберъ да ми чини, да ми каже.
Че на стару време дете ша си стигна, 275
Шо ша боде мощне бележиту.
Фафъ роки ша доржи свирка кеменига,
И ша има пилювита криле,
Да си фырка пу небе-ту,
Хаберъ ми чини силна Богува изметчие, 280
И си фыркна та утиде на небе-ту.
Не поминалу малку време ду единъ месецъ,
Ету дойде Юда Самуила утъ гора-та.
Утъ кралица си изимъ потера,
Да си легне при мене на потстеле, 285
Да се сфоди с' мене ду три пыте,
За кралица тя да си роди мыжку дете.
И тя майка на стару време да си боде.
Мое кралица какъ ми чу мощне се зарадува,
Чи за нея Юда Самуила ша си роди мыжку дете, 290
Та й вели утговори:
„Сфоди си се, Юду, с' мое крале,
Отъ да не се сфодишъ,
И язъ майка на стару време да си бода.
Та си легна Юда Самуила на мое потстеле, 295
На три пыте си се с мене сфоди,
Дуръ си стана вейке сасдетина.
Хранилъ си самъ Юда Самуила афъ мои сарае
Тамамъ осемъ месеци и три недели,
Дуръ й дойде вейке време да си роди. 300
На деветъ месеци се замочи за рожба,
Мочила се е тамамъ две недели,
Па си дете не родева.
Дуръ си рукахъ изъ планина Юда хикимцийка.
Та й донесе лекувити бильки. 305
Сусъ техъ си запи Юда мое любовница.
Шо си билька испила,
И си мыжку дете породи,
Породи гу и си афъ гора пойде;
Ни постое ичъ ни почека, 310
Баремъ дете да си види шо е породила.
Сега е душла биска да си гу бизае,
Тая си е Юда што сте видели.
Ету си ви казахъ рожба чудувита,
Какъ се е зачелу мое бележиту дете.» 315
Какъ си чуха седемдесе крале, мощне дете пофалили,
Чи ша боде юнакъ на земе-та,
Шо гу нема ни на небе-ту!
И на небу фоди свирка да си свири,
Я шо беше Самандаръ крале, 350
На дете си вели утговори:
„Е бре дете, мой побратиме!
Още две години ти при мене да си дойдешъ,
Да ти каза дека има мома спроти тебе,
Тава мома си приличе за тебе. 355
Раста дете бележиту вече си порасна,
Дойде време да се жени.
Сита земе си убиде утъ край дуръ ду край,
Ела нема мома спроти негу да си найде.
Чудумъ си се чуди шо да прави, 360
Шо да прави дека мома да си тера?
Де му на умт, дойде,
Да си иде при Самандаръ крале.
Да гу пита дека има мома спроти негу?
Та си яхна змийна коне, 365
И утиде на Самандарска земе,
Та ми флезе у Самандарски сарае,
Самандаръ крале мощне храну си гу дучека.
Гу нагости и напои.
Па си му се мольба моли, 370
Да засвири свирка кеменига,
Да запее песна хорувита;
Да поигратъ ду негуви изметчии.
Шо си беше дете бележиту Форленъ юнакъ,
Не хте свирка да засвири, 375
Ниту песна хорувита да запее.
На Самандаръ си вели утговори:
„Е бре Самандаре кралю, мой побратиме!
Язи не самъ душелъ свирка да си свире,
Ниту песна хорувита да си пее, 380
Лу самъ душелъ тебе да си питамъ,
Дека има мома сароти мене?
Да ли на умъ ша ти дойде шо ми си казалъ
Кога си та утъ наше земе испратихъ?
Ми се фтакса тина мома да ми найдешъ, 385
Сега дойдох да та питамъ,
Дека си е тава мома?
Чи ми вейке време дойде да се жене.
Сичка земе самъ убишелъ утъ край дуръ ду край,
Па не можехъ мома да си найда, 390
Мома шо приличе за мене.»
Самандаръ крале му вели утговори:
„Е бре бележиту дете Форленъ юнакъ!
Мома има за тебе у горна земе уфъ пещера,
Майка й е либила златну сонце, 395
Та и тя си грее као сонце!
Пещера дека седи си е темна тамница,
Мома си пещера усветева,
Уфъ пещера си греетъ ду деветъ сонца!
Елъ си йзъ пещера не излева, 400
Клетва утъ майка си има,
Утъ пещера да не излезе,
Чувекъ немой да е види,
Чи ша си сонце налюти,
Та ша си нее погури сусъ златни-те си зари. 405
Сички крале уфъ пешера се пошли,
Дано мома со измама измаметъ
Да излезе утъ темна пещера,
Да се жени за техна-та сина;
Ела мома не се измамюва, 410
Утъ пещера никакъ не излиза,
Тина можешъ, Форленъ юнакъ, мома да измамишъ.
Кога идешъ у горна земе уфъ пещера,
Засвири си тое свирка кеменига,
И си запей тава песна хорувита: 415
Какъ ша чуе мома тое свирка,
И чи пеешъ лепа песна хорувита,
Ша излезе утъ темна пещера хору да играе.
Как ша си мома хору играе,
Да й земешъ златна китка утъ глава-та, 420
Шо й е далу татку й ясну сонце;
Та си яхни змийна коне,
И си фоди у ваше земе цырвенуга,
При той татка Синџе крале.
Какъ ша и земешъ златна китка утъ глава-та, 425
Ша навырви пу тебе да си фоди,
Златна китка да си тера;
Златна китка да не й давашъ:
Бели роки ша си кырши,
Дребни солзи ша си рони, 430
Тина мома да не желишъ,
Чи ша прави сичку за тое измама.
Кога идешъ у дома си,
Дуръ тога китка да й дадешъ;
Неша знае назадъ да се вырне, 435
Та ша се за тебе венчее.
Та си янха Флоренъ юнакъ змийна коне,
Да си иде горна земе;
Копна змийна коне да си фырка,
Дуръ да яхне утиде у горна-та земе. 440
Шеталъ се е низъ горна-та земе малу млогу
Малу млогу три недели,
Дуръ да найде потайна пещера;
Три недели си га тера,
Па не може да га найде. 445
Вейке ми се мощне уморилу,
Легналу ми е пудъ бука дарву да ми спие,
Де ми свири ду люта змие,
На Форленъ юнакъ хаберъ си чини,
Дека си е потайна пещера, 450
Та му дума змие и говори:
Е бре бележиту дете Форленъ юнакъ!
Стани немой спиешъ пудъ бука дарву,
Тука си е мое гнезду,
Ша си смачкашъ мои малки змийки!» 455
Утговори Форленъ юнакъ:
„Не си ставамъ люта змию, утъ тое-ту гнезду!
Кажи си ми дека си е потайна пещера,
Дуръ тога утъ тое гнезду ша си стана.»
Та му каза люта змие дека си е потайна пещера. 460
„Фоди, вели, низъ гора-та
Дека ша си найдешъ дарву сивлие,
Пудъ негу е потайна пещера;
У пещера си седи мома дюнягюзеллийка.»
Та ми стана Форленъ юнакъ, 465
Си фоди низъ гора-та.
Де си гледа дарву сивлие,
Вейки му се засенили потайна пещера,
Утмалъ си се пещера гледа.
Та си слезе Форленъ юнакъ утъ змийна-та коне. 470
Нема мома да си види уфъ пещера,
Си се крие као змие афъ гнездо-ту.
Лу засвири свирка кеменига,
И запе лепа песна хорувита,
Си излезе мома утъ пещера хору да играе. 475
Какъ е виде Форленъ юнакъ,
Почуди се за нейна гиздавина,
Чи си грее као ясну сонце!
Златна китка носи на глава-та,
Хору си играе и си китка со рока доржи. 480
Да не й га никой грабне.
Чудилъ се е Форленъ юнакъ шо да прави,
Какъ да й китка уткысне утъ глава-та?
Та засвири песна шо умава,
Играла мома шо играла, 484
Да се вече мощне умаяла,
Та й уткысна Форленъ юнакъ утъ глава-та златна китка,
Ти си яхна змийна коне да си иде.
Дуръ тога се мома утмаяла,
Златна китка й нема на глава-та; 490
Запади се да си тера златна китка,
Златна китка не и дава.
Цикна, писна мома да си плаче,
Бели роки си кырши,
Дребни солзи си рони, 495
Си се мочи да измами Форленъ юнакъ,
Дано китка й даде,
Да се вырне пак назаде;
Ела китка Форлень не й дава.
Мома си все пу коне фоди, 500
Дуръ си пойде Форленъ у негува земе,
При негувъ татка Синџе крале.
Тога си й вече златна китка даде:
Земи си златна китка мому!
Та ми фоди дека сакашъ.» 505
Утмалъ мома си му утговори:
„Дека сега ша си фоде бре юначе!
Пытю не си знамъ що си фоди на наше земе!
На ваше земе ша се жене.
Тебе юнакъ ша си зема. 510
Лу си заправи силна свадба,
На свадба си калесай седемдесе крале,
Чи да стане свадба чудувита.»
Се покачи Форленъ горе на потоне,
Де си найде Синџе крале чи ми спие; 515
Чудилъ се е какъ да си гу разбуди,
Немой нему да се налюти.
Та си обзе китка бусилькува,
Накваси га сусъ студена вода;
Китка си прысна пу таткуву лице, 520
Расхлади гу, разбуди гу.
Ега стана чи си гледа Форленъ юнакъ,
Загырна гу, цалуна гу,
Па гу пита да л' е нашелъ мома спроти негу?
„Найдохъ тате, мома спроти мене, 525
Си се шета низъ бахче-ту;
Я излези, тате, на кйоскю,
Подай си се утъ шарени пармаци,
Да си видишъ мома шо дукарахъ,
Да л' и тебе ша хареса? 530
Подаде се Синџе крале на пармаци,
Та погледа уфъ бахче-ту.
Какъ се шета малка мома,
Утъ лику й грее ясну сонце!
Мощне си га бендиса Синџе крале, 535
Чи е мома дюнягюзеллийка,
Та заправи силна свадба.
Та си прати негувъ сина,
Да калеса сички крале пу земе-та,
И Турцка крале утъ Стамболъ града, 540
Да си боде свадба чудувита.
Си ми фыркна Форленъ юнакъ сусъ криле пу небе-ту,
За единъ денъ си исфоди сита земе,
Та ми калеса сички крале пу земе-та,
И Турцка крале утъ Стамболъ града. 545
Та ми дойдоха седемдесе крале у земе цырвенуга,
Найсетне ми дойде и Турцка крале утъ Стамболъ града.
Чи си билъ на буйну-ту поле.
Още сабе уфъ роки си носи,
Роки му се ду лахте укрывавени! 550
Си гу питатъ седемдесе крале, си гу прашетъ:
„Е бре Турцка кралю!
Шо си сабе носишъ уфъ роки-те?
И шо ти се роки укрывавени ?»
„Сабе си носе за мои душмане 555
Роки ми се укрывавени,
Чи самъ билъ на буйну-ту поле,
Самъ самичекъ сите душмане искардисахъ.»
Какъ ми чуха седемдесе крале,
Сички паждатъ и му се кланетъ. 560
Лу шо си бе Форленъ юнакъ,
Той не падна да му се поклони,
Чи си билъ поюнакъ утъ турцка крале.
Та заправи Синџе крале силна свадба,
Гозба си гости седемдесе крале, 565
Служба си ги служи ду млада невеста,
Утъ лику й грее ясну сонце
Та си свети низъ трапези!
Сички крале си се чудетъ за млада невеста,
Чи си е дюнягюзеллийка; 570
Сички си га дариха пу туваръ алтане;
Я шо беше Турцка крале,
Си га дари два тувара,
Чи си е той кралъ надъ сите крале.
Свадба ми траела три недели. 575
Седемдесе крале си утидоха кой на земе, кой у гора,
Дуръ тога се расипала силна свадба.
Сова ми усторилу Форленъ юнакъ
И е устаналу песна да се пее.

 

XIII. Пакъ за рождение-то на Орфея,
но различно.

Брава крале, шо си сыди сичка земе,
Ми е собралъ силна ойске сто иледи,
Да се бие да се борба бори сусъ седемдесе крале.
Та ми надбори седемдесе крале,
Техна земе сита си обзе, 5
Па си стана пырва крале на земе-та.
Ела се е вече стару устарелу,
Па си още чеду нема утъ сорце-ту.
Та се жельба жели, тыжба се тыжи,
Глас си виси дуръ на небе, 10
На Гулема Бога мольба си се моли:
„Ой ти Боже, Вишню Боже!
Я дай си ми Боже, на стару време едно чеду,
Лу да си гу виде па да си умра.
Той да си ми земе наследи,, 15
Немой мое име да загине,
Нитъ име да загине,
Нитъ земе да ми се запусти.»
Брава крале молба си се моли,
Ти дете на стару време ша си имашъ. 50
Ела ти уфъ средъ градо църква да наградишъ,
Уфъ средъ цырква чешма нишанлие,
Шо га нема нийде пу земе-та;
Утъ чешма вода да си точетъ Юди Самуили.
Ша си дойде и башъ Юда вода да наточи, 55
Стара майка да си напои:
На лице й греетъ три сонца!
На грыди й грее ясна месечина!
Кога дума ситенъ бисеръ блюва!
Тае Юда кога си дойде на тое чешма, 60
Да й земешъ влакну утъ коса-та,
Да гу туришъ афъ тое шарена ковчега.
Юда влакну ша си тера,
Тина влакну да не й си давалъ,
Нека си ти боде Юда пырве либе. 65
Сусъ нее тина на тришъ да се сфодишъ,
Ша ти роди мыжку дете юнакъ надъ юнаци!
Хемъ ша свири свирка нишанлие,
Кога свири пилци ша собира,
Да си слушетъ гласувита свирка; 70
Я шо си е поле широку хору ша играе!
Име ша си му е Фыркленъ юнакъ,
Ша си фырка утъ земе-та на небе-ту,
Сусъ свирка Вишню Бога да си фали.
Сова дете мощно нишанлие ша си боде, 75
Ша заптиса сита земе и планини,
Да си боде пырва крале на земе-та.»
Рече стару деду не отрече,
Па си фыркна горе на небе-ту,
Ду си фали Вишню Бога, 80
Шо си прави чуда на земе-та.
Утре още рану пред зорница
Брава крале утъ потстеле си стана,
Та си собра сички сой и роднини,
Па имъ каза шо е на сонъ слушелъ, 85
Какъ му думалъ стари деду:
„Е бре кралю, Брава кралю!
Тое рока мощне си е длега,
Немой стоишъ, немой чекашъ,
Скору прати люде на тое-та земе, 90
Да дукаратъ сите масторе и дюльгере,
Да наградетъ уфъ средъ градо тае цырква
Уфъ средъ цырква чешма нишанлие.
Шо га нема нийде пу земе-та.
За месецъ цырква да саградетъ, 95
За три месеца чешма да наградетъ,
Скору чеду да си стигнешъ,
Тое земе да наследи.»
Брава крале ни постое, ни почека,
Я си прати ду негуви верни слуги, 100
Си имъ даде и негува башъ фермане,
Да исфодетъ сита земе на дюне-та;
Да си тератъ масторе дюльгере.
Лу де найдатъ масторе дюльгере,
Да ги закаратъ цырква да си градетъ; 105
Ощъ и чешма нишанлие.
За месецъ време сита земе исфодили,
Та собрали ду иледа масторе,
Ду иледа масторе все на отбуръ,
Сите хрипатъ афъ море-ту на дыне-ту, 140
Да искаратъ тие елмазъ таши;
Та ми сите искараха пу елмазъ таши;
Сите калфи беха иледа,
И камене беха иледа.
Та наградиха тава чешма нишанлие, 145
Утъ нее си греетъ ду деветъ сонца!
Кой е види чудумъ си се чуди.
Хаберъ ойде дуръ на Юда Самуили,
Чи е Брава крале чешма наградилъ,
Утъ чешма си греетъ ду деветъ сонца! 150
Та ми Фодетъ Юди Самуили вода да си точетъ.
Я шо си е ду башъ Юда,
Не се мами, не се лыже;
Не ми фоди вода да наточи.
Лу си седи афъ сарае, 155
Та си гледа стара майка;
Болна лежи, деветъ години.
„Кажи мале, шо понуда искашъ?»
„Чухъ си керку, чи е Брава крале чешма наградилъ.
Утъ тава чешма вода да си пие, 160
Па нека си вече умра,»
„Ша ида мале, отъ да не ида,
Кешки ти вода да си искашъ.»
Та ми зева башъ Юда афъ роки-те ду две стомни
И ми фоди вода да си точи. 165
Какъ ми флела афъ кральски сарае,
Афъ сарае се изгреели три сонца!
Дуръ да иде Юда на чешма-та,
Брава крале хрипна утъ потоне,
Та й кыцна златну влакну утъ коса-та, 170
Си гу тури афъ шарена ковчега.
Писна Юда влакну да си тера,
Той си й влакну не дава,
Та си боде Юда негуву пырве либе.
Още тришъ сусъ нее не се сфодилъ 175
И ми Юда тешка стана,
Тешка стана вече ша си роди.
Какъ ми виде Брава крале,
Чи Юда дете ша му роди,
Курбанъ си заправи на Вишну Бога, 180
Та утиде курбанъ да си коле афъ цырква-та.
И да си гости сой и роднини.
Та ми седе афъ цырква-та малу млогу,
Малу млогу два месеца.
Дуръ да си дома иде, 185
Хаберъ си, му на пыть дойде,
Чи се е Юда мощне затрудила,
Мыжку дете ша си роди,
Ела рожба си е чудувита:
Сега има две недели 190
Утъ какъ се е Юда затрудила,
Па не може дете да си роди.
Какъ ми е чулъ Брава кралег
Мощне му се нажелилу, натыжилу,
Та си рукна ду негува пырвъ биларинъ, 195
Шо си гледа на небе-ту на звезди-те,
Па му дума и говори:
„Е бре биларине, мой приятелю!
Юда мое пырво либе си е затрудила
Сега има две недели, 300
Да си роди мыжку дете,
Ела рожба си е чудувита,
Ощъ не може да гу роди.
Тебе думамъ молба ти се моле,
Да си гледашъ на небе-ту на звезди-те. 205
Да ми кажешъ шо си иска Вишну Бога:
Да ли курбанъ да му коле?
Или три кули имане сюрумаси да си раздамъ?»
Башъ биларинъ вели утговори:
„Е бре кралю, Брава кралю! 210
Язи днеска още рану предъ зорница
Пу небе погледнахъ и си на звезди видехъ,
Чи утъ тебе си иска Вишну Бога
Тешекъ курбанъ да му колешъ,
И три кули имане пу сюрумаси да раздадешъ; 215
Дуръ тога тое пырве либе дете ша си роди.»
Брава крале ни постое, ни почека,
Курбанъ Вишну Богу си принесе иледа юнци невпрегнати,
И иледа ювна все факлати;
Си раздаде и три кули имане пу сюрумаси; 220
Пырва кула за кралеву зраве,
Втора кула за Юдинску зраве,
Я трета кула за малку дете.
Лу шо си е крале курбанъ дуфтасалъ,
Юда си е малку дете породила, 225
Шо е дете мощне чудувиту,
Криле има пудъ мишница,
Та ми фырка као пиле найфыркату:
Я кога си свирка засвири,
Околъ негу си собира сите пилци, 230
Да си слушеть гласувита свирка;
Я шо си е поле хору си играе!
Как ми. чулу Брава крале,
Чи му се е дете чудувиту породилу,
Мощне се е млогу зарадувалъ, 235
На слуги си вели утговори:
„Е бре вие слуги, мои изметчии!
Гозба искамъ да си госте сой и роднини.
Заколите ощъ иледа юнци невпрегнати,
И иледа ювна все факлати; 240
Заколите зготвите ги сладки манџи;
Источите и баш бычва руйну вину,
Та си калесайите мои сой и роднини,
Да си ядатъ да си пиетъ за детюву зраве.»
Гозба се е вече наготвила, 245
На гозба си дойдоха сите сой и роднини,
Та си туретъ име на малку дете,
Име му е Фыркленъ юнакъ.
Ду му име туриха
И си фыркна утъ земе-та на небе-ту, 250
Да си фали Вишню Бога сусъ негува свирка.
Гозба си се траела три недели и три дене,
Още нема дете да си дойде.
Дуръ хми се е вече дудеелу,
Искатъ да си фодетъ пу дома си. 255
Браве крале мольба имъ се моли,
Да си седетъ още два дни,
Дури дете да си дойде,
Сииръ нещу да имъ устори.
Още рече крале не отрече, 260
Де си фырка малку дете пу небе-ту,
И си свири свирка гласувита,
Свирка си се слуше дуръ на край земе!
Пу негъ си фодетъ пилци као облакъ,
Я шо си е земе хору си играе! 265
Та си дойде малку дете на трапези,
Си цалуна рока на сой на роднини.
Малку билу на три недели,
Я си умъ ималу као стару деду,
Вредну си е земе да наследи. 270
Пырва крале на земе-та да си боде.
Брава крале си гу кани,
Да посвири свирка гласувита,
Сой и роднини да разшани.
Та засвири тае свирка гласувита, 275
И си запе песна мощне радустлива.
Утъ де чуха тие пусти пилци,
Се собраха као облакъ околъ негу!
Слушели се свирка шо се слушели,
Си паднаха, као умаяни на земе-та, 280
Я той си се смехъ насмева,
Чи си пилци лежатъ као умаяни низъ трапези;
Дуръ си свирка на земе устави,
Тога си пилци изфыркаха.
Та ми седаха на трапези още два дни и два ноща. 285
Ставатъ вече да си фодетъ,
Малку дете си дарба даретъ,
Кой желтица, кой кара грошъ,
Та си секи ойде пу дома си.
Сама крале си устана, 290
На дивана седи и си малку дете гледа.
Кога да порасте още по на умъ да си дойде,
Да гу прати книга да си учи,
Цырна книга да си пее,
И цырну писму да си пише. 295
За день книга ми се научилу,
Цырна книга да си пее,
И китипе да си пише.
Толку умну си бе.
Кога беше на година, 300
Таткува си столнина наследи,
И си боде пырва крале на земе-та.
Сите крале се душли поклонъ да му се поклонетъ,
Ощъ и дарба да гу даретъ,
Сусъ негу побратиме да си бодатъ. . 305
Раста дете шо порасна,
Иска вече да се жени,
Ела нема мома спроти негу;
Исфоди си сита негува земе,
Па не може да си найде. 310
Навырвилу вече да си дойде афъ негува града,
Лу си флезе афъ сарае.
Падна боланъ да лежи;
Болка му е млогу тешка ша си умрие.
Брава крале ми се чуди шо да прави, 315
Шо да прави шо да чини,
Си га пита си га праши:
„Кажи, сину, шо си имашъ афъ сорце-ту?
Татку тебе ща лекува.»
Той га пита он му не кажува. 320
Та ми рукна ду негува башъ биларинъ,
Та му дума и говори:
„Е бре биларине, мой побратиме!
Мое сина Фыркленъ юнакъ боланъ лежи,
Боланъ лежи ша си умре: 325
Мене не кажува шо си има афъ сорце-ту?
Утре още рану предъ зорница
Ти да гледашъ на небе-ту,
На небе-ту на звезди-те,
Да познаешъ шо си има афъ сорце-ту? 330
Да си тераме Юда хикимџийка
Тя да гу лекува да гу дигне.»
Та ми стана башъ биларинъ още рану,
Още рану предъ зорница,
Та ми гледа на небе-ту, 335
Ела звезди не кажуватъ
Шо си има Фыркленъ юнакъ афъ сорце-ту!
Башъ биларинъ си се моли на звезда месечина,
Та й дума и говори:
„Ой ти звезду, звезду месечину! 340
Кажи си ми, звезду, шо си има Фыркленъ юнакъ?
Чи ша мене крале млада погуби,
Оти си ма има за такова време да се найда.»
Звезда месечина смехъ се насмеела,
Па си дума биларину и говори: 345
„Е бре биларйне нашъ побратиме!
Шо ма питашъ шо ма прашишъ?
Фыркленъ юнакъ нема нищу афъ сорце-ту.
Време си му дойде да се жени,
Ела нема либе спроти негу, 350
За сова му е сорце наранену,
Па си гу е срамъ на татку да си каже.
Тука долу има афъ поле-ту Юда Самуила.
Тя си има билька севдалие,
Лу да си гу с билька напои, 355
Ша си стане на ноги-те,
Та ша иде да си тера либе спроти негу.»
Още рече звезда месечина не отрече,
Си ми флезе афъ средъ облаци-те,
Обви се сусъ темну темнилу. З60
Я шо беше ду башъ биларинъ утиде при Брава крале,
Та му каза шо е чулъ утъ звезда месечина.
Да си тератъ афъ поле-ту Юда Самуила,
Да гу пои с' тава билька севдалие,
Да но на ноги-те да си стане, 365
Немой младу да погине.
Чуди ми се Брава крале да е тава Юда Самуила?
Чуди ми се на умъ не му духожда,
Та си пита ду негуву пырве либе:
„Е бре Юду, мое пырве либе! 370
Да ли знаешъ дека си е Юда Самуила
Шо си има билька севдалие?
С билька да си пои наше дете
Да си стане на ноги-те,
Та да иде да си тера либе спроти негу, 375
Немой младу да погине.
Той си нема нищу афъ сорце-ту,
Лу си иска да се жени,
Ела нема либе спроти негу.
Утговори Юда Самуила: 380
„Знамъ, кралю, дека си е Юда Самуила
Шо си има билька севдалие:
Теа си е мое милна сестра!
Лу да си й хаберъ прате,
Ша си дойде да ма види; 385
Лу си нема кой да иде долу афъ поле-ту,
Утъ менъ поклонъ да й каже,
И мое златна китка да й утнесе,
Да си види мое нишана.»
„Ша си прате, вели Брава крале, мой биларинъ, 390
Той ша свырши тава рабута.»
Та си рукна ду негувъ биларинъ:
„Е бре биларине, мой побратиме!
Ти ша идешъ долу афъ поле-ту
Дека седетъ Юди Самуили, 395
Да дукарашъ Юда Самуила,
Шо си има билька севдалие.»
„Ша ида кралю, отъ да не ида,
Лу ми кажи какъ да докарамъ Юда Самуила?
Тя ми фырка као пиле найфыркату, 400
Какъ ша мога да е фана?»
Утговори Юда кралеву пырве либе:
„За сова биларине, кахыръ ми берешъ!
Теа си е мое милна сестра.
Какъ ша идешъ долу афъ поле-ту, 405
Кога вече идешъ ду Юдински пещери,
Колку можешъ яче подрукни се:
Ой ти Юду Сурвалию, кральска керку!
Лу де да си тука да си;
Какъ га виде солзи си зарони, 440
Роки си закырши па си китка цалуна.
„Иска, Юду, тебе да си види.
Да си дойдетъ у наше-та земе,
Има нещу да ти каже;
Лу да земешъ и билька севдалие, 445
Да лекувашъ неину-ту малку дете,
Чи си болну лежи ша умрие.»
Шо си бе Юда Сурвалие му вели утговори:
„Иди си ти, бре юначе, у ваше-та земе,
Дуръ да идешъ ти и язъ ша си дойда, 450
Чи си немамъ билька севдалие.
Ша ида на наше планина афъ езеру-ту,
Да си бера билька севдалие.»
Та утиде Юда афъ планина?
Ела езеру бе присыхналу, 455
Нема билька севдалие.
Та си дуна сова тиху ветарче,
И зароси тава дребна роса,
Та се езеру напылни.
Дуръ тога ми найде билька севдалие, 460
Та си фыркна као пиле найфыркату
И утиде при милна си сестра.
Още биларинь не е душелъ!
Лу утиде и запита шо си има Фыркленъ юнакъ?
„Ела, сестру, да га видишъ, 465
Да га видишъ билька да га поишъ,
Дано на ноги да си стане.»
Лу га виде и га позна,
Чи си иска да се жени,
Ела либе нема спроти негу. 470
Та га запой тава билька севдалие,
Фъркленъ юнакъ на ноги си стана,
Та си зе свирка гласувита,
Та си засвири песна радустлива,
Малку сорце да разшани. 475
Какъ ми виде Юда Сурвалие,
Чи си има Фыркленъ гласувита свирка,
И си има криле пудъ пазуфи,
Пудъ мустакъ се смехъ насмее
Па му дума и говори: 480
„Е бре юнакъ, Фыркленъ юнакъ!
И ти за женете кахыръ берешъ!
С тава гласувита свирка
Ша си найдешъ либе спроти тебе,»
„Нема да си найда, Юду Сурвалию! 485
Сичка земе самъ исфодилъ,
Па не можахъ да си найда либе спроти мене!»
„Да идешъ Фыркленъ на Харапска земе,
Таму има либе спроти тебе.
Харапска крале има ду три керки, 490
И три-те се мощне гюзелии,
Я шо си е наймалка-та,
Утъ нее си греетъ деветъ ясни сонца!
Коса й е златна до земе-та,
Та си бива за тое пырве либе. 495
Да си земешъ гласувита свирка,
Та да идешъ на Харапска земе.
Харапска крале гозба гости седемдесе крале,
И ти на гозба да си идешъ,
На трапези свирка да засвиришъ, 500
Песна шо умава да запеешъ,
Да умаешъ седемдесе крале,
Па тога да си слезешъ долу на дворове,
Да си флезешъ афъ бахче-ту.
Таму има две ламии найфыркати, 505
Що си чуватъ ди три кральски моми,
Утъ бахче-ту да не излеватъ,
Нити при нихъ некой да си флезе;
Лу кой си е афъ бахче-ту флезалъ,
Ламии гу сусъ срела усрелеватъ. 510
Ду какъ ша си афъ бахче-ту флезешъ,
Да засвиришъ свирка гласувита,
Да запеешъ песна шо умава,
Да умаешъ ду две ламии найфыркати,
Немой тебе сусъ срела да усрелетъ. 515
Па да имашъ и потайну ношче,
Да убодешъ ду две ламии,
Немой сусъ криле да та стигнатъ.
Кога ша си ламии убодешъ,
Да засвиришъ песна хорувита, 520
Да запеешъ песна радустлива,
Да играетъ ду три моми хору харабиту.
Шо се две-те погулеми съ хору ша се уморетъ,
Ша си легнатъ да поспиетъ;
Я шо си е наймалка-та, 525
Наймалка-та найгюзеллийка,
Тя си кулай не уморева,
Нитъ ша легне да поспие,
Сама хору ша играе.
Та си ума седемдесе крале, 560
Као умрели си лежетъ пу трапези!
Та ми слезе Фыркленъ юнакъ долу на дворове,
И ей флезе афъ бахче-ту.
Де си гледа две ламии найфыркати,
Си се шетатъ и си фыркатъ пу бахче-ту. 565
Какъ си видеха Фыркленъ юнакъ,
Искараха срели да гу усрелетъ;
Я той си искара свирка гласувита,
Та засвири песна шо умава,
Та си ума ду две ламии найфыркати, 570
Си се валетъ пу земе-та као умаени!
Фыркленъ юнакъ си искара потайну-ту ношче,
Та убоде афъ сорце-ту ду две ламии.
Тога флезе фнетре афъ бахче-ту.
Ега гледа шо ша види! 575
Три моми се шетатъ низъ бахче-ту,
И три-те се мощне гюзеллии;
Я шо си е наймалка-та,
Утъ нее си греетъ деветъ ясни сонца!
Коса й е златна ду земе-та! 580
Мощне си е бендиса Фыркленъ юнакъ,
Та засвири песна хорувита,
И си запе песна радустлива.
Ду три моми си играетъ хору харабиту.
Две-те погулеми си се умориха, 585
Та си легнаха малку да поспиетъ;
Я шо си бе наймалка-та,
Наймалка-та найгюзеллийка,
Тя се ичъ не уморева,
Ниту легна малку да поспие, 590
Лу си сама хору играе.
Фыркленъ юнакъ си устави песна хорувита,
Та засвири песна затеглива,
Пу негъ да си тегли малка мома.
Та си излезе утъ бахче-ту, 595
И малка мома пу негу си навырви,
Свирка си е тегли као мухладузъ железу!
Лу излезе утъ бахче-ту,
Си й тури пудъ мишница фыжркати криле,
Шо ги даде Юда Сурвалие, 600
Та и теа си фыркна као пиле на небе-ту;
И два-та си фыркатъ као пилци другарџии,
Та си дойдоха на техна-та земе,
Де ги чека Брава крале;
Какъ ги виде мощне се зарадува, 605
Та заправи силна свадба.
Ми калеса сите кралюве и бануве,
Да ги гости, да ги пои,
Чи си има сныха дюнягюзеллийка,
Шо е нема нийде пу земе-та; 610
Та ги гости три месеци и неделе,
Вече искатъ да си фодетъ.
Излела е млада невеста,
Рока да цалуне на седемдесе крале:
Утъ нее си греетъ деветъ ясни сонца! 615
Коса й е златна ду земе-та!
Невеста хми рока цалуне,
Крале си е дарба даретъ.
Ду тога е била свадба траела.
Я шо си бе Фыркленъ юнакь, 620
Си надбори сите крале пу земе-та,
Та заптиса сита земе;
Саму турцка крале не надбори,
Негува земе не заптиса,
Чи и той е юнакъ на земе-та; 625
Сусъ негу си се брате побратиха.
Сова ми стори Фыркленъ юнакъ!
И е устаналу песна да се пее,
Да се помни шо юнакъ е билъ на земе-та.

 

XIV. Пакъ за рождение-то на Орфея,
но различно.


Забахта се жива Юда, замочи се,
Да си роди ду нейна милна сина,
Та се бахте и се мочи малу млогу
Малу млогу три месеци,
Па не може рожба да си роди. 5
Та се рукна гласумъ и подрукна:
„Лу де да си, сестру, тука да си,
Да си земешъ мое душе,
Да си умра млада и зелена,
Немой вече да се бахта, да се моче! 10
Пусту устаналу мое дете
Шо се зачиналу кришемъ афъ темнилу!»
Още рече Юда не отрече,
Гора заечила с' цырну се облекла,
Чи си иде Мора Юда афъ цырну облечена; 15
Афъ десна си рока носи осра сабе,
Афъ лева си рока носи бильки отрувити,
Още близу не е приблизала
Гласъ возвиси дуръ на синю небу,
Па на сестра си дума продумала: 20
„Кажи, сестру, шо ма рукашъ шо ма викашъ?
Язи си бехъ дуръ на крайна земе,
Дуръ да дойда дуръ при тебе.
Мощно ми се дудеелу,
Ела шо да праве оти ми си сестра.» 25
Какъ га виде Жива Юда мощне се потресала,
Утмалъ душе продумала:
„Ой ти сестру, Мора сестру!
Язи си та викамъ да си ми помогнешъ,
Рожба, сестру, вече да си роде, 30
Чи ми се е вече рожба дудеела;
Я ти ми си душла афъ цырну облечена:
Афъ десна си рока носишъ осра сабе,
Афъ лева си рока бильки отрувити,
Може мене да погубишъ млада изелена?» 35
„Аку носе, сестру, ша ги фырле;
Како тебе, сестру, ша си погубе,
Аку ти погинешъ сита земе погинила!»
Още рече не отрече,
Си соблече цырна дреха поцырнела, 40
Осра сабе афъ гора си фырли
Я бильки отрувити си изеде,
Та утиде близумъ ду сестра си.
Какъ хи виде рожба халувита,
Мощне й се натыжилу, нажелилу, 45
Та га пита и га праси:
„Кажи, сестру, шо грехъ си чинила?
Та се дуръ на Бога нагрозилу,
Та си ти е пратилъ рожба халувита,
Дури млада и зелена да загинешъ.» 50
„Шо самъ сестру грехъ учинила.
Утъ Богъ нашла, Леле, Юда Сурвалие,
Шо ма измамила на день на Боже име,
Та се сфодихъ с ясну сонце мое либе;
Вечеръ билу на цырна година, 55
Та се е нагрозилу дуръ на Бога,
И ми прати рожба халувита.»
„Грехъ си учинила, сестру, и кабахатъ,
Шо се сфоди на день на Боже име,
Хемъ е билу вечеръ на цырна година.» 60
„Шо да праве сестру, шо да чина.
Юда Сурвалие ма е измамила,
Чи ша роде дете болежиту нишанлие :
Лику ша си му е као ясну сонце,
Ша си има криле пудъ мишници, 65
Афъ десна си рока ша доржи свирка бележита.
Кога свирка си засвири,
Ша собира сите пилци да си слушетъ,
Шо е тае песна гласувита;
Ша си фырка и на висе небу, 70
Дуръ на Бога свирка да си свири.
Така са самъ, сестру, измамила
Та се сфодихъ с' ясну сонце мое либе.»
„Трала ми си, сестру, три месеци,
Потрай си ми още два дни, 75
Дуръ да ида на край земе,
Да си терамъ мое сестра Юда хиким џийка,
Шо си има бильки родувити.
Мольба ша й се моле, .
Да си дойде тука дуръ при тебе, 80
Да та лечи билька да та пои,
Да си родишъ мышку дете бележиту.»
„Иди сестру, немой стои,
Чи не мога вече да си трае!
Дано млогу да се не бавишъ.» 85
Та си фыркна Юда да си фырка,
За день утишла на край земе.
Тамъ си тера Юда хикимџийка,
Исфодила сита Юдинска земе,
Па не може да си найде Юда хикимџийка, 90
Дуръ утиде на Юдинску езеру,
Де се банетъ млади Юди все бульки,
Тамъ си найде Юда хикимџийка,
Чи си бере билька родувита,
Та и вели утговори: 95
„Утъ Богъ нашла Юду хикимџийку!
Сита земе самъ убишла да та терамъ,
Па не можехъ да та найда.»
„Шо ма тераш, Мора Юду, шо ма трысишъ?»
„Ша та карамъ Юду дуръ на средъ земе, 100
Да си лечишъ рожба халувита.»
„Иди си ми Юду, не духождамъ!
Сонце си ма праща дуръ при наше сестра,
Да си ида билька да га пое,
Дано си роди дете бележиту; 105
Ела езеру е присыхналу,
Ниту билька има родувита;
Та се чудум чуде шо да праве
Шо да праве шо да сторе?»
„И язъ сестру, за сова-та терамъ! 110
Язъ самъ била дуръ при наше сестра,
Какъ и самъ видела рожба халувита,
Натыжилу ми се, нажелилу ми се,
Та си дойдохъ тебе да си терамъ,
Да та карамъ дуръ при нее, 115
Да га лечишъ билька да га поишъ,.
Дано си роди мжжку дете бележиту;
Хемъ утъ мока да се куртолиса,
Три месеци се бахтала и мочила!»
Какъ ми чула Юда хикимџийка, 120
Завикала мощне, заплакала,
Гласъ й се слуше дуръ на небе,
Де га дучу Вишню Бога,
На сонце си вели утговори:
„Сончице, мое златну сончице! 125
Я сончице, какъ си греешъ пу заме-та,
Не ли си виделъ нейде Юда хикимџийка
И неини-те ду две сестри?
Сега има три месеци
Утъ какъ не се душли на небе-ту 130
На небе-ту дуръ при мене,
Днеска още рану глас си чухъ утъ земе-та,
Чи си плаче, чи си ви|ка Юда хикимџийка,
Та не знамъ шо е толку цвижба?»
Утговори ясну сонце: 135
„Ой ти Боже, мили Боже,
Заръ незнаешъ шо си тегли Жива Юда,
Жива Юда мое пырве либе?
Три месеци има утъ какъ се е замочила,
Да си роди мыжку дете бедежиту, 140
Па не може да си гу роди,
Та ша си загине млада и зелена,
Хикимџийка Юда ша си га пои билька родувита,
Ела езеру е присыхналу,
Та си нема билька родувита; 145
За сова си вика Юда хикимџийка,
Гласъ й се слуше .дуръ при тебе.
Мольба ти се, Боже, моле:
Изимъ да дадещъ на тои-те кладнеци,
Да си пратетъ силна дожда на земе-та, 150
Да наполнетъ юдинску езеру присыхналу,
Да излезе билька родувита.»
„Язъ ша отворе мои-те кладнеци,
И ша прате силна дожда на земе-та,
Ела иска и ти да закриешъ тое виделина, 155
Немой да си греешъ на земе-та,
Чи хатыръ ша устане на облаци-те.»
„Мое виделина, Боже, ша занечи мое сестра звезда месечина
Дуръ да се наполни юдинску езеру присыхналу.»
Та утключи Вишну Бога ду негуви кладнеци 160
И си прати силна дождъ на земе-та;
Я сонце се занечи зад сестра си звезда месечина
Дождъ си иде тамам два сахате,
Дуръ се езеру вече припылнилу;
Лу се припылнилу и билька излезала, 165
Та набрала Юда билька родувита.
Искатъ вече да си идатъ дуръ при сестра си,
Ела нема какъ .да идатъ,
Чи си иде силна дождъ утъ небе-ту,
Та се мольба молетъ. сонце-ту: 170
„Я блесни си, сончице, на земе-та,
Да разгонишъ тие цырни облаци;
Немой вече дождъ да си иде;
Да идеме скору при тое-ту пырве либе,
Да га поим билька родувита, 175
Да си роди мыжку дете бележиту;
Немой вече да се бахте да се мочи.»
Сонце си хми вели утговору:
„Шо се Юди мене мольба молите?
Шо си сыде язъ на виделина? 180
Фатите си ду две сиви голабче-та,
Курбанъ да ги колете на Вишну Бога,
Да си заключи ду негуви кладнеци,
Немой вече дождъ да има на земе-та.»
Чудумъ си се чудетъ ду две Юди, 185
Де да найдатъ ду две сиви голабче-та?
Една другумъ си говоретъ:
„На край земе нема сиви голабче-та,
Де да идеме шо да правиме?»
Още рекоха не отрекоха, 190
Де си гледатъ утъ небе-ту ду две сиви голабче-та,
Криле хми се злату позлатени,
Очи си хми свететъ као безцени камене,
Афъ ноги си носетъ бела книга
Бела книга цырну писму; 195
Фыркатъ фыркатфъ си дойдоха дуръ при Юди,
Какъ си фыркатъ на книга си гледатъ,
Та си гукатъ и си думатъ:
„Мари Юди Самуили!
Шо стоите, шо чека 200
Нее курбанъ ша бодеме на Вишну Бога,
Да заприе силна дождъ,
Немой вече да си иде на земе-та;
Да идете при ваше-та сестра,
Да си га поите билька родувита, 205
Да си роди мыжку дете бележиту,
З тия вече да се куртолиса утъ рожба халувита.
Тия си е наше стара майка,
Що си дава храна на земе-та!»
Какъ ми чуха ду две Юди 210
Шо си пеетъ ду две сиви голабче-та,
Фащатъ си ги да ги колетъ.
Ела нема сасъ шо да ги колеть.
Мора Юда сабе бе фырлила низъ гора зелена,
Тера си га не може да га найде. 215
Ега гледатъ афъ средъ езеру сребрену ношче,
Шо падналу утъ небе-ту,
Та гу зеватъ и си колетъ ду две сиви голабче-та;
Ги заклаха курбанъ дуръ на Вишну Бога.
Дуръ тога се небе разеснилу, 220
Та си блесна ясну сонце да си грее.
Ду две сиви голабче-та не били заклани,
Па си фыркнаха на висе небу дуръ при Бога;
Чи не се били сиви голабче-та,
Лу се били ду два Дефа, 225
Шо си праветъ изметъ дуръ на Бога.
Ду две Юди си фыркнаха да си идатъ на средъ земе,
Да си видетъ шо хми прави милна сестра?
Дуръ да клепне сонце утидоха на край земе.
Там си гледатъ милна сестра, 230
Чи се бахте да си роди мыжку дете;
Какъ ги виде заплакала, завикала,
Солзи рони изъ очи-те,
На сестри си се мольба моли,
Да си тератъ билька родувита. 235
Шо си бе Юда хикимџийка,
Мощне й се натыжилу,
Натыжилу, нажелилу,
Та ни постое, ни почека,
Лу искара утъ пазуфи билька родувита, 240
Та запои сестра си Жива Юда;
Лу е пила билька родувита
И е дете навырвилу да излезе;
Още день не поминалу рожба се родила.
Падна дете на земе-та, 245
Утъ шо си е бележиту земе се потресла!
Загырмилу на небе-ту затрещелу!
Сонце още предъ зорница е изгрелу,
Да си види ду негуву мыжку дете:
Лику му е као ясну сонце! 250
Има криле пудъ мишница!
Афъ десна си рока доржи свирка бележита!
Лу е на земе падналу,
На майка си продумалу:
„Ой ле, мале, мила мале! 255
Дай ми, мале, биска да си бизамъ,
Чи ша свире свирка бележита.»
Та бизалу шо бизалу,
Меракъ млогу има на свирка-та,
И бизае и си свирка гледа! 260
Какъ засвири свирка бележита,
Шо се пилци пу небе-ту,
Се собраха да си слушетъ песна гласувита,
Шо га нема нийде пу дюне-та,
И си слушетъ и си хору игратъ, 265
Дуръ и тие планини заиграха!
Утъ шо беше свирка гласувита,
Сите крале пу земе-та си га чуха,
Са се чудумъ чудетъ шо е сова чуду?
Сите велетъ, чи е свирка на небе-ту, 270
Си га свиретъ малки Дефове;
Я шо си бе юдинска крале,
Си ми гледа горе на звезди-те,
Да му кажетъ де си свири свирка гласувита?
Гледа си ми три дни и три нощи, 275
Та му звезди не казувитъ,
И тие се утъ свирка умаяни!
Дугледа гу ясну-ту сонце,
Та му вели утговори:
„Е бре кралю, е бре стари деду! 280
Шо си гледашъ горе на небе-ту?
Гласувита свирка не е тука на небе-ту,
Тя е долу на земе-та,
Си га свири мое мыжку дете.
Мое мыжку дете тое пырву мнуче, 285
Той си свирка свири на средъ земе.
Да закарашъ сите крале и бануве,
Да идете на край земе при мое-ту мыжку дете,
Да видите како си е бележиту;
Да си гостишъ ти сите крале и бануве, 290
Да ги гостишъ да ги поишъ,
Чи си имашъ бележиту мнуче.
Кога вече гозба си дуфтасашъ,
Да си земешъ тое керка Жива юда
И мое бележиту мыжку дете, 295
Да си ги уткарашъ на тои сарае,
Да си гледашъ мое дете дуръ да си порасне.
Той не ша иска с тебе да си дойде,
От си нема име да се рука,
Дуръ му име не кажешъ, 300
Не ша дойде афъ тои сарае;
Да гу рукнешъ, дума да му продумашъ:
„Хаде мнуче, Уфренъ юнакъ, афъ мои сарае,
Таму да си свиришъ свирка гласувита;»
Лу какъ ща си чуе негуву-ту име, 305
Ша си фати свирка афъ рока-та.
Та ша фыркне као пиле найфыркату;
Дуръ да яхнешъ ти бырза-та коне,
Той ша иде афъ тои сарае.
Иди сега кажи на крале и бануве.» 310
Дуръ да иде Юдинска крале при крале,
Тие се утъ свирка умаяли,
Та легнали као мертви на земе-та?
Дуръ да си ги дигне му се дудеелу,
Утмалъ као упиени станали, 315
Той имъ вели утговори:
„Е бре, седемдесе крале, хемъ бануве!
Не е била свирка на небе-ту,
Туку си е тука на средъ земе,
Мое мнуче си га свири; 320
Да идеме скору на средъ земе,
Да си виде мое милу мнуче;
Хемъ да си ва гозба госте,
Чи ми се е родилу мнуче бележиту.»
Та яхнаха сите крале и бануве, 325
Кой на бырза коне, кой на люта ламие;
Колку фодетъ свирка си е още погласувита,
Утидоха вече на сред земе.
Ега да видетъ шо ша видетъ:
Ду три юди, ду три сестри, си седетъ на зелени ливаде, 330
Афъ средъ техъ си седи малку дете,
Утъ лику му грее ясну сонце!
Афъ рока си доржи гласувита свирка.
И си свири песна хорувита,
Та си игратъ хору пилци и планини! 335
Не можеха да си траетъ седемдесе крале,
И тие ми станаха хору да играетъ,
Та играха малу млогу две недели,
Дуръ хми се е вече дудеелу,
Ела си се умаяни као утъ люта ракие, 340
Мольба му се сите молетъ,
Да устави свирка гласувита,
Гозба да ги гости юдинска крале;
Той имъ мольба не слуше,
Лу си свири още погласувиту. 345
Тога си му юдинска крале вели утговори:
„Е бре мнуче, Уфренъ юнакъ!
И язъ ти се мольба моле,
Остави си вече свирка гласувита,
Седемдесе крале малку да починатъ, 350
Да си ги гозба госте,
Чи си имамъ мнуче бележиту.»
Дуръ тога е Уфренъ свирка уставилу,
Та си изъ редъ гледа седемдесе крале,
Си ги гледа и ги пита кой утъ де е? 355
Та си гости юдинска крале седемдесе крале,
Гости ги и ги пои тамамъ три дни и три нощи.
Вече искатъ крале да си идатъ.
Малку дете си хми вели утговори:
„Идите си с Богомъ сега крале! 360
Утъ година пакъ да дойдете на средъ земе,
Язи тука града ша си граде,
Тука ша си е мое столнина,
Жюмбушъ да правите на мое-та свадба.»
Сова рече не отрече, 365
И си фыркна горе на небе-ту,
И на небе малку свирка да посвири.
Я юдинска крале си закара Жива юда,
Та утиде на юдинска земе,
Си седеше таму афъ сарае-ту. 370
Уфренъ юнакъ ми се бави ифратъ млогу,
Седелъ ми е на небе-ту тамамъ година.
Вече дойде време да се жени,
Ела нема либе спроти негу,
Та се жели, свирка вече не ми свири; 375
Си утиде на юдинска земе при майка-си.
Утъ жельба е падналъ болан да лежи,
Боланъ лежи ша умрие.
Лу кой иде си гу пита,
Шо си има на сорце-ту? 380
Той си имъ не казува.
Утмалъ се е дусетила Жива Юда,
Чи си иска да се жени,
Ела либе нема спроти негу,
Та си фоди дуръ при негу на потстеле-та: 385
„Кажи, сину, оти боланъ лежишъ?
Шо си имашъ на сорце-ту?»
„Немамъ нищу, мале, на сорце-ту,
Лу ми дойде време да се жене,
Ела либе нема спроти мене.» 390
„Стани, сину, утъ потстеле,
За сова ли ти кахыръ берешъ!
Язи ша ти каза де си има либе за тебе,
Хемъ ша можешъ тина да я земешъ;
Лу какъ ша ти чуе свирка, 395
Сама пу тебе ша навырви! «
На Уфрена дуръ тога му сорце дойде,
Та си стана утъ потстеле,
Афъ рока си зе гласувита свирка,
Та ми свири и ми пее тамамъ две недели. 400
Дуръ тога е майка попиталу:
„Кажи, мале, дека има либе спроти мене?
Аку има нейде да га терамъ.»
„Има, сину, либе спроти тебе на край белъ Дунавъ,
Кральска керка си е дюнягюзеллийка, 405
Шо га нема нийде на дюне-та;
Ела татку има као люта змие,
Не й дава да се жени,
Той си иска лику да й цалива!
Млогу пыте е бегала утъ негуви пусти сарае, 410
Па га фаща и га враща.
Сега му се е на умъ наумилу,
Та га има фнетре афъ зандана,
На порти седетъ ду две люти змии,
Шо си иматъ пилски криле та си фыркатъ, 415
Не й даватъ да излезе утъ вунъ зандана;
И да излезе, па га фащатъ.»
„Язи, мале, ша си омамъ люти змии,
Та ша флеза дуръ при нея афъ зандана,
Да га виде да ли си е спроти мене? 420
Лу ми кажи какъ е таткуву хи име?
Кого срещна пу пыте да си питамъ,
Дека си е ду белъ Дунавъ?»
„Лу си питай дека си е дунавска крале,
Та ша найдешъ де си тече ду белъ Дунавъ; 425
Ела гледай свирка нейде да не уставишъ,
Чи ша си та люти змии младу погубетъ.»
Даде си му още и неини-те криле,
Ега си закара млада булька,
Да й тури криле пудъ мишници, 430
И тия с негу да сифырка,
Немой да ги стигнатъ люти змии.
„С Богомъ, мале!
Да ма чекашъ с млада булька.»
Сова рече не отрече, 435
И си фыркна да си иде на белъ Дунавъ,
Дуръ да иде месецъ поминалу,
Наблизи вече ду белъ Дунавъ.
Чудумъ си се сега чуди
Де ми седи Дунавска крале? 440
Нема никомъ да си пита:
Ниту чувекъ има да замине,
Ниту пиле да си фыркне.
Лу си гледа на край Дунавъ сура ламие,
Тя си му се кани млогу люту, 445
Не му дава да замине презъ Дунава;
Ела той си га не слуше,
Лу си фыркна още понависе;
Да прифыркне ду белъ Дунавъ;
Си ми фырка и на сонце си се моли: 450
„Сончице, милу сончице!
Я кажи ми, сончице, де си е Дунавска крале?
Да си ида на негуви сарае,
Да си виде негува-та гюзелъ керка;
Аку си е дюнягюзеллийка, 455
Да си боде мое пырве либе.»
На сонце си думилелу,
Та му вели утговори:
„Бре Уфрене! башъ свирелжие!
Язи да ти каза де си е Дунавска крале, 460
Лу се боимъда не таму младу погинешъ,
Чи си таму има люти змии.»
„Кажи си ми, сончице, немой се боишъ,
Язъ си имамъ свирка бележита
Що умава люде и пиле-та, 465
Свирка ша умае и люти змии.»
„Фыркни си ми още понависе,
Та ша видишъ шарени сарае,
Шо се наградени утъ елмазъ каменъ,
Афъ средъ дори има теманъ занданъ, 470
Де си седи кральска керка.
Шо га нема нийде на дюне-та.»
Какъ си фыркна Уфренъ юнакъ понависе,
Афъ средъ полету си дугледа шарена сарае,
Наградени утъ елмазъ каменъ; 475
Афъ средъ дори си гледа теманъ занданъ,
Лу га виде сорце му се шанландиса,
Лику му се мощне засмее,
Та си слезе утъ висе планина,
И утиде на кральски сарае. 480
Утъ порти си още засвири свирка гласувита,
Та си ума Дунавска крале и две люти змии,
Шо чуваха кральска керка афъ зандана.
Та ми флезе фнетре афъ зандана,
Де си найде чи си плаче кральска керка; 485
Дюнягюзеллийка беше шо га нема нийде на дюнета.
Какъ га виде мощне га бендиса,
Та й вели утговори:
„Отъ ми плачешъ, кральску керку?
Отъ ми ронишъ дребни солзи? 480
„Е бре юначе, бре делию!
Какъ да не плака, солзи да не роне.
Сега три години има шо не самъ утъ занданъ излела,
Юнаци мое гиздавина да си видетъ,
Мене тие да залибетъ.» 495
„Фоди сега ти пу мене,
Ша си бодешъ мое пырве либе,
Хемъ ша бодешъ башъ кралица на земе-та.»
„Молчи, молчи бре юначе!
Да не си та чуетъ ду две люти змии, 500
Чи ша си та младу погубетъ.»
„Язъ самъ люти змии умаялу,
Као мертви на земе-та си лежетъ!»
И си дума дума и си свирка свири,
Малку свирка да устави, 505
Люти змии се разбудеватъ.
Та си навырви кральска керка пу Уфренъ юнакъ.
Лу се порти изминали
Люти змии се разбудили,
Та ги гонетъ да си фатетъ кральска керка. 510
Уфренъ юнакъ й тури майчини си криле,
Да си фырка и тя на висе небу.
Ела не се знае какъ се фырка,
Га стигнаха вече да га фатетъ.
Писна, викна да си плаче: 515
„Шо да праве, Боже, сега шо да сторе?
Люти змии млада ша ма погубетъ.»
Дуръ тога ми Уфренъ засвири песна
Шо умава као люта ракие,
Та си ума ду две люти змии, 520
Паднаха на земе-та као мертви,
Та искара Уфренъ потайну си ношче
И убоде ду две люти змии на сорце-ту,
Утъ техъ истекоха ду две крывави реки:
Една тече каде угрева, 525
Я друга-та тече каде заходъ.
Дуръ тога си на либе вели утговори:
„Фыркай, либе, да идеме на. наше-та земе,
Да си видишъ мое мила майка.»
Та си утиде на техна-та земе, 530
Утъ далечъ на майка си рука:
„Я излези, мале, да си видишъ тое мила сныха.
Да ли меса тя за мене?»
„Меса, сину, мощне си е харна,
Лу си заправи силна свадба, 535
Та си калесай сите крале и бануве,
Да ги гостишъ да ги поишъ.»
Та заправи силна свадба,
Си калеса сите крале и бануве;
Свадба е траела три месеци. 510
Дуръ да им се свадба свырши,
Масторе свыршили и негува града,
Де си тури негува силна столнина.
Та заптиса сита земе да повеле,
Земе си повелеше и си свирка свиреше,
Да си жюмбушъ чини с прве-ту либе. 545
Сова чуду ми е сторилъ Уфренъ юнакъ!
И е устаналу песна да се пее,
Да се помни негуву-ту бележиту име,
Утъ Бога зраве, утъ мене песна. 550

 




Поиск по сайту:

©2015-2020 studopedya.ru Все права принадлежат авторам размещенных материалов.